Удостоверяване на осигурителен стаж при кандидатстване за обезщетение в чужбина и в България

Между държавите членки на Европейския съюз (ЕС) съществуват регламенти, които позволяват координация на системите за социална сигурност във всяка една от тях. Това означава, че гражданите на страните членки могат да ползват в ЕС, в държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и в някои държави, които не са членове на съюза (Норвегия, Обединеното кралство, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн) всички социални права. Регламентите се прилагат във изброените страни и организации и са задължителни във всички национални законодателства, като служат и при удостоверяването на осигурителен стаж.

Държавите разполагат със самостоятелна система за социална сигурност, но по отношение на координацията споделят общи разпоредби с правила и принципи, които националните органи и институции трябва да спазват. По този начин се гарантира, че възможностите, които се дават на гражданите да пребивават и работят в ЕС, няма да бъдат в техен ущърб, що се отнася до социални права.

За кои рискове се прилага координацията на социалната сигурност

Разпоредбите на ЕС, касаещи координацията на социалната сигурност и прилагащи се към националните законодателства, важат за следните рискове, за които се внасят осигурителни вноски в дадените държави:

• Обезщетения за болест.
• Обезщетения за майчинство/бащинство.
• Обезщетения за инвалидност.
• Обезщетения за трудови злополуки и професионални болести.
• Обезщетения за преживели лица.
• Обезщетения за безработица.
• Предпенсионни обезщетения.
• Семейни обезщетения.
• Пенсии за старост.
• Помощи при смърт.

Регламентите определят в случаите на трансгранични ситуации по законодателството на коя държава трябва да се осигурява гражданин на ЕС. Основно хората се ползват от социалноосигурителните си права в страната, в която извършват трудовата си дейност, а когато са безработни - в държавата, в която пребивават.

Четири основни принципа са заложени в прилагането на регламента:

• Равно третиране - работещите от други страни членки, независимо дали самостоятелно заети или не, се ползват със същите права и задължения като гражданите на приемащата държава.
• Сумиране - когато един човек е работил и/или живял в повече от една страна членка, осигурителните периоди във всяка една от тях се зачитат. Периодите се "сумират" само в случаите, когато не са достатъчни за отпускане на цялостна пенсия или на обезщетение по едно от законодателствата. Периодите, през които са внасяни осигурителни вноски според изискванията на нормативните актове на дадена държава, се вземат предвид по необходимост, когато възникне право на пенсия или обезщетение съгласно законодателството на друга страна членка.
• Принцип на едно приложимо право - хората, за които се задействат регламентите, са подчинени само на законодателството на една държава членка. По този начин не се дублира осигуряването на работещите.
• Прехвърляемост - социалноосигурителните обезщетения се изплащат от всяка точка на Европейския съюз и това важи за абсолютно всички - за живеещи на територията на дадена страна и за тези, които вече не пребивават в нея. Забранено е да се предоставят обезщетения само на тези, които живеят в съответната държава. Изключение се прави единствено за обезщетенията за безработица, които се отпускат по специални правила.

С какви документи трябва да разполага работещият в чужбина

Обменът на данни между органите и институциите, занимаващи се със социалната сигурност, се извършва по служебен път. Информацията, събирана за осигурителните периоди на всяко едно лице, се предоставя чрез размяна на специално създадени и утвърдени формуляри и структурирани електронни документи. При настъпването на дадено събитие заинтересованият трябва да съобщи на съответната институция в страната, в която пребивава по време на кандидатстването, че се е осигурявал и в други държави. Чрез електронния обмен това ще бъде потвърдено, когато се изяви желание за получаването на определен вид обезщетение или пенсия. Затова не е нужно да се предприемат действия за зачитане на осигурителните периоди.

В някои определени случаи се налага поисканата информация да бъде дадена под формата на документ, който след това да се изисква в съответна институция в друга страна членка. По този начин може да се докаже наличието на социалноосигурително право в дадена ситуация. В случаите, когато все пак човек не разполага с преносим документ, той ще бъде доставен по служебен път, но с известно забавяне.

Отношенията между държавите членки на ЕС, които касаят социалната сигурност и ползването на социални и пенсионни права, се подчиняват на разпоредбите на Регламент № 883/2004 и на Регламент 987/2009. Първият е за координация на системите за социална сигурност, а вторият за установяване на процедурата за неговото прилагане. За да може да ползва своите права по тези регламенти, всеки работещ и пребиваващ в страна членка е нужно да представи следните преносими формуляри пред съответната институция на чуждата държава:

• А1 - документ, удостоверяващ какво е законодателството в сферата на социалната сигурност, което се прилага спрямо притежателя му. Издава се от социалноосигурителната институция в родната страна на лицето, в която то е регистрирано. Този формуляр се използва вместо старите Е 101 и Е 103.
• DA1 - документ за право на получаване на здравни грижи при осигуряване за трудови злополуки и професионални болести. Той се попълва от осигурени, които пътуват, имат престой или пребивават в страна членка на ЕС, различна от държавата, в която се осигуряват за тези рискове. Документът се предоставя на съответната институция, която отговаря за трудовите злополуки и професионалните болести в страната на пребиваване или престой, за да се получи право на обезщетение под формата на здравни грижи. Прилага се вместо стария формуляр Е 123.
• S1 - удостоверение за регистрация за ползване на здравни грижи. То дава право на пребиваващия и на неговото семейство на обезщетения за болест, майчинство или бащинство в натура - здравни грижи, медицинско лечение и др., в държавата, в която живеят в момента. Социалната сигурност обхваща и членовете на семейството, ако отговарят на условията, заложени в законодателството на съответната страна. Бивши формуляри Е 106, Е 109 и Е 121 (последният все още се издава от някои институци).
• S2 - документ за право на планирано лечение. При представянето му на здравна институция в държавата, в която ще се извършва определено медицинско лечение, се гарантира, че то ще бъде такова, каквото се осигурява и за гражданите на съответната страна. Преди се е издавал като формуляр Е 112.
• S3 - удостоверение за медицинско лечение за бивш пограничен работник в предишна държава на заетост. С този документ човек има право на определени видове медицинско лечение в страната, в която преди това е работил. При представянето му на здравна институция по място на престой се предоставя медицинско лечение при същите условия, при които се лекуват хората, осигурени в съответната страна.
• U1 - документ за социалноосигурителните периоди, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на обезщетение за безработица. Издава се от служба по заетостта или от институцията за социално осигуряване в държавите, където последно е работил заинтересованият. Бивш формуляр Е 301.
• U2 - документ за запазване правото на обезщетение за безработица. С това удостоверение може да се получава парична компенсация за безработица от институцията, която го е издала, ако: лицето се премести в друга държава, за да търси работа; се регистрира като човек, който търси работа, в службите по заетост в тази страна; се запише в срок от 7 дни от датата, от която вече не е на разположение на службата по заетост в напуснатата държава; продължава да отговаря на изискванията на напуснатата страна членка; отговаря на условията на държавата, в която лицето търси работа. Преди е бил известен като формуляр Е 303.
• U3 - удостоверение за обстоятелства, които евентуално биха повлияли на правото на обезщетения за безработица. Документът съдържа данни за обстоятелствата, които са съобщени от институцията в страната, където лицето търси работа, на институцията, която изплаща обезщетението за безработица. Тази информация може да доведе до прекратяване на изплащането на паричната компенсация.
• Р1 - документ за обобщение решенията за отпускане на пенсия. След като човек подаде заявление за пенсия за старост, инвалидност или като преживяло лице до съответните институции в държавите, в които е работил, те от своя страна разглеждат случая на конкретния човек и взимат решения по него. Удостоверението "събира" тези решения. То се издава от пенсионната служба, до която е подадено заявлението, едва след като е събрана цялата информация от различните служби, разгледали молбата.
• СЕД U006 - това е заявление за предоставяне на информация за членовете на семейството. Преди приемането на новите регламенти е известен като формуляр Е302. Този документ се издава от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към централното управление на НОИ на хора, чиито семейства живеят в България и които кандидатстват за отпускане на финансово обезщетение за безработица в страна членка на ЕС или ЕИП.

Към кого да се обръщат гражданите за удостоверяване на осигурителен стаж в България

Националният осигурителен институт (НОИ) е българската институция, компетентна по въпросите на социалното осигуряване и на социалната сигурност във връзка с паричните обезщетения за майчинство, болест, помощи при смърт, за безработица, пенсии за инвалидност, старост и наследствени пенсии. Също така институтът е службата, която служи като връзка по прилагането на разпоредбите на Регламенти № 883/2004, № 987/2009, (ЕИО) № 574/72 и (ЕИО) № 1408/71 и различните международни договори.

• Териториалните поделения на НОИ извършват преценката на правата за парични компенсации за болест, безработица, майчинство и помощи при смърт.
• Кореспонденцията с чуждите осигурителни служби по отношение на тези въпроси, както и за издаване и изискване на структурирани електронни и преносими документи се прави от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в централното управление на НОИ в столицата.
• Съответното териториално поделение на института извършва преценката на пенсионни права, както и връзката с чуждестранни осигурителни служби за хората, които са с постоянен и настоящ адрес в България.
• Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" върши тези услуги за хората, които постоянно пребивават в друга страна членка на ЕС, ЕИП или държава, с която имаме договор в сферата на социалното осигуряване и социалната сигурност.