Проследяване на бременността - прегледи и изследвания

Бременността е специфичен период за всяка жена, през който тя се нуждае от спокойствие, грижи и подкрепа. За всяка бъдеща майка е важно да може да разчита на лекаря, който проследява нейната бременност, да усеща неговия професионализъм и да изпитва сигурност при прегледите и назначените изследвания. За тази цел държавата в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е разработила програмата "Майчино здравеопазване", чрез която на бременните жени се предлага наблюдение на протичането на бременността и провеждането на изследвания, които спомагат за ранното откриване на усложнения и заболявания у бъдещата майка и плода.

Програмата е предназначена за жени, които са здравноосигурени, което означава, че НЗОК поема профилактичните прегледи от установяването на бременността до 42-ия ден след раждането, както и определени изследвания. Бременните, които не са здравноосигурени, получават съответните медицински услуги от лечебни заведения за болнична помощ. Какъв е обхватът им ще разгледаме по-надолу в статията.

Право на избор кой да проследява бременността

Бъдещите майки избират кой да проследява тяхната бременност, да извършва прегледите и да назначава необходимите изследвания - общопрактикуващият им лекар или акушер-гинеколог. Когато бременността е рискова, тя се наблюдава само от акушер-гинеколог.

• Ако наблюдаващият е специалист акушер-гинеколог, личният лекар издава медицинско направление бл. МЗ-НЗОК № 3 еднократно за времетраенето на бременността и за 42 дни след раждането. При условие, че бъдещата майка реши да смени акушер-гинеколога общопрактикуващият лекар издава ново направление. Специалистът, който е установил бременността, регистрира жената в програма "Майчино здравеопазване", без да е нужно второ направление. Това може да стане и при първично, и при вторично посещение.
• Ако бременната жена досега не е имала личен лекар, тя може да избере такъв в населеното място, където живее по всяко време на годината. Трябва да попълни регистрационна форма за първоначален избор и да я предостави на общопрактикуващия, на когото се е спряла. От предишния личен лекар е необходимо да вземе извлечение с копия на медицинската й документация и да го даде на новоизбрания личен лекар.
• Ако бъдещата майка иска да смени общопрактикуващия си лекар, тя може да го направи от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. Попълва регистрационна форма за постоянен избор и го дава на избрания от нея личен лекар. Формулярите могат да се изтеглят от сайта на НЗОК (www.nhif.bg) или да се снабдят с тях от Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) по местоживеене.

Какво трябва да направи лекарят при първото посещение на бременната

При първото посещение при лекаря той трябва да установи бременността и да запознае пациентката си с нейните права относно здравното й обслужване.

• Специалистът определя вероятната дата на раждане.
• Снема анамнеза за рискови фактори като получава информация от бременната за нейната възраст, какви придружаващи заболявания има, дали е имала усложнения при предишни бременности, какви вредни навици притежава, при какви условия работи и др.
• Лекарят измерва артериалното кръвно налягане, ръста, теглото и обиколката на корема. Всички измервания, без това за ръста, се извършват всеки месец при консултациите и на два пъти в 8-ия и 9-ия месец на бременността.

Прегледи и изследвания при нормално протичаща бременност

Бъдещите майки, които имат нормална бременност, имат право на прегледи, платени от НЗОК. През първите 7 месеца консултациите са един път в месеца, в последните два месеца на бременността прегледите са общо 4, а след раждането се полагат още два.

Здравната каса поема следните задължителни лабораторни изследвания, които се правят в различните периоди на бременността:

• Изследване на кръв за хемоглобин, левкоцити, еритроците, хематокрит, повишен среден обем на еритроцитите (MCV), средна хемоглобинова концентрация в еритроцитите (MCH), скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), урина, кръвна захар. Всички тези изследвания се правят отново в пети и седми лунарен месец.
• Определяне на кръвната група и на резус фактора (Rh-фактор).
• Изследване за сифилис (Васерман), хепатит Б (НвS Ag) и за ХИВ (бременната жена трябва да даде съгласието си за последното изследване). Лекарят трябва да направи два ехографски прегледа - първият е в началото на бременността, а вторият е между 16-та и 20-та гестационна седмица.
• АГ-специалист назначава изследване на онкопрофилактична цитонамазка.
• Бъдещата майка има право и на вземане на влагалищен секрет за микробиологично изследване. В деветия месец се прави още веднъж.
• От 5-ия лунарен месец нататък започва проследяването на сърдечната дейност на плода. Лекарят трябва да я следи веднъж месечно, а през последните два месеца от бременността - по два пъти.

В случаите, когато бременността се проследява от личния лекар, бъдещата майка има право на задължителна консултация с акушер-гинеколог, който провежда ултразвуково изследване на плода и взема материал за микробиологично изследване и за онкопрофилактична цитонамазка. В 16-20 гестационна седмица отново се извършват тези прегледи и изследвания.

Прегледи и изследвания при рискова бременност

Бременните жени, които се водят с рискова бременност, задължително се наблюдават от лекар със специалност "Акушерство и гинекология". Те имат право както на прегледите и изследванията, полагащи се при нормална бременност, така и на допълнителни. Според вида на риска и според съответните специализирани изследвания бъдещата майка може да бъде консултирана и от други специалисти. Акушер-гинекологът определя периодичността на месечните прегледи спрямо състоянието на бременната. Трябва да се има предвид, че НЗОК не поема генетични изследвания.

Видът на допълнителните изследвания, които се назначават, зависят от естеството на рисковата бременност. В състояние на бременност с риск се считат жените, които:

• Забременели над 35-годишна възраст - полагат им се две допълнителни ехографии, извършването на серумен скрининг за алфа-фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и за дефекти на невралната тръба. Изследванията се правят между 15-та и 19-та гестационна седмица (г.с.).
• Забременели под 20-годишна възраст - полагат се една допълнителна ехография и изследване за хламидия в 28-32 гестационна седмица.
• Жени, чиято кръвна група е несъвместима с тази на биологичния баща на детето - полага се една допълнителна ехография и изследване за алоеритроантитела. Провеждат се в различни етапи на бременността между 9-та и 28-ма г.с.
• Жени с фамилна обремененост с диабет, с предишно раждане на едър плод или с предишно раждане на мъртво дете - допълнително се правят един ехографски преглед и орален глюкозо-толерантен тест или кръвнозахарен профил (гликиран хемоглобин). Провеждат се 24-28 г.с.
• Жени в рискова бременност, произтичаща от затлъстяване, фамилна обремененост, недохранване, обременена акушерска анамнеза, проблеми от социално естество, външни фактори като йонизиращи лъчи, медикаменти, вибрации, тежка работа, кантактни с причинители на инфекциозни заболявания и др. - правят им се допълнителна ехография; изследване на токсоплазмоза при бременни, преживели спонтанни аборти и мъртви раждания; ако има данни за контакт с болни от рубеола, се провежда серологично изследване. Всички се назначават до седмия лунарен месец.

На какви други дейности, заплатени от НЗОК, има право бременната

Освен прегледите и изследванията по програма "Майчино здравеопазване" бременната жена има право и на следните дейности, които също се поемат от НЗОК:

• Един допълнителен преглед със снемане на зъбен статус при лекар по дентална медицина освен полагащите се стоматологични дейности.
• Консултация със съответния специалист, ако бременната се разболее по време на износването на детето и до 42-ия ден след раждането.
• Посещения в домашни условия за лечение или манипулации, ако са налице проблеми с протичането на бременността.
• Изготвяне на необходимата документация от страна на личния лекар при прекъсване на бременността по здравословни причини. Също така той трябва да я насочи към лечебно заведение.
• Прекъсване на бременността по медицински показания - извършва се по клинична пътека № 142 "Преждевременно прекъсване на бременността по медицински показания". НЗОК не поема заплащането при профилактика с анти-Д гама-глобулин.

На родилките, приети за раждане по клинична пътека № 141 "Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразширение", здравната каса заплаща профилактика с анти-Д гама-глобулин в случаите, когато майката е с отрицателен резус фактор и няма антитела, а бебето и съпругът са с положителен. Болницата е длъжна да осигури лекарствения продукт в тази ситуация.

Какво е необходимо при постъпване в болница за раждане

Здравноосигурените жени разполагат с акушерска помощ, която се предоставя от НЗОК. Когато постъпват в болница за раждане, личният лекар или акушер-гинекологът издават направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК № 7 на бременната. То е с валидност не по-рано от 30 дни преди предполагаемата дата за раждане. Бъдещата майка може да бъде приета в болнично заведение и по спешност чрез Спешна помощ.

Когато постъпва в лечебното заведение за раждане, е препоръчително жената да носи със себе си документите, удостоверяващи какви изследвания са й правени по време на бременността.

Здравната каса поема заплащането на раждането независимо дали то е по естествен път или чрез Цезарово сечение. Акушер-гинекологът определя начинът на родоразширение. Секциото се прилага при дадени медицински показания. Бременните и родилките до 45-ия след раждането не заплащат потребителска такса. Таксите, които се изискват за вземане на биологичен материал в лабораториите, се поемат от бъдещите майки.

Клиничните пътеки включват всички медикаменти, процедури и нужни консумативи. В случаите, когато акушер-гинекологът сметне, че е необходимо да се направи секцио, бременната не го заплаща, но ако тя сама избере да роди по този начин, го заплаща. Болниците трябва да разполагат с ценоразпис за дейностите, извън дейностите, които НЗОК поема. Той трябва да е поставен на място, на което пациентите да могат лесно да получат информация за предлаганите консумативи и услуги.

Прегледи и изследвания след раждането

До 42-ия ден след раждането личният лекар е длъжен да посети на два пъти родилката в дома й. Първото посещение се прави до 7-ия ден от раждането на детето, а второто след 30-ия ден. По време на визитите общопрактикуващият лекар прави:

• Общ преглед, който включва оценка на психичния статус, както и измерване на артериалното налягане.
• Проверка за кървене от гениталиите и инволуция на матката (възвръщане към нормалното състояние).
• С ръка изследва млечните жлези, проследява лактацията.
• Дава съвети за кърменето, правилното хранене, как правилно да се прави хигиена на гърдите и гениталиите.
• Назначава еднократно изследване на кръвта, включващо хемоглобин, диференциално броене на левкоцитите, хематокрит, СУЕ. Също така се изследва и урината за албумин и седимент.

Прегледи и изследвания по време на бременността при здравно неосигурени жени

Медицинските услуги, свързани с акушерска помощ на здравно неосигурени бременни, включват услугите, вписани в клинична пътека № 141 "Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразширение". Те се предлагат от лечебни заведения за болнична помощ, които имат разрешение да осъществяват родилна помощ или имат подписан договор с НЗОК за конкретната клинична пътека. Здравно неосигурените пациентки могат да изберат всяко едно такова лечебно заведение на територията на цялата страна.

Министерството на здравеопазването гарантира на всяка жена без здравна осигуровка по един профилактичен преглед, докато трае бременността й. Той включва:

• Дейности, извършвани от акушер-гинеколог - анамнеза; определяне на вероятна дата на раждане; оценка на рискови фактори; измерване на артериално налягане; гинекологичен преглед; антропометрия с външна пелвиметрия (измерване на ръст, тегло, външни размери на таза); ехография; проследяване на детски сърдечни тонове, ако възрастта на плода го позволява; интерпретация на изследванията.
• Назначаване на изследвания - пълна кръвна картина; урина - седимент, албумин, глюкоза; кръвна захар; изследвания за сифилис и хепатит Б; микробиологично изследване на влагалищен секрет.

Прегледите и изследванията се правят от специалисти в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология и от медико-диагностични лаборатории. Лекарят трябва да представи на бременната неосигурена жена план за следващите действия по проследяване на бременността й и да й обясни, че те не са включени в направения от него преглед и са извън обхвата на медицинските услуги, на които тя има право като неосигурена.

Здравното министерство осигурява извън обхвата на задължителното здравно осигуряване следните изследвания:

• На всички новородени - за вродена бъбречнокорова хиперплазия, за фенилкетонурия, за вроден хипотиреоидизъм.
• На бременни - за оценка на риска от раждане на дете с болест на Даун, спина бифида, аненцефалия, тежък дефект на коремната стена, други анеуплоидии.
• На бъдещи майки и при необходимост на биологичните бащи при висок риск от раждане на дете с генетична болест.
• За оценка на генетичен риск на бременни жени и на биологичните бащи при предхождащи спонтанни аборти и/или мъртви раждания, както и на двойки преди ин витро процедури и при безплодие.

Нужните и използвани при изследванията китове, консумативи и реактиви се заплащат от републиканския бюджет и се предоставят на лечебните заведения.

Изследванията на бъдещи майки, насочени към оценка на риска от раждане на дете с хромозомни болести, се назначават от лекаря, установил бременността. Те се извършват между 11-та и 13-та г.с. плюс 6 дни или между 15-та и 19-та г.с. Изследванията за спина бифида, тежък дефект на коремната стена и аненцефалия се правят от 15-та до 19-та г.с. Всички се изпълняват в определени генетични лаборатории на лечебните заведения и медицински факултети.