Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г. - същност и цели

Туберкулозата е заболяване, което също оказва голямо влияние върху общественото здраве и изправя пред редица предизвикателства държави и институции. Светът се обединява в действията си за контрол на заболяването и за неговото прекратяване.

В целите за устойчиво развитие на ООН са заложени етапи и задачи, чрез които да се стигне до намаляване на случаите на туберкулоза и на леталните изходи вследствие болестта. За 2025 г. стремежът е смъртните случаи от заболяването да намалеят 75% и 50% да се редуцира честотата на заболяването. Целите за 2030 г. включват намаляване на леталните случаи от туберкулоза с 90% и с 80% да се редуцира нейната честота в сравнение с параметрите й през 2015 г.

Туберкулозата и нейното разпространение по света

Туберкулозата е в списъка на десетте основни причини, предизвикващи смърт. Статистиката показва, че през 2019 г. 1,4 милиона души са починали от заболяването, а 10 милиона са се разболели. Няма държава или възрастова група, която да не е засегната.

Заболяването е предотвратимо и лечимо. Дори най-новата препоръка на СЗО е да се премине на по-кратък режим на лечение, който трае 9-12 месеца, и на перорален прием на лекарствата при пациенти, които страдат от мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB).

Особено опасно е заразяването с туберкулозния бактерий при хората, живеещи с ХИВ. Те са 18 пъти по-склонни да развият активната форма на болестта. Комбинирането на ХИВ с туберкулоза ускорява протичането на всяка една от инфекциите. Само през 2019 г. са починали 208 000 души по тази причина. Пациентите, които официално са вписани, че са дали положителен тест за ХИВ и са развили туберкулоза, са 69%. През 2018 г. те били 64%.

През 2018 г. статистиката отчита, че 259 000 души са се заразили с туберкулоза в Европа. От тях 21 000 души са починали, а 77 000 са с резистентната форма на заболяването. Въпреки това данните сочат, че тенденцията е за намаляване на заболяемостта на континента от 34 на 28 на 100 000 население, както и на смъртността – от 3,7 на 2,5 на 100 000 (за периода 2014-2018 г.). През 2018 г. заболяемостта от туберкулоза в Европа е спаднала на 10,2 на 100 000 население, като в Румъния, Полша, Германия, Франция, Англия, Испания и Португалия са регистрирани най-много нови случаи.

Разпространението на туберкулоза в България

В България диагностиката, лечението и профилактиката на туберкулоза са напълно безплатни. В страната има тенденция за намаляване на заболяемостта през последните години. През 2006 г. тя е била 39,1 на 100 000, а през 2019 г. – 18,5 на 100 000 население. Наблюдава се вариране на броя на регистрираните случаи в различните региони на страната. Особено в северозападния и централния през последните години се запазва заболяемостта да е над средната за страната.

• Повече мъже се заразяват, отколкото жени, а по възрастов признак най-засегнати са хората между 45-54 години, 35-44 години и над 65 години. Децата от 0- до 17-годишна възраст, заболели от туберкулоза, представляват 5% от всички случаи, регистрирани през 2019 г. Най-много малки пациенти боледуват в София-град – 27%, Пловдив – 21%, София-област и Благоевград – 9%, Бургас – 7% и Враца – 6%.
• Случаите на белодробна туберкулоза в страната са се движили между 75-79% през периода 2017-2019 г., а тези на извънбелодробна – между 21-25%. Извънбелодробната туберкулоза засяга органи и системи като централна нервна система, лимфни възли, очи, кости и стави, сърце, кожа, урогенитална система, органите в коремната кухина и др. Този вид туберкулоза е по-рядко срещан за разлика от белодробния, който засяга дихателните органи и се среща в 90% от случаите.
• Относителният дял на новозаразените пациенти е между 87-89% през последните години. Случаите, при които се получава рецидив на болестта, са между 7% и 9,3%. Другите случаи, при които има повторно лечение, се движат между 4% и 5%. Културелно потвърдените случаи с туберкулоза (с посявка), на които е направен тест за чувствителност към лекарства, са около 87%. Всички случаи на заболяването – белодробни, извънбелодробни, потвърдени микроскопски или културелно, клинично диагностицирани, при които лечението е приключило успешно, са 85%.
• Всяка година, четирикратно в 29 лечебни заведения в България се провежда Седмица на отворените врати. В периода от 2009 до 2019 г. благодарение на тези кампании са прегледани 123 477 души, от тях 1345 души са установени с туберкулоза и са насочени към лечение, 4589 души са диагностицирани с латентна туберкулозна инфекция и са подложени на химиопрофилактика. Само през 2019 г. пожелалите да се прегледат наброяват 8747 души, от които 103-ма са с туберкулоза, а при 235 души е открита латентната й форма.
• През последните години се увеличава относителният дял на болните от туберкулоза, на които е направено изследване за ХИВ и са консултирани по този повод. През 2019 г. той е 86% от общия брой на регистрираните случаи. През 2017-2018 г. 82% са изследваните за ХИВ туберкулозно болни, през 2015-2016 г. процентите са 79%, а през 2014 г. – 74%.
• Сериозен проблем представлява туберкулозата с лекарствена резистентност. В световен план по данни на СЗО с мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) са регистрирани 580 000 души през 2014 г. Най-много случаи има в Източна Европа и в Централна Азия. В България през 2019 г. потвърдените лабораторно случаи са 14, за сравнение през 2018 г. те са били 28. Пациентите с резистентност към изониазид и рифампицин, при които туберкулозата е новооткрита и не е имало предшестващо лечение, представляват 1,7% през 2019 г., а случаите с предшестващо лечение са 13,5%. В сравнение с предходната 2018 г. броят на случаите с MDR-TB намалява както при новооткритите, така и при пациентите с предходно лечение за туберкулоза. Не са отчетени при децата случаи на мултирезистентна туберкулоза през последните 3 години.

Кои групи хора са застрашени от заразяване с туберкулоза

Хората, които са в риск, имат затруднен достъп до здравни услуги поради бедност, наложена стигма от обществото или заради социална изолация. За да се улесни тяхното обслужване, са обучени и сформирани екипи от неправителствения сектор, които работят на терен, както и се включват патронажни сестри от болниците за лечение на туберкулоза. Групите, които са в риск, са следните:

• Сегрегирани етнически общности - при последното преброяване през 2011 г. 325 343 души са се определили като роми. За да се установят най-маргинализираните домакинства, те са оценявани по 15 критерия, които включват неграмотност, безработица, липса на кухня, водопровод и електричество, липса на готварска печка, баня, хладилник, топла течаща вода, тоалетна и др. Установени са 10 110 домакинства, от които 8965 образуват компактни маргинализирани общности и живеят в 167 общини в страната. Ромите от тези групи са с по-ниска продължителност на живота, с по-висока заболяемост и с по-голяма смъртност. Честата поява на туберкулоза се дължи именно на съвкупността от всички тези фактори и много често тя се развива заедно с други хронични заболявания. Ромите са високо приоритетна и една от най-трудните за обхващане групи, която не счита здравето за свой приоритет.
• Хора с наркотична зависимост - изчисленията показват, че броят на инжекционно употребяващите наркотици в страната е около 10 000 души. Резултатът е получен след актуална оценка на хората, които редовно употребяват опиоиди, кокаин и амфетаминов тип стимуланти (възлизащи на 17 700 души) и нивото на актуална инжекционна употреба сред потърсилите лечение наркомани през 2020 г., което е 56%.
• Хора с алкохолна зависимост - смъртните случаи, дължащи се на фактори, провокирани от рисково поведение, представляват 51 на сто от всички летални изходи в нашата страна. За сравнение в Европа процентът е 31. Употребата на алкохол заема 5% от общия дял. Близо един на всеки шестима приема най-малко веднъж месечно голямо количество алкохол, което съставлява 17,1% (за Европейския съюз процентът е по-голям - 20). Тази епизодична злоупотреба е по-характерна за мъжете (26%), отколкото за жените (9,2%). Статистиката показва, че през 2015 г. повече от половината момчета между 15 и 16 години съобщават за минимум един случай на употреба на голямо количество алкохол през предходния месец. В края на 2019 г. в психиатричните заведения са описани поведенческите и психични разстройства, дължащи се на злоупотреба с алкохол, които наброяват 114,3 на 100 000 население.
• Чужди граждани, които търсят и получават международна закрила в България, мигранти и мобилно население - в тази група влизат чужденци, които търсят и получават закрила в нашата страна; чужди граждани в специални домове за временно настаняване към МВР; незаконно пребиваващи; жертви на трафик; чужденци, които дългосрочно и краткосрочно пребивават в България. От 2017 до 2020 г. 2978 души средно на година са подали молба за убежище в страната.
• Деца на улицата и млади хора в риск - тази група включва деца и млади хора във възрастовите граници 7-10 г., 11-14 г. и 15-19 г., които не ходят на училище, настанени в социални или интегрирани места за резидентна грижа, деца на улицата, младежи без здравна осигуровка, подрастващи от ромски произход, деца-мигранти, подрастващи в заведения за лишаване от свобода, деца, пожелали международна закрила.
• Бездомници - тази рискова група хора са особено застрашени от туберкулоза и други заболявания заради липсата на най-елементарни условия на живот, храна и здравна профилактика.
• Хора, живеещи със СПИН/ХИВ - туберкулозата е индикаторно заболяване в 23 на сто от новооткритите случаи със СПИН през периода 2012-2019 г. Пациентите с туберкулоза, които са изследвани за ХИВ и при които са диагностицирани и двете заболявания, представляват по-малко от 1% през същия този отрязък от време.
• Лица, лишени от свобода - затворите в нашата страна са 11 мъжки и 1 женски. Средният брой на лишените от свобода за 2020 г. са 6436 души. Преди години заболяемостта от туберкулоза в затворите е била 20 пъти над тази сред населението "навън". В момента, от 2003 до 2020 г., е налице трайна тенденция за редуциране на броя заболели в местата за лишаване от свобода.
• Хора с хронични заболявания, конкретно с инсулинозависим тип диабет - в нашата страна официалните данни показват, че болните от диабет са около 500 000, с инсулинозависим тип са 80 000, а децата диабетици са около 3000. Стремежът на институциите е всяка година най-малко 3000 души да се подлагат на скриниг за туберкулоза. При хората, които поддържат лечението си чрез всекидневно поставяне на инсулин, съществува по-голям риск от развиването на туберкулоза. При децата с диабет тип 1 опасността нараства до 10 пъти. Високата кръвна захар намалява устойчивостта към инфекциите и способността за възстановяване, което от своя страна удължава времето на лечение при болните.
• Медицинският персонал от лечебните заведения за туберкулоза, както и от микробиологичните лаборатории за диагностика на заболяването - данните за заболяемостта сред работещите в лечебните заведения за туберкулоза са тревожни и показват нуждата от подобряване обхвата на хората в тази рискова група, както и издигането на превенцията на по-добро ниво вътре в болниците. Във времевия отрязък от 2012 до 2016 г. са направени тестове на 633 души персонал в лечебните заведения за белодробни заболявания и туберкулоза в цялата страна. Изследвани са лекари – 22,7%, медицински сестри – 34,8%, лабораторни специалисти – 16,6%, почистващ персонал – 20,1%, административен персонал – 5,8%. Положителен резултат са дали 260 души, или 41%.

Цели на Националната програма

Целите, които преследва Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата, са през 2025 г. да е намаляла заболяемостта с 50%, а смъртността със 75%, сравнено с 2015 г. За да бъдат постигнати, е необходимо:

• Да се провежда ранна диагностика на туберкулоза и скрининг през определени периоди на контактни лица и на хората, попадащи в рисковите групи.
• Да се осигурява подкрепа и лечение на всички заболели, включително и на тези с резистентна туберкулоза.
• Да се поддържа практиката за дни на отворени врати.
• Превантивно лечение на хората във висок риск и поставяне на ваксини против заболяването.
• Осъществяване на съвместни дейности по туберкулоза и ХИВ.

За да се постигне успех в превенцията и контрола на заболяването, е необходимо:

• Да има ангажираност от страна на държавата и предоставяне на адекватни ресурси за грижи и превенция.
• Общностите, обществените и частните сдружения, които осигуряват грижи, гражданските организации да бъдат включени.
• Да има универсална здравна политика, нормативна схема за съобщаване и регистриране на случаи, сполучливо прилагане на инфекциозния контрол, рационално използване на лекарствата и подходящо качество.
• Подкрепа на социално слабите, социална защита, креативни и иновативни подходи при предоставянето на здравно-социални услуги по превенция на туберкулозата.
• Осигуряване на информация, обучение по отношение на предотвратяването на заболяването, да има добра комуникация.

Приоритетите за нашата страна, които са залегнали в Националната програма, са:

• Да се осигурят грижи и превенция на високо ниво, ефективно управление в условията на COVID – 19 и изобщо при извънредна епидебиологична обстановка.
• Да се използват нови средства за диагностика, интервенции, да се въвеждат иновации.
• Да се постигне успешно лечение и контрол на туберкулозата и на нейните мултирезистентни и екстензивнорезистентни форми.
• Съвместни действия при лечението на пациенти с туберкулоза и ХИВ.
• Да се осъществява контрол на туберкулозата при децата.
• Да се редуцира предаването на заболяването в затворите.
• Да се ограничи разпространението й сред групите в риск чрез подобряването на обхвата на болните.
• С приоритет са и хората с латентна туберкулозна инфекция – тяхното диагностициране и лечение.
• Да се повиши осведомеността на обществото по отношение на болестта.