Условия за прием на децата с хронични заболявания в детски градини

Броят на българчетата с хронично заболяване непрекъснато нараства. Такива деца ползват предимство при приемането им в детски градини. Законът за народната просвета посочва точните условия и задължения на детските градини, които се обвързват с приема на деца с хронични заболявания. Текстът му е следния:

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Децата със специални образователни

потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.

(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални

образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични

заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични

заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички

други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и

обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или

настойниците.

За да постъпи дете с хронично заболяване в детска градина е необходимо неговите родители да подготвят определен набор от документи. Те могат да бъдат разпределени в два отделни списъка. Единият от тях касае медицинската документация за доказване на вида заболяване, а другия вид представлява конкретната документация за постъпване в детското заведение.

Първо трябва да се извърши подготовката на медицинската документация е необходимо направление от личния лекар, което да отразява анамнезата, статуса и лабораторните изследвания с вече уточнената диагноза. Тези документи се подават в районните експертни лекарски консултативни комисии към детските отделения на областните градове, София, детска клиника на Висшия медицински институт в гр. Плевен. Това става след изричното нареждане от директора на съответното медицинско лечебно заведение и се съгласува с Министъра на здравеопазването.

Документите, които се подготвят за изготвянето на медицинската експертиза са регламентирани от Наредба № 19 от 2000 г. за експертизата на инвалидността при децата до 16 годишна възраст. Нейните части, касаещи документацията и процедурата по освидетелстване на детето са поместени в следните членове на наредбата:

Чл.9.

(1) Медицинското направление за РЕЛКК заедно с молба от един от родителите (осиновителя, попечителя) се подава в КМЕД, според постоянния адрес на родителите на детето, която го насочва към съответната РЕЛКК.

(2) За всяко дете, което ще се освидетелства за първи път от РЕЛКК в КМЕД, се попълва картон (приложение No 2).

(3) Медицинското досие се образува след получаване на експертното решение на РЕЛКК с придружаващата го медицинска документация.

(4) Медицинското досие на детето с определен процент инвалидност се съхранява 40 години след последното решение на РЕЛКК, а на което не е определен процент инвалидност - 5 години.

(5) При редовно преосвидетелстване на детето родителите подават молба в КМЕД два месеца преди изтичане срокът на инвалидността според последното решение на РЕЛКК.

(6) В 3-дневен срок от датата на получаването на медицинското направление РЕЛКК уведомява родителите за датата на прегледа.

Чл.10.

(1) Децата се освидетелстват от РЕЛКК по постоянния адрес на родителите им. Изключение се допуска, когато детето се намира на болнично или домашно лечение за повече от 30 дни в друг район и не е възможно да се яви в РЕЛКК според местоживеенето.

(2) Тежко болните деца, чието транспортиране е противопоказано, се освидетелстват на място (в дома, болницата или друго заведение). Това става по предложение на лекаря, който представя детето за освидетелстване и се отразява в медицинското направление.

Чл.11. Решенията на РЕЛКК се обжалват чрез КМЕД пред ЦЕЛКК в 14-дневен срок от получаването им от: родителите, Националната агенция за закрила на детето и общинските служби за социално подпомагане, Националния осигурителен институт и контролните органи по експертизата на работоспособността. В тридневен срок КМЕД изпраща жалбата с наличната документация в ЦЕЛКК.

Чл.21. Районната експертна лекарска консултативна комисия се произнася по:

1. степента на трайно ограничената или загубена възможност за социална адаптация;

2. началната дата на трайно ограничената възможност за социална адаптация;

3. необходимостта от чужда помощ;

4. срок на решението;

5. причинната връзка;

6. препоръка за по-нататъшно наблюдение, лечение и рехабилитация, режим на живот и труд, подходящи детски и учебни заведения;

7. страда ли детето от заболяване, което е включено в списъка на тежките хронични заболявания, при наличието на които децата, настанени в специализирани за тези заболявания детски заведения или групи, не заплащат такса (приложение No 5).

Чл.22.

(1) Степента на инвалидността се определя чрез клиничен преглед и необходимите лабораторни и функционални изследвания.

(2) Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение No 1 към чл.93, ал.1 от Наредбата за експертизата на работоспособността - ДВ,бр.61 от 2000 г.), която е съобразена и с детската патология. Ако приетата отправна точка предвижда диапазон "от...до", процентът се определя съобразно тежестта на функционалния дефицит.

(3) Когато няма посочена отправна точка, установеното здравословно състояние се отнася към най-близката по съдържание, като се отбелязва в решението "във връзка с..." и се прави обосновка.

(4) При наличие на множество увреждания процентите на инвалидността се определят по съответните отправни точки, като общият процент се намира по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (приложение No 2 към чл.93, ал.3 от Наредбата за експертизата на работоспособността).

Чл.23.

(1) При определяне на степента на инвалидността РЕЛКК се произнася и по необходимостта от постоянна чужда помощ - за хранене, обличане, личен тоалет, придружаване, надзор, възможност за отглеждане на детето в детско заведение и др.

(2) Районната експертна лекарска консултативна комисия определя необходимостта от постоянна чужда помощ, когато тя е обусловена от уврежданията на детето, а не от възрастта му.

Чл.24. Датата на инвалидизиране се определя въз основа на наличната медицинска документация и здравословното състояние на детето.

Чл.27.

(1) Срокът на инвалидността е до 2 години от датата на освидетелстването.

(2) Когато съществува възможност за бързо възстановяване се определя съкратен срок - една година.

(3) При данни за безспорна необратимост на увреждането и след наблюдение от две години срокът на инвалидността се определя до навършване на 16-годишна възраст.

(4) При влошаване на състоянието на детето родителите могат да поискат предсрочно преосвидетелстване, независимо че срокът по решението на РЕЛКК (ЦЕЛКК) не е изтекъл.

Чл.29. Независимо от повода на освидетелстване на детето РЕЛКК се произнася и по чл.21, т.7 - дали заболяването му е включено в Списъка на тежките хронични заболявания, при наличието на които децата, настанени в специализирани за тези заболявания детски заведения или групи, не заплащат такса (приложение No 5).

След това комисията издава становище с протокол. Към него се прилага талон за диспансеризация на хроничното заболяване заедно с приложените експертизи и изследвания. Необходимо е документите да се подадат в комисията към отдел "Образование", който от своя страна издава становище за директен прием на детето в детската градина.

 

 

 

Още по темата:

• Размер на семейните помощи за деца през 2016 година
• Документи и условия за кандидатстване в детски градини
• Необходими документи за кандидатстване в специализирани детски градини
• Учебна подготовка и условия за прием в детските градини