Необходими документи и съдебна процедура по осиновяване

За по-голямо улеснение съществува изготвен списък от необходими документи за кандидат-осиновителите, желаещи да имат дете:

1. Заявление за изготвяне на становище за годност за осиновяване и социален доклад до дирекция за „Социално подпомагане”, отдел „закрила на детето”.

2. Брачно свидетелство - ксерокопие и оригинал. Ако двойката няма сключен брак само единия от двамата кандидат-осиновители могат да осиновят дете

3. Документи, удостоверяващи, размера на доходите за последните шест месеца от местоработата на кандидат-осиновителите и препоръки от близки и приятели на двойката.

4. Нотариален акт за собственост на жилище - ксерокопие и оригинал.

5. Удостоверения от съда и прокуратурата - Свидетелство за съдимост, като в него трябва да е отбелязано за какво да послужи) Второто удостоверение е за това, че срещу него няма наказателно производство от общ характер.

6. Свидетелство за психическо състояние на двамата съпрузи.

7. Медицински изследвания (медицинско свидетелство) за различни заболявания (сифилис, СПИН, туберкулоза, хепатит).

8. Лични карти - ксерокопия и оригинали.

9. Актове за раждане на съпрузите - ксерокопия и оригинали.

10. Удостоверение от данъчна служба за декларирани и изплатени данъци.

11. Удостоверение от прокуратурата, че няма заведени дела от общ характер срещу двойката.

12. Удостоверение за семейно положение.

13. Удостоверение за родителски права (че такива не са били отнемани на двойката).

14. Сключва се декларация за сътрудничество с дирекция за „Социално подпомагане” по образец. Тя е за готовност за сътрудничество при наблюдението на развитието на детето и дали са спазени неговите права. Осиновителя е длъжен и да дава информация за детското развитие на всеки 6 месеца в продължение на 2 години след осиновяването.

Съдебната процедура по осиновяването се извършва под опеката и по смисъла на Семейния кодекс. Самата съдебна процедура по осиновяване е разпределена в следната последователност:

Подсъдност (Чл. 96, ал.1, 2, 3), Решение по искане за осиновяването (Чл. 97, ал.1, 2, 3), Обжалване на решението (Чл. 98, ал.1, 2, 3).

Чл.96. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция.

(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Чл. 97 (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция "Социално подпомагане" и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.

(2) Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец - на Столичната община и на Министерството на правосъдието.

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението по чл. 97, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 100, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяването на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.

(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.