Адаптация на осиновените деца

Най-разискваната тема, когато става въпрос за адаптацията на осиновените деца, е с какви емоционални и поведенчески проблеми се сблъскват и как ги преодоляват. След процеса на осиновяване и след настаняването на детето в семейството и за родителите, и за самото дете настъпват промени. От участниците в новосформираното семейство зависи как ще ги приемат и ще се справят с тях.

Трудностите, които възникват, не са пряко свързани с осиновяването, а с различни фактори, които директно влияят на развитието на детето. Огромно значение имат възрастта, на която е осиновено детето, каква е причината то да бъде дадено за осиновяване и опитът от институционалното настаняване, който има, както и подходът на осиновителите.

Поведенчески проблеми

Оформеното поведение и заученото по време на пребиваването в институция слагат отпечатък върху детето и трябва да се имат предвид от осиновителите. На всяко подобно семейство се предлага помощ под формата на предварително обучение (за родителите), работа със специалисти и социални работници, психологическа подкрепа.

Майката и бащата могат да се сблъскат с поведенчески проблеми от страна на осиновеното дете, които се изразяват в гневни избухвания, агресия, опозиционно поведение, тревожност и депресия.

Ако родителите и детето са от различни култури, това също може да повлияе на поведението на осиновения по начини, които са трудно разбираеми от семейството.

>>> Условия и процедури при международно осиновяване

Изследвания показват, че децата, които са били настанени в институция, изпитват трудности да разберат емоциите на другите.

Много деца са получили сериозни травми от биологичните си семейства преди да бъдат изоставени от тях или от преживяванията си, докато са израствали в дома. Нараняванията могат да бъдат причинени от физическо и/или емоционално пренебрежение, насилие и разбирането на причините за поведенческите проблеми след осиновяването е от решаващо значение за подпомагане на родителите и детето.

Емоционални проблеми

Привързаността е процес, чрез който бебетата се научават да се свързват с останалите и след това по-късно в годините благодарение на привързаността развиват отношенията си на взаимност и обвързване с другите хора. Когато нуждите са задоволени, се заражда привързаността и доверието между родителя и малкото дете. Липсата на тази близост, незадоволените емоционални потребности пораждат трудности с привързаността и реципрочно трудности при изграждането на взаимоотношения. При осиновените деца този проблем се отразява върху самоконтрола им, върху управляването на импулсите, реактивността и върху способността им да разбират емоциите и да реагират по подходящ начин.

Създаването на здрави отношения, базирани на привързаност, изискват време и търпение. Проблемите от този тип се срещат по-често при по-големите осиновени деца.

>>> Първоначална процедура за осиновяване на дете

Страхът от изоставяне също е голям фактор в отношенията между осиновителите и осиновения. Специалистите предупреждават, че в тази ситуация детето може да има два типа поведение, чрез които се опитва да прикрие това си чувство. Първият тип е да се държи студено и безчувствено, сякаш нищо не го интересува и засяга. По този начин детето поставя защитна стена и "се предпазва" от евентуално изоставяне от новото семейство, изоставяне, което то вече е преживяло. Има вероятност дори с поведението си да предизвиква отново и отново реакция от страна на осиновителите сякаш да ги провокира да го изоставят.

Вторият тип поведение е тревожността и "силно прилепчивото" държане, които провокира страха от изоставяне.

Затруднения в училище

Осиновените деца и техните родители се сблъскват с неочаквани трудности в училище. Проучване, публикувано от Institute for family studies, показва, че учениците, които са осиновени, по-слабо напредват в обучението и им е по-трудно да се приспособят в училище от децата, които живеят с двама биологични родители.

Статистиката сочи, че два пъти по-вероятно е да възникнат проблеми с учебните задължения, три пъти по-вероятно е да се появят проблеми с поведението в класната стая, четири пъти – от повтаряне на класа и три пъти повече вероятност детето да бъде изключено от училище. От друга страна, осиновените ученици нямат по-голяма склонност да отсъстват от учебните занятия в сравнение с другите деца.

Петдесет и четири процента от участващите в изследването родители на осиновени деца съобщават, че според специалисти детето им страда от състояние, което засяга способността му да учи, да се разбира с другите ученици или да се занимава с физически дейности. Най-честите състояния, с които се диагностицират осиновените, са дефицит на вниманието, нарушения на говора, забавяне на развитието и нарушение на способността за учене.

Вероятността осиновен ученик да има тежко емоционално разстройство е 10 пъти по-висока в сравнение с тази при дете, живеещо с двама женени родители.

Механизми за осъществяване на адаптацията при осиновените деца

Всеки адаптативен процес по правило е насочен към възстановяването и поддържането на нормалната вътрешна среда на организма. В зависимост от индивидуалните особености на характера на детето могат да бъдат обособени следните три групи деца:

• самостоятелни деца с безпроблемна адаптация;
• афективно нерешителни и плахи;
• зависими от майките си с трудна и сложна адаптация.

Според продължителността на периода за адаптиране децата могат да се класифицират както следва:

• Лека степен на адаптация при децата – тя се осъществява за около 10-15 дни, това са по-решителните деца с вече изградени стереотипи и опит при самообслужване. Това им създава самочувствие.
• Средна степен на адаптация при децата – негативните емоции при тях утихват за около 30 дни. Характерни са нарушения на апетита и съня, отказ от игри, бурен и неутешим плач и силно изразяване на протест.
• Тежка степен на адаптация при децата – продължителността на периода е около 2 месеца. Характерно е емоционалното разстройство с кризи, отразяващи се на общото състояние, намаляване на телесната маса, чести заболявания и неадекватно поведение, затрудняващи приспособителния процес.
• "Неадаптивни деца" – това са децата, страдащи от чести и тежки заболявания и така те не успяват да изградят адаптативни рефлекси, но това могат и да бъдат и деца, при които механизмите за адаптация са изтощени или обременени. Неадаптивността е недостатък, непозволяващ личността да се включи и да приеме определена социална роля в обществото. Причините за това са различни – психологически, социални, педагогически и др.

Постепенната социализация е път към безпроблемното приспособяване към новата устойчива семейна среда, в която попадат осиновените деца. Така се изграждат определени стереотипи и всяка промяна, свързана с различните изисквания води до промени в поведението. В този смисъл препоръчително е постепенното привикване към новото семейство. Това трябва да става с целенасочена и професионална помощ и отделяне на нужното внимание.

Осиновителите трябва да оказват голяма подкрепа на своите деца и да преценяват добре своите действия, защото тези фактори оказват съществено значение за тяхната адаптация към заобикалящата ги среда и за емоционалното им развитие.