Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г. - същност и цели

Раждането на здрави и пълноценни деца зависи от здравословното състояние на жените, от репродуктивното им поведение и от сигурността на майчинството. От изключително значение са и грижите още от зачеването на децата.

Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве има за задача да даде нови насоки, с които да се постигне устойчивост на провежданите политики в двете сфери и така да се надгради постигнатото от предишната програма. Ако заложените мерки се изпълнят, ще са налице условия за активна промоция на здраве и профилактика на заболявания, ще се предоставят навременни, качествени и комплексни медицински и здравни грижи и ще се развият още здравно-социалните услуги за нуждаещите се.

За да са здрави децата, е нужно да се прилагат мерки, които са специфични за всяка възраст. Те започват още преди жената да забременее и обхващат всички периоди до навършването на 18-годишна възраст.

Подобряването на майчиното и детското здраве е пряко свързано с други сектори от обществения живот - образование, социални грижи, икономика, финанси, спорт и др., и реализирането на цялостната политика не може да се осъществи без тяхното активно участие.

Здравно-демографски показатели, влияещи на майчиното и детското здраве

Здравно-демографските показатели раждаемост и смъртност имат отношение към майчиното и детско здраве. Те са "сигнални лампички" за явните и скрити проблеми в медицинските грижи, обслужването и лечението на жените и децата, допълнени от различните демографски, икономически и социални фактори.

Раждаемост

С всяка изминала година броят на новородените в България намалява, с малки изключения на отделни години, през които има бум на ражданията. Но статистиката категорично показва каква е тенденцията на раждаемостта. Изводите сами се налагат при сравняването на данните за 1990 г. и тези за 2019 г. В началото на демокрацията са се родили 105 821 бебета, а през 2019 г. - 61 882 деца. Процентът на мъртвородените бебета се запазва сравнително еднакъв - през периода 2000-2010 г. той е 0,8% от всички родени деца, а до 2019 г. - 0,6%. По отношение на териториалното разпределение няма промени през годините - най-много раждания има в областите Сливен (12,4 живородени деца на 1000 души население), София град (9,8‰), Пловдив и Ямбол (9,3‰). Най-ниска е раждаемостта в областите Смолян (6,2‰), Русе (6,9‰) и Видин (6,5‰). Логично в градовете раждаемостта е 75%, а в селата - 25%.
Дълготрайното намаляване на ражданията не е присъщо само са България. Тенденцията е налице и в страните от ЕС, където коефициентът е 9,7 живородени бебета на 1000 души население. Коефициентът за нашата страна се движи от 10‰ през 2010 г. до 8,8‰ през 2019 г.

• Експертите следят как се движи и тоталният коефициент на плодовитостта, който влияе на раждаемостта. Средният брой деца, които една жена ражда през репродуктивния си период, е 1,58 през 2019 г., което е малко над коефициента на плодовитостта за ЕС - 1,56. Намаляването на жените във детеродна възраст и нарастването на тоталния коефициент на плодовитост показва, че повишеният брой раждания са вследствие основно на отложени във времето раждания и раждане на второ или следващо дете.
• Относно възрастта на родилките при появата на първо дете се наблюдава тенденция на увеличаване. През 2010 г. средната възраст е била 26,2 години, а през 2019 г. - 27,3 години. Сравнително еднакъв през годините и висок се запазва коефициентът на жените до 19-годишна възраст, които раждат - 40,9‰ за 2019 г.
• Репродуктивните проблеми и абортите също имат сериозен дял във влиянието върху раждаемостта. Последните десетилетия показват, че има тенденция за намаляване броя на прекъсванията на бременността. През 1990 г. абортите са били 144 644 при 105 821 раждания. През 2000 г. прекъсванията на бременността са били 61 378 при 74 234 раждания, през 2010 г. - 31 548 аборта при 76 105 раждания и през 2019 г. - 21 864 аборта при 61 882 раждания. Най-много прекъсвания на бременността се правят при жените на възраст 30-34 г. (5571) и 25-29 г. (5234). Направени са 127 аборта на момичета до 15-годишна възраст и 1891 на жени от 15- до 19-годишна възраст. На 1000 живородени у нас се падат 355,3 прекъсвания на бременността, което е близо два пъти повече, отколкото в ЕС. Статистиката показва, че от всички направени аборти 1720 са по медицински причини, 6321 са спонтанни и 13 820 са по желание.

Смъртност

В България се наблюдава трайно намаляване на детската смъртност. През 2019 г. коефициентът е най-нисък - 5,6 на 1000 живородени. В ЕС той е 3,5 на 1000 по данни на Евростат за 2018 г. Смъртността сред новородените момчета е по-висока в сравнение с момичетата - съответно 6,1 и 5‰. Откроява се голяма разлика в нивата на смъртност сред бебетата в градовете и селата - в първите тя е 4,7‰, а във вторите - 8‰. Това се дължи на по-лошите социално-икономически условия, липсата и ограничението в достъпа до здравни услуги, по-ниските образование и култура.

Статистиката сочи, че намалява равнището на смъртността в перинаталния период (по време на бременността от 28 г.с. до първите 7 дни след раждането) - 7,8 на 1000 родени деца, в неонаталния период (до 28-ия ден след раждането) - 3,1‰, и в постнаталния (след раждането) - 2,5‰. В ЕС нивата са съответно 6,5‰, 2,5‰ и 1,1‰.

• Данните показват, че най-честата причина за смърт при децата под 1-годишна възраст са състояния, които се проявяват в перинаталния период - сърдечносъдови, дихателни, хемолитични и хеморагични нарушения на плода. Други такива са вродените аномалии, хромозомни аберации и деформации, болести на органите на кръвообращението, болести на дихателната система и външни причини за заболеваемост и смъртност. Те са отговорни за приблизително 88,5% от смъртните случаи при бебетата до 1 година.
• Недоносеността на бебетата е тясно свързана с качеството на акушеро-гинекологичната помощ и със здравните познания и отговорност на бременните жени. Тя влияе на нивото на перинаталната смъртност. През последните години процентът на недоносените се задържа около 10% от живородените, а мъртвородените бебета, които не са доизносени са между 62 и 68% от общия брой на родените мъртви деца. Ако се намали смъртността при недоносените, това ще повлияе на редуцирането на детската смъртност изобщо. За да се постигне този резултат, е нужно да се работи за подобряване на социално-икономическите условия; на начина на живот и хранене, които спомагат за по-здрави бременности; развиване на съвременни технологии за неонатални грижи и повече квалифицирани и опитни медицински специалисти.
• Методите и възможностите за асистирана репродукция търпят голямо развитие. По този начин се повишават многоплодните бременности и оперативните раждания, а това също влияе върху нивото на недоносеност. Средногодишният брой на ражданията след използването на методи за асистирана репродукция се е покачил с 30% за 2019 г. спрямо предходната година, което означава 1112 раждания, при които са се появили на бял свят 1387 бебета.
• Здравният индикатор "майчина смъртност" (починали вследствие причини от класа "Бременност, раждане и послеродов период", отнесени на 100 000 живородени) е показателен за качеството на здравните услуги при бъдещите майки и родилките. В България се наблюдава тенденция за намаляване на майчината смъртност - през 2001 г. тя е била 19,07‰оо, през 2013 г. - 12‰оо, а през 2019 г. не е отчетен нито един смъртен случай на родилка. Изводите показват, че е нужно да се предприемат превантивни мерки, чрез които да се предотвратяват усложненията по време на бременност и раждане, както и такива, които да спомагат за правилното отглеждане на децата в отдалечените и селски райони с ограничен достъп до здравни услуги.
• Смъртността при децата от 1- до 14-годишна възраст е 20,4 на 100 000 души население за 2019 г. Най-висока е честотата при малките момчета и момичета от 1 до 4 години - 29,1 на 100 000. Най-честите причини за смърт при малолетните до 14-годишна възраст са външни - транспортни злополуки, падане, удавяне, задушаване и др. На второ място се подреждат болестите на дихателната система - 3,2 на 100 000, от които 2,2 на 100 000 се дължат на пневмонии; новообразуванията - 3,2 на 100 000; и болестите на органите на кръвообращението - 2,4 на 100 000.
• Смъртността при децата от 15- до 19-годишна възраст е 46,1‰оо за 2019 г., като делът на водещите причини за заболеваемост и смъртност - транспортни произшествия, падане, задушаване, удавяне и др., се увеличава до 26,7 на 100 000 спрямо 2018 г., когато е 22,6 на 100 000. Следвани са от симптоми, признаци и отклонения от нормата, идентифицирани при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (6,4‰оо), болести на дихателната система (4,5‰оо), болести на органите на кръвообращението (4,1‰оо) и от новообразуванията (3,8‰оо). По-висока е смъртността сред децата, които живеят в селата в сравнение с тези, които живеят в града. Живеещите в градска среда деца по-често умират от външни причини за заболеваемост и смъртност, от новообразувания, заболявания на дихателната система, болести на нервната система, на органите на кръвообращението и от вродени аномалии(81,6% от умиранията сред децата до 19 г. в града). Живеещите в селска среда деца губят най-често живота си вследствие външни причини за заболеваемост и смъртност, заболявания на дихателната система, болести на органите на кръвообращението, новообразувания и болести на нервната система (86,3% от умиранията сред децата до 19 г. в селата).

Какво е здравното състояние на децата и учениците

Информацията за здравното състояние на децата и учениците е извлечена от данните за физическото развитие и за откритите при провеждането на профилактични прегледи заболявания на посещавалите детско заведение или училище в периода на учебната 2019-2020 г.

Общо 696 471 малолетни и непълнолетни от 0- до 19-годишна възраст подлежат на основен профилактичен преглед. От тях 618 532 са преминали през такъв, което е 88,8% обхват. За първи път от 2015 г. са обхванати под 90% от децата. Спадът е в някои райони на страната и е във възрастовата категория на 14-19-годишните.

• Децата, които ходят на детска ясла или градина и са на възраст от 0 до 6 г., са обхванати от основен профилактичен преглед на 93,7%. Антропометричните измервания показват, че 96,9% от децата са с нормално физическо развитие по отношение на теглото, а 97,5% - по отношение на ръста. С тегло над нормата са 1,9%, по-високи за възрастта си са 1,2%. Изоставащите на килограми наброяват 1,2%, а спрямо ръста - 1,3%. При профилактичния преглед са открити общо 20 659 заболявания. Наблюдава се значително увеличение в нивото на заболеваемост при децата от 0 до 6 г., което се изразява в 135,6 на 1000 прегледани деца, които имат отклонения в здравното състояние. Най-честите заболявания сред тази възрастова група са хроничните болести на тонзилите и аденоидни вегетации, алергичните ринити, пневмония и астма. Следвани са от смущения в зрението, хроничен бронхит и затлъстяване. Сред децата, които са диспансеризирани, челно място заемат болестите на дихателната система, ентеробиоза (острици), намалено зрение и слепота, емоционални и поведенчески разстройства, епилепсия, генерализирани разстройства на развитието, детска церебрална парализа и вродени аномалии (най-много на сърцето).
• От общо 531 770 ученици от 7- до 18-годишна възраст само 87,3% са обхванати при основен профилактичен преглед. Налице са значителни разлики в обхвата - има области, в които са прегледани 43% от учениците, а в други - на 100%. По показател ръст 95,2% от ходещите на училище деца са в нормата или в разширения й обсег. Много ниски са 1,7%, а много високи са 3,1%. По показател тегло 93,2% от учениците от 7- до 18-годишна възраст са в нормата. С по-ниско тегло от допустимото са 1,9% от децата, най-вече сред групата между 7 и 14 години. В същата възрастова група е и големият брой ученици, които са с тегло над или много над нормата. В процентно отношение те са 4,9%.
• Установени са 52 824 заболявания при профилактичните прегледи на децата от 7 до 18 години през учебната 2019/2020 г. Това означава, че 115,3 на 1000 прегледани ученици са с отклонения в здравното състояние. На първо място е затлъстяването - 8879 (19,4‰) регистрирани случая, като най-много са при учениците в 7 клас. Изводът е, че трябва да се предприемат активни действия за превенция, включващи здравно образование и възпитание още от семейството. Втори след наднорменото тегло и затлъстяването са болестите на окото - 17,3‰ от учениците. Този показател надвишава стойностите от предишните години. Проблемите с детското зрение са на вниманието на специалистите от десетилития, тъй като използването на дигитални устройства, излъчващи синя светлина, уврежда тъканта на ретината и на макулата при злоупотреба с тях. Чрез очния скрининг при децата може навреме да се открият и коригират зрителни отклонения и така да се предотвратят последствия, които остават за цял живот. Ако дете до 1 година има родител с вродени или наследствени катаракта, страбизъм, хиперметропия, глаукома, амблиопия и/или ретинобластом, висока миопия, то подлежи на две изследвания при специалист по очни болести. Непълнолетните от 5 до 18 г. имат право на изследвания за зрителна острота и цветоусещане. На трето място най-често срещаното заболяване сред учениците е бронхиалната астма (3434 случая). Заболяванията на костно-мускулната система, изразяващи се в гръбначни изкривявания, са намалели в сравнение с предишни години. Най-висока заболеваемост е открита сред десетокласниците - 160 случая на 1000 прегледани ученици, следват седмокласниците - 156,2‰, първокласниците са 149‰.
• При диспансеризираните деца във възрастовата група на 7-18-годишните водещите заболявания са астма (3986 случая), намалено зрение и слепота (2729 случая), третоепилепсия (1189 случая), вазомоторен и алергичен ринит (893 случая), поведенчески и емоционални разстройства с начало, характерно за детството и юношеството (609 случая), генерализирани разстройства на развитието (526, от които 251 случая на аутизъм), детска церебрална парализа (481 случая).
• Органите на медицинската експертиза отчитат, че през последните години се понижава броя на освидетелстваните деца с увреждания до 16-годишна възраст. През 2019 г. те наброяват 3441. Най-много са тези със степен на увреждане от 50 до 70% - 1443. Всяко четвърто дете с увреждане е със степен 71-90% - 22,7%, а с най-голямата - над 90%, са 15,3%. Най-честите причини за освидетелстване на децата са психичните и поведенчески разстройства - 22,7%, болестите на дихателната система - 19,4%, вродените аномалии - 17,9%, и на нервната система - 12%. Тази подредба се запазва сравнително постоянна през годините.

Какво включва здравното обслужване на майките и децата при задължителното здравно осигуряване

Здравното обслужване на бременните жени, на родилките до 45-ия ден след раждането и на децата до навършването на пълнолетие е регламентирано в Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Обобщено те включват прегледи и изследвания за следене на бременността, за домашни посещения след раждането и за профилактични прегледи и диспансерно проследяване. По този начин се цели осигуряването на нормалното протичане на бременността и раждането да завърши по благоприятен начин за майката и бебето. Също така и наблюдението и развитието на здрави деца и превенцията на заболяванията при непълнолетните.

• Общопрактикуващите лекари и специалистите от извънболничната помощ са с правомощия да извършват здравно-промотивни и профилактични дейности преди забременяване; консултация, включваща профилактичен преглед на двойката преди да сключи брак; информиране на бъдещите съпрузи дали имат определени заболявания и генетична предиспозиция; провеждане на ежемесечни прегледи и на нужните изследвания; указания за хранителния и двигателен режим на бременната жена и подготовка за раждането.
• По отношение на децата личните лекари и специалистите от извънболничната помощ са длъжни да наблюдават и оценяват физическото и нервно-психическото развитие на детето; да дават указания за здравословното му хранене през различните му периоди на растеж; да извършват диагностика и лечение на заболявания; имунизиране; да дават консултации относно последващо лечение; грижа за деца с увреждания и за такива, при които има следи от насилие, да съобщават на други институции при подобни проблеми. Медицинският стандарт препоръчва за осигуряване на по-добри и качествени грижи за децата до 7-годишна възраст тяхното наблюдение и лечение в първичната извънболнична помощ да се извършва от общопрактикуващ лекар със специалност "Педиатрия" или с придобита допълнителна квалификация в същата област. Ако личният лекар прецени, че при конкретен повод или установен здравен проблем детето се нуждае от консултация и преглед от специалист от извънболничната медицинска помощ, то той го изпраща при него. Лекарите специалисти в дадена медицинска област извършват консултативни прегледи при различни заболявания и наблюдават хронично болните деца. Педиатри, сключили договор с НЗОК, има във всички областни градове на страната. Съществува голям проблем с наличието на лекари със специалности с педиатрична насоченост като детски кардиолог, детска ендокринология, детска психиатрия, детска ревматология, детска хирургия и др. Лекари от всички специалности, насочени към лечението на деца, има само в столицата и във Варна. В областите Кърджали, Ловеч, Ямбол и Кюстендил пък няма нито един подобен специалист. Това означава, че при необходимост родители и деца трябва да пътуват до лечебни заведения в друга област.
• Относно достъпа до болнична помощ бременните жени, независимо от здравноосигурителния им статус и метода на родоразширение, имат право на прием в болнично заведение. Когато диагностично-лечебният процес не може да се извърши в извънболнични условия, личният лекар или специалистът, който провежда терапията ни, ни изпращат в този случай за хоспитализация. Броят на приетите в болница деца до 17-годишна възраст постепенно намалява през последните години. През 2015 г. изписаните и починали в стационарите на лечебните заведения непълнолетни са били 300 574, през 2017 г. - 290 231, а през 2019 г. - 287 540. През 2019 г. са хоспитализирани най-много заради заболявания на дихателната система, следвани от травмите, отравяния и други последици от външни причини, заради състояния, появяващи се през перинаталния период, болести на храномилателната система, инфекциозни и паразитни болести и заради болести на пикочо-половата система.
• В случаите, когато в България няма възможност за извършването на дадени диагностични или лечебни процедури на деца, НЗОК издава разрешение за планово лечение в чужбина. От 1 април 2019 г. до 12 юни 2020 г. положителен отговор са получили 224 заявления от подадени 304. Причината да се тръгне по този път е нуждата от високоспециализирано лечение заради диагнози, които протичат много тежко. За да може и в нашата страна да се предоставят медицински грижи и лечение за по-сложните случаи, е необходимо да се предприемат мерки като осигуряването на съвременна апаратура, въвеждането на нови, утвърдени от науката методи на лечение, и повишаване на квалификацията на медицинските специалисти.

Какво включва здравното обслужване на майките и децата извън задължителното здравно осигуряване

Чрез изпълнението на национални програми и чрез Министерството на здравеопазването, което финансира различни дейности, се предоставят грижи в областта на майчиното и детското здраве независимо от здравноосигурителния статус.

• На бременните жени, които не са здравно осигурени, са гарантирани медицинските услуги за акушерска помощ и за провеждането на изследвания при новородените за три редки заболявания - вроден хипотиреоидизъм, фенилкетонурия и вродена надбъбречна хиперплазия. Това е регламентирано в Наредба № 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.
• Всяка година се извършва имунизация на децата срещу 11 заразни болести, които могат да доведат до усложнения, инвалидизация или смърт. В задължителния имунизационен календар са включени и реимунизации, които се провеждат спрямо възрастта и периода, когато е поставена предишната ваксина за даденото заболяване.
• Значим здравен ефект оказва разкриването на Здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) във всички областни градове, разположени в многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), както и в някои специализирани и университетски здравни заведения (УМБАЛ) в столицата, Варна, Пловдив и Плевен. Центровете са 31 на брой и са с 50% държавно участие в капитала. Те са отворени чрез предишната Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве (2014-2020) и са насочени към предоставяне на медицински и здравни грижи за бременни, родилки и непълнолетни извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. В ЗКЦ в МБАЛ може да се получи информация, консултации от медицински специалисти, психолози и други немедицински експерти. Те се предоставят на деца с хронични заболявания, с увреждания, на бъдещи майки с патологична бременност и на родилки в периода на тяхното болнично лечение и/или амбулаторно проследяване. Чрез тези центрове могат да се правят домашни посещения на деца с хронични заболявания и с увреждания, както и на недоносени бебета до 1-годишна възраст, когато специалист от МБАЛ е преценил, че е необходимо да се направи консултация в дома на нуждаещия се. В ЗКЦ в УМБАЛ могат да се извършват лабораторни изследвания и консултации в областта на биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждането на дете със синдром на Даун, спина бифида, тежък дефект на коремната стена, аненцефалия, други анеуплоидии. В университетските лечебни заведения има комисии, в които висококвалифицирани специалисти изготвят планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и за продължаваща във времето здравна грижа на деца с диабет, вродени лицеви и сърдечни малформации, с вродени нервни и хематологични заболявания, недоносени деца. Във всички лечебни заведения, където има разкрити АГ- и неонатологични отделения, се въведе масов неонатален слухов скрининг при новородените, който спомага за ранното откриване на проблеми със слуха при бебетата.

Проблемите в здравното обслужване на майките и децата

В нашата здравна система все още има редица проблеми и предизвикателства, които оказват негативно влияние върху здравето на бременните, родилките и децата.

Неравномерно териториално разположение на практиките на личните лекари и регулативни стандарти

НЗОК предоставя допълнително заплащане на общопрактикуващите лекари, които се съгласят да поемат практика в малки, отдалечени населени места или в квартали с малцинства. Въпреки това тези места не се заемат от лекарите и се получава неравномерно разположение на практиките и хората, които живеят в труднодостъпни или неблагоприятни райони, не получават нужната първична медицинска помощ.

Подобен проблем е и с липсата на специалисти по някои медицински направления, което принуждава нуждаещите се от специализирана извънболнична помощ да пътуват до други населени места и области.

Съществуването на регулативни стандарти в първичната извънболнична медицинска помощ във връзка с броя на посещенията при общопрактикуващия лекар за 1 месец и броя на направленията за медико-диагностични изследвания и консултации със специалист ограничава свободния достъп на бременните жени и на родителите до специализирана медицинска извънболнична помощ, въпреки че няма лимит за издаване на направления за педиатър. Това принуждава потребителите да правят допълнителни разходи, да отлагат необходимите прегледи и консултации, което от своя страна води до влошаване на здравното състояние.

Регулативни стандарти са налице и в извънболничната акушеро-гинекологична помощ, което принуждава бъдещите майки да заплащат част от предвидените прегледи и изследвания. Това е сериозен проблем за здравно неосигурените бременни, в частност на жените от ромската общност. Конкретно при тях има най-висока раждаемост, честотата на вродени малформации също е най-висока поради ниската възраст на раждане и близко-родствени връзки. По-голямата част от бременните не ходят на консултации и така не се проследява износването на плода.

Нужда от разширяване на обхвата на скрининговите и рехабилитационни програми

Повече от 50 заболявания могат да бъдат открити чрез неонатален скрининг в ранен стадий и това да спомогне навременното лечение. Скринингът включва потвърждаване на съмнението от изследването, решаване дали да се започне съответно лечение или не, избор какво точно да бъде то, проследяване на пациентите и оценка на късните резултати. В нашата страна се провеждат следните скринингови програми:

• за фенилкетунория и хиперфенилаланинемия;
• за вроден първичен хипотиреоидизъм;
• за вродена надбъбречнокорова хиперплазия;
• неонатален слухов скрининг;
• селективен скрининг за вродени грешки на обмяната с тандем масспектрометрия;
• биохимичен скрининг на бременни по медицински показания за оценка на риска от раждане на сете със синдрома на Даун, други анеуплоидии, аненцефалия, спина бифида и тежък дефект на коремната стена.

Проблемът при масовите неонатални скринингови програми се проявява в необхващането на всички новородени, в закъснялото изпращане и изследване на пробите, което забавя диагностиката и лечението при бебета с отклонения. За да се реши този проблем, е необходимо да се обменя по-бързо информацията между специалистите в извънболничната медицинска помощ, лечебните заведения за болнична помощ и лабораториите. Условия за бърз обмен ще създаде Националната здравно-информационна система и влизането в експлоатация на съответните модули.

Ежегодно около 3,5% от новородените са с вродени аномалии, децата с деформации и хромозомни аберации също са 3,5%. Именно затова е толкова важно да се прилага и то навреме пренаталната диагностика. Стъпките, които са предприети в тази насока, са:

• Ехографски прегледи по време на бременността на три етапа - 8-12 гестационна седмица, 18-22 г.с., 28-32 г.с. Първото ниво за извършване на ехографския преглед е, когато той е направен от АГ-специалист, запознат с нормалната анатомия на плода и ориентиращ се при извършването на акуратна Basic биометрия на фетални части - CRL, ATD, BPD. Второто ниво е провеждането на прегледа от специалисти в ултразвуковата диагностика и с нужните знания за откриване на фетални аномалии и свързани с патология на бременността промени в специализиран медицински център или болница. Третото ниво са пренатални центрове, които са насочени към патологията, в тях се правят клинични проучвания и се обучават специалисти.
• Закупиха се 436 високотехнологични апарата за пренатална диагностика, които бяха разпределени в 33 лечебни заведения на територията на 28-те области в страната. Това стана благодарение на проект "Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи" по програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". Финансирането е от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и Норвежкия финансов механизъм.
• Провеждане на биохимичен скрининг на бременни жени в рамките на Здравно-консултативните центрове към университетските болници във Варна, Плевен, Пловдив, София и Стара Загора, които разполагат с генетични лаборатории. Жените са изследвани за оценка на риска от раждане на дете със спина бифида, синдром на Даун, аненцефалия, други анеуплоидии и тежък дефект на коремната стена. Изследванията и консултациите се поемат от Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве, китовете и реактивите се заплащат от здравното министерство. Изследванията се правят както на здравноосигурени, така и на здравно неосигурени бременни. При наличието на отклонение от нормата и увеличен риск от раждане на дете с хромозомна аномалия, на бъдещата майка се правят допълнителни изследвания. От 2004 до 2020 г. са проведени 97 801 изследвания.

Друг проблем, който е много наболял, е липсата на достатъчно на брой обучени специалисти кинезитерапевти, рехабилитатори и специални педагози, които да се грижат за здравното състояние на деца с детска церебрална парализа. Освен това няма достатъчно оборудване, а където има, то е морално остаряло в лечебните заведения, поемащи подобни пациенти. В България само СБДПЛРДДЦП "Св. София" в столицата е специализирано лечебно заведение за лечение на деца с детска церебрална парализа. Рехабилитационно лечение на деца с това заболяване се предлага в Специализираната болница в Котел, Специализираната болница в Момин проход и в отделенията по физиотерапия и рехабилитация в областните МБАЛ.

Не се предлага алтернативна грижа за деца, които се възстановяват след лечение на онкохематологично заболяване. Всяка година в нашата страна между 150 и 200 непълнолетни от 0- до 18-годишна възраст се разболяват. След лечението на децата и родителите им е необходима специализирана помощ за рехабилитация и социална реинтеграция.

В България няма адекватни медицински звена, които да обхващат засегнатите от хранителни разстройства. Страдащите от анорексия и булимия са предимно момичета (90%) между 15- и 19-годишна възраст. Анорексия невроза често е съпътствана от психични и физически заболявания, изразяващи се в депресия, маниакално поведение, тревожност, злоупотреба с вещества, неврологични и сърдечносъдови усложнения, нарушено физическо развитие. В нашата страна не се води точна статистика за броя на засегнатите от хранителни разстройства. Според специалисти 150 000 са младежите, които страдат от булимия и анорексия. Обикновено се вземат мерки, когато настъпват животозастращаващите фази на заболяването. Хората пренебрегват тези проблеми и не ги смятат за нещо сериозно, но хранителните разстройства нанасят големи вреди на организма и понякога са необратими.

Нужда от прилагане на интегриран здравно-социален подход при обслужване на деца с увреждания и с хронични заболявания

Статистиката показва тревожни данни, които сочат, че е налице голям брой деца до 16-годишна възраст, които са освидетелствани и с призната първична инвалидализация. Непълнолетните с хронични заболявания подлежат на диспансерно наблюдение, изразяващо се в прегледи и изследвания с определени честота и обем.

Липсата на възможности за планиране на ранна интервенция и на последващи интегрирани здравно-социални услуги и рехабилитация са сред проблемите при децата с увреждания. Семействата не са достатъчно подкрепяни при отглеждането на момчета и момичета с хронични заболявания и с увреждания. По тази причина са създадени 10 Центъра за комплексно обслужване на подобни деца (ЦКОДУХЗ) в Бургас, Благоевград, Бузовград, Дебелец, Видин, Силистра, Добрич, София, Хасково и Сливен. Предвижда се такива центрове да има във всички областни градове. В тях се предлага комплексно медицинско обслужване, продължителни лечение и рехабилитация, палиативни грижи за деца, предоставяне на специализирани здравни услуги в домашни условия.

В Здравно-консултативните центрове съще се предлагат услуги за деца с увреждания и с хронични заболявания. Те могат да включват консултация с психолог, социален работник и др.

Подобряване на проследяването, рехабилитацията и грижата за недоносени деца

Липсват данни за заболеваемостта и късните усложнения при недоносените деца, не се проследява колко са тези, които се нуждаят от рехабилитация, какъв е броят на родените с дихателни, очни, неврологични, ендокринни и слухови увреждания, с проблем в растежа и с трудности в адаптацията в ранна училищна възраст.

При намеса и започване на терапията до 2-3-месечна възраст изброените отклонения са преодолими, но това зависи от регистрирането на рисковите бебета, адекватното им проследяване и навременното откриване на тези здравни проблеми. Очаква се това да стане факт чрез Националната здравно-информационна система, съдържаща в себе си и пациентско досие. Там ще се вписват неврологично развитие, слухов и очен скрининг, двигателно развитие, белодробна патология, извършени изследвания, проведено лечение, рехабилитация.

Цели и приоритети на Националната програма

Основната цел на Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве е да се повишат ключовите показатели, свързани със здравето на бременните, майките и децата. За целта трябва да стане по-добър достъпът до здравни услуги извън кръга на задължителното здравно осигуряване, да се подобри промоцията на здраве и да се осигурява подкрепа за добри практики в областта на интегрираните здравно-социални услуги.

Приоритетите, които се начертават, са:

• Промоция на здравето (вземане на решения и мерки за повишаване на индивидуалното и обществено благополучие и здраве), в това число на детското, репродуктивното здраве и на семейното планиране.
• По-добро качество и обхват на медицинските грижи в майчиното и деското здравеопазване.
• Повишаване на компетенциите на медицинските и немедицинските специалисти, работещи в областта на майчиното и детското здраве.
• Подобряване на механизмите за събиране и анализ на данните, касаещи детското и майчиното здраве.
• Развитие на здравни и интегрирани здравно-социални услуги, с чиято помощ да се извършва превенция на усложненията при деца с увреждания и с хронични заболявания.