Условия и процедури при международно осиновяване

При международното осиновяване правилата и процедурите се различават от тези, които важат за осиновяването в България, при което и осиновяваният, и осиновяващият местообитават страната.

Условия, на които трябва да отговарят осиновяваният и осиновяващият при международно осиновяване

Чужди граждани, които обичайно пребивават в чужбина, имат право да осиновят дете, което обичайно местопребивава в България. Преди да бъде вписано в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци под формата на пълно осиновяване, трябва да бъдат направени всички опити детето да стане част от семейство, което живее в нашата страна. Когато са изчерпани всички възможности, тогава то се регистрира в списъка за международно осиновяване. Изключение се прави в случаите по чл. 82, ал. 2 от Семейния кодекс. Съществува вариант в закона, при който дете с българско гражданство, но с обичайно местопребиваване в чужбина, да бъде осиновено. Изискването е процедурата да се извършва спрямо законодателството на съответната държава.

За осиновяващ се счита лице, което живее предимно в чужда страна, и желае да осинови дете, пребиваващо в България. Чужденецът също трябва да е вписан в регистър на осиновяващи, които искат пълно осиновяване. Не е позволено чуждият гражданин да осинови дете с обичайно местопребиваване в България, ако държавата, в която той живее, няма да признае решението на българския съд за осиновяването.

Органи и институции, които извършват процедурите по международното осиновяване

Министерството на правосъдието изпълнява ролята на централен орган, който контролира и осъществява дейността по международните осиновявания. Персонално министърът дава своето съгласие за осиновяването на дете, местопребиваващо в България, от чужд гражданин. В неговите отговорности са включени още контрола върху акредитираните организации, които посредничат при международните осиновявания, регламентирането на реда и условията под формата на наредба за водене на регистрите, удостоверяване дали осиновяването е извършено по правилата на Хагската конвенция, уведомява компетентните органи в държавата, където живее осиновителя, при нарушаване на правата и интересите на осиновения и др.

В правомощията на Министерството на правосъдието е поддържането и актуализирането на 4 вида регистри:

• Регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от хора, които обичайно местопребивават в чужда страна при условията на пълно осиновяване.
• Регистър на осиновяващи с местопребиваване в чужбина, желаещи да осиновят дете, местопребиваващо в България, при условията на пълно осиновяване.
• Регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в нашата страна, които имат желание да осиновят дете, местопребиваващо в чужда държава.
• Публичен регистър на акредитираните организации, които посредничат при международно осиновяване. Заплащат се такси за вписването в регистрите, като размерите на вноските се определят от Министерския съвет.

От правосъдното министерство предприемат специални мерки за осиновяване на деца със специални нужди, здравословни проблеми и на възраст над 7 години. Всеки месец от ведомството публикуват списък на децата, към които се прилагат тези мерки. За тяхното осиновяване могат да кандидатстват както регистрирани, така и нерегистрирани осиновяващи.

Към Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, чиято функция е да разглежда досиетата на осиновяващите и да преценява кой от тях е най-подходящ за дадено дете. Също така Съветът дава предложение на правосъдния министър за издаването и съответно отнемането на разрешение на акредитирана организация.

Съветът по осиновяване по чл. 94 от Семейния кодекс е длъжен да уведомява Съвета по международно осиновяване кога се вписва дете в регистъра. Детето първо се регистрира в списъка на децата, които могат да бъдат осиновени от осиновяващи с обичайно местопребиваване в България при пълно осиновяване. В рамките на 6 месеца от вписването му, ако минимум 3 осиновяващи са определени като подходящи за него, но не са подали молба за осиновяване или въпреки усилията на институциите да му бъде намерено семейство, то не е осиновено, се вписва и в регистъра за международно осиновяване.

Акредитирани организации играят ролята на посредници при международно осиновяване и без тях или без съдействието на централен орган то не може да се осъществи. Това са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Ако организацията е чуждестранно юридическо лице с акредитация за посредничество в този тип осиновявания, е разрешено да упражнява дейността си в нашата страна посредством неин клон. Всички акредитирани организации трябва да получат разрешение от министъра на правосъдието за правото да извършват посредническа дейност при международни осиновявания.

Самото разрешение е с валидност от 5 години и се заплаща.

Изисквания към чуждите граждани, които искат да осиновят дете от България

Кандидат-осиновителите, които обичайно местопребивават в чужбина и желаят да осиновят дете, местопребиваващо в нашата страна, трябва да отговарят на определени задължителни изисквания.

• Приемат се кандидатури от семейни хетеросексуални двойки и от самостоятелни лица.
• Според законите на държавата, която местообитават, трябва да са годни и подходящи за осиновяващи.
• Необходимо е да не са лишени от родителски права.
• Да имат добро психическо и физическо здраве, да не са диагностицирани с туберкулоза, СПИН/ХИВ, венерически болести или със заболявания, които да са опасни за тях самите или за осиновения.
• Разликата във възрастта между осиновения и осиновяващия трябва да е минимум 15 години.
• Кандидат-осиновителите трябва да отговарят на всички законови изисквания на страната, в която местопребивават обичайно.

Отделно Съветът по международно осиновяване посочва и допълнителни изисквания към чужденците, които желаят да осиновят дете от България.

Относно възрастта - когато осиновяващите са съпрузи, по-младият трябва да има разлика с осиновявания не повече от 50 години, а за по-възрастния съпруг разликата с осиновявания трябва да е не повече от 55 години. Когато осиновяващият е само' лице, важи правилото за разлика 50 години.

Относно семейното положение - не е препоръчително да осиновяват чужденци, които са в съжителство. Осиновяващите трябва да имат сключен брак или да са самостоятелно лице.

Относно социално-икономическото положение - осиновяващите да са с положение, което съответства на средното за страната, която местообитават.

Необходими документи за вписване на чуждестранните кандидат-осиновители в регистъра

За да бъдат вписани в Регистъра на осиновяващи с местопребиваване в чужбина, желаещи да осиновят дете, местопребиваващо в България, при условията на пълно осиновяване, кандидат-осиновителите трябва да подготвят цял набор документи.

• Желаещият да осинови чужденец е нужно да разполага с разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на страната, в която живее.
• Трябва да има документ, издаден от компетентен орган, който да доказва, че държавата, в която местопребивава, ще признае решението за осиновяване на българския съд. Ако страната, в която живее чуждият гражданин, е приела Хагската конвенция, този документ не е необходим.
• Удостоверение, че кандидат-осиновителят не е лишен от родителски права.
• Социален доклад, изготвен след обстойно проучване на осиновяващия.
• Ако социалният доклад е направен преди повече от 1 година, е нужно кандидатът да разполага с документ, който да удостоверява, че няма промени в обстоятелствата, залегнали в доклада.
• Издадено от лекар медицинско свидетелство за здравословното състояние на осиновяващия. Документът трябва да съдържа оценка на физическото и психическото му състояние, дали има хронични заболявания, какви минали и настоящи болести е преминал, изследвания за венерически болести, СПИН/ХИВ, туберкулоза и др. Свидетелството трябва да е издадено не по-рано от 1 година от входирането на молбата за осиновяване.
• Свидетелство за съдимост.
• Копие на документ за самоличност.
• За сключилите брак кандидати е необходим документ, удостоверяващ това събитие.
• Пълномощно от осиновяващия, с което дава разрешение да го представлява българска акредитирана организация.
• Декларация по чл. 20, т. 10 от Наредба № 2/24 октомври 2014 г.
• Декларация от кандидат-осиновителя, в която той описва на какви характеристики да отговаря детето и излага своите мотиви за осиновяване.
• Документ, който удостоверява, че държавната такса по чл. 113, ал. 5 от Семейния кодекс е платена.

Каква е процедурата по международно осиновяване

След подготвянето и събирането на необходимите документи те се изпращат в акредитираната организация. Така оформеното досие на кандидат-осиновителя се превежда и легализира, след което се внася от организацията в Министерството на правосъдието заедно с молба за записване в регистъра. Срокът, в който става регистрацията, е 1 месец от входирането на документите.

След вписването в регистъра следва период на изчакване, през който Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите и определя подходящите един за друг осиновяващ и осиновяван. След отправено предложение за осиновяване от страна на Съвета акредитираната организация получава документи, които съдържат подробно досие на детето, снимка в цял ръст, удостоверение по чл. 17 от Хагската конвенция.
Следва среща между детето и кандидат-осиновителя. Осиновяващият пътува до България и има на разположение няколко дни да общува с него в присъствието на служебни лица. При отказ на осиновяващия да осинови детето той започва да чака нови предложения, без да загуби поредността си в регистъра.

При съгласие на кандидат-осиновителя да осинови детето се подготвят друг вид документи.

Документи, необходими за даване на съгласие за осиновяване на конкретно дете

Когато осиновяващият даде съгласие за осиновяване на конкретно дете, подписва документи, които се изискват от българското законодателство и които са подготвени от акредитираната организация.

• Декларация с изявление на кандидат-осиновителя, че е запознат със здравословното състояние на детето, че се е срещнал с него и че дава съгласие да бъде започнато съдебно производство. Подписът му трябва да е нотариално заверен.
• Декларация отново с нотариално заверен подпис на осиновяващия, че осиновяваният няма да участва в експериментално лечение и докато е жив няма да бъдат използвани негови органи за донорски цели.
• Декларация, че даденото от страна на осиновяващия съгласие не е обвързано с материална облага.
• Документ, който удостоверява кой компетентен орган в страната, която обичайно местопребивава осиновяващият, ще наблюдава в продължение на 2 години как се развива и дали се спазват правата и интересите на осиновеното дете.
• Документите, предоставени от чужбина, се представят във формата по чл. 10, ал. 8 от Наредба № 3/24 октомври 2014 г. Те трябва да са в оригинал и в превод на български, който е заверен от българското консулство или посолство в съответната страна. Ако държавата е подписала Хагската конвенция, документите, изготвени от нея, се представят в оригинал и в превод на български, заверен от Министерство на външните работи на България.
• Документ, че е платена държавната такса по чл. 117, ал. 4 от Семейния кодекс.
• Необходимо е и удостоверение за съгласие за продължаване на процедурата по чл. 17с от Хагската конвенция от чуждестранния централен орган.

Сборът от документи се представя в Министерството на правосъдието.

Съгласие на министъра на правосъдието за продължаване на процедурата по осиновяване

Необходимо е съгласието на министъра на правосъдието, за да продължи процедурата по международно осиновяване. Той отказва да разреши осиновяването на дете, местопребиваващо в нашата страна, в чужбина, когато се установят обстоятелства, които не са в интерес на осиновявания или са направени съществени нарушения в процедурата. В тези случаи Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.

Заплаща се такса за даване на съгласие, като нейният размер се определя от Министерския съвет.

Започване на съдебно производство

От Министерството на правосъдието изпращат молбата за осиновяване в Софийски градски съд. Делото се разглежда в открито заседание при закрити врати в 14-дневен срок от постъпването на заявлението. При пълното осиновяване се вземат под внимание социалния доклад, други доказателства, събрани по реда на Гражданския процесуален кодекс, и мотивите на прокурора. Съдът допуска осиновяване, ако то е в интерес на детето.

Правораздавателната институция обявява своето решение, което става окончателно след 7 дни. Обжалване на решението става по чл. 98 от Семейния кодекс.

Подготовка за заминаване на осиновения

След окончателното решение на съда акредитираната организация започва подготовка за заминаването на детето. Предприемат се нужните действия за изваждане на нов акт за раждане и удостоверение за съответствие съгласно чл. 23 от Хагската конвенция. Също така се подготвя и издаването на задграничен паспорт/виза на осиновения.

В продължение на 4 години, на всеки 6 месеца акредитираната организация трябва да получава доклад относно състоянието и развитието на осиновеното дете.

Какви са разходите по време на процедурата по международно осиновяване

В процеса на осиновяването се налага заплащането на различни държавни такси. По информация от правосъдното министерство те са:

• По сметката на Министерството на правосъдието се превеждат 100 лв. за вписване в регистъра за осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина.
• По сметката на същото ведомство се заплащат 50 лв. за съгласие от министъра за осиновяване на конкретно дете.
• По сметката на Софийски градски съд се превеждат 25 лв. за съдебното производство.

Със заплащането на държавните такси не приключват разходите. Останалите разноски са свързани с подготвяне на документите, с тяхното превеждане и легализиране, разходи по пътуванията до България, както и комисионни за услугите на акредитирана организация в нашата страна и в държавата, в която живее осиновяващият.