Право на достъп до информация за биологичния произход на осиновените деца в България

Като напълно естествено се приема правото на хората да узнаят детайли относно собствения си произход. За съжаление, е изключително трудно да се изиска информация за биологичния произход на осиновените деца в България. Това се корени в остарелите схващания и предразсъдъци сред населението, че подобни действия от страна на осиновените деца биха се възприели като огромна неблагодарност и обида към осиновителите.

Според Закона за защита на личните данни всеки български гражданин има право на достъп до своите лични данни, но това право не може да бъде реализирано поради съществени пречки.

Какво казва по въпроса българското законодателство и международното право

Според текста на чл. 105 от Семейния кодекс осиновителите или навършилият 16 години осиновен имат право да изискат от окръжния съд, който е постановил решение за допускането на осиновяване, да им се предоставят данни относно произхода на осиновения, единствено когато важни обстоятелства налагат това. В случаите, в които тези важни обстоятелства липсват, достъп до лична информация няма да се предостави.

Семейният кодекс урежда правото на достъп до информация само на онези, които са осиновени. Тези, които са оставени с изрично съгласие за осиновяване или не са осиновени по една или друга причина, разполагат с оригиналните свидетелства за раждане. От тях те могат да се осведомят за имената и ЕГН-тата на своите биологични родители. За разлика от тях, на осиновените деца се сменят имената и ЕГН-то. След този акт личните данни на биологичните им родители се превръщат в защитени данни на трети лица.

В международното право въпросът с разкриването на биологичния произход на осиновените не е толкова затворен и непробиваем, както в българското законодателство. Чл. 7 от Конвенцията на ООН за правата на децата позволява детето "доколкото е възможно да познава родителите си и да бъде отглеждано от тях", но държавите, подписали Конвенцията, съобразяват осъществяването на тези права спрямо националното си законодателство и подписаните от тях международни договори. 

В Конвенцията за защита на децата и в сътрудничество в областта на международното осиновяване, в неговия чл. 30 е записано, че се запазва информацията относно произхода на детето, данните за самоличността на майката и бащата, за здравословното състояние на детето и родителите. Изрично е упоменато, че достъпът на детето или на негов представител до всички тези данни е допустим с оглед законодателството на съответната държава. И така пак се достига до чл. 105 от Семейния кодекс.

В края на септември 2020 г. е осъществен пробив в българското право, касаещ достъпа до информация за биологичния произход на осиновените. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с решение (№161/2020) и се произнася по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс. Магистрати от ВКС дават формулировка какво да се има предвид под "важни обстоятелства", при каквито се разкрива тайната на осиновяването според чл. 105 от Семейния кодекс. С решението си те постановяват, че осиновеният има право да познава произхода си и това право може да бъде ограничено, само ако се използва с намерение да се навреди на трети лица или с неморална или користна цел. 

През 2016 г. в Министерството на правосъдието е подготвен проект за промени в Семейния кодекс, които засягат именно и въпроса с достъпа до информация за биологичния произход на осиновените. Но проектът не е внесен в Народното събрание и до 2021-а държавата не е предприела нищо за решаването на този проблем.

Пречки, с които могат да се сблъскат желаещите да се осведомят за произхода си 

Хората, които желаят да получат информация за произхода си, могат да се сблъскат с пречки от най-различно естество, натрупвани през годините, благодарение на промени в законодателството, на изменения в системата на ГРАО и други.

• Лицето, изискало достъп до своите лични данни, трябва предварително да знае в кой дом или болница е оставено и кой е администраторът, съхраняващ личните му данни.
• Лицето трябва да се идентифицира по безспорен начин пред съхраняващия личните данни администратор. За тази цел може да се употребят данните от личната карта и ЕГН-то. Това във всички случаи е неособено полезно, защото веднага след осиновяването ЕГН-то се сменя. Информация за делото, с което е допуснато осиновяването, не е възможно да се получи, защото осиновеното лице не е страна в образуваното производство.

Трябва да се направи разграничение между осиновяванията, извършени до 1977 г. (тогава се е въвел ЕГН), на извършените в периода 1977-2003 г. (при действие на стария Семеен кодекс) и на тези след 2003 г. От няколко години съществува детайлна нормативна яснота къде се съхраняват, как, от кого и в какъв обем данните за обявените за осиновяване деца.

Проучванията на осиновените преди 1977 г. са с толкова неизвестни, че понякога получаването на информация е невъзможно. Честа е била практиката рождената дата и фамилията на майката и детето да се променят. Отсъствието на нормативното задължение за изготвянето и съхранението на личните досиета на децата, оставяни за осиновяване, представлява неотстраним дефект на тогавашната система, осакатил впоследствие немалко хора. Родените след 1977, но преди 2003 г. имат възможност да разберат ЕГН-то на поне единия си биологичен родител. Това прави бъдещото разследване далеч по-лесно. За съжаление, в този период също няма задължение относно изготвянето на лично досие на децата, подлежащи на осиновяване. След цялостна промяна в системата за осиновявания през 2003 г. се създава нормативно задължение за осигуряване на личен социален доклад за всяко дете. Той съдържа данни за неговото здравословно състояние, раждането, семейното положение на родителите, данни за други братя и сестри. Често могат да бъдат прочетени и мотивите за допускане до осиновяване. Запазва се рождената дата в оригиналния и новоизготвения акт за раждане.

Наказателни мерки, предвидени при разкриване на тайната на осиновяване

В българското законодателство е предвиден специален текст, свързан с издаването на чужда тайна и по-конкретно относно тайната на осиновяването. В Наказателния кодекс е упоменато, че лице се наказва с една година лишаване от свобода или се глобява от 100 до 300 лв., ако противозаконно открие чужда тайна, която му е поверена или я е узнал във връзка със занятието си, и по този начин уронва доброто име на друго лице. Чл. 145, ал. 2 от Наказателния кодекс е посветен на наказанието при разгласяване на тайната на осиновяването. В случай, когато то е с намерение да се причинят вредни последици за осиновения, осиновителя и семейството им, лицето се лишава от свобода до 6 месеца или с пробация, а ако последиците от разкриването са особено тежки – със затвор до 1 година.

Смисълът, който е заложил законодателят в този текст, е, че трета страна, която не е упълномощена да знае и узнава тайната на осиновяването, със своите действия нарушава отношенията в семейството и така пострадали са всички.