Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2019-2023 г. - същност и цели

Трансплантацията на тъкани, органи и клетки се превърна в лечебна дейност, която се практикува с голям успех както по света, така и в България. Нивото, на което се намира медицината, наложи присаждането на органи като най-доброто и нерядко единственото животоспасяващо лечение при последна, терминална фаза на органна недостатъчност. Именно затова е много важно целенасочено и систематично да се развива трансплантацията у нас и заедно с нея дейността по насърчаване на донорството.

Проблемите, които съпътстват трансплантационните процеси в нашата страна, са недостиг на органи, неинформираност на българските граждани, недостатъчна анганжираност на ръководствата на болниците по отношение на откриването и поддържането на потенциални донори, лоша материална база за вземане, съхраняване и трансплантиране на стволови клетки, нормативни пречки, ограничено възстановяване на разходите за процеса по присаждане на органи, клетки и тъкани.

За да бъдат решени гореизброените проблеми, трябва да се постигне непрекъсваемост на процеса по откриването на донор и по неговата подготовка за бъдещи действия, както и да се уеднакви качеството на извършваните дейности на всички нива на трансплантационния процес - предтрансплантационна работа, присаждане, следтрансплантационни изследвания, наблюдение и лечение на пациентите. Изключително важно е вниманието да се насочи към донорството, към начините за осигуряване на органи за трансплантация, защото съществува много голяма диспропорция между нуждата от органи и осигуряването им.

Успехът на присаждането на органи е част от отговорността на медицинските специалисти, както всяка друга медицинска дейност. Проучвания показват, че макар потенциалните донори в мозъчна смърт да са много малко на брой, недостигът на органи не е само поради липсата на подходящи донори, а най-вече е следствие от неспособността те да бъдат навреме идентифицирани. Несъгласието на близките да дарят органите също значително "помага" за недостига.

Каква е ситуацията в България относно донорството и трансплантациите

Не само в нашата страна се чувства недостиг на органи, така е в цял свят. Данните показват, че от 2014 до 2018 г. средният брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 милион от населението на България. За същия период средният брой на нереализираните донори е 2,88 на 1 милион. Общият брой на всички донори в страната е 5,54 на 1 милион население. В ЕС същият показател е 20,74 на 1 милион.

Отказите на близките на евентуалните донори да дарят техни органи е средно до 20% от общия брой реализирани и нереализирани донори годишно от 2010 до 2018 г. От 2014 г. насам има стабилно равнище на донорството, изразяващо се в три пъти повече донори, но все още това е недостатъчно.

Стъпките, които трябва да се предприемат, за да се постигне по-голяма ефективност, са:

• Да се подобри организацията за идентифициране на потенциални донори на органи на болнично и национално ниво.
• Да се доразвие националната система за продължаващо обучение на координаторите по донорство, за да се подобрят резултатите от трансплантацията. Координаторите да бъдат обучени как да работят с близките на евентуалните донори.
• Да се създаде организация за набиране на донори за присаждане на хемопоетични стволови клетки (процедура, при която се подменят увредени или болни клетки със здрави). Нужно е и увеличаване на капацитета на Националната публична донорска банка.

Статистиката сочи, че направените в нашата страна трансплантации са много по-малко от тези, които са извършени в европейските държави. По данни на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" от 2016 до 2019 г. са осъществени:

• 108 присаждания на бъбрек - 80 са от трупен донор, 28 от жив.
• 41 трансплантации на черен дроб - 36 от трупен донор, 5 от жив.
• 19 присаждания на сърце.
• През последните 12 години са направени 177 алогенни трансплантации на стволови клетки.

Етапи на трансплантационния процес

Процесът по даряване и последващо трансплантиране на органи е сложен и трябва да се подхожда с внимание. Спазват се определени етапи и се прилага ефективна система за управление на всяка стъпка от процеса, за да не се губят евентуални донори.

• Идентификация на донорите - колкото по-рано се идентифицират всички потенциални донори, толкова по-добре. Този първоначален етап е от значение после при скрининга на донорите и тяхното управление.
• Скрининг на донорите - не е препоръчително да се използват донорите, ако има риск от предаване на опасно заболяване на реципиента - инфекция или рак. Когато е възможно, се взема информация от близките на донора за евентуални заболявания и скорошно рисково поведение. В ЕС са утвърдени правила относно използваните серологични и други методи за скрининг, за да се минимизира опасността от предаване на злокачествени или инфекциозни болести на човека, който ще получи органа.
• Управление на донорите - то включва поддържането на органите в добро физиологично състояние по време на интензивно лечение, както и преди и по време на експлантацията. Лошото управление на донорите може да превърне органите в неизползваеми.
• Съгласие/разрешение от близките на донора - различните държави имат различни изисквания за вземането на съгласие. В едни то се предполага, в други се иска конкретно от даден близък или от някоя институция. Независимо от законовите правила, се препоръчва всеки човек да запознае близките си с мнението си относно донорството. От голямо значение е подходящото обучение на болничния персонал, контактуващ с близките, тъй като подходът към роднините оказва влияние върху нагласата и съгласието им за даряването на органи.
• Експлантация на органи - решаващо значение дали трансплантацията ще бъде успешна имат хирургичната техника, с която се отстраняват органите от тялото, и начинът, по който те се обработват и съхраняват преди и по време на транспортирането им.
• Намаляване на риска от отхвърляне на органите - много е важно да има подходящо съответствие между донора и реципиента. Това условие важи с пълна сила за някои органи, особено за бъбреците, и от него зависи дългосрочния успех от присаждането. Трябва да е организирана добра система за разпределяне и пренасяне на дарените органи. Съществува и обмен на органи или тъкани между трансплантационни организации и страните от ЕС.

Националният списък на чакащите трансплантация се сформира от листите на чакащите за конкретен орган, на всеки трансплантационен център. Има строги медицински показания при разпределянето на органите, а на първо място в списъка е най-болният пациент. Присаждането на органа се извършва в центъра, от който е подаден реципиента към националния списък.

Насоки за подобряване на дейността по трансплантационния процес

В Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите се дават насоки как да се подобри дейността по организиране на процеса по присаждане на органи. Те включват:

• Ангажиране на големите лечебни заведения, участващи в системата на трансплантационния процес. По-малките болници да разполагат с логистичен план за транспортиране до донорски или транплантационен център, когато възникне потенциална донорска ситуация и те не са в състояние да я реализират поради практическа и/или юридическа невъзможност.
• Въвеждане и прилагане на практика на програма за оценка и кондициониране на донори.
• Организиране на медийни кампании и образоване на обществото по отношение на донорството.
• Обучаване на лекарите в областните лечебни заведения и в по-малките болници, като бъдат включени директорите и медицинските съвети.
• Лечебните заведения да участват активно в процеса, ръководствата им да са ангажирани, да се изготвят план за действие, за финансова ангажираност и отчет за направеното.
• Контрол и анализ на свършената работа.
• Регистриране на данни и резултати, на тяхната обработка и научен анализ, което да подпомогне подобряването на съществуващия сега модел.
• Да се въздейства положително върху общественото мнение за безвъзмездното и доброволно даряване на стволови клетки за лечение на хематологично онкоболни, с първични имунодефицитни състояния и др., както и за даряването на стволови клетки от пъпна връв.
• Лечебните заведения, които предоставят болнична помощ по акушерство и гинекология, да бъдат нормативно задължени да дават достъп на представители на Националната публична донорна банка за стволови клетки и костен мозък да вземат биологичен материал от пъпна връв при доброволно даряване.

Цели на програмата

Съществуващите сериозни проблеми по отношение на донорството и присаждането на органи, като недостиг на донори и на обучени специалисти, недобре информирано общество и липса на анализ и контрол на резултатите от трансплантациите, провокират поставянето на немалко цели. Основната задача е да се реализира системна национална политика за:

• Увеличаване на броя на донорите на органи.
• Повишаване на броя на трансплантациите на органи.
• Да се увеличи преживяемостта на реципиентите след присаждането на органи, тъкани или клетки и да се достигне европейското ниво. В момента 70% от трансплантираните преживяват най-малко 5 години.
• Увеличаване на броя на донорите на стволови клетки.
• Повишаване на броя на тъканните и клетъчните трансплантации.
• Подкрепа за живото донорство, което може да бъде родствено или кръстосано.
• Събиране, анализ и регистрация на реални данни.
• Съобщаване на статистически данни и измерване на индикатори за качество и за продължителност на живота.

Важните подцели, които се поставят за реализиране от националната програма, са:

• Да се повиши информираността на обществото относно донорството на органи, клетки и тъкани, както и за транплантациите.
• Да се изготвят и приемат нормативни промени в здравното законодателство, които да позволят по-доброто регламентиране на процесите по донорството и присаждането на органи.
• Да се подобри механизмът за събиране на данни, оценяване и анализ на състоянието на донорството.
• Да се подобрят здравните грижи при предварителната подготовка за трансплантация на пациентите, както и наблюдението след извършването на присаждането.
• Превенция на усложненията, когато се забави трансплантацията.