Донорството – законни положения за даване на съгласие, условия и ред за вземане на органи

Донорството на органи, тъкани и клетки е безвъзмезден акт, който дава шанс за живот на хора, нуждаещи се от трансплантация. В България, а и в Европа въобще, недостигът на органи е в пъти по-голям от донорските ситуации, поради което пациентите често са принудени да чакат в продължение на години.
Промяната на тази статистика зависи от нас. Първите стъпки към нея са осъзнаването на значимостта на донорството и повишаване на информираността по въпросите, свързани с трансплантациите.

• Какво означават донор, донорство, трансплантация
• Каква е процедурата по даване или не на съгласие за донорство
• Кога не се разрешава вземане на органи
• Условия, при които е позволено вземането на органи
• В България вече е възможно кръстосаното донорство
• Вземане на хемопоетични стволови клетки и костен мозък
• Вземане на ембрионални органи, тъкани и соматични, плацентни и амниотични клетки

Какво означават "донор", "донорство", "трансплантация"

Понятието "донор" се използва за всеки човешки източник на органи, тъкани и клетки. Под "донорство" се разбира актът на даряване на органи, тъкани и клетки, които след това да бъдат приложени при трансплантация. С термина "трансплантация" се обозначава сбор от медицински и други дейности, чрез които се вземат органи, клетки и тъкани от мъртво животно, починал или жив човек и се присаждат на пациент, нуждаещ се от този вид лечение. До него се прибягва, когато са изчерпани всички други методи и средства, не са приложими или ползата от тях е по-малка в сравнение с трансплантацията.

Каква е процедурата по даване на съгласие или несъгласие за донорство

Даряването на органи, клетки и тъкани е акт, който е напълно безвъзмезден и е пряко обвързан с доброто желание на близките, които декларират решението си да дадат органите на свой починал роднина, на живия донор и не на последно място на реципиента – човекът, който приема органа.

Законово и административно процедурите по вземане на органи, тъкани и клетки за трансплантация се различават в зависимост от това дали източникът ще бъде трупен или жив донор.

Когато органите са от трупен донор

Вземането на органи, тъкани и клетки, за да бъдат присадени на нуждаещи се болни хора, става при няколко условия. Първото, което е нужно да се определи, е установяването на смъртта по съответните медицински критерии и ред, които са описани в наредба, издадена от здравния министър. В случаите, когато липсва мозъчна дейност, но сърцето все още работи, е необходимо смъртта да се установи и обяви от комисия, съставена от 3-ма лекари. Тя се назначава от директора на болницата, в която се вземат органи, клетки и тъкани и трябва да е налице съгласието на изпълнителния директор на ИА "Медицински надзор". Агенцията е единственият орган, който е упълномощен да управлява, координира и контролира трансплантациите в нашата страна. Лекарите, обявили пациента за мъртъв, нямат право да влизат в екипите, които взимат и трансплантират органите.

Нежелаещият да дари конкретни или всички органи, тъкани и клетки трябва да попълни декларация при личния си лекар, който, от своя страна, е задължен да отбележи несъгласието в здравноосигурителната книжка на пациента си и да изпрати писмено уведомление до директора на съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ). След това ръководителите на РЗИ в 7-дневен срок трябва да информират Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за изявеното несъгласие за даряване на органи от съответния човек. От агенцията регистрират отказа в своя служебен регистър в 3-дневен срок.

Хората, които нямат здравни осигуровки, не са регистрирани при личен лекар или са с прекъснати здравноосигурителни права, също могат да декларират несъгласието си за донорство. Попълва се декларация в 2 екземпляра и тя се предоставя в общината, в която лицето е регистрирано по постоянен адрес. Единият екземпляр остава за декларатора, а другият се изпраща на ИА "Медицински надзор" по административен път.

>>> Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията

В случай че органите са от жив донор

Вземането на органи, клетки и тъкани от жив донор е позволено, ако интервенцията не застрашава живота му и е налице заверено при нотариус писмено съгласие. На желаещия да дари орган трябва да му бъдат разяснени всички рискове, които биха възникнали при подобна стъпка.

• Изисква се нотариус, чиято дейност обхваща района на местоположение на лечебното заведение, което ще извърши вземането на органа, тъканта или клетката, да подпише и подпечата писменото съгласие на донора.
• Желаещият да дари орган за трансплантация получава информация за правата си, мерките за безопасност и за медицинските процедури от лекар, който няма да участва в екипа, извършващ вземането или присаждането.
• По всяко време преди вземането на органите, тъканите или клетките донорът може да се откаже от своето намерение.
• Оценява се психическото и физическото състояние на донора от комисия, която се сформира от директора на болницата, извършваща вземането на органа. Комисията трябва да е съставена минимум от трима лекари, които няма да участват в интервенциите по вземане и присаждане.
• Не е позволено да се предлага парично или материално възнаграждение на донора, както и приемането на такава от него.

Кога не се разрешава вземане на органи

В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) изрично са споменати случаите, в които не е позволено те да се вземат.

• Ако е налице приживе подадено несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки от лицето.
• Ако лицето е под 18-годишна възраст или е под запрещение. Органите могат да се вземат само с писменото съгласие на родителите, настойник или попечител.
• Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за трансплантиране от починал, чиято самоличност не е установена.
• При наличието на тяло, на което ще се прави съдебномедицинска експертиза, за вземането на органи е нужно писменото разрешение на съдебномедицински експерт, неучастващ в дейности по присаждане на органи.

Условия, при които е позволено вземането на органи

Вземането на органи, тъкани и клетки се прави при следните условия:

• В здравноосигурителната книжка на починалия донор не е посочено, че той не желае да бъдат дарени органите му.
• Името на донора не фигурира в регистъра на ИА "Медицински надзор" като лице, отказало вземането на органи.
• Когато няма писмен отказ от страна на съпруг или родител, дете, брат, сестра или други роднини по съребрена линия до 4-та степен при информирането им за възможността за вземане на органи. Иска се съгласието и от роднини, придобили този статут въз основа на осиновяване, което е станало не по-рано от 3 години. В случаите, когато починалият няма брачен партньор или жив родител, се иска позволение от детето му. Ако няма съпруг/съпруга, родители и деца – от брат или сестра, ако липсват преките роднини – от други роднини по съребрена линия.
• При вземането на органи, тъкани и клетки от жив донор е разрешено да се отстрани само един от чифтните органи, дял от самовъзстановяващ се орган или матка, когато предварително се докаже, че взетият орган/взетата част и оставащият орган са със запазена функция. Също така  преди вземането се правят изследвания за изключване на вероятността за предаване на инфекции и за установяване на биологична съвместимост между даряващия орган и бъдещия получател.
• Желаещият да дари орган, тъкан или клетки трябва да е над 18-годишна възраст, да е брачен партньор или роднина на реципиента по права или по съребрена линия до 4-та степен, както и може да е в родство с него посредством осиновяване, но не по-рано от 3 години от събитието. В последния случай реципиентът трябва да е осиновител и да докаже това с нужния документ.
• В ЗТОТК е описано какви изключения могат да се допуснат при вземането на органи, тъкани и клетки от живи донори. С позволението на Етичната комисия по трансплантация е възможно да станат донори: хора, които фактически съжителстват с нуждаещия се над 2 години, без да е налице официален брак и след като предоставят безспорни доказателства за съжителството; биологичен родител, който не е припознал нуждаещо се от трансплантация негово дете; лице, което е вписано в служебния регистър за вземане на органи, тъкани и клетки при условията на кръстосано донорство; жена, родила живо дете и в предменопауза, може да дари матка съгласно определени критерии за подбор.

В България вече е възможно кръстосаното донорство

От 2020 г. в нашата страна е позволено кръстосаното донорство, при което роднина на нуждаещ се от трансплантация пациент дарява орган на друг нуждаещ се, с когото са биологично съвместими, а роднина на втория нуждаещ се дава свой орган на първия болен.

Тази размяна се извършва при определени условия:

• Попълване на нотариално заверено съгласие от първия донор, който декларира, че желае да дари орган, включително и при кръстосано донорство. В документа той посочва, че е съгласен да стане донор на първия реципиент.
• Същата процедура се прилага и при втория донор - той предоставя нотариално заверено писмено съгласие за донорство и назовава втория реципиент, на когото ще дари орган при кръстосано донорство.
• Четиримата участници в процедурата задължително се отбелязват в регистъра на ИА "Медицински надзор".
• Първият и вторият реципиент, които трябва да са биологично съвместими с първия и втория донор, също писмено изразяват своето съгласие за присаждане на органи при кръстосано донорство.
• Получателите на органите трябва да бъдат определени от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" спрямо законовите изисквания.
• Необходимо е регистрацията на първия и втория донор и първия и втория реципиент в служебния списък на Агенцията да е станала преди не по-малко от 2 месеца.
• При кръстосаното донорство по едно и също време се вземат органите от първия и втория донор.

Вземане на хемопоетични стволови клетки и костен мозък

Всеки дееспособен гражданин на нашата страна може да дари хемопоетични стволови клетки и костен мозък. В този случай не е нужно да има родствена връзка с реципиента. И тук се изисква деклариране на съгласие за вземане на клетките.

• Когато донорът е малолетен (до 14-годишна възраст), без значение, че може да има родствена връзка с нуждаещия се от хемопоетични стволови клетки, е необходимо родителите/настойниците да са информирани и да дадат своето писмено позволение. Когато става въпрос за вземането на костен мозък от малолетен, донорът задължително трябва да има родствена връзка с реципиента и отново от родителите или настойниците се иска тяхното информирано съгласие.
• По всяко едно време позволението на възрастните може да бъде оттеглено.
• В случаите на вземане на хемопоетични стволови клетки и костен мозък от непълнолетен (над 14-годишна възраст) е необходимо донорът и неговите родители/попечители да дадат своето информирано съгласие в писмен вид. То може да бъде оттеглено във всеки един момент.
• Когато се вземат костен мозък от малолетно лице и хемопоетични стволови клетки и костен мозък от непълнолетен, се изисква и разрешение от Етичната комисия по трансплантация.

Вземане на ембрионални органи, тъкани и соматични, плацентни и амниотични клетки

В случаи на алогенна (чужди органи, тъкани и клетки) и автоложна (собствени на пациента тъкани и клетки) трансплантация на амниотична тъкан, клетки и тъкани от пъпна връв и плацента тяхното вземане се разрешава от бременната или родилката.

Ембрионални органи, тъкани и соматични, плацентни и амниотични клетки, които да се използват за трансплантация, могат да се вземат от абортиран плод с писменото позволение на жената, претърпяла прекъсването на бременността.

В България организация като Българския червен кръст предлага т. нар. донорски карти, които не са законово обвързани. Те нямат задължителен характер и дори човек да притежава такава карта, последното решение е на близките.