Информираното съгласие - дефиниция, същност и приложение

Акценти

Информираното съгласие е много важен елемент, крайъгълен камък на медицината, който служи като гаранция, че автономията на пациента ще бъде зачетена, предпазва от неетични практики и стимулира доверието в отношенията между пациент и лекар.

Информираното съгласие е нещо повече от обикновен подпис върху документ - то е комуникационен процес, който трябва да гарантира, че пациентът разбира и е напълно информиран за лечението и процедурите, които ще му бъдат приложени, за възможните рискове и ползи и за съществуването на налични алтернативни терапии.

Медицинските грижи и изследвания все повече се усложняват, следователно ролята на информираното съгласие също продължава да става по-сложна заради появата на нови медицински предизвикателства. Редица фактори превръщат темата по-актуална от всякога и по-отворена за обсъждане.

Какво е информирано съгласие

Всеки човек, който потърси или му се оказва медицинска помощ, се счита за пациент. Официалното му регистриране като такъв става чрез неговото информирано съгласие. В Закона за здравето дефиницията за "информирано съгласие" гласи, че това е "съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация".

Информираното съгласие всъщност трябва да представлява един процес, който тече между лекаря и пациента, а не само документ, който се подписва. По време на този диалог между двамата болният научава дадени факти и обстоятелства, които са свързани пряко с диагнозата и лечението му и които го насочват да вземе решение за своята терапия. Документът, който се подписва от пациента, отразява волята му, но не заменя комуникацията, която трябва да протича между двамата участници в процеса.
Информираното съгласие не е разрешение, което се дава от пациента завинаги - той може да оттегли съгласието си, когато реши и по начина, по който го е дал.

Информацията, която лекарят дава на пациента, трябва да бъде разбираема и достъпна, съобразена с тези на болния възможности и с обстоятелствата.

Кой може да предоставя съгласие

Всеки пациент, който е пълнолетен, не е под запрещение и не е в психическо или физическо състояние, което не му позволява да изрази своята воля, може да дава информирано съгласие.

В случаите, когато болният е малолетен (до 14-годишна възраст), негов родител или настойник изразява съгласието пред лекаря. Когато пациентът е непълнолетен (от 16- до 18-годишна възраст), информираното съгласие се дава както от него самия, така и от родител или попечител. В Закона за здравето се уточнява, че не е нужно съгласието на майката, бащата или попечителя при профилактични прегледи, изследвания и по време на здравни консултации при момчета и момичета, навършили 16 години.

Ако малолетен или непълнолетен е настанен по съдебен ред извън семейството и съгласието на родител, настойник или попечител не може да бъде дадено своевременно, такова се изразява от този, който е поел грижата за отглеждане след разрешение от дирекция "Социално подпомагане". В случаите, когато ненавършилият пълнолетие пациент е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие се изразява само от споменатата дирекция.

Пациенти с психични заболявания и доказана неспособност за изразяване на информирано съгласие се представляват от човек, посочен от съда, който е близък на болния. Когато той отсъства, съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или посочено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение.

За какво трябва да бъде уведомен пациента

За да получи информирано съгласие, лекуващият лекар или лекар по дентална медицина информира пациента или съответно негов родител, попечител, настойник или представител на институция за:

• Диагнозата и характера на заболяването.
• По какъв начин ще се провежда лечението, какви са прогнозата и очакваните резултати, има ли алтернативи и потенциални други терапии.
• Какви са възможните рискове, които могат да възникнат вследствие провежданото лечение и диагностични методи, евентуални странични ефекти и нежелани реакции, болка и др.
• Какви са шансовете за благоприятно повлияване, има ли опасност за здравето при прилагане на други методи на лечение или когато е налице отказ от лечение.

Законът задължава при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които потенциално могат да застрашат живота и здравето на пациента или да предизвикат временна промяна в съзнанието му информираното съгласие да е в писмен вид. Не се изисква писмено информирано съгласие при извършването на споменатите дейности само в случаите, когато непосредствено е застрашен живота на пациента, физическото или психическото му състояние не позволяват да бъде изразено съгласие или е невъзможно да се получи такова своевременно от родител, настойник, попечител или представител на институция в случаите, когато законът го изисква.

Когато става въпрос за хора с психични заболявания и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие при подобни интервенции, те могат да бъдат направени само след разрешение от Комисия по медицинска етика, след позволение от законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение при липсата на такава комисия.

Кой носи отговорност

Когато пациентът дава своето съгласие за определено лечение, диагностичен метод, операция или манипулация, след като са му разяснени от лекаря всички подробности за заболяването му, прогнозите, вида терапия и вероятните опасности, рисковете от появата на конкретни усложнения, типични за приложените диагностично-лечебни дейности, отговорността преминава върху него. Но наличието на дадено в писмена форма информирано съгласие преди интервенцията не освобождава лекаря от отговорност, ако се докаже, че той е извършил правонарушение.

>>> Австралийски жени с увреждания са подложени на принудителна стерилизация и контрацепция, без тяхното информирано съгласие

В случаите, когато волята на пациента не е била изразена или е била нарушена по някакъв начин, целият риск се поема от медицинския персонал и води до възникването на отговорност. Изключение са ситуациите, когато лекарят действа независимо или въпреки волята на пациента с цел спасяване на живота му, предотвратяване на самоувреждане или застрашаване на нечий друг живот.

Информираното съгласие трябва да служи като инструмент, чрез който да се подобрява грижата към пациента и да се укрепва връзката между лекар и пациент чрез открита, честна комуникация.