Подкрепа за пациентите в терминален стадий на заболяване– евтаназията в България

 Евтаназия дефинираме като целенасочено отнемане на живота на даден индивид. Това се случва единствено по негова молба, която е породена от фактори като– хронични заболявания с летален изход, съчетани с непоносима болка, коматозно състояние, или пък пациентът е без изгледи да живее без наличието на животоподдържащи системи и медикаменти. По този начин на практика човека е зависим от грижите на близките си. Често околните страдат дори повече от болния (емоционално и финансово) поради тежкото му състояние. Така определена, евтаназията се възприема като причинена по милост смърт. Поради естеството на тази процедура произтича и забраната тя да се извършва в повечето държави. Изключение правят страни като Италия, Уругвай, Холандия, Белгия, Швейцария, Япония, Люксембург, Австралия, Албания.

В България съществува внесен проектозакон, легализиращ евтаназията. Негов автор е Любен Корнезов.

За да бъдат избегнати възможните злоупотреби, в проектозакона се предвижда молбата за извършване на евтаназия да бъде разглеждана от Върховния касационен съд, в лицето на петчленна комисия. Ако това искане бъде одобрено, депутатът предлага органите на евтаназирания да се даряват за трансплантиране. По предложение на Любен Корнезов искането за извършване на евтаназия следва да се разглежда от петчленна комисия. Тя трябва да е под контрола на Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Също така решенията, взимащи се от комисията ще могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен съд. Болният, подал документи за извършване на евтаназия винаги може да промени решението си, дори след като комисията и Върховния касационен съд са се произнесли.

Видове евтаназия:

Доброволна– пациента сам решава да му бъде извършена процедурата по евтаназия.

Принудителна– пациентът няма възможност да изрази сам волята си и решението се взема от неговите близки.

Активна– чрез медикаменти.

Пасивна– чрез изключване на животоподдържащите системи.

Мненията на медиците по въпросите свързани с евтаназията са раздвоени и това се дължи най-вече на различния тип светоусещане в чисто човешки план. Немалко от тях я отхвърлят поради факта, че идеята е в разрез с Кодекса на професионалната етика, ратифициран от Министерството на здравеопазването. Още повече Хипократовата клетва противоречи изцяло на евтаназията като цяло. Текстовете на Кодекса на професионалната етика и фразата от Хипократовата клетва, кореспондираща с евтаназията звучат така:

Чл. 3: Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация.

Чл. 30: Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента.

Чл. 31: Лекарят трябва да извърши всичко възможно, щото неизлечимо болни да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания.

"Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя подобно нещо."

Медиците, подкрепящи естеството на евтаназията излагат следните аргументи:

1. Всеки има право да решава относно своя живот, още повече за неговия край.

2. Евтаназията би могла да се възприеме висш акт на съпричастие към непоносимите болки на терминално болните пациенти.

3. Ако съществуват ясно формулирани параметри на Закон за евтаназията на пациенти в терминален стадий на заболяване би се осигурило по-голямо спокойствие за тези хора.

Законопроектът за евтаназия на хронично болни хора е отхвърлен от народните представители. От присъствалите депутати 13 гласуват със "за", "против" - 59 и "въздържал се" - 29.

Предложението за ратифициране на евтаназията в България предвиждаше това да се случва по изрична молба на болния или близките, като при удовлетворение на молбата органите на евтаназирания да бъдат дарени за трансплантиране. Всички лекари в Пленарната зала са против този закон, защото той е в противоречие с Хипократовата клетва.