Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата 2021-2025 г. - същност и цели

Основните моменти в профилактиката на оралното здраве при децата са предприемането на стратегически мерки за намаляване на общото потребление на захар и превенция по отношение на зъбния кариес. Кариесът се причислява към хроничните незаразни болести и е най-често срещаното заболяване в света. Той причинява физическа и психологическа вреда, когато не се лекува.

Поради факта, че в нашето съвремие изкушенията са навсякъде около нас и по-специално около децата, предизвикателствата за здравето на устната кухина са големи. Поради тази причина и заради факта, че все пак от родителите зависи какви грижи се полагат за оралното здраве на децата, зъбният кариес е най-често срещаното хронично детско заболяване в света.

Какво е състоянието на оралното здраве на българчетата

През 2011 г. е проведено епидемиологично проучване относно разпространението на зъбния кариес сред децата. Преди него повече от 20 години не е правено национално изследване на състоянието на оралното здраве на непълнолетните. През 2020 г. отново трябваше да се проведе подобна проверка, но COVID-19 осуети намеренията. По тази причина резултатите от проучването през 2011 г. се считат за актуални за момента.

Изследването е направено сред деца, разпределени в 3 възрастови групи - 5-6 години, 12 години и 18 години. Общо са прегледани 20 160 деца, по 720 от всяка административна област на страната. Данните показват, че зъбният кариес е много по-разпространен сред българските деца, отколкото е допустимо според глобалните цели на СЗО. Колкото по-големи стават момчетата и момичетата, толкова повече се увеличават кариесите. При 5-6-годишните относителният дял на тези, които нямат развалени зъби, е 28,87%, при 12-годишните той е 21,31%, а при 18-годишните - 8,31%. Децата, растящи в градовете, са с по-малко кариеси, отколкото тези, които живеят в селата.

Областите, в които има най-малко непълнолетни с развалени зъби, са Хасково (при 5-6-годишните и при 18-годишните - съответно 44,33% и 24,17%) и Добрич (при 12-годишните - 37,92%). Административните области, в които има най-много деца с кариеси, са София-град (при 5-6-годишните - 9,58%), при децата на 12 години има много области, в които разпространението на зъбния кариес е повече от 90%. В Смолян само 1,66% от 18-годишните имат здрави зъби.

Резултатите от проучването показват стряскащи данни - в България близо 2/3 от децата, навършили 18 години, имат заболявания на гингивата и пародонта. Всеки четвърти от тях има един изваден постоянен зъб. Според показателя OHI-S на Greene-Vermilion (орално-хигиенен индекс) оралната хигиена е на много ниско ниво, като прави впечатление, че в това отношение се наблюдават големи разлики между областите в страната.

Изследвания показват, че консумацията на бутилирани натурални минерални води и на минерални води от обществено достъпни места за водоналиване, съдържащи повече от 1 - 1,5 мг/л флуор, причинява зъбна флуороза на децата до 7-годишна възраст. При прием на флуор в завишени дози при малките момчета и момичета може да се появят бели тебеширени петна по зъбите (лека форма на зъбна флуороза) или да е налице порьозност на емайла, лесна чупливост на зъбите, поява на кафеникави петна (тежка форма). В повечето от областите в страната се открива зъбна флуороза при всички изследвани възрастови групи. При 5-6-годишните най-разпространена е в Бургас - 11,67%, при 12-годишните - в Хасково (43,33%), както и при 18-годишните - 22,50%.

Изводите, които произлизат от направеното проучване, са:

• Показателите за зъбния кариес са много по-високи от определените от СЗО.
• Високият процент зъбна флуороза сред децата показва недостатъчна информираност за действието на флуора и флуорната профилактика.
• Незадоволителната орална хигиена е знак да се повишат познанията и информираността на родители и деца чрез различни образователни и мотивационни кампании.
• Големите различия между областите в страната по отношение на изследваните показатели изисква диференциран подход при разпределянето на ресурсите за профилактика.

Кои принципи залягат в профилактиката на зъбния кариес

Основните принципи, които се съдържат в профилактиката на зъбния кариес при децата, са здравословното хранене, флуорната защита и силанизирането.

Здравословно хранене

Небалансираното хранене и повишената консумация на въглехидрати и захарни изделия са едни от основните фактори, които са предпоставка за появата на орални заболявания. Зъбната плака се образува спрямо количеството, честотата, вида и начина на прием на въглехидратите, които поемаме, а тя от своя страна е един от причинителите на заболяванията на устната кухина. Затова е от голямо значение желанието да научим и да прилагаме на практика "законите" на здравословното хранене. Защото още по време на бременността и след това докато е малко детето, се полагат основите на добрата профилактика и превенция по отношение на оралните заболявания.

През 2014 г. е направено Национално проучване на факторите на риска за здравето на населението в България. Установява се, че консумацията на захарни и шоколадови изделия е много висока и тя се увеличава постепенно с нарастването на възрастта на децата. Честият и постоянен прием на сладкарски, захарни, шоколадови изделия, на безалкохолни напитки със захар - източници на големи количества рафинирана захар, са рисков фактор за появата на кариеси при децата и тийнейджърите. Всеки ден и повече от веднъж на ден ядат шоколад, шоколадови бонбони и десерти 9% от най-малките - 1-2-годишните, 15,1% от 3-6-годишните, 21,9% от 7-9-годишните, 22,9% от 10-13-годишните и 29,5% от 14-18-годишните. По отношение на безалкохолните напитки техният дял на консумация при децата до 7 години е относително нисък, но се увеличава с нарастването на възрастта. При непълнолетните от 7 до 9 години 12,9% от тях всекидневно приемат безалкохолни напитки със захар. При децата от 10 до 13 години процентът е 16,9, а при тези от 14 до 18 години - 25,8%. Проблемът с енергийните напитки е актуален във възрастта 14-18 години - 6,3% от юношите ги консумират, след 18-та година приемът им намалява.

Доказано е, че децата, които неправилно консумират въглехидрати, имат средно 3,61 кариеса повече и тяхната устна хигиена е два пъти по-лоша. Употребяващите подсладени напитки между храненията имат 6 пъти повече кариеси.

Флуорна профилактика

За извършването на флуорна профилактика има два начина - вътрешно приемане на флуора (ендогенен прием) и директно въздействие върху зъбната повърхност (екзогенен прием). В България само 11,58% от децата приемат флуор вътрешно и те имат средно по-малко от 3,5 зъба с кариес. Децата, които използват зъбна паста с флуор, имат с 1 зъб по-малко засегнати от кариес зъби и по-добра орална хигиена.

Данни за 2013 г. показват, че в нашата страна се използват 6335 източника на вода за питейно-битови цели. От тях 247 са повърхностни. Подземните водоизточници в България са много повече от повърхностните, но общото количество консумирана питейна вода за година е повече от водоизточниците на повърхността (52,19%), отколкото от тези под земята. Известно е, че източниците на вода, които се намират на повърхността, са бедни на флуориди, независимо, че повечето от тях са в планински райони. От друга страна 84,6% от населените места в страната са с централизирани водоснабдителни системи, разделени на зони за снабдяване с вода. Водата за по-голямата част от населението идва от повърхностни водоизточници, бедни на флуориди. Само в три региона на България има проблем с по-високото съдържание на флуориди във водата - над 1,5 мл/л. Това са 12 населени места в Хасковско и три в Бургаска и Благоевградска област. Тяхната питейна вода е с повишение два пъти над нормата на флуориди, а в отделни случаи и с три-четири пъти. При тях снабдяването идва от естествени водоизточници и проблемът може да бъде решен чрез използването на нов източник за вода, пречистване на настоящата или смесване с друга, която отговаря на условията. Въпреки че водата в България, ползвана за питейно-битови нужди е с ниско съдържание на флуориди, не се предвижда тя да бъде изкуствено флуорирана. Водоснабдителните системи не са пригодени и проектирани за подобна стъпка в техническо и инфраструктурно отношение, също така е много трудно да се постигне точна дозировка. Освен това по този въпрос не е налице консенсус и информирано съгласие на населението.

Източници, от които може да се набавя флуор:

• Бутилирани води - нашата страна е богата на минерални води, като една част от тях са с високо съдържание на флуорид, а друга част са с ниско. За българите е характерно да се снабдяват с питейна вода както от бутилирана минерална вода, така и от обществено достъпни водоизточници. Според Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води е разрешено бутилирането на минерална вода, съдържаща до 5 мг/л флуор. Когато водата е с повече от 1,5 мг/л флуориди, на етикета близо до търговското наименование изрично трябва да се посочи концентрацията и че не е подходяща за ежедневна консумация от кърмачета и деца до 7 години. На пазара се предлагат 11 марки бутилирани води, които съдържат над 1,5 мг/л флуориди - сред тях са "Велинград", "Хисаря", "Михалково", "Девин", "Ракитово", "Баничан", "Старо Железаре", "Бързия". Минералните води, които имат високо съдържание на флуор, биха могли да се използват за профилактика, стига да се употребяват по определена схема, подходяща за конкретната вода и възраст на ползвателя.
• Флуорни таблетки и капки - на българския пазар се продават флуорни капки и таблетки както родно производство, така и чуждо. Профилактиката с тях може да се прилага на деца от кърмаческа възраст до 16 години и се провежда след писменото съгласие на родителите. Дозите се предписват от дентален медик. Също така могат да се консумира флуорирано кисело или прясно мляко.
• Флуорирана готварска сол - в нашата страна се продава родна или гръцка флуорирана готварска сол. Не са известни данни какво количество се закупува.
• Средства за поддържане на оралната хигиена, съдържащи флуор - устната хигиена се поддържа чрез четки, пасти за зъби, зъбни конци и води за уста. Децата и родителите трябва да бъдат обучени да ги използват, за да са ефективни и да станат част от тяхното ежедневие. Пастите за зъби с флуор присъстват масово на пазара, 99% от него. Изследване, направено от GfK, показва, че 33% от домакинствата в България купуват четки за зъби, а 39% - пасти за зъби. 40% от непълнолетните не използват зъбни пасти с флуор и са с лоша орална хигиена. Доказано е, че колкото по-занемарена е устната хигиена, толкова повече кариеси и възпалени венци са налице. Съществуват и води за изплакване на устата, които съдържат флуор. Те могат да се използват за профилактика на зъбния кариес и за подобряване на хигиената в устата.

Силанизиране (запечатване) на фисури и ямки на кътници

Поставянето на силанти става до 2 години след пробиването на първите постоянни кътници (молари). Доказано е, че кариесът при постоянните зъби се появява именно на тях, тъй като имат набраздена повърхност, която спомага за задържането на зъбната плака. Когато изникват първите кътници, децата са на 6 години, а тогава степента на минерализация на зъбите на тази възраст е още ниска. Ако не се вземат мерки, процесът по образуване на кариесите се развива бързо и само след няколко години може да се стигне до разрушаване на зъбите и дори до тяхната загуба. Запечатването със силанти е най-ефикасното средство за защита от кариес в тази възраст. В България за първи път се използва този метод масово през 2011 г. През 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са направени проучвания за ефективността на поставените силанти сред 5040 деца от всички административни области на страната. Данните сочат, че през 2013 г. здравите молари без силанти са 736, със силанти - 506, а увредените - 213. През 2014 г. здравите кътници наброяват 697, 657 са силанизираните здрави кътници, а тези с кариес са 148. През 2015 г. здравите кътници без силанти са 505, здравите със силанти са 923, а увредените - 82. Друг положителен ефект от запечатването на детските моларни зъби и изобщо от провеждането на зъбна профилактика е спестяването на пари както от страна на държавата, така и на лични и семейни средства.

Цели на Националната програма

Целите, които се поставят за изпълнение чрез Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата, са следните:

• Да се повиши информираността на населението по отношение на различните аспекти на профилактиката на оралните заболявания.
• Да се продължи обучението и възпитанието на децата, учениците, родителите, бременните жени и учителите на правилата за опазване здравето на устната кухина. Нужни са адекватни знания, умения и поведение относно хигиената на устата, правилното и нисковъглехидратно хранене, флуорната профилактика, ползването на дъвки без захар, редовни посещения при зъболекар и др.
• Да се намали появата на зъбни кариеси чрез запечатването на първите постоянни кътници при децата със силанти във възрастта 5-8 години.
• Да се прави редовна оценка на кариеса при непълнолетни на 8, 9 и 10 години, които са със силанизирани зъби, сравнена със състоянието на зъби на техни връстници, при които не е извършена процедурата.
• Да се ограничат и намалят случаите с флуороза, провокирана от употребата на питейни и минерални води с висока концентрация на флуор.
• Да се подпомагат регионалните (общински) орални профилактични програми.

Чрез прилагането на Националната програма се предвижда да се постигнат следните резултати:

• До 70% от непълнолетните до 12-годишна възраст да имат знания как да пазят оралното си здраве.
• До 60% от децата в същата възрастова група да притежават адекватни умения и поведение за опазване на устното здраве.
• До 50% от момичетата и момчетата на 6-годишна възраст да са със здрави временни и постоянни зъби.
• До 70% от 12-годишните, обхванати от програмата, да имат здрави постоянни зъби.
• До 70% от 18-годишните да нямат извадени зъби.
• До 70% от младежите на 18 години да имат минимум 3 здрави секстанти (задни зъби) по CPITN (обществен пародонтален индекс за нуждите от лечение).