Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2017-2021 г. – същност и цели

Високата заболеваемост сред детското население и повсеместното разпространение на ротавирусните гастроентерити са причината да се обръща сериозно внимание на проблема и да се пристъпва към създаването на Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити. Всяка година по света се регистрират близо 140 милиона заболели вследствие ротавирусна инфекция, като при 25 милиона от тях е бил необходим преглед от лекар, 2,4 милиона са постъпили в болница, а 453 000 са починали.

Какво е ротавирусен гастроентерит

Ротавирусните гастроентерити са остра инфекция при децата, която се проявява със силна диария. Човешките ротавируси са основните причинители на заболяването. Диарията може да протече бързо, но в някои случаи се стига до тежко проявено диарийно заболяване, което причинява дехидратация, хиповолемичен шок (животозастрашаващо състояние, при което настъпва внезапна загуба на голямо количество кръв или течности от тялото), нарушения на водния и електролитния баланс.

Човешките ротавируси са разделени в 7 групи – от A до G. Тези от група А имат най-голямо епидемиологично значение и се откриват в повече от 90 на сто от случаите на ротавирусен гастроентерит.

Кой е най-застрашен от заразяване

Ротавирусът се открива при бебетата от 0 до 6-месечна възраст, но при тях той не се проявява, защото все още те са защитени от майчините антитела, преминаващи чрез кърмата или добити вътреутробно. При пеленачетата инфекцията протича безсимптомно, но чрез изпражненията им вирусът се разпространява и така заразяват околните.

Най-голям риск от клинично протичане на заболяването съществува при децата от 6- до 24-месечна възраст. С особено внимание се следи как преминава инфекцията при по-малките от 1 година бебета, при недоносените, хипотрофичните (изоставащи в растежа) и родените с ниско тегло. При всички тях може да се наблюдава силна диария, водеща до дехидратация и тежки нарушения в алкално-киселинния и електролитния баланс. Без навременно и адекватно лечение може да се стигне до хиповолемичен шок и до опасност за живота. Инкубационният период е само 1-3 дни и след него инфекцията се проявява с внезапно вдигане на температура, повръщане и силна водниста диария. Благодарение на оценъчни скали, базирани на клиничната симптоматика, се прави оценка доколко тежко протича заболяването. До 2-3 седмици може да продължат проявите на ротавирусната инфекция. В повечето случаи настъпва оздравяване, рядко се стига до смърт.

Ротавирусната инфекция преминава безсимптомно при възрастните, освен при хората с хронични заболявания, с компрометирана имунна система и с близък контакт с болни деца, при които протича като остър гастроентерит. В 25% от случаите на така известната "диария на пътуващите" се открива като причина ротавирусът.

Епидемиологични особености на ротавирусната инфекция

Ротавирусната инфекция има следните епидемиологични особености:

• Заболяването се проявява през цялата година, но зачестява най-вече през зимата.
• Инфекцията много лесно се предава чрез изхожданията и повърнатите материи.
• Ротавирусите издържат на неблагоприятни фактори на средата. Отделят се в много големи количества заедно с фекалните изпражнения.
• Нужни са много малко вирусни частици, за да се развие инфекцията. 

Характерно е, че пациентите с ротавирусен гастроентерит са заразни от 5 до 7 дни – колкото продължава клиничната проява на болестта. Също така половината от разболелите се деца излъчват ротавируси още преди да се появят симптомите, а при една трета от тях отделянето на вируси продължава и по време на седмицата, след като са оздравели.

Около 30-40% от децата над 5-годишна възраст и възрастните са безсимптомни носители на ротавируса и са своеобразен резервоар за инфекцията при хората.

Каква е ситуацията в България

През периода 2005-2009 г. пет университетски болници съвместно с Националната лаборатория по ентеровируси на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) провеждат специални изследвания. В проучването участват 4644 деца, приети в болници в 18 региона на България заради остър гастроентерит.

Изследването установява, че ротавирусните ентерогастрити се очертават като сериозен здравен проблем при малките деца. Ротавирусът е открит в 34,5% от случаите на хоспитализираните пациенти.

Сред чревните вируси, причиняващи остри гастроентерити, първенството държат ротавирусните с дял от 59%. За разлика от тях норовирусите съставляват 25%, а чревните аденовируси – 12%.

От 2010 г. се прави задължителна вирусологична диагностика на децата, приети в болнично заведение с остър гастроентерит. Това изследване и генотиповото характеризиране на доказаните щамове на ротавирусите са източник на информация каква е тежестта на ротавирусните инфекции, какво е разнообразието в щамовете и с какви епидемиологични особености се характеризират.

По препоръка на СЗО и УНИЦЕФ лечението, което се провежда при ротавирусни гастроентерити при децата, трябва да включва:

• Налагане на оралната рехидратация като основна форма за възстановяване на течностите в организма вместо парентералната (не през храносмилателния тракт).
• Даване на предимство на естественото хранене по време на ротавирусен гастроентерит. Децата, които са на изкуствено хранене, да приемат обичайната за възрастта си храна.
• Препоръчва се използването на цинк като допълнителна съставка към основното лечение, най-вече при децата под 5 години.

Ваксината срещу ротавирусните гастроентерити

Доказано е, че рискът за тежко протичане на заболяването е най-голям при първата среща с вируса. По тази причина от голямо и решаващо значение е ранната защита. Тя се постига чрез поставянето на ваксина, получена от атенюирани (отслабени) щамове на ротавирус с човешки и/или животински произход, размножаващи се в червата на човека. Ваксините, предпазващи от ротавируса, са живи и се приемат през устата, като приемът е на два пъти. Най-ефикасни са, когато се приложат във възрастта преди масовото заразяване (след шестата седмица на детето) и преди появата на ротавирусния гастроентерит. В България ваксината не е включена в задължителния имунизационен календар, а е по желание.

За първи път в Белгия през 2006 г. се въвежда ротавирусната ваксинация. Направените след прилагането й изследвания показват, че инфекцията при деца под 5 години намалява сериозно. Преди използването на ваксината случаите били средно 881, през първата година след ваксинацията те наброявали 368, а на втората година – 199.

Проучвания показват, че ваксините RV1 и RV5 са най-ефикасни срещу тежко протичащите форми на ротавирусните гастроентерити. Изчислява се, че ефективността им е между 80% и 90% след първата или втората година от стартирането на масовата имунизация. Доказано е голямо намаляване на тежестта на протичане на заболяването при малките деца, както и при по-големите и при възрастните. Дори тези, които не са били ваксинирани, са добили колективен имунитет.

Проведени са 41 проучвания с 186 263 участници относно безопасността на ваксините срещу ротавирусите. Не се наблюдават разлики в състоянието на ваксинираните и получилите плацебо, които да налагат прекъсване на ваксиналната схема.

Не са отчетени промени в профила на безопасност или в защитния имунен отговор, когато RV1 и RV5 едновременно се прилагат при кърмачета с комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, с инактивирана ваксина срещу полиомиелит, с конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б, с ваксина срещу хепатит Б и с пневмококова конюгирана ваксина.

След 2013 г. ротавирусните ваксини трябва да присъстват в националните имунизационни календари на всички държави по препоръка на СЗО.

Цели и задачи на Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити

Необходима е мащабна кампания на национално, регионално и местно равнище, за да бъдат информирани българите за това какво представляват ротавирусните инфекции, какви са рисковете при тях, как се разпространяват, защо е нужна имунизация и какви са социално-икономическите последици от тях.

Целите, които си поставя Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити 2017-2021 г., са:

• Чрез профилактирането на малките деца от 6-седмична възраст да се намали общата заболеваемост и тежкото й протичане, което води до прием в болница.
• Чрез създаването на колективен имунитет да се редуцира като цяло броят на остър гастроентерит в България.
• Амбулаторните прегледи и хоспитализациите, касаещи ротавирусните гастроентерити, да намалеят.

Задачите, които се поставят за изпълнение посредством Националната програма, са:

• Да се подобри диагностиката на ротавирусните гастроентерити при децата под 5 години, приети в болница за остър гастроентерит.
• Лечението да се оптимизира и стандартизира спрямо препоръките на СЗО.
• Да се постигне висок имунизационен обхват, докато трае 5-годишният срок на програмата.