Съдебна процедура по осиновяване

Подаването на молба за осиновяване до съответния Окръжен съд по постоянен адрес на кандидат-осиновителя е последната стъпка, която финализира процеса осиновяване. Осиновяващият е достигнал до този етап след дълги процедури като входиране на документи в Дирекция "Социално подпомагане", които удостоверяват желанието му да осинови дете, проучване на личността и живота му от страна на служители на институцията, вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

След извършването на гореописаните процедури Съвет по осиновяването към съответната Регионална дирекция за социално подпомагане определя кой осиновяващ за кое дете е най-подходящ. Кандидат-осиновителят преценява дали желае да осинови конкретното дете и ако отговорът е положителен, с помощта на дирекцията се подава молба до Окръжния съд.

Каква е съдебната процедура по осиновяване

След постъпването на молбата в срок от 14 дни Окръжният съд я разглежда в открито заседание при закрити врати. Правораздавателната институция изисква доклад от Дирекция "Социално подпомагане", когато става въпрос за пълно осиновяване. Също така се събират доказателства и по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Право на мнение има и прокурор, който се изказва и обявява своето мотивирано решение.

Съдът винаги взима решение на база интереса на осиновяваното дете. Обикновено делото протича в рамките на едно заседание, но може и да се отложи и за друга дата, ако от институцията се разпоредят за представянето на други доказателства.

Следва произнасяне на съда – обявяване на решението и след като то влезе в сила, служебно се уведомява общината по постоянния адрес на осиновителя. Също така се изпраща и до съответната Регионална дирекция "Социално подпомагане". Когато осиновителят е чужд гражданин, но с обичайно местопребиваване в България, за решението се известяват още Министерство на правосъдието и Столична община.

От Дирекция "Социално подпомагане" извършват 2-годишно наблюдение след пълното осиновяване – как се отглежда осиновеното дете, дали се спазват правата и интересите му.

Процедурата при непълното осиновяване има малки разлики в сравнение с тази при пълното. При непълното осиновяване не се налага записването на осиновяващия и на осиновявания в национални регистри, както и не се изисква становище от Съвета по осиновяване. Непълното осиновяване е възможно, когато родителите на детето са известни или когато съпруг осиновява рожденното дете на брачния си партньор.

Молбата за непълно осиновяване също се подава до Окръжния съд по постоянен адрес на кандидат-осиновителя. Съдът насрочва дата на заседанието, провежда се, ако осиновяването е успешно – излиза с решение. Тъй като смяната на собственото и фамилно име при непълното осиновяване не е задължително и не се издава нов акт за раждане, правораздавателната институция нарежда да се спази желанието на осиновителя за имената и да се отбележи в стария акт за раждане в графа "Бележки" имената на осиновителя/ите, съдебното решение и имената на осиновения, както ги е определил съда.

>>> Първоначална процедура по осиновяване – от взимането на решение до подаване на молба до съда

Каква е процедурата за обжалване на решението на съда

След обявяване на решението от Окръжния съд то може да се обжалва от осиновяващия, от майката и бащата на осиновявания (с изключение на случаи по чл. 100, ал. 2 от Семейния кодекс), от осиновявания (ако е навършил 14 години, лично може да обжалва) или от прокурора. Възражението срещу решението на Окръжния съд се прави в срок от 7 дни, считано от обявяването му, пред Апелативния съд.

Четиринадесет дни след входирането на жалбата Апелативният съд заседава и при закрити врати се произнася. Новото решение е окончателно и не може да се обжалва.

Правни последици от осиновяването

След влизането в сила на осиновяването, било то пълно или непълно, настъпват правни последици за всяка една от страните. Последиците се различават в зависимост от типа осиновяване.

Правни последици при пълно осиновяване

При пълното осиновяване настъпват права и задължения като между роднини по произход между, от една страна, осиновения и неговите низходящи (деца, внуци и т.н.) и, от друга страна, между осиновителя и роднините му. Прекъсват се правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. В този случай не отпадат пречките за подписване на брак поради родство по чл. 7 от Семейния кодекс.

Осиновителят получава правата и задълженията на родител и произтичащите от тях обстоятелства – грижа, възпитание, издръжка и т.н. Между него и роднините му и осиновения възникват наследствени отношения, а тези с биологичните родители се прекъсват. Това означава, че когато осиновителят почине, той се наследява от осиновения и други наследници, ако има. Ако осиновеният почине, негов наследник става осиновителят. Биологичните родители нямат право да наследяват осиновения и обратното.

Правни последици при непълно осиновяване

При непълното осиновяване правата и задълженията като между роднини по произход са между осиновения и неговите деца, внуци и т.н., от една страна, и осиновителя от друга страна. Роднините на втория не се включват. Правата и задълженията на родител ги получава осиновителят, но биологичните родители могат да дължат издръжка, ако осиновителят не е в състояние да я дава.

По отношение на наследяването осиновеният може да наследи осиновителя си и рожденните си родители (също така и други роднини по произход). Осиновителят може да наследява осиновения, ако вторият почине, но биологичните родители не могат да го наследяват.

В социално отношение осиновеното дете трябва да получи грижа, любов, внимание и да бъде отгледано в спокойна семейна среда. Осиновителите получават същите права по отношение на родителство, подкрепа от държавата под формата на семейни помощи и парични обезщетения, както биологичните родители.