Ваня Григорова: Ние сме държава на евтините!

За пореден път разговаряме с икономическия съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. Този път във фокуса на вниманието ни са частните пенсионни фондове и доколко бъдещите пенсионери могат да бъдат спокойни за пенсиите си. Известната синдикалистка говори отдавна по темата, има ясна позиция и е категорична, че допълнителното осигуряване трябва да бъде въпрос на осъзнат избор от страна на хората, а не задължение, което държавата им вменява. Според Ваня Григорова България от десетилетия се представя като евтината държава и затова според нея ние сме това – държава на евтините – такива са данъците ни и за голямо съжаление и хората. Когато приоритет има частният пред общия интерес, няма как да има държава, категорична е икономистката. Освен за пенсиите и бедността, с Ваня Григорова говорим и за мястото на синдикатите в обществото. Проблем е, че хората не знаят правата си, а бизнесът не обича много подобни структури. За да имаме социално и солидарно общество синдикатите задължително трябва да влязат в политиката, убедена е Ваня Григорова. Заслужава си да чуете нейния глас.

Г-жо Григорова, от септември 2021 г. влиза в сила новата формула за изчисляване на пенсиите. По време на обсъждането в Тристранния съвет единствено КТ „Подкрепа“ не подкрепи идеята. Какъв е реално проблемът с Втория стълб и с частните пенсионни фондове?

Темата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) беше конкретната промяна на формулата, която няма как да не се промени, тъй като в края на 2020-а много апокрифно и прикрито беше направена смяна в Кодекса за социално осигуряване при приемането на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. Стана без обсъждане дори и в НСТС и беше направено така, че по-голямата тежест да се поема от НОИ вместо от частните пенсионни фондове. А това, беше ясно, ще бъде поето от държавния бюджет, който се пълни от нашите данъци. Това, което сега се случи, е конкретната промяна във формулата. Ние нямахме причина да не гласуваме „за“, но поискахме да ни дадат разчети колко ще струва това на бюджета. Защото след като не беше направено в рамките на промяната на Кодекса, беше редно да го направят поне при промяната на Наредбата за определяне на пенсиите. По време на заседанието на комисията експерт от НОИ даде конкретни данни и стана ясно, че на нас, като данъкоплатци, това ще ни струва 30 000 000 лв. през първата година, 65 000 000 лв. през втората и 110 000 000 лв. през третата. Тази сума ще се увеличава. Ефектът от промяната ще продължи между 20 и 25 години. Каква ще е сумата накрая, не беше съобщено, но тъй като поисках прогнозите да бъдат вписани в доклада към промяната на наредбата, отказахме да подкрепим в комисия. На заседание на НСТС се очакваше казаното от представителите на НОИ да бъде вписано в доклада, но за съжаление не се случи. И затова отказахме да подкрепим непрозрачната промяна на пенсионната формула. Всъщност тя е ясна, но финансовите ефекти от нея не са записани, за да не станат ясни на обществото. Защо се направи ли? За да може всеки път, когато казваме какво ще се случи, от другата страна, лобистите на частните пенсионни фондове да кажат, че не е вярно, защото не е записано никъде. Това беше една от поредицата промени, които се случиха в рамките на няколко месеца. Знаете, че през януари и февруари 2021 г. беше направена генерална промяна в Кодекса за социално осигуряване, с която по същество се даде по-широка възможност на частните пенсионни фондове да не отпускат пожизнени пенсионни добавки към пенсията от НОИ, защото пенсията е осигурителен риск и като такъв е пожизнен, за да може да бъде покрит. Никой не знае колко ще живее след пенсия и би трябвало да му се гарантира някакъв нормален доход, с който да живее. Направено беше така, че хората, които имат натрупани средства по партидите до три пъти минималната пенсия, ще трябва да си ги вземат накуп и да забравят, че някога са имали отношения с частните пенсионни фондове. Част от хората наистина ще получат пожизнена пенсия, други ще вземат срочна, тоест ще получават известно време добавки, а като приключат средствата, няма да имат добавки.

С последното отговорихте на въпроса какъв е проблемът с частните пенсионни фондове

Да, но всъщност генералните дефекти са кодирани още при създаването им през 1999 г., когато се регламентира дейността им, а реално започнаха работа през 2002 г. Реално най-големият проблем на частните фондове е, че зависят от капиталовите пазари. Никой не може да предвиди какво ще се случи на тях. Давам Ви пример. През 2008 г., когато когато започна световната финансова, а по-късно и икономическа криза, тя се отрази пагубно на пазара, доведе до срив на активите в пенсионните български дружества с около 20% – 22%. Въпреки това обаче Кодексът дава възможност на дружествата дори при загуба да формират печалба. Точно това се случва с някои дружества през 2008 г. Докато губят парите на осигурените, те отчитат десетки милиони печалба.

Това не е ли парадоксално?

Това е злоупотреба с осигурителните права на работещите. Проблемите се съдържат във възможността на компаниите да събират такси, дори когато губят. Има гарантирана минимална доходност, която е записана в Кодекса, но тя е формирана и изчислявана така, че може да бъде и отрицателна. Това обаче е загуба, не е доходност.

Може ли да настъпи промяна, г-жо Григорова?

Никога не е невъзможно. Зависи от това какви политици ще си изберем, тъй като немалко държави в Източна Европа, които бяха приложили модела на задължително допълнително пенсионно осигуряване, промениха ситуацията. Част от тях напълно ги премахнаха, други ги направиха доброволни. Това е вариант. Няма лошо човек да спестява за допълнителна пенсия извън НОИ, но да го прави, когато това е осъзнат и свободен избор, а не когато правителството задължава работещите да осигуряват печалби на частни дружества.

Съществува ли риск за неразумно инвестиране на средствата, с оглед на последните събития и твърденията на Светослав Илчовски? Достатъчно защитени ли са пенсиите ни?

Не са защитени. Разбира се, че има такива рискове. Вече ги виждаме реализирани. Друг въпрос е, доколко са рискове. Ако Илчовски казва истината, частните пенсионни дружества са изпълнили заръката на управляващите да инвестират в дружеството, напомпано фалшиво чрез фиктивни сделки. Това са част от рисковете на капиталовия пазар. Спекулациите са част от всички механизми, които действат за повишаване и намаляване цената на ценните книжа и това е един от основните проблеми, които осигурените в България поемат на гърба си. Впрочем, през 2009 г. Комисията за финансов надзор издава една брошура за повишаване на информираността на осигурените, в която се казва, че инвестиционният риск се поема от осигуреното лице. Разбира ли чистачката що е то инвестиционен риск и какво ще поеме? Или шофьорът на тролейбус? Те не са длъжни да познават капиталовите пазари, за да имат право на достойно съществуване след края на трудовия си живот.

Тепърва ще научим дали представеното е истина...

Ако приемем, че казаното от Илчовски е истина, няма как да избегнем съмненията, че това е бил начинът, по който частните пенсионни дружества са заплатили за спокойствието, което им осигури правителството с промените в пенсионната формула, в начина, по който ще се отпускат пенсиите и прочие. Свидетели сме, пак казвам ако е вярно, на тежка корупционна практика, която подкопава основите на пенсионната система.

Да насоча вниманието Ви към начина, по който у нас се управляваше до момента кризата COVID-19. Как се отрази той на начина на живот на българина?

В началото поведението на правителството беше адекватно по отношение на здравните и ограничителните мерки, които наложи. Това, което не беше осъзнато дълго време от управляващите, е, че не може да затвориш един човек вкъщи, без да му осигуриш възможност да си плаща сметките и да задоволява минималните си потребности. А това в голяма степен не беше направено и доведе до повишаване недоверието на гражданите, до бум на конспиративните теории и до факта, че от една от най-добре справящите се със заразата държави, ние преминахме към първите места в света по брой на заразените и на починалите.

Мислите ли, че вече бившите управляващи успяха да се справят с икономическите последици от пандемията?

Не се справиха с икономическите и социални предизвикателства и точно това доведе до смъртта на хиляди хора. Ако подпомагането беше адекватно и беше насочено там, където има нужда от него, нещата щяха да са различни. Всъщност част от парите от 60/40 отиваха в компании, които нямат нужда от подобно подпомагане, но такъв е дизайнът на мярката. Срещу това ние говорим от март 2020 г., а сега вече и Васил Велев от АИКБ казва същото. За съжаление, както и по въпроса за частните пенсионни фондове, управляващите не пожелаха да се вслушат в опасенията ни, че осигуряваме печалбите на компании, вместо съществуването на всички български граждани в този тежък момент. Ако бяха чули какво казваме, няма никакво съмнение, че значително по-справедливо щяха да бъдат разпределени средствата.

Поредно изследване на колегите Ви от КНСБ показва, че България продължава да е първа в ЕС по отношение на неравенството между най-богатите и най-бедните. Какво лице оформя това за България като част от Европейския съюз?

Ние сме държавата на евтините. Евтини са данъците ни, хората ни, работната ни ръка е най-ниско платена. Добре знаете, че по този начин ни рекламират от поне две десетилетия. Като евтината държава в ЕС. Затова беше приложено и плоското данъчно облагане. Когато освобождаваш високите доходи, несъмнено трябва да натовариш най-ниските, за да има все пак приходи в бюджета. Като един басейн е. Ако го източваш от едната страна, трябва да започнеш да го пълниш от другата, защото в противен случай ще се превърне в блато. Това и направиха. Освободиха големите доходи от едната страна и натовариха ниските с премахването на необлагаемия минимум. В България заплащането е толкова ниско, не защото хората са мързеливи и по тази причина производителността на труда е ниска. Не. Причината е, че по всякакъв начин се блокира колективното трудово договаряне. През последните години се увеличава минималната работна заплата. За съжаление, 2021-а е последната година, в която това става, в следващите години е предвидено замразяване. Но дори и с увеличаването й не можем да направим качествен скок, тъй като не работи колективното трудово договаряне. За да го има, синдикатите трябва да са силни. За да са силни те, по места в предприятията не трябва да бъдат създавани допълнителни бариери пред възможността работниците да се обединяват. Редовна практика е, когато работодателят разбере, че се заражда синдикална организация, да направи всичко възможно, за да се освободи от човека или групата от хора, решили да се защитават заедно. Без синдикална организация няма колективен трудов договор. Без него няма как да се увеличат заплатите. Това е един от начините да се потискат заплатите в България. Разбира се, има и допълнителни дефекти на трудовия ни пазар. Например да се събират работодатели от определена област и да осъществяват натиск върху всеки новодошъл инвеститор, така че той да не увеличава заплатата над определено равнище. Всичко това става чрез психологически и други видове натиск върху работещите с цел да не могат да се обединят и да се защитават заедно.

Каква е Вашата визия за социална промяна и кои трябва да бъдат задачите пред бъдещото правителство на България?

Бъдещото правителство трябва първо да прекрати намеренията да се замрази минималната работна заплата, тя трябва да продължава ускорено да се увеличава. На второ място, държавните сектори да са с приоритет пред частните. Никакви частни пенсионни, здравни или каквито и да било формации в такива важни области като здравеопазване, образование, социална политика не могат да бъдат гарант за социалното благоденствие на българите. Трябва да се увеличи преразпределителната функция на бюджета – това означава да вземем от тези, които имат достатъчно и да дадем на тези, които няма как да имат. Така се гарантира съществуването въобще на обществото и на държавата. Когато приоритизираме частния пред общия интерес, няма как да имаме държава. Затова в момента стигаме до период, в който виждаме и чуваме как едни хора обясняват в комисия в НС точно как се случва разпадът. Не, че не сме го знаели вътрешно, но сега ни го показаха. За да няма възможност това да се случва, не частното, а общото трябва да бъде водещо в обществото ни.

Това ли е визията Ви за социална промяна?

Моята визия е по-широка и ще бъде нужно повече време детайлно да я опиша, но със сигурност това са основните принципи, които трябва да се следват. Ако нямаш принципи, действащ ситуационно, а това е грешно.

Защо синдикатите нямат ясно място в системата? Работниците ли не желаят да бъдат представлявани или едрият бизнес не желае присъствието ви?

И двете ги има. Работникът не знае какво може да направи с обединението си. Още по времето на министър Бисер Петков беше инициирана широка промяна на кодекса на труда. Тогава ние настоявахме да бъде предвидено обучение по трудови права в българското училище. За съжаление, получихме отговор, че предложението ни е много екстравагантно. Когато човек не знае нито как е организирана, нито от какви процеси е движена пенсионната система например, той няма как да направи реален избор дали да остане в НОИ или в УПФ. Може би не споменахме досега, че хората, които ще се пенсионират през 2021 г. и 2022 г. ще трябва да вземат решение през юни 2021 г. За тях то е важно, защото следват сериозни последици. Ще трябва да изберат дали да имат гарантирана пенсия от НОИ, или намалена държавна и евентуални добавки от частния фонд. И това е решение, което след това няма как да ревизират. Как да го вземат, когато нямат елементарна представа как функционира системата, не познават основните си права според КТ, не знаят, че работодателят няма право да задържи трудовата им книжка и е длъжен в момента, когато си тръгват от фирмата, веднага да им я даде? Ако не познават основните параметри, по които се движат отношенията между работник и работодател, как бихме могли да очакваме да имат достатъчно съзнание и знание как да си направят синдикална секция в предприятието си и да я укрепят, защото веднага след като се появи, работодателят разполага с механизми, чрез които да я заличи. Тези обучения трябва да са в училище. Няма къде другаде. На нас десетилетия наред ни беше обяснявано, че синдикализмът е нещо лошо, че той няма нищо общо с политиката. И ако трябва да направя препратка към това, за което преди малко говорихме, кой е пътят за постигане на социално и солидарно общество, то задължително синдикатите трябва да влезнат в политиката. Няма как ти да работиш по правила, определени от този, който е бизнес лобист, и да можеш да направиш силна организация на работниците. Та те правилата се определят от бизнеса. Когато играеш по неговите правила, никога няма да бъдеш силен. Забележете, че и в Конституцията е записано, че синдикатите не се занимават с политика.

Може ли да настъпи промяната, за която Вие говорите?

Разбира се, че може, но първо трябва хората, които са в синдикати, да осъзнаят, че тяхната дейност зависи от политиката, да започнат да се самоорганизират и да имат съзнание за своето собствено място в българската политическа координатна система. Тогава нямам никакво съмнение, че ще започнат промените. Дори и такава формация да не влезе в парламента, тя би била много силен коректив на действащите управляващи, които и да са те.

Г-жо Григорова, какви поражения нанесе управлението на Борисов за тези почти 12 години на власт?

Да кажа първо, че не са малко и полезните неща, които се случиха. За мен най-лошото от всичко е, че продължи линията на налагане интереса на частните бизнеси над държавното. Това може да го видите и в почти всички програми на кандидатите в предстоящите избори. Трябва да отбележа, че навсякъде почти се прокрадва идеята за демонополизация на Здравната каса, което означава частни здравни каси и хората трябва да си дадат сметка какво означава, има насърчаване на частните пенсионни фондове, качване на дялове от държавни дружества на фондовата борса, разпродажба на държавни дружества. Тоест ние продължаваме да се движим по приватизационната крива, която ни води надолу към все по-голямо разграждане на държавата. Това е най-големият проблем на правителството на Борисов, което наложи като единствена възможна политика допълнителното раздържавяване, не дава възможност изобщо да си помисли някой, че е възможна алтернатива на това управление – не като ГЕРБ, а като идеология и политика, която налага частния интерес над обществения. Когато си въздействал върху съзнанието на хората, трудно може да се промени.

Оптимист ли сте за бъдещето на България след всичко, което изговорихме до момента?

Трудно ще намерите оптимизъм въз основа на отговорите, които Ви дадох, защото е ясно до какво доведе управлението до момента. Имащите амбиция да управляват тепърва провеждат същата политическа линия, заложена от ГЕРБ. И все пак, промяната винаги дава надежда. Сега напред излизат тези, които са по-агресивни, бутат се, изпъкват, надявам се, че след това ще настъпи успокояване и ще дойдат управляващи, които мислят за хората.

На самата Вас какво Ви дава сили да не спирате да водите битки?

Това, че виждам живота лице в лице. Когато майка ти си прави ЯМР и въпреки че е с направление от НЗОК, лекарката й поиска 150 лв., няма как да мълчиш, защото знаеш, че следващия път отново ще й поискат. Когато сестра ти бива уволнена след като работодателят й е злоупотребявал с нейните права години наред, няма как да си мълчиш, защото знаеш, че утре това ще се случи на детето ти и на неговото дете, ако не опиташ да сложиш край, да помогнеш на гражданите да се чувстват достойни хора и граждани в България и да се гордеят, че живеят тук.