Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. - същност и цели

Основна причина за инвалидността и умиранията в световен мащаб са хроничните незаразни болести (ХНБ). Те са причината за 71% от всички смъртни случаи, които по данни на Световната здравна организация (СЗО) наброява 41 милиона души. Специалистите отчитат, че се наблюдава нарастваща тенденция по отношение на тежестта и честотата на ХНБ и очакват, че няма да могат да се изпълнят целите за устойчиво развитие, които са насочени към намаляване на преждевременната смъртност от хронични незаразни болести с 25% до 2025 г.

Множество проучвания, проведени през втората половина на 20 в., доказват, че редица фактори на риска (предотвратими и непредотвратими) оказват влияние на почти всички ХНБ и тяхното редуциране намалява заболеваемостта и смъртността от този вид болести. Според някои класификации рисковите фактори биват модифицируеми и немодифицируеми. Към първите спадат тютюнопушенето, нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, ниската физическа активност. Вторите са подвластни на наследствеността, възрастта и пола. Към факторите на риска за хронични незаразни болести се причисляват и артериалната хипертония и дислипидемиите (отклоненията в стойностите на мастните вещества - триглицериди и холестерол). От голямо значение за провеждането на профилактиката на хроничните незаразни болести са предотвратимите фактори на риска, свързани с поведението на хората и със социалната среда.

Стратегиите за контрол на ХНБ включват въздействие върху рисковите фактори, които провокират появата на тези заболявания. Ефективността в профилактиката се определя от подобряването на решаващи за здравето фактори (поведенчески, екологични, социални), приобщаването на населението към здравословния начин на живот, разработване и прилагане на програми за профилактика и ранна диагностика на ХНБ и др.

Кои са основните хронични незаразни болести

Към хроничните незаразни болести се причисляват болестите на органите на кръвообращението, хроничната обструктивна белодробна болест, диабетът, злокачествените новообразувания, болестите на мускулно-скелетната система, психичните болести и травмите. Най-голямо внимание се отделя на първите четири, тъй като те допринасят най-много за високия процент случаи на преждевременна смърт в света.

Болести на органите на кръвообращението

Болестите на органите на кръвообращението (БОК) са едни от главните причинители на инвалидност и смърт на населението в световен план. Статистиката показва, че 7,3 милиона души са починали вследствие исхемична болест на сърцето, 6,2 милиона души са смъртните случаи след инсулт. Повече от 3 милиона наброяват хората, които са загубили живота си поради тези причини преди 60-годишна възраст.

Съществува голямо неравенство между държавите и отделно между отделните групи от населението, когато става въпрос за честота на болестите на органите на кръвообращението и за изхода от тях. Данните показват, че преждевременната смъртност от БОК варира от 4% в държавите с високи доходи до 42% в страните с ниски доходи.

• В нашата страна инсултът се води основна причина за една пета от всички смъртни случаи. Данни за 2016 г. показват, че болестите на органите на кръвообращението са довели до повече от 1100 случая на смърт на 100 000 души, като само инсултите са 300 от тях. За сравнение средната стойност за Европейския съюз е 360 на 100 000 души население, а на инсултите средната стойност за ЕС е 80 на 100 000. Сред държавите-членки на ЕС България е начело по смъртност вследствие мозъчносъдова болест. Това се доказва от седемкратното повишаване на стандартизирания коефициент за смъртност в сравнение с този на Франция. Данните за 2019 г. сочат, че 64,4% от смъртните случаи в страната се дължат на БОК. Делът на исхемичната болест на сърцето е 18,8%, а на мозъчносъдовата болест - 29,7%.
• Исхемичната болест на сърцето е заболяването, което причинява най-много летални изходи след инсулта. При него се забелязва спад на случаите, който е по-забележим при жените. Намаляването им се дължи на редуцирането на някои поведенчески фактори, на подобрената ранна диагностика и лечение и на нарасналата употреба на медикаменти за хипертония. Голямо значение за подобрението на ситуацията оказват безплатните годишни прегледи за сърдечносъдови заболявания, които се организират от различни лечебни заведения.
• Повишеното артериално налягане (хипертония) е основен фактор за възникването на мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, бъбречна и сърдечна недостатъчност. По информация на СЗО хипертонията е в основата на 62% от мозъчносъдовите инциденти и на 49% от проявена исхемична болест на сърцето. Статистиката показва, че в България 29,7% от хората над 15-годишна възраст имат повишено артериално налягане и то е малко по-разпространено сред жените - 32,8%, в сравнение с мъжете - 26,5%. В световен мащаб хипертонията причинява всяка година 7,1 милиона смъртни случаи. Прогнозите са, че към 2025 г. разпространението й ще се повиши с 60%. Държавите, в които доходите са предимно ниски или средни, артериалната хипертония е много по-често срещана.

Основните виновници за появата на болести на органите на кръвообращението са ниската физическа активност, нездравословното хранене и тютюнопушенето. Те са причина в 80% от случаите за възникването на мозъчносъдова болест, исхемична болест на сърцето и на други заболявания. Други фактори, които могат да доведат до БОК, са диабета, хипертомията, затлъстяването и дислипидемиите. По изчисления на СЗО 80% от преждевременните летални изходи вследствие патологии на сърдечносъдовата система могат да се избегнат като се изграждат още в детството здравословни навици, се подобри здравното обслужване на населението, се прекрати или намали влиянието на предотвратимите рискови фактори.

За появата на повишено артериално налягане са отговорни освен злоупотребата с алкохол, липсата на физическа активност, нездравословното хранене, тютюнопушенето и повишеното тегло над нормата, но и стреса и високите нива на холестерола в серума.

Злокачествени новообразувания

Злокачествените новообразувания (ЗН) се посочват като втората основна причина за настъпване на смърт в световен план след болестите на органите на кръвообращението. Всяка година 18,1 милиона души чуват страшната диагноза, а 9,6 милиона умират вследствие злокачествено заболяване. Повече от две трети от разболелите се са регистрирани в държави с нисък и среден доход. Най-често хората страдат от рак на белия дроб и на млечната жлеза, следват колоректалния карцином и рака на простатата.

В ЕС ракът на белите дробове е най-честата причина за смърт от злокачествено заболяване. От 2000 г. насам се е повишила смъртността с 12%, което отчасти се дължи на употребата на тютюневи изделия. През последните години се е увеличила смъртността вследствие рак на гърдата и на дебелото черво.

Картината в нашата страна е в черни краски. Информация от Националния статистически институт сочи, че през 2019 г. злокачествените новообразувания са на второ място като причина за летален край - техният дял е 16,9%. Когато става въпрос за онкологични заболявания, българите умират най-много от рак на белия дроб и бронхите (19,1%), след това от рак на дебелото черво (15%), на гърдата при жените (7,4%), рак на стомаха (5,9%), на панкреаса (6,6%), рак на простатата (6,1%). Сумарно тези всички заболявания съставляват 60,1%, или две трети от общия процент на смъртните случаи, настъпили вследствие злокачествено новообразувание.
Въпреки че стандартизираният коефициент на смъртност след злокачествено заболяване е по-нисък от средния за ЕС, няма положителен резултат и напредък в постигането на 5-годишна преживяемост на онкоболните, която от своя страна е с по-малки стойности в сравнение с тези за ЕС.

Близо 30% от смъртните случаи, настъпили след злокачествени новообразувания, са причинени от наднормено тегло, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол, ниска консумация на плодове и зеленчуци и от тютюнопушене.

Диабет тип 2

Диабет тип 2 (неинсулинозависим) е заболяване, което има големи медико-социални последици. Ежегодно 4,2 милиона души в света умират по причини, провокирани от диабет тип 2. В Европа повече от 59 милиона души са засегнати от заболяването, които са на възраст от 20 до 79 г. (8,9%). Прогнозите са до 2030 г. този процент да стане 9,8 или 66 милиона души да заболеят от неинсулинозависим диабет.

Данните за България сочат, че към 2019 г. страдащите от диабет тип 2 българи наброяват 443 000, което е 8,3% от населението. Смята се, че хората, които официално не са диагностицирани, са близо 144 000, което прави общата бройка на болните 587 000 или 9,78%. В нашата страна починалите във възрастовата група 20-79 г. поради причини, свързани с диабета, са 6287 души годишно.

• Рискови фактори, които могат да причинят това заболяване, са ниската физическа активност, затлъстяването, нездравословния начин на хранене. Многократно се уврежда здравето, ако диабет тип 2 се съчетае с висок холестерол в серума, повишено артериално налягане и употреба на тютюневи изделия. Доколко болните от заболяването ще имат дълъг и качествен живот, зависи от развитието и тежестта на късните усложнения, които са диабетна нефропатия, макроангиопатия, диабетна ретинопатия, исхемична болест на сърцето и мозъчносъдова болест.
• Доказано е, че здравното обслужване на заболелите от диабет тип 2 е 2,5 пъти по-скъпо, отколкото това на хора на същата възраст, които не страдат от заболяването.
• От особено значение при диабета са контролът на кръвната захар, подходящият хранителен режим, лечението, което се провежда, физическата активност, редовният скрининг и терапията при възникващите усложнения. При стриктното спазване на тези изисквания диабет тип 2 може да бъде лекуван и последиците му да бъдат забавени или избегнати. Практиката и опитът на водещите държави показват, че ранната диагностика, обучението на болните, ефективната профилактика и лечението на заболяването и на неговите усложнения спомагат за ограничаване на заболеваемостта, намаляват инвалидността и смъртността и прогресирането на последиците от захарния диабет.

Хронична обструктивна белодробна болест

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) се характеризира с постепенно влошаване на дишането и ограничаване на въздушния поток към белите дробове. Заболяването е прогресиращо и от него умират всяка година повече от 3 милиона души в света. Над 90% от официално установените смъртни случаи вследствие ХОББ са в държави с нисък и среден доход.

По данни на нашето Министерство на здравеопазването за 2018 г. между 5 и 10% от населението страдат от хронична обструктивна белодробна болест. Само 75 000 от тях провеждат лечение. Смята се, че по неофициална информация болните от това заболяване са минимум 500 000 души. Смъртността от ХОББ в България през 2019 г. е 18,5 на 100 000 души от населението. Специалистите у нас са на мнение, че честотата на заболяването е доста над средната за Европа и се разпростира повече от 10% сред българите над 40-годишна възраст.

• Основните "виновници" за появата и развитието на ХОББ са замърсеният въздух, цигареният дим, излагането на химически вещества и прах на работното място, както и честите инфекции на дихателните пътища в детството. Ако не се предприемат нужните мерки за ограничаване на рисковите фактори, се предполага, че до 10 години смъртността вследствие хронична обструктивна белодробна болест ще нарасне с 30%.
• Лечението в състояние на ХОББ се прилага строго индивидуално. Не е възможно пълно възстановяване, но качеството на живот и здравето на пациентите може да се подобри чрез контролиране на симптомите, намаляване на периодите на изостряне на заболяването и на забавяне на прогресията му. Съществуват съвременни стандарти за лечение и терапевтични средства, които спомагат ефективната превенция и влияят много добре на заболяването най-вече в ранните му етапи. Необходимо е населението да бъде по-информирано, да се прекъсне въздействието на рисковите фактори и да се създаде здравословна околна среда.

Рискови фактори, причиняващи хронични незаразни болести

Четирите рискови фактора - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и ниска физическа активност, имат най-голяма вина за възникването на хронични незаразни болести. Техният дял в смъртността в България се оценява на 51%, докато за ЕС той е 39%.

• Тютюнопушене - употребата на тютюневи изделия значително увеличава вероятността от ненавременна смърт при хроничните незаразни болести. На пушенето се дължат 25% от смъртните случаи вследствие сърдечносъдови заболявания, 43% от рак и 63% от болести на дихателната система при мъжете. При жените делът на тютюнопушенето в смъртността при конкретните заболявания е съответно 6%, 10% и 37%. В Европа се наблюдава тенденция към редуциране на употребата на тютюневи изделия, но не така стои въпросът в нашата страна. България е на второ място по брой на пушачите след Гърция.
• Злоупотреба с алкохол - консумацията на алкохол влияе много повече върху смъртността, отколкото ХИВ/СПИН, туберкулозата, хипертонията, диабета, катастрофите, болестите на храносмилателната система и насилието. По данни на Института за здравни показатели и оценка злоупотребата с алкохол причинява почти 1 на всеки 10 смъртни случая във възрастовата група 15-49 г. В Европа всеки пети летален изход е провокиран от алкохола в тази възраст, а във възрастта от 20 до 24 г. - всеки четвърти. Специалистите отчитат увеличена консумация на алкохол сред подрастващите не само в България, но и в целия европейски регион. Във възрастовия отрязък 10-19 г. 62,6% вече са опитвали алкохолни напитки. Средната възраст, на която непълнолетните започват да употребяват алкохол, е 13 г.
• Здравословно хранене - то е един от основните моменти в превенцията и един от ефективните начини за справяне с ХНБ. Нездравословното хранене стои в основата на повече от 950 000 смъртни случая в ЕС през 2017 г., настъпили вследствие провокирани от него хронични незаразни заболявания, предимно сърдечносъдови - 817 302, злокачествени - 101 477, бъбречни - 32 009, и диабет. Изчислено е, че само затлъстяването съкращава продължителността на живота с до 4 години. И сред възрастните, и сред децата то набира все по-големи размери. Забелязва се сред българите увеличен прием на мазнини и наситени мастни киселини, който е над горните граници за прием. Налице е риск от дефицит на витамините В1, В2, А и фолат, също така и на минералите магнезий, калции, желязо и цинк. Процентът на хората, които имат среднодневен прием на натрий над допустимата норма е доста висок. Като цяло анализът на резултатите от проучването на консумацията на отделните групи храни от българите сочи, че хранителният модел на населението в нашата страна има някои нездравословни аспекти.
• Ниска физическа активност - една от главните причини за развиване на хронично незаразно заболяване. Липсата на движение стои в основата на 21% от случаите на рак на млечната жлеза, на 25% от тези на рак на дебелото черво, на 27% - на диабет, на близо 30% от случаите на исхемична болест на сърцето. Повече от 60% от населението на света е с недостатъчна физическа активност. Около половината от европейците не тренират никакъв спорт, като на първо място в класацията е България - 82% от българите не практикуват спорт. Останалите държави, които са с най-лоши показатели в това отношение, са Гърция (79%), Унгария (71%), Румъния (69%), Италия (67%), Полша (66%) и Латвия (65%). Българите, които прекарват средно над 300 минути в седнало положение на ден, са 38,1%. Това се случва предимно при жените, на възраст между 55-64 г. и 45-54 г. Проблемът с липсата на движение е особено наболял при децата между 10 и 19 г. Проучване показва, че физически активни през свободното си време почти всеки ден са 48,2% от момчетата и 25,5% от момичетата. Спортуват поне 2-3 пъти седмично 33,8%. Всеки трети ученик тренира един път в седмицата, още по-малко или изобщо не спортува. Всеки петиосъществява физическа активност около половин час, което е изключително недостатъчно. Като причина да не спортуват децата посочват липсата на желание, на компания или на подходящо и близко място за тази цел. Делът на нетрениращите поради бедност или по здравословни причини е малък. Нивото на физическа активност по света и у нас се влияе от развитието на технологиите, социалната структура и икономиката. Редовното практикуване на спорт способства за превенция и лечение на диабет, сърдечносъдови заболявания, рак на дебелото черво и на гърдата, на инсулт. Играе огромна роля и в профилактирането на наднорменото тегло, хипертонията, затлъстяването, оказва благоприятно влияние на психичното здраве и на качеството на живот.

Цели на програмата

Постигането на положителни резултати от Националната програма за изминалия период 2014-2020 г. се изразяват в провеждането на множество кампании за профилактични прегледи и прилагане на политики и методологии за превенция. Те доведоха до малък напредък в поведението на населението и до известни положителни промени в показателите за здравното му състояние, въпреки недостига на средства и други нелеки условия. Анализът показва, че незначително е намаляла смъртността вследствие артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, диабет и мозъчносъдова болест. Увеличили са се леталните изходи при злокачествените новообразувания и хроничната обструктивна белодробна болест. Делът на пушачите, които ежедневно прибягват до вредния навик, е намалял с 3,2%, а с 13% - на всекидневната консумация на алкохол. Хората, които не спортуват или рядко упражняват някаква активна дейност, са намалели и техният дял е вече с 3 процентни пункта по-нисък. С 0,9% е редуциран делът на българите с тегло над нормата. Но се наблюдава скок на хората с артериална хипертония с 4 процентни пункта.

Целите на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести до 2025 г. са да се задържи равнището на показателите за заболеваемост, смъртност, инвалидализация и честота на разпространение на рисковите фактори в сравнение с тези от 2020 г.

Цели по отношение на сърдечносъдовите заболявания

В дългосрочен план стремежът в областта на сърдечносъдовите заболявания е:

• Намаляване на смъртността от мозъчносъдова болест и исхемична болест на сърцето с 5%.
• Редуциране на честотата на артериалната хипертония при хората от 25 до 64 г. с 5%.
• Намаляване на преждевременната смъртност преди 65-годишна възраст от сърдечносъдови болести с 10%.
• Редуциране на заболеваемостта и от сърдечна недостатъчност с 10%.
• Редуциране на смъртността от сърдечна недостатъчност с 5%.

Цели по отношение на злокачествените новообразувания

• Намаляване на заболяемостта.
• Да се повишат с 30% откритите случаи на злокачествени новообразувания чрез преглед или скринингово изследване.
• Намаляване на случаите с напреднал рак с 30%, когато новообразуванието подлежи на скрининг (рак на шийката на матката, рак на гърдата, рак на правото и дебелото черво).
• Стациониране на смъртността от злокачествени новообразувания.

Цели по отношение на хронични болести на дихателната система

• Редуциране на смъртността от ХОББ с 5%.
• Намаляване на дела на пациенти с ХОББ, които са с ограничения в всекидневните си дейности поради болестта.
• Намаляване на честотата на рязкото влошаване на заболяването и на хоспитализациите с помощта на противогрипни и пневмококови ваксини.
• Да се подобрят грижите за астматиците и на техните пациентски резултати. Да се постигне добър контрол на симптомите на бронхиална астма и нормално ниво на физическа активност.
• Да се понижи риска от смъртност при астмата, от изостряния на болестта, от персистираща лимитация на въздушния дебит и странични явления.
• Да се откриват рано и лекуват идиопатичната белодробна фиброза и прогресиращи фиброзиращи интерстициални белодробни заболявания.

Цели по отношение на диабет тип 2

• Относително редуциране на разпространението и болестността сред хората над 25 години с 10%.
• Намаляване на честотата на острите и хронични усложнения.
• Стациониране на инвалидизацията.

Цели по отношение на рисковите фактори, водещи до хронични незаразни болести

• Намаляване на нивото на разпространение на тютюнопушенето сред населението с 5%.
• Намаляване с 50 процента разпространението на пропушване сред децата до 13-годишна възраст.
• Редуциране на интензитета на тютюнопушенето при българите от 25 до 64 години с 20%.
• Повишаване на броя на пациентите редовни пушачи, консултирани от общопрактикуващия лекар да откажат цигарите, с 20%.
• Намаляване на броя на бременните жени с 20%, които употребяват тютюневи изделия.
• Редуциране на средното количество алкохол на човек от населението с 5%.
• Намаляване на дела на злоупотребяващите с алкохол с 10%.
• Редуциране на консумацията при деца до 18-годишна възраст с 20%.
• Да се увеличи броя на пациентите, злоупотребяващи с алкохол, които са консултирани от личния лекар как да ограничат приема.
• Да се повиши относителният дял на българите, които спортуват с умерен интензитет минимум 30 минути, 5 дни седмично.
• Да се увеличи делът на децата, които извършват всеки ден физическа активност с умерен до висок интензитет минимум 60 минути.
• Да се намали делът на хората, които спортуват, правят физически упражнения или практикуват туризъм веднъж в седмицата или по-рядко, с 10%.
• Да се прекъсне тенденцията за увеличаване честотата на затлъстяване при възрастните.
• Да не се повишава делът на децата със затлъстяване.
• Да се ограничи ползването на наситени мастни киселини и на частично хидрогенирани растителни масла в хранителната промишленост.
• Да се намали средния прием на сол с 30% и да се достигне препоръчителното ниво от по-малко от 5 г сол на ден.
• Да се стимулира консумирането на 400 г плодове и зеленчуци на ден общо.
• Да се редуцира влиянието на маркетинга на храни и безалкохолни напитки с високо съдържание на наситени мазнини, захар, трансмастни киселини и сол върху децата.