Георги Гьоков за бъдещето на трудовия пазар: Ще дойде време, когато европейските държави ще вървят с големи крачки, а ние ще ги догонваме със ситни стъпчици
Георги Гьоков е депутат от групата на „БСП лява България“. Заместник-председател е на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика и е член на здравната комисия. С него разговаряхме за проблемите в сферата на труда и социалната политика. Народният представител е категоричен, че не бива една идея да се отхвърля, само защото е предложена от опозицията. Признава, че политическата сила, която представлява е на прав път и е наистина алтернатива. Казва, че да напуснеш България, сигурно има основателна причина, но това не може да е решение, както не е било и за живелите преди нас. Въпреки всичко, което става днес, тук и сега, определя себе си като оптимист, защото вярва в силата на народа.
Г-н Гьоков, да започнем разговора с темата за промените в Кодекса на труда, които гласувахте в парламента. Предложението на БСП, свързано с възможността хората, които осиновяват деца и над 5 години да използват 90-дневен отпуск, не беше прието. Какви бяха аргументите на колегите Ви от останалите парламентарни групи или простичко казано защо?
Нямам основателен отговор на въпроса, защото съм говорил с колегите и съм наблюдавал реакциите им, както в Комисията по труда и социална политика, така и в пленарната зала. Целта на промените е наистина да бъдат приравнени правата на осиновителите с тези на биологичните родители. Преди време, мисля, че беше през 2016-а, направихме първата крачка като изравнихме ползването на отпуск за отглеждането на дете и на едните, и на другите. Тогава не посочихме възраст и се получи така, че ако се осинови дете на девет месеца, то осиновителят ползва разликата между една година и тези девет, т.е. само три месеца използва високоплатеното майчинство, което е 90% от дохода, върху който се осигурява, а през втората година, получава 340 лв. колкото се откъсна от сърцето на управляващите. Излиза, че осиновителите губят обезщетението за тези 9 месеца. Хората забелязаха това, имаше доста сигнали до Комисията по дискриминация, която направи предписание да се промени законодателството и да се изравнят правата на хората, които осиновяват деца. Искам да припомня, че сегашното предложение, е всъщност на БСП, което преди време беше отхвърлено. Още по време на първото гласуване попитах какво правим с децата, които са на 5 години и 1 ден. Нямаше задоволителен отговор, затова между първо и второ гласуване предложихме хората, които осиновяват деца над 5 години да ползват отпуск от 90 дни. Той не е равностоен на другия, но все пак е нещо, защото тези малчугани са в състояние на емоционален стрес, на ново място и имат нужда от този адаптационен период. Дори съгласувахме предложението си с Българската асоциация на осиновени и осиновители и те одобриха идеята. Предложихме 90 дни и за да не нарушаваме финансовите рамки и да получим подкрепа от управляващите, но за съжаление не стана. Затова си позволих да кажа от парламентарната трибуна, че рано или късно предложението ще бъде прието. Не знам наистина защо сега не го приеха, на инат или защото не е на управляващите. Надявах се, че колегите поне в залата ще проявят разум, защото там може да се въздейства със слово, но явно аз и останалите от групата ни не сме добри оратори и не успяхме да ги убедим. Ще стане все някога, защото другото просто не е нормално.
Бих искала да насоча вниманието Ви и към още един проблем. От една страна, преди време социалните работници за пореден път изразиха недоволство от размера на работните заплати. От друга страна, не са малко вече разгласените случаи, при които някои от тях приканват майки да дадат детето си на приемни родители. Кажете ми в цялата тази система кой е важният фактор?
В българския регистър профилът на детето, което българите искат да осиновяват, е до две години, дори ако може да е под 1, да е от български етнически произход и да е без увреждане. В регистъра обаче масово присъстват деца над 5 години (80%) и голяма част от тях са с физически и други увреждания и не са от български етнически произход.
Това означава ли, че нямат никакъв шанс да бъдат осиновени?
Почти никакъв, макар че съществува възможност за осиновяване от чужбина. Когато става дума за осиновяване съм много внимателен при използването на терминологията, защото темата е изключително деликатна. Засяга чувствата на всички страни в процеса. А що се отнася до социалните работници, у нас няма система, в която използващите я, обслужващите я и тези, които я финансират да са доволни. Поне аз не се сещам за такава. Вижте как е в здравеопазването, в социалната политика, в образованието. Нормално е работещите в тази сфера да са недоволни от заплатите си, защото техните са най-ниски в системата на държавните служители. Това е и оценка на обществото и държавата за работата им. Тъй като българинът не живее добре, той остава с чувство за несправедливост за доходите, които получава за труда си, но има и негативно настроение срещу държавните служители. Това допълнително създава напрежение в системата. Да, знам за случаите, в които работещ в отдел „Закрила на детето“ убеждава майката да остави детето. Мисля, че колкото и да е ниско заплащането, в тези отдели работят експерти и професионалисти и се опитват да направят възможно най-доброто и за детето, и за майката. Като подчертавам, че изпълняват стриктно закона. Друга тема е доколко е добро законодателството в тази посока. Сега ще кажа, че не е прецизно. Вярно е, че няма как да отговори на всички възможни случаи. Случва се действията на социалните работници да се разминават с очакванията на обществото, но аз не бих ги обвинил в умисъл и злонамереност. Всички са убедени, че едно дете се чувства най-добре в семейна среда. За да има повече възможности въведохме и приемните семейства.
Като споменахте за приемни семейства, да ви попитам как ще коментирате разпространеното мнение, че едно приемно семейство получава повече средства за отглеждането на дете в сравнение с другите?
Този въпрос се повдигна покрай това, че ако детето се отнеме от родителите и се даде на приемно семейство ще се похарчат повече пари, а ако те са дадат на семейството или родителят, той със сигурност ще се справи по-добре.
Коментирайте това.
Случаите са различни. Факт е обаче, че има родители, които бият и тормозят децата си, както има и новородени, умъртвени от майката. Дори не ми се говори за това. Много е трудно да се разграничи лошият от добрият родител. Неслучайно работата в социалните служби не е за всеки, тя е призвание. Ако някой е попаднал там, защото смята, че работата е по-лека или защото държавната служба е сладка просто е объркал мястото. Отново казвам, че не бих искал да обвинявам в недобронамереност хората. Има и друго по отношение на приемните семейства. За съжаление като всяко нещо в България и там нещата се комерсиализираха и приемен родител се превърна в професия, но не в добрия, а в лошия смисъл на думата. Заради едни пари, които ще получаваме, ще изпълняваме формално едни задължения на приемно семейство, но когато предоставяш семейна среда, не може да се отнасяш формално.
Тук е мястото да поставим въпроса за контрола, нали?
Да, контролиращите трябва да си вършат работата и това отново са социалните служби. Не мисля, че те не си изпълняват задълженията, но в обществото винаги ще има изключения, които за съжаление ще създават лош имидж на системата.
Да насоча вниманието Ви към проблемите на пазара на труда и заетостта. Преди дни по повод доклада за България и Европейския социален стълб чухме, че в момента безработицата у нас е 6%, а през последните три години нивото й при младите хора е спаднало, а в големите градове тя почти не съществува, проблем продължава да бъде трайната безработица. Какъв е Вашият коментар на тези данни?
Да, картината наистина е такава, безработицата сега е на нивата от преди началото на кризата (2008 г. – 2009 г.), след това бяха загубени около 400 000 работни места. Искам да обърна внимание, че ниската безработица сега не се дължи на някакви смислени действия от страна на управляващото мнозинство и изпълнителната власт, а се дължи на факта, че много млади и не толкова млади хора в трудоспособна възраст заминаха за чужбина. Вмомента работната ръка не достига. На второ място е въпросът за недоверието към държавните служби по заетостта. Хората са обезверени и отчаяни и все по-малко от тях се регистрират в бюрата по труда. От друга страна смятам, че отношението на държавата към службите по заетостта не е адекватно, каквото трябва да има една държава – да им помага. По-скоро дейността се неглижира и се залага не на посредничеството, на първичния пазар на труда, а на програмите и мерките, насочени към нискоквалифицираните безработни, а това сваля имиджа им. Искам да отбележа още, че проблемът не е в размера на безработицата, а в структурата й. Повече от 1/3 или около 150 000 души са без, със съвсем ниско или неподходящо за трудовия пазар образование. В докладите за България, свързани със заетостта, винаги се обръща внимание на това, че при нас проблемът е структурната безработица. Нищо не се прави за трайно безработните и за младите хора. Бих искал да обърна внимание и на начина, по който се води статистиката. Според мен трябва да говорим за коефициента на заетост, а не за безработица. Причината е, че по различни причини, безработицата спада и се увеличава, но ако сега погледнем коефициента на заетост, той не се увеличава, независимо че сме в ситуация на икономически подем.
Но все пак се полагат усилия, г-н Гьоков, за решаване на проблема. Ето на този същия форум за Европейския социален стълб заместник социалният министър Зорница Русинова информира, че по новата схема „Работа“ от ОП „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат разпределени 300 000 000 лв.
Да, сигурно е така, но искам да обърна внимание, че Националният план за действие по заетостта, където трябва да се решават проблемите на групите в неравностойно положение на пазара на труда и където влизат и европейски пари, не надвишава 100 000 000 лева, всъщност е 70 милиона и през годината се допълва, незнайно защо не в началото са разчетени, а в средата и края се прави това. Странни са сега тези 300 милиона. Мисля, че ако те се използват по предназначение и правилно, а не отиват във фиктивни обучения, може много да се помогне за намаляване на структурната безработица. Въпросът е във волята и посоката, в която ще бъдат похарчени.
Покрай българското председателство в центъра на вниманието най-често попада темата за бъдещето като особено актуална е тази за „социална Европа“, сериозно предизвикателство са и въпросите за бъдещето на труда, особено в контекста на новите технологии. Не на последно място е и въпросът за застаряващата работна сила в Европа, а и това, че не само в България младите хора напускат страната в търсене на възможности за развитие. Вашият коментар за това, г-н Гьоков.
Темите са неизчерпаеми и дълбоки. Да започнем с въпроса за социална Европа. Едва ли хората, които живеят в 28-те страни членки на ЕС, са доволни от случващото се. Този див неолиберален модел доведе до това, че всичко в управлението и системите на тези 28 страни поставя в центъра на вниманието стабилността на системата, а не ползващият я, както трябва да бъде особено в сферата на здравеопазването и социалната политика. За да откликне на желанието на народите, Европа измисли Европейския социален стълб. Надявам се да не е прах в очите на хората и начин чрез празно говорене те да бъдат заблудени. От няколко месеца подготвям въпрос към социалния министър, който да прерасне в дискусия, но още не съм готов. Не знам и доколко е готов българският парламента да дебатира този въпрос за Европейския стълб и неговото практическо приложение. Бъдещето на труда ми е любима тема, по нея работя повече от година и половина. Става дума за дигитализацията и бъдещето на труда, тъй като новите технологии навлизат изключително бързо и сякаш изоставаме, а те ни променят. Цели групи от професии ще изчезнат от пазара на труда, ще се появят нови, за които не сме чували. Например, в Северна Америка се движат вече колони от камиони, които пренасят товари без шофьори. Също в САЩ вече има магазини, в които няма касиери, има друг персонал, но не и хора на касата. И двата примера са показателни затова колко много хора изведнъж ще се окажат без работа. Светът, Европа и България трябва да вземат мерки по този въпрос. Май сме закъснели обаче. Образованието ни трябва да е съобразено с това бъдеще. И ако в света се мисли в тази поска, то у нас ние още не сме в състояние да решим трябва ли да имаме адекватно и свястно професионално образование, каквото имахме преди 1989 г. и съсипахме. Изоставаме дори по отношение на говоренето по темата. И ще дойде моментът, когато някои европейски държави ще вървят с големи крачки, а ние ще ги догонваме със ситни стъпчици.
И защо изоставаме и както Вие казвате със ситни стъпки ще догонваме другите?
Вероятно, защото нямаме чувство за колективизъм, всеки оцелява сам. И въпреки това съм оптимист за бъдещето, но тук е мястото да кажа, че винаги, когато не слушат гласа на народа, управляващите грешат.
Автор: Гергана Караилиева
Снимки: framar.bg
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Добрите практики
- Разговаряме с...
- Как се пресмята размерът на паричното обезщетение за безработица
- Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца в България
- Семейни помощи и парични обезщетения за осиновителите
- Териториално подразделение на НОИ, град Враца
- Повече от 1,2 милиарда лева са предназначени за справяне с последиците от COVID-19
- Спиране, прекратяване, възстановяване и възобновяване на парично обезщетение за безработица
- Права и задължения на осиновените деца и на осиновителите
- Съдебна процедура по осиновяване
- Първоначална процедура по осиновяване – от взимането на решението до подаване на молба в съда
- Адаптация на осиновените деца
Коментари към Георги Гьоков за бъдещето на трудовия пазар: Ще дойде време, когато европейските държави ще вървят с големи крачки, а ние ще ги догонваме със ситни стъпчици