Национални програми и стратегии за превенция на заболяванията

Формулировката на Световната здравна организация (СЗО) за здравето гласи, че не просто отсъствието на болест или немощ е здраве, а състоянието на пълно физическо, социално и психическо благосъстояние. Затова в световен, европейски и национален план усилията се обединяват около подобряването на здравето чрез профилактика и превенция, ефективност на здравните системи и ангажиране на двете страни – и на предоставящите здравни грижи, и на получаващите такива. Дефиницията за превенция гласи, че това са предварителни действия, които предприемаме, за да предотвратим нещо или да се предпазим от нещо.

Знае се, че върху нашето здраве влияят много фактори, както и че доброто здравословно състояние е резултат от взаимодействието между наследственост, индивидуални особености, социално-икономически и културни фактори, начин на живот и поведение, околна среда и др. Важно е да се разбере, че здравето на всеки един от нас и здравето на цялата нация се формират от икономическия статус, околната среда и личното поведение. Взаимосвързаността е такава, че човек с ниски доходи не може да си позволи или почти няма достъп до системата на здравеопазването и това води до влошаване на неговия здравен статус, което пък от своя страна го поставя на ниските стъпала на социално-икономическата стълбица. Същото важи и за влошеното здравословно състояние на цялата нация, което оказва влияние на икономическия растеж. Защото с болни и негодни работници и служители не може да се развива трудов пазар, да се вдига производителност на труда и да се повишава икономическото благосъстояние. По тази причина отговорността на държавата и на самите граждани по отношение на превенцията и на ефективността на здравната система трябва да е на много високо ниво.

• Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2022-2025 г.
• Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г.
• Национална програма за елиминация на морбили и рубеола 2019-2022 г.
• Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г.
• Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г.
• Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18 години 2021-2025 г.
• Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г.
• Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г.
• Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията

  в Република България 2024 - 2028 г.

• Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021-2030 г.
• Статистически данни за здравния статус на българите
• Рискови фактори, свързани с начина на живот

Национални програми и стратегии за превенция

Министерският съвет приема Национални програми и стратегии за превенция на различни заболявания. В тях се разглежда конкретният проблем и се описват мерките, които е необходимо да бъдат взети за избягване, преодоляване или намаляване на пораженията от дадено заболяване.

Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2022-2025 г.

Статистиката показва, че почти всяко дете до навършването на 5 години се сблъсква с ротавирусите. Те причиняват от бързо протичащи състояния на водниста диария до нейни тежки форми, при които може да се стигне до дехидратация, хиповолемичен шок (животозастрашаващо състояние, което се характеризира с внезапна загуба на кръв или течности от тялото), нарушения на електролитния и водния баланс, както и до смърт. Заразяването с ротавируси е особено опасно за най-малките деца и хоспитализациите при тях са много чести по тази причина.

>>> Същност и цели на Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2022-2025 г.

Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г.

В целите на ООН за устойчиво развитие влизат стратегически действия за прекратяване на епидемията от туберкулоза. В периода 2020-2025 г. усилията ще бъдат насочени към редуциране на броя на смъртните случаи до 75%, както и намаляване наполовина честотата на заболяването. От 2030 до 2035 г. целите са 80% да намалеят новите случаи на туберкулоза, а леталните изходи от болестта да се редуцират 90%.

В резултат на политиката за контрол на туберкулозата в България се забелязва трайна тенденция за намаляване на заболяемостта. През 2008 г. тя е била 38,5 на 100 000 население, а през 2019 г. – 18,5. Повече от 85 на сто от случаите са успешно излекувани.

>>> Същност и цели на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г.

Национална програма за елиминация на морбили и рубеола 2019-2022 г.

Морбили и рубеола са инфекции, които все още причиняват висока заболеваемост и смъртност в световен план. Въпреки че и за двете болести има ваксини, са налице чести случаи на тежки усложнения, водещи до инвалидализация, и до летален изход след заразяване с морбили. Рубеолната инфекция създава риск по време на бременност. За съжаление, е висок процентът на спонтанните аборти, раждането на мъртви деца и на появата на синдром на вродена рубеола вследствие заразяването с вируса. Синдромът конкретно се проявява с глухота, слепота, сърдечен порок и други тежки увреждания на органите на бебето.

>>> Същност и цели на Национална програма за елиминация на морбили и рубеола 2019-2022 г.

Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г.

Човешкият папиломен вирус (ЧПВ) е най-честата инфекция, предавана по сексуален път. Статистиката показва, че 84,6% от жените имат вероятност да се заразят с ЧПВ до края на живота си, ако поддържат връзка само с един партньор, а при мъжете процентът е 91,3. До 45-годишна възраст 80% от мъжете и жените се заразяват с вируса.

Стратегията на Световната здравна организация е до 2030 г. 90% от момичетата да са ваксинирани срещу човешкия папиломен вирус, 70% от жените до 35-годишна възраст да са се подложили на профилактичен преглед, както и на 45-годишна възраст отново да преминат през скрининг, и 90% от дамите, които са диагностицирани с рак на шийката на матката, да започнат лечение.

>>> Същност и цели на Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г.

Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г.

Петте разновидности на вируса на хепатита – А, В, С, Д и Е, имат различен механизъм на предаване, засягат различни популации и затова е необходимо действията срещу тях в световен план да са съвместни. Годишно 1,4 милиона души умират от рак на черния дроб, остър хепатит и от цироза на черния дроб вследствие хронична вирусна инфекция. От тези случаи 47% са причинени от вируса на хепатит Б, 48% – на хепатит С, а останалите – на други хепатитни вируси.

Предположенията са, че вирусът на хепатит Б може да причини смъртта на 20 милиона души между 2015 и 2030 г. и през следващите 40-50 години броят на хората, които живеят с него, да се задържи сравнително висок, ако не се упражнява контрол върху заболяването. Хората, които живеят с вируса на хепатит С, стават все повече, въпреки че е налице ефективно лечение.

>>> Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г.

Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18 години 2021-2025 г.

Съществува връзка между оралното здраве, общото здраве и качеството на живота. По тази причина има съществена необходимост от програми за превенция и профилактика на оралните заболявания.

През 2011 г. бе направено национално епидемиологично проучване относно оралното здраве на българчетата и неговите данни са актуални и към днешна дата, тъй като през 2020 г. COVID епидемията не позволи да се проведе ново проучване. Резултатите показват, че при всички възрастови групи (от 5 до 6 г., на 12 г. и на 18 г.) зъбният кариес е много често срещан, оралната хигиена е на незадоволително ниво и има ниска информираност по отношение на действието на флуора и флуорната профилактика.

>>> Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата 2021-2025 г.

Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г.

В групата на хроничните незаразни болести се включват болестите на органите на кръвообращението, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), злокачествените новообразувания, диабетът, болестите на мускулно-скелетната система, психичните болести и травмите.

Тези заболявания са основните причинители на инвалидализация и на смърт в световен мащаб. Особено първите четири болести предизвикват 80 на сто от случаите на преждевременна смърт. Близо 18 милиона души годишно умират от сърдечносъдови заболявания, 9 милиона – от онкологични, приблизително 4 милиона – от болести на респираторната система и почти 2 милиона от диабет.

>>> Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г.

Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г.

Националните програми за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) наблягат върху превенцията, провеждането на изследвания сред гражданите, качествено проследяване, осигуряване на грижи, лечение и подкрепа на хората с ХИВ.

Целта е да се обхване максимално повече от населението чрез анонимно доброволно изследване и консултиране за ХИВ, както и да не се допуска възникването на епидемия сред рисковите групи, от една страна, и сред всички останали граждани, от друга страна.

В рисковите групи се включват хората, които употребяват инжекционно наркотици; маргинализирани етнически общности; мъже, правещи секс с мъже; лишените от свобода; предлагащите сексуални услуги и клиентелата им; деца, младежи и млади хора в риск; носителите на ХИВ вируса и техните близки; хората, които търсят и получават международна закрила, мигранти и мобилно население.

>>> Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г.

Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2024 - 2028 г.

През втората половина на миналия век трансплантацията на органи, тъкани и клетки се утвърди като лечебна дейност, успешно прилагана и в България. Развитието на съвременната медицина наложи присаждането на органи като най-доброто и често единственото животоспасяващо лечение при последна, терминална фаза на органна недостатъчност. От тази гледна точка от изключително значение за българското общество е целенасоченото и систематично развитие на трансплантацията и свързаната с нея дейност по насърчаване на донорството в страната. Един донор може да спаси 8 човешки живота чрез своите органи и да подобри живота на повече от 100 души чрез своите тъкани.

>>> Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в България 2024-2028 г. 

Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021-2030 г.

Раждането на здрави деца зависи от здравето на жените, от тяхното репродуктивно състояние и от грижата по време на бременността. Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве залага на холистичния модел, при който семейството и детето са в ядрото на всички интервенции. Грижата за детето започва още с неговото зачеване и включва осъществяването на мерки, които обхващат всеки един период на растеж до пълнолетието.

>>> Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021-2030 г. – същност и цели

Какво казва статистиката

Според данни, изложени в Националната здравна стратегия 2021-2030 г., причините за лошия здравен статус на българите са кръвното налягане, затлъстяването, тютюнопушенето и хранителният режим.

Статистиката показва, че в България най-голям процент смъртни случаи настъпват вследствие болести на органите на кръвообращението – 64,4%. Следващите в класацията са злокачествените новообразувания – 16,9%, следвани от болести на дихателната система – 3,9%, на храносмилателната система – 3,8%, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде – 3,6%, външни причини – 2,4%, други болести – 5%. Данните са за 2019 г.

До края на същата година българите наброяват 6 951 482 души и са 1,4% от населението на Европейския съюз (ЕС). През 2019 г. 48 557 души са загубили живота си. Тенденцията за нарастването на обща и преждевременна смъртност в България е започнала преди 50 години, но нивата на показателя са доста по-високи в сравнение с европейските – 15,5% срещу 10,3%.

Българките най-често заболяват от рак на гърдата и от рак на храносмилателните органи, а мъжете – от рак на храносмилателната система и рак на мъжките полови органи. Болестите на кръвообращението (13,6%), на дихателната система (9,5%) и на храносмилателната система (9,2%) са водещи като причини за прием в болница.

Увеличава се броят на хората над 16-годишна възраст, които са с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. През 2019 г. те наброяват 55 494 души. В същото време се наблюдава намаляване на броя на децата до 16-годишна възраст, които са с признати вид и степен на увреждане. Непълнолетните с увреждания 71-90% са 21,2%, а с над 90% – 14,3%.

В Националната здравна стратегия се отбелязва, че населението на нашата страна няма достатъчно мотивация, знания и умения за предотвратяване и контролиране на рисковите фактори, които водят до социалнозначими заболявания.

Рискови фактори, свързани с начина на живот

Тютюнопушенето, приемът на алкохол, липсата на физическа активност, употребата на наркотични вещества и хранителният режим оказват най-голямо влияние върху здравето на българите.

>>> Превенция на зависимостите

Здравният профил на България показва, че повече от 80% от смъртните случаи при българите (мъже и жени) са вследствие сърдечносъдови и онкологични заболявания. Налице са притеснителни неравенства между регионите, като нагледен пример за това са шесткратните разлики по отношение на продължителността на живота.

В България хората, които редовно спортуват, съставляват 7% от населението. Почти 60% са онези, които веднъж в седмицата или по-рядко правят физически упражнения или практикуват някакъв спорт. Най-активни са мъжете между 35-44 и 45-54 години и жените между 25-34 и 35-44 години. Не поддържат никаква физическа активност заради болест или инвалидност 16% от българите на възраст между 45-54 и 55-64 години, повече жените. Липсата на движение и спорт е един от рисковите фактори за появата на хронични незаразни болести. Подрежда се на 4-то място като причина за смъртността по света. Статистиката показва, че всеки четвърти възрастен и 80% от младите хора нямат необходимата физическа активност.

По отношение на хранителния режим българите са намалили употребата на тестени изделия, картофи, маргарин, туршии, добавени мазнани, захар, което се отчита като положителна тенденция. За съжаление с отрицателен знак е тенденцията за намаляване на консумацията на мляко, бобови храни и недостигането на препоръчителния прием на 30 г дневно на човек на риба. Увеличава се приемът на трайни колбаси, обработено месо, шоколадови изделия, бира и безалкохолни напитки.