Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г. - същност и цели

Вече няколко десетилетия светът се намира в епидемия, причинена от ХИВ (HIV - вирус на човешкия имунен дефицит). По информация, разпространена от UNAIDS (Обединена програма на ООН за ХИВ), в края на 2019 г. хората, които живеят с ХИВ, наброяват 38 милиона души. Данните за починалите през същата година показват, че 690 000 души са загубили битката вследствие свързани със синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) заболявания.

В отделните региони и държави тежестта на епидемията ту намалява, ту се изостря. Само през 2019 г. в 30 държави в Европа са регистрирани 2 624 801 души с ХИВ, като най-високи са показателите за Малта (16,2 на 100 000 души население), Латвия (15,4 на 100 000) и Естония (13,4 на 100 000). С най-добри показатели са Словакия (1,9 на 100 000) и Словения (1,6 на 100 000).

Конкретно нашата страна се намира в особено положение заради географското си разположение. България е между две епидемии - едната в Централна и Западна Европа и другата в Източна Европа и Централна Азия. За първата е характерно, че вирусът се разпространява чрез необезопасени сексуални контакти между мъже и носителите на ХИВ са близо 900 000 души. Втората е разрастваща се, живеещите с ХИВ наброяват приблизително 1 700 000 души, от които почти половината са се заразили чрез инжекционна употреба на наркотици.

Епидемиологичната ситуация в България

В България досега са осъществени три национални програми за превенция на ХИВ и сексуално предаваните инфекции (СПИ). Те бяха насочени към предпазването от ХИВ и СПИ, провеждане на политика на изследване, осигуряване на качествено проследяване, лечение и грижи на живеещите с ХИВ, подсилване на епидемиологичния надзор и създаването на подкрепяща среда. Всички тези политики и практики продължават да са актуални и в новата програма, вече в стремеж за по-голям обем и ефективност.

По време на последната национална програма, която обхваща периода 2017-2020 г., се наблегна на разкриваемостта на случаите на ХИВ с помощта на предоставяне на услуги за доброволно консултиране и изследване най-вече сред рисковите групи. Анализите показват, че:

• Съотношението между заболели мъже и жени през 2019 г. е съответно 5:1.
• Средно в 82% от случаите инфекцията се предава по сексуален път. Най-голяма част от новорегистрираните са се заразили след необезопасен хомо- или бисексуален контакт. Наблюдават се изменения през годините, например през 2011 г. само 20% от новорегистрираните ХИВ позитивни принадлежат към групата на мъже, които правят секс с мъже, докато през 2018 г. процентът вече е 54. В същото време делът на заразените наркомани, употребяващи инжекционно наркотици, е 34% през 2010 г., а през 2020 г. той е близо 9%.
• Предаването на ХИВ вируса от майка на дете по време на бременността (вертикална трансмисия) през последните 10 години се движи в рамките на 0 и 3%. За последните три години се отчита дял от 0,4 до 1%. Намаляването на случаите се дължи на наложилото се изследване за ХИВ сред бременните и профилактиката на позитивните за вируса бъдещи майки с антиретровирусни препарати.
• През последните 10 години - от 2010-а до 2019-а, се е увеличил с 38% броят на хората, живеещи с ХИВ, които са на антиретровирусна терапия. Благодарение на нея и на съвременната диагностика 98% от тези пациенти вече са с неоткриваем вирусен товар.

В сравнение с останалите страни в България разпространението на ХИВ е ниско. Показателите на нашата страна сочат, че за 2019 г. новорегистрираните случаи представляват 3,7 на 100 000 души население. Въпреки това съществува голяма опасност да се развие концентрирана епидемия в дадена рискова група, която да прерасне в генерализирана благодарение на пренасянето на вируса от групата към общата популация.

От 1986 г. до 2020 г. в нашата страна официално са записани 3483 случая на хора, инфектирани с ХИВ. През 2019 г. са регистрирани новооткрити 258 души, а през 2020 г. - 199. Специалистите са на мнение, че намаляването с 23% се дължи главно на нетърсенето на медицинска помощ заради COVID-19. Най-много случаи на ХИВ серопозитивни се отчитат в големите областни градове като София-град - 40%, Варна - 14%, Пловдив - 9%, Русе - 4%. В останалите се регистрират между 1 и 3%.

Възрастовата група, която отчита най-много новорегистрирани лица, е между 30 и 39 г. В периода от 2010 г. до 2020 г. 38% от мъжете и жените на тази възраст са серопозитивни. През 2010 г. техният процент е 28, а през 2017 г. вече е 44%. Следващата най-засегната възрастова категория е от 20 до 29 години. Там новооткритите случаи са 32% и се движат от 45% през 2010 г. до 24% през 2019 г.

Характеристики на рисковите групи и набелязани стратегии спрямо тях

Провежданата политика по отношение на предотвратяване, изследване, лечение и грижа, залегнали в Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции, е насочена към цялото население на България. Но особено внимание се обръща на рисковите групи, при които опасността от заразяване е по-висока, от една страна, и, от друга страна, са по-затворени общности, които трудно допускат "външни хора". Като рискови се определят хората, които си инжектират наркотици; мъже, правещи секс с мъже; маргинализираните етнически общности; затворници; проституиращите и техните клиенти; хора, търсещи и получили международна закрила, мигранти и мобилно население; младежи, деца и млади хора в риск; хора, живеещи с ХИВ, техните партньори и близки.

Хора, инжекционно употребяващи наркотици

Групата на лицата, инжекционно употребяващи наркотици (ИУН), е особено уязвима, когато става въпрос за ХИВ. Това е така, защото опасността от разпространение на инфекцията идва от използването на замърсени игли и спринцовки. Друг момент е рисковото сексуално поведение, което се превръща в такова след въздействието на наркотичните вещества - те намаляват чувството за самоконтрол и мотивацията за практикуването на безопасен секс. Групата се счита за една от най-уязвимите и заради често криминалното поведение и попадането на представителите й в затвора, както и на социалното й изключване от обществото.

Дейностите по превенция на ХИВ/СПИН и сексуално предавани инфекции са пряко свързани с дейностите, които се извършват от правителствени и неправителствени структури по отношение на борбата с наркотици. Наблюдава се намаляване на употребата на инжекционни наркотици, но в същото време нараства тази на неинжекционните - синтетични, парти дроги и др., които са пряко свързани с високорисковото сексуално поведение. Това е т. нар. Chemsex практика, която е именно секс под въздействието на наркотици.

Работата на терен, разкриването на нископрагови центрове и мобилните медицински кабинети са начините за достигане до тази рискова група. Те осигуряват чисти консумативи като игли и спринцовки, на презервативи, дават възможност за доброволно и анонимно изследване за хепатит Б и С, ХИВ и полово предавани болести, предоставят психологическо и социално консултиране.

С цел превенция на ХИВ и намаляване степента на риск се извършва и дейността "водене на случай", която е насочена към наркомани, които не са достигнати от други служби или поведението им не се повлиява от консултиране, обучения и подобни. Воденето на случай е индивидуален подход, чрез който се цели да бъде запазено здравето на човека и да се поддържа степента на риска ниска.

Мъже, които правят секс с мъже

Стигматизацията и дискриминацията по отношение на групата на мъжете, правещи секс с мъже (МСМ), принуждават към хората, които попадат в тази рискова категория, да има по-внимателен и специален подход при изготвянето на политиките и мероприятията, свързани с превенцията и контрола на ХИВ и сексуално предаваните инфекции. Разпространението на вируса на човешкия имунен дефицит сред мъжете, правещи секс с мъже, по света е 19 пъти по-високо в сравнение сред общото население.

Въпреки че в нашата страна ХИВ епидемията е на ниско ниво и разпространението на вируса сред тази рискова група е по-малко, отколкото средното разпространение сред МСМ на Стария континент, данните показват, че с течение на годините случаите на инфектирани с ХИВ МСМ непрекъснато се увеличават в България. Проучване на Национален интегриран биологичен и поведенчески надзор, обхващащо периода от 2006 г. до 2016 г., сочи, че се е повишил делът на хората, които са използвали презерватив при последния си полов контакт - от 62,3% през 2012 г. на 75,2% през 2016 г. Също така се е увеличил и делът на МСМ, които ползват предпазни средства със своите мъже партньори - от 66,3% през 2012 г. на 72,2% през 2016 г. Трикратно е намалял делът на МСМ, които практикуват секс за подаръци или пари - от 62,6% през 2012 г. на 18,3% през 2016 г. От 2017 г. до 2020 г. делът на новорегистрираните случаи на ХИВ сред тази рескова група се колебае между 50 и 47%. Смята се, че значителното нарастване през последните 5 години на заразените се дължи на рискови сексуални практики и на пътувания в Западна Европа, свързани със секс туризъм.

• Терминът мъже, правещи секс с мъже, се отнася за представители на силния пол, които участват в сексуална активност с други мъже. Определението обхваща както хомосексуалисти, така и бисексуални, транссексуални и хетеросексуални. Понятието МСМ се използва за характеризирането на даден начин на поведение, а не на сексуална ориентация. В него се включват както мъжете, желаещи и доброволно участващи в сексуални контакти с други мъже, така и такива, които при дадени обстоятелства са принудени или извършват това под натиск.
• Според проучване, проведено в рамките на програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН", групата на МСМ в нашата страна е около 3% от общия брой на мъжкото население в активна сексуална възраст (15-54 г.), или близо 60 000 души, но се предполага, че реално процентът е 4-5. Конкретно хомосексуалността се среща във всички слоеве на обществото, което поставя пред изпитание политиките за превенция да бъдат съобразени с образователните и възрастови особености на групата.
• Като рискови за заразяване с ХИВ и сексуално предавани инфекции поведения се смятат неправилната употреба на предпазни средства, промискуитетно поведение (честа смяна на сексуалните партньори), рядка употреба на лубриканти, отказ от използването на презервативи при определени видове секс.
• Добра практика за мотивиране и връзка с групата на мъжете, правещи секс с мъже, е създаването на екипи от професионалисти (социални работници, медици, психолози) и представители на общността, които работят на терен или поддържат комуникация с хората чрез други канали (социални мрежи, електронни страници, мобилни приложения). Подобни смесени екипи се възприемат добре от МСМ. По този начин е налице ефективно предлагане на услуги като изследване и консултиране за ХИВ, за безопасни сексуални практики, грижи, подкрепа и насочване към лечебни, здравни заведения и практики.
• При лечението на инфекциозни заболявания се препоръчва антиретровирусна терапия във всички случаи, без значение колко е броят на CD4-клетките. Това изискване е вписано във Фармако-терапевтично ръководство за лечение на инфекциозни заболявания, утвърдено с Наредба № 3 от 05.03.2020 г. Това е изключително важен подход за предпазването сред хомосексуалистите и серодискордантните двойки (единият партньор е ХИВ-позитивен, а другият не), които не желаят да ползват презервативи.
• Отново мобилните медицински кабинети, неправителствените организации и Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС) са на първа линия в мотивирането, насочването и консултирането на МСМ по отношение на превенция и изследване. Те са от голяма помощ при навременното откриване на нови случаи и могат да насочват нуждаещите се към специализирани центрове за лечение.

Маргинализирани етнически общности в риск

Етническата общност на ромите е сред уязвимите групи, сред които разпространението на ХИВ и сексуално предавани инфекции е голямо. Трудността по обхващането на тази рискова група идва от насложените с годините фактори като социална изолация, ниски образованост и икономическо развитие, липса на социални умения и мотивация за приобщаване към обществото.

Съществуват маргинализирани групи сред ромите, които живеят в отделени райони и места, не желаят да се съобразяват с порядките на обществото и не полагат нужните грижи за здравословното си състояние. Последното превръща маргинализираните ромски групи в общност с най-висока смъртност, заболяемост и с по-ниска продължителност на живота. Всичко това прави достъпът до тях много труден и проблематичен. Деструктивното им поведение се изразява в ранно напускане на училище, престъпност, злоупотреба с наркотични вещества, повишаване на проституцията и др. Това са предпоставки за риск от заразяване с ХИВ и сексуално предавани инфекции.

С най-голям риск от инфектиране с ХИВ и СПИ сред ромската общност са мъжете, правещи секс с мъже, предлагащите платени сексуални услуги, употребяващите инжектируеми наркотици, излизащи от затвора, хора, живеещи с ХИВ, мигриращи и сексуалните партньори на всички тях.

Характеристики, свързани със здравето и поведението на ромите, показват, че 34% от мъжете между 15 и 25 г. принадлежат към групата на МСМ. Отделно тези от тях, които предлагат платен секс и са използвали предпазно средство при последния си сексуален контакт, са 47%. Употребяващите инжектируеми наркотици са предимно в градове като Варна, Пловдив, София, Кюстендил, Пещера и др.

Стратегията, която се прилага по отношение на маргинализираните ромски групи във връзка с превенцията на ХИВ, включва работа на терен, дейността "водене на случай", обучение на лидери сред младите ромски мъже как да се избягва рисковото поведение.

Затворници

През 2006 г. за пръв път в българските затвори започва регулирано и редовно предоставяне на услуги по анонимно и безплатно изследване и консултиране по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". Статистиката сочи, че по този начин се достига до 40-45% от хората, лишени от свобода.

Затворниците имат същите права като останалите граждани на нашата страна, що се отнася до достъпа до здравни грижи. Когато даден лишен от свобода постъпи в затвора, на него му се предлага изследване за ХИВ. То се провежда напълно доброволно и при информирано съгласие, пази се конфиденциалност. Лишеният от свобода може да откаже изследването. В периода на изтърпяване на наказанието се правят скринингови изследвания на бременни и родилки, хора със сексуално предавани болести, туберкулозно болни, наркомани, хора с повече от един сексуален партньор, участвали в сбивания с открити наранявания, хора, които смятат, че са ХИВ позитивни. С цел диагностика се правят изследвания на затворници, които имат симптоми на остра или хронична ХИВ инфекция, при хора с клинични или лабораторни данни за имунен дефицит и имуносупресия, със заболявания, които индикират за СПИН.

Когато затворник бъде диагностициран като ХИВ положителен, на него му се осигурява медицинско наблюдение, антиретровирусно лечение, специализирани изследвания и информацията за здравословното му състояние се пази в тайна. Ако даден затворник е провеждал антиретровирусно лечение преди да бъде арестуван, администрацията на мястото за лишаване от свобода трябва да му осигури продължаване на терапията.

В местата за лишаване от свобода приоритетно трябва да се разширят услугите по анонимно, доброволно консултиране и изследване за ХИВ. Също така трябва да се провеждат беседи на тази и на други здравни теми, да се предоставят информационни материали на затворниците, презервативи и лубриканти. Лишените от свобода трябва да са запознати с рисковете от ХИВ при употреба на наркотици чрез инжекции, при сексуални контакти и при правене на татуировки в затворите.

Проституиращи и техните клиенти

Смята се, че групата на хората, предоставящи платени сексуални услуги, наброява между 12 000 и 15 000 души в България. Близо 8000-9000 от тях се считат за най-рискови и се нуждаят от услуги, предоставяни на терен. Въпреки че разпространението на ХИВ в тази група е сравнително ниско, съществува опасност от предаване на инфекцията от групите в най-голям риск през представителите на целевата група до останалата част от населението. Наблюдава се тенденция за намаляване на секс услугите у нас, което се обяснява с излизането на голяма част от проституиращите на пазарите в Западна Европа.

• По признака "пол" в голямата си част предлагащите платени сексуални услуги са от женски пол. Представителите на силния пол, които проституират, са предимно транссексуални и мъже, правещи секс с мъже.
• По признака "възраст" рисковата група се дели на две подгрупи - над 25-годишна възраст и под 25-годишна възраст. Двете категории са сравнителни изравнени по численост, лек превес има първата.
• По признака "етническа принадлежност" от 2008 до 2015 г. повече са били представителите на българската етническа общност. Следващи по дял са хората са с ромски произход, след това с турски и най-малък процент са лицата, предлагащи платен секс, от бившите съветски републики и от бежанската общност от Близкия изток.
• По показател "социално-икономически статус" има голямо разнообразие - част от проституиращите са с добър стандарт на живот (VIP ескорт, елитни компаньонки, ученички, студентки), а друга са в крайна бедност (предлагащи платени сексуални услуги в градска и извънградска среда). За някои това е допълнителен източник на доход, а за основната част от контингента - основен източник на средства, с когото нерядко се издържат и други хора.
• По признака "здравен статус" голяма част от предлагащите платен секс не внасят здравни осигуровки и са извън системата на здравеопазването. Най-често те страдат от репродуктивни проблеми и такива, които са свързани със сексуално предавани болести. Хората от рисковата група нямат възможност да посещават лекар и да се лекуват. Предимно използват безплатните услуги, които се предлагат от Програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН".
• По показател "образование" в рисковата група има представители с висше образование, така и такива, които никога не са ходили на училище. Не се наблюдава пряка зависимост между нивото на образование и поведенческите характеристики и нагласи. При образованите е налице по-голяма възможност за усвояване на знания и умения по отношение на превенцията, разбирането за здравните рискове и способността сами да контролират опасността от заразяване.

Групата на предлагащите платени сексуални услуги е с висока степен на уязвимост, от една страна, заради припокриването й с други рискови групи - МСМ, маргинализирани етнически общности, инжектиращи се наркомани, затворници, мигранти, младежи и млади хора от институции. От друга страна уязвимостта им е породена и от наложената от обществото стигматизация и маргинализация.
От голямо значение е възможността за по-близък контакт и обхващане на представителите на рисковата група, която дава работата на терен. Така се постига добро предлагане на услуги като предоставяне на предпазни средства, на информационни материали, консултиране, насочване, изследване и др. Много важна е работата и на нископраговите центрове, където в тези защитени места обучени специалисти помагат на проституиращите. Резултатите показват, че се увеличават ползвателите на тези центрове, което спомага дългосрочното предоставяне на грижи и запазването на ниско ниво на разпространение на ХИВ сред предлагащите платени сексуални услуги. Дейностите, които извършват тези центрове, включват раздаване на предпазни средства, консултиране относно избягването на риска от заразяване, психологическа подкрепа на инфектиране с ХИВ, на хора с рисково поведение, мотивиране да се спазва предписано лечение, посредничество в използването на здравни услуги и др. От особено значение е и обучаването на представители на рисковата група, които после се ползват с по-голямо доверие от останалите от контингента.

Необходимо е дейността на мобилните медицински кабинети и КАБКИС да продължат да предоставят консултации и да правят безплатни и анонимни изследвания за ХИВ, сексуално предавани болести, хепатити.

Хора, търсещи и получили международна закрила, мигранти и мобилно население

Постепенно нашата страна се превръща в транзитна държава, която привлича имиграцията. Увеличава се броят на чужденците, които избират България за мястото, където да учат, да се реализират професионално и да се квалифицират. В същото време се увеличи бежанския поток, който включва хора, търсещи международна закрила, и нелегални мигранти. От 2017 до 2020 г. 2978 души ежегодно са входирали молба за убежище в нашата страна. Техният брой е значително по-нисък в сравнение с броя им през 2015-2016 г.
В тази рискова група попадат:

• Хора, търсещи и получили международна закрила в България.
• Чуждестранни граждани в специални домове за временно настаняване към МВР и лишени от свобода.
• Незаконно пребиваващи - хора, на които им е отказано разрешение за пребиваване, отказана им е закрила, но останали в нашата страна, нерегулярни имигранти.
• Жертви на трафик, в това число и деца.
• Чужденци, които краткосрочно или дългосрочно пребивават в България, чужди граждани, които имат разрешение да пребивават, студенти, работници от чужбина, чужди диаспори.

Хората, които търсят закрила в България, са най-вече от Сирия, Афганистан и Ирак. През 2020 г. 3525 души са потърсили такава защита в нашата страна. Пълнолетните са 68%, а непълнолетните и непридружените малолетни са 22%. Увеличава се броят намъжете - 89%, докато на жените е 11%.

С термина "мигранти" се означават лица от трети страни, а с "мобилно население" - граждани на ЕС, които уражняват правото си на свободно движение.

Когато се регистрират и настаняват търсещите закрила чужденци, те преминават медицински прегледи, за да се прецени здравословното им състояние; правят им се изследвания и ако е необходимо се поставят под карантина. Също така им се съдейства за регистриране при общопрактикуващ лекар или се насочват към специализирано лечение при нужда. За да не се разпространят заразно болести, на чужденците се правят микробиологични и паразитологични изследвания. Всичко това се осигурява безплатно в перистрационно-приемателните и транзитни центрове за бежанци към Държавната агенция за бежанците. Изследванията за сифилис и ХИВ са по желание и нерядко те се отказват от чуждите граждани заради особеностите на културата им. Това създава предпоставки за разпространение на ХИВ и сексуално предавани болести, както и на тяхната превенция.

Медицински специалисти и социални работници провеждат регулярно информационни беседи с настанените чужди граждани за предпазването от вирусни заболявания, от туберкулоза, морбили, варицела, краста (скабиес), въшки, паротит, нежелана бременност, хепатит, сифилис, ХИВ/СПИН и др.

Разпространението на ХИВ сред бежанците не е голямо и по тази причина засрешените от заразяване или вече инфектираните трудно намират информация на разбираем за тях език. Затова се издават брошури на арабски, фарси, дари, суахили, сомалийски, урду и др. Предоставят им се услуги по анонимно и доброволно изследване и консултиране, диагностика, лечение и подкрепа относно ХИВ и сексуално предавани инфекции.

Младежи, деца и млади хора в риск

Според определението, дадено от СЗО, под млади хора трябва да се има предвид хората от 10- до 24-годишна възраст. През последните години различни проучвания показват много тревожни данни относно здравето на младежите, както и с техните знания и умения в тази област.

• Само 18,79% от мъжете и жените от 15- до 24-годишна възраст са запознати с начините за предпазване от ХИВ.
• В същата възрастова група 5,49% от младежите са осъществили своя първи полов акт преди да навършат 15 години.
• 22,69% или повече от една пета от младите момичета и момчета между 15 и 24 години са правили секс с повече от един сексуален партньор през последната една година.
• 25,6% от младежите в тази възрастова група, които са имали сексуален контакт със случаен партньр през последната 1 година, не са ползвали кондом.
• Абортиралите момичета между 15- и 19-годишна възраст през 2019 г. са 1891, а на тези под 15 години - 146. Всеки 11-ти аборт е на девойка до 19-годишна възраст.

Приоритетите, върху които се набляга при превенцията и осигуряването на цялостна грижа за репродуктивното и сексуалното здраве на младежите, са да им се предостави адекватна, научна и съвременна информация в тази област; да им се предложат услуги, които са подходящи за тях; да имат достъп до надеждни контрацептивни продукти, кондоми и др.; да им се предостави съвременно интерактивно здравно образование. Услугите, които са най-подходящи за младите хора, са свързани с превенцията от ХИВ и сексуално предавани инфекции, с предпазването от нежелана бременност, с избягването на рисковото сексуално поведение и следствията от него и с редуцирането на социалните и здравни последици при употребяващите инжекционни наркотици. Подходящите начини за това са предоставяне на здравни услуги в мобилни медицински кабинети, стационарни центрове, на терен.

Каква е политиката по отношение на изследването за ХИВ

В основата на борбата с епидемията от ХИВ са изследването и консултирането за вируса. От изключително значение е след заразяването с вируса на човешкия имунен дефицит да се постави колкото се може по-бързо диагнозата ХИВ. Принципите, които са залегнали по отношение на предоставяните услуги, са:

• Доброволност - изследването за ХИВ винаги е по желание на клиента и след разписването на информирано съгласие.
• Конфиденциалност - личните данни на човека, резултатите от изследването, споделената информация по време на теста са защитени и тайни.
• Осигуряване на възможност за анонимно изследване - прави се с цел да се отстранят преградите, които биха попречили на тестването на клиент, изпитващ силна тревожност и несигурност относно резултата и запазването на тайната.
• Предоставяне на информация за изследването за ХИВ преди самото тестване на хората, които желаят да го направят или на които им е препоръчано да се подложат - информацията трябва да съдържа описание на начините на заразяване с вируса, какви резултати могат да се очакват и напомняне колко е важно клиентът да знае своя резултат и да го получи.
• Услугите да са подходящи за нуждите и приоритетите на конкретния човек или на общността, за която са предназначени - необходимо е услугите да са приемливи и достъпни по отношение на мястото и часа на провеждане.

От особено значение е превенцията на ХИВ и сексуално предавани инфекции при бременните жени и съответно на техните все още неродени деца. Бъдещите здравноосигурени майки се наблюдават от личния лекар или от акушер-гинеколог при нормална бременност, а при патологична - само от лекаря специалист според нормативната уредба. Жените имат право еднократно да бъдат тествани по време на бременността за сифилис, ХИВ-антитела и за хепатит Б. Жените, които не са здравно осигурени, имат право на един профилактичен преглед по време на износването на детето и родилната помощ им е безплатна. От 2017 до 2020 г. между 45-48% от бъдещите майки са се тествали за ХИВ и са открити 19 серопозитивни бременни жени.

Препоръчително е изследването за ХИВ и СПИ да се превърне в рутинна част от медицинските грижи, като естествено се спазват принципите на доброволност. Изключително тежък е проблемът със социално неосигурените хора, особено сред ромите. Повечето от тях не провеждат консултации и едва при раждането се срещат с лекар. Трябва да се изпращат за безплатно изследване и консултиране в нископраговите центрове и към лабораториите на РЗИ.

За да имат ефект превенцията и осъществяването на контрола върху епидемията от ХИВ, е нужно:
Достъпност до кабинети и работа на терен, където да се изследват доброволно и анонимно желаещите да разберат ХИВ статуса си.

Чрез периодично предлагане на работа на терен да се осигури равнопоставеност между населението в малките населени места и това в по-големите по отношение на тестването за ХИВ и СПИ.
Да се купуват качествени диагностични тестове за лабораториите и за мобилните медицински кабинети.

Каква е политиката по отношение на изследването и лечението на СПИ

Счита се, че ежегодно 146 милиона се заразяват с хламидии, 51 милиона с гонорея и 5 милиона със сифилис. Някои сексуално предавани болести могат да предизвикат безплодие и усложнения в малкия таз при жените, а сифилисът да доведе до тежки последици при плода на бременните, както и до вроден сифилис.

В България има сериозни проблеми във връзка с диагностиката, лечението, регистрацията и съобщаването на сексуално предаваните инфекции (СПИ). Трудностите идват от там, че координацията и комуникацията между отделните звена в системата на здравеопазването, като спешна медицинска помощ, първична и специализирана извънболнична помощ, почти липсват. Това се получава и заради пациентите със СПИ, които са здравно неосигурени, с ниска здравна култура и живеят в крайна бедност, както и заради все по-големите разлики и неравенства в населението по отношение на достъпа до различни видове медицински грижи и услуги. Немалка роля за проблемното състояние на здравната мрежа, обслужваща пациентите със сексуално предавани инфекции, изигра и преструктурирането на кожно-венерическите диспансери. В някои области на страната дори няма структури за диагностика и лечение на СПИ.

Вниманието по отношение на превенцията и контрола на ХИВ и СПИ е насочено предимно върху намаляването на заболеваемостта сред рисковите групи - проституиращите, мъжете, правещи секс с мъже, както и техните клиенти и партньори. В помощ са 17 медицински мобилни кабинета и 13 Кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН към съответните Регионални здравни инспекции или отделно.

За да бъде по-ефективна здравната система относно предаваните по сексуален път инфекции, е нужно Националната референтна лаборатория по СПИ и всички останали лаборатории - към РЗИ, към Центровете по кожно-венерически заболявания и др., да бъдат снабдени с качествени, съвременни диагностични тестове. Също така трябва да се подобри системата за регистрация и контрол на сексуално предаваните инфекции.

Каква е политиката по отношение на хората, живеещи с ХИВ, и техните близки и партньори

Към този момент ХИВ инфекцията се счита за хронично, лечимо и успешно контролирано заболяване. Това е благодарение на антиретровирусната терапия, която беше въведена през 1996 г. Хората с ХИВ живеят нормално и пълноценно, ако лечението се провежда добре и се полагат нужните грижи. Заразените с вируса на човешкия имунен дефицит вече имат продължителност на живота, която се доближава до тази на средностатистическия човек, именно заради съвременната терапия. Важно условие е тя започне колкото се може по-рано след диагностицирането, тъй като ползата на антиретровирусното лечение е както за здравето на заразения, така и за прекратяването на разпространението на вируса.

Благодарение на терапията изключително много са намалели СПИН-свързаните заболявания и смъртността сред инфектираните с ХИВ. Но в същото време удължаването на продължителността на живота им предизвиква появата на други проблеми и здравословни усложнения, които се определят като СПИН-несвързани. По-голямата част от тях са провокирани от въздействието на самата ХИВ инфекция и от влиянието на антиретровирусното лечение в дългосрочен план, както и от естественото стареене. На предна линия вече излиза необходимостта от прилагането на комплексен подход по отношение на медицинското обслужване на ХИВ позитивните, както и наблюдаването им от широк кръг специалисти.

Въпреки постигнатия напредък в лечението на инфекцията, хората с ХИВ все така са подложени на дискриминация и на негативно отношение от страна на обществото. Това пречи на социалната реинтеграция на носителите на вируса и на адекватното им лечение, както и на грижите и подкрепата, от които имат нужда.

Хората, живеещи с ХИВ, имат нужда от дългосрочни медицински грижи, тъй като инфекцията е хронично заболяване. Също така на тези пациенти е необходима подкрепа, за да могат да се справят с психосоциалните проблеми, възникнали при научаването на диагнозата. Затова е нужно да бъдат подсилени системите за специализирани медицински грижи и за психологическа подкрепа.

Необходимо е и актуализирането на вече изготвени нормативни документи, както и разработването на нови, за да се осигури качествено медицинско обслужване. Изготвен е стандарт за специализиран център за лечение на ХИВ/СПИН. В него са регламентирани нужната материална база, натовареността, ангажираността и заплащането на труда на медицинските специалисти, както и на предлаганите услуги. Този стандарт е основата, от която се тръгва и която служи при разширяване на мрежата от специализирани центрове за лечение на ХИВ/СПИН. В момента има пет отворени специализирани центъра - в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Плевен. В края на 2020 г. 1808 души са били регистрирани за лечение и наблюдение в тях. Нужно е да се разшири капацитета на някои от центровете, защото са прекалено натоварени (в София, Варна и Пловдив), а предстои тези в Стара Загора и Плевен да бъде помислено как да поемат повече пациенти, тъй като са слабо натоварени в сравнение с останалите центрове. Ще се обсъжда възможността да бъдат открити както нови специализирани центрове в столицата, така и в страната поради нарастващия брой нуждаещи се от антиретровирусна терапия.

Проблеми, които стоят пред адекватната грижа за пациентите с ХИВ, са липсата на пространство за провеждането на конфиденциална консултация между носителите на вируса и специалистите по време на амбулаторното им проследяване. Това може да се реши чрез подобряване на материално-техническата база в центровете, за да не се отказват хората да търсят здравни услуги по тази причина. Друго затруднение е многото протоколи и рецепти, които се изписват от лекарите и губят времето им за чисто административни процедури, които могат да се обработват бързо на компютър и всички да стане дигитализирано. Предвид ситуацията с COVID-19 така решен проблема ще позволи достъпът на хората, живеещи с ХИВ, да е по-свободен, ще намали физическите им посещения и ще могат да разполагат със своите изследвания онлайн. Липсата на медицински специалисти, които да се грижат и да лекуват подобни пациенти, ще се усети осезателно при постепенното увеличаване на хората, живеещи с ХИВ, което вече се наблюдава. Нужно е да се направи оценка и прогноза до 2025 г. колко лекари и медицински сестри ще са необходими за специализираните центрове и колко ще трябва да бъдат обучени или преквалифицирани за евентуалните нови центрове.

Цели на Националната програма

Целите, които ще се гонят от Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции през следващия период до 2025 г., са:

• 95% от заразените с ХИВ да са узнали своя статус.
• 95% от тях да започнат антиретровирусно лечение.
• 95% от подложените на терапия да бъдат с потиснат вирусен товар.
• 95% покритие на услугите, чрез които да се спре вертикалното предаване от майка на дете на вируса.
• 95% от жените да имат достъп до услуги за ХИВ, репродуктивно и сексуално здраве.
• 95% от жените да използват комбинирана профилактика.
• До 95% от бъдещите майки да се изследват за сифилис и ХИВ.
• Редуциране до 95% на случаите с вроден сифилис, на инфекциите, провокирани от T. pallidum, и на инфекциите, причинени от N. gonorhoeaе, в сравнение с 2015 г.
• Осигуряване на защита и недопускане на дискриминация на хората, живеещи с ХИВ, и на представителите на рисковите групи.