Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца в България

от 18 фев 2013г.

Като напълно естествено се приема правото на хората да узнаят детайли относно собствения си произход. За съжаление на този етап е изключително трудно да се изиска информация за биологичния произход на осиновените деца в България. Това се корени в остарелите схващания и предразсъдъци сред населението, че подобни действия от страна на осиновените деца биха се възприели като огромна неблагодарност и обида към осиновителите.

Според Закона за защита на личните данни всеки български гражданин има право на достъп до своите лични данни. За съжаление това право не може да бъде реализирано поради съществени пречки.

Според текста на Чл. 67б от Семейния кодекс, осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен имат право да изискат от окръжния съд, който е постановил решение за допускането на осиновяване, да им се предоставят данни относно произхода на осиновения единствено, когато важни обстоятелства налагат това. В случаите, в които тези важни обстоятелства липсват достъп до лична информация няма да се предостави.

Семейният кодекс урежда правото на достъп до информация само на онези, които са осиновени. За всички останали, тези, които са оставени с изрично съгласие за осиновяване или не са осиновени по една или друга причина разполагат с оригиналните свидетелства за раждане. От тях те могат да се осведомят за имената и ЕГН-тата на своите биологични родители. За разлика от тях на осиновените деца се сменят имената и ЕГН-то. След този акт личните данни на биологичните им родители се превръщат в защитени данни на трети лица.

Пречките, с които могат да се сблъскат желаещите да се осведомят за произхода си са следните:

- лицето, изискало достъп до своите лични данни трябва предварително да знае в кой дом или болница е оставено и кой е администраторът, съхраняващ личните му данни;

- лицето трябва да се идентифицира по безспорен начин пред съхраняващия личните данни администратор. За тази цел може да употребят данните от личната карта и ЕГН-то. Това във всички случаи е не особено полезно, защото веднага след осиновяването ЕГН-то се сменя. Информация за делото, с което е допуснато осиновяването не би било възможно да се получи, защото осиновеното лице не е страна в образуваното производство.

Трябва да се направи разграничение между осиновяванията, извършени до 1977 г. (тогава се е въвел ЕГН), на извършените в периода 1977-2003 г. (при действие на стария Семеен кодекс) и на тези след 2003 г. Едва от 5 години съществува детайлна нормативна яснота къде се съхраняват, как, от кого и в какъв обем данните за обявените за осиновяване деца.

Проучванията на осиновените преди 1977 г. са с толкова неизвестни, че понякога получаването на информация е невъзможно. Честа е била практиката рождената дата и фамилията на майката и детето да се променят. Отсъствието на нормативното задължение за изготвянето и съхранението на личните досиета на децата, оставяни за осиновяване, представлява неотстраним дефект на тогавашната система, осакатил впоследствие немалко хора. Родените след 1977, но преди 2003 г. имат възможност да разберат ЕГН-то на поне единия си биологичен родител. Това прави бъдещото разследване далеч по-лесно. За съжаление в този период също няма задължение относно изготвянето на лично досие на децата, подлежащи на осиновяване. След цялостна промяна в системата за осиновявания през 2003 г. се създава нормативно задължение за осигуряване на личен социален доклад за всяко дете. Той съдържа данните неговото здравословно състояние, раждането, семейното положение на родителите, данни за други братя и сестри. Често могат да бъдат прочетени и мотивите за допускане до осиновяване. Запазва се рождената дата в оригиналния и новоизготвения акт за раждане.

Още по темата: