Стратегически цели и приоритети в демографската политика на България

Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.) има за цел да начертае визията и приоритетите на държавата по отношение на осигуряването на условия и възможности за пълноценен социален, репродуктивен и професионален живот в добро здраве за всеки гражданин на страната.

• Основна цел на стратегията
• Приоритети на стратегията
• Насърчаване на раждаемостта
• Подобряване на репродуктивното здраве
• Подобряване на общото здравословно състояние на населението
• Разработване на адекватна вътрешна, външна и имиграционна политика
• Намаляване на броя на емигриращите в детеродна възраст
• Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението
• Солидарност между поколенията
• Повишаване на общото духовно, образователно и културно равнище
• Създаване на условия за равни възможности
• Намаляване на диспропорциите в териториалното разпределение
• Въвеждане на задължителна оценка във всеки нормативен акт

Националната стратегия се основава на няколко принципа:

• Превантивност - планират се мерки и действия, чрез които да се ограничат или преодолеят влиянията на различни фактори, негативно въздействащи върху демографското развитие.
• Законност - коректно и еднакво прилагане на закона спрямо всички; поставените цели, мерки, приоритети и конкретни действия да са в съответнствие с Конституцията на нашата страна, с нормативните документи и със законите.
• Равнопоставеност - да не се допуска изключване и привилегироване на групи от населението.
• Приемственост - да не се прекъсва действието на стратегията по политически или други причини или при смяна на правителства.
• Отчитане на целия жизнен цикъл на човешкия живот - всяка от възрастовите групи - млади, трудоспособни и пенсионери, имат своето място и своята роля в социално-икономическите отношения. Всяка една от тях има своите особености и специфични потребности, които се взимат под внимание.
• Ефикасност - да се поставят реални и адекватни цели, приоритети, мерки и програми и предвижданите резултати да са свързани с действителните потребности.
• Ефективност - получаване на оптимални резултати с най-малко разходи.
• Публично-частно партньорство - органите на властта, бизнеса и гражданите да участват активно и координирано ва осъществяването на демографската политика.
• Кохерентност - осигуряване на взаимна обвързаност, координираност и синергизъм на ефектите на конкретните демографски политики.
• Устойчивост на резултатите - постигнатите резултати трябва да бъдат дългосрочни и трайни.
• Прозрачност и контрол на изпълнението.
• Обществен и политически консенсус за нейното изпълнение.

Основна цел на стратегията

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за периода 2012-2030 г. е темповете на намаляване на броя на населението да бъдат забавени, с тенденция в дългосрочен план да се постигне стабилизиране. Също така и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, като се взимат под внимание хората с тяхното здравословно състояние, способности и умения, образованост и квалификация.

В миналото акцентът е бил върху увеличаването на броя на населението за нуждите на държавата по отношение на отбрана, икономическа мощ и способност за воюване. В нашата действителност фокусът се измества не толкова върху числеността, колкото върху човешките ресурси (образование, умения, здраве), връзките между качеството на живота и увеличаването на населението. Предлагането на качествено здравеопазване и образование, осигуряването на ефективна равнопоставеност между мъжете и жените и на условия за пълноценно развитие на личността е цел само по себе си, но и средство за постигане на балансирано демографско развитие на населението за по-дълъг период от време.

Анализирайки демографската ситуация в България, специалистите установяват, че заради голямата инерционност не е удачно политиката до 2030 г. да бъде насочена към значително повишаване броя на населението. Намаляването и застаряването на населението през следващите години вече са предварително програмирани на база по-малкия брой жени в репродуктивна възраст и възрастовата структура на населението.

Приоритети на стратегията

Приоритетите, около които Националната стратегия за демографско развитие на населението в България се съсредоточава, са:

• Отрицателните демографски процеси и спадът в броя на населението да бъдат забавени - този приоритет ще се изпълни чрез използването на мерки и средства за увеличаване на средната продължителност на живота, за стимулиране на раждаемостта, чрез редуциране на преждевременната и детската смъртност, насърчаване на семействата да имат две деца и др.
• Негативните последици от застаряването на населението да бъдат преодолени и да се подобрят качествените характеристики на човешкия капитал - чрез мерки за повишаване на изискванията към качеството на здравните и социални услуги за възрастните хора и разширяването на обхвата им. Трябва да се спазва последователна политика за стимулиране на трудовата активност на възрастните хора.
• Постигане на социално единение и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички групи от обществото - предоставяне на мерки и механизми, чрез които да се създадат равни възможности за осъществяване на желаното репродуктивно и продуктивно поведение. Също така осигуряване на равен достъп до здравни, информационни, образователни и други услуги, предназначени за демографското развитие на всички социални групи.
• Ограничаване на прекалено големите разлики в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в селата и някои региони - стремежът ще бъде да се забави процесът на обезлюдяване в пограничните райони и в селата; оптимизиране на околната и природната жизнена среда; оптимизиране на струпването на населението в София и други по-големи областни градове.
• Нормативната база да бъде адаптирана и синхронизирана с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и с развитието на качеството на човешкия капитал - трябва да се въведе оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нормативен акт на държавата.

В Националната стратегия са набелязани конкретни мерки, задачи и дейности за осъществяване на стратегическите приоритети и те са подредени в 12 основни направления. Към приоритет "Забавяне на негативните демографски процеси и намаляване на броя на населението" ще се изпълняват следните задачи:

• Стимулиране на раждаемостта чрез създаване на условия и среда, благоприятни за отглеждането и възпитанието на деца.
• Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета.
• Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.
• Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, детската, преждевременната и майчината смъртност.
• Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика.
• Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.

За приоритет "Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал задачите са:

• Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добра здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пенсионна система, пазар на труда, здравеопазване, образование и култура, социално подпомагане и грижи и т.н.
• Развитие на солидарност между поколенията.
• Повишаване на общото образователно, културно и духовно равнище, способности и умения, квалификация на населението от всички възрасти.

За останалите три приоритета задачите се съдържат в самите им заглавия.

Насърчаване на раждаемостта

Политиката на държавата по стимулиране на раждаемостта ще бъде "разположена" във времето в краткосрочен и дългосрочен план. При първия ще се наблегне на осъществяването на отложените раждания, в намаляване стерилитета на мъжете и жените и в повишаването на плодовитостта на последните. В средносрочен и дългосрочен план ще се прибегне към създаването и развитието на благоприятна за раждането и отглеждането на деца среда.

Компонентите на една благоприятна за целта среда са наличието на семейно планиране; социално развитие за децата; безопасна бременност и раждане; здравеопазване; образование; жилищни условия; съвместяване на майчинство с труд и др. Тяхното осъществяване ще предостави възможности на хората да имат толкова деца, колкото желаят.

Държавата ще се фокусира върху:

• Развитие на отговорно родителство и равнопоставеност между мъжете и жените.
• Парични насърчения за раждане и отглеждане на деца(данъчни облекчения, кредитни преференции, поемане на част от издръжката на бедни семейства и др.).
• Съчетаване на семейните и трудовите задължения.
• Услуги в помощ на отглеждането, развитието и възпитанието на децата в семейна среда или в такава, близка до семейната.
• Образование на децата.
• Създаване на жизнена среда, жилищни условия и инфраструктура.
• Достъп до информационни услуги, консултации по семейно планиране, здравни услуги за бременни жени, кърмачки, новородени и деца.
• Утвърждаване на семейството като основен компонент на обществото чрез подпомагане и подкрепа на родителите за отглеждане на деца в семейна среда и чрез адекватни промени в нормативната уредба.
• Подкрепа за осъществяване на желания от младите хора семеен модел - две деца в семейство.

Подобряване на репродуктивното здраве

Здравеопазването трябва да е високоефективно, съобразено със здравните потребности на индивида, семейството и нацията. Положителните резултати от една такава политика ще допринесат за подобряването на общото здравословно състояние на населението и на репродуктивното му поведение.
По отношение на подобряване на способността на хората да създават, износват и раждат своите деца държавата ще се стреми да предоставя необходимите условия за поддържане на добро здравно състояние на бременните и майките. Тук се включва още обхващане на всички бременни и безплатното им наблюдение по време на износването на плода; осигуряване на безплатна следродилна помощ за бебето и майката; превенция и лечение на безплодието; профилактика за онкологични заболявания на репродуктивната система при мъжете и жените; запознаване на младите жени с правата им по време на бременност и майчинство и с мерките за закрила при трудовите взаимоотношения.

Насърчаването и развитието на семейното планиране ще се основава на обучение на личните лекари и педагози в семейно планиране; въвеждане на програма в здравната система и сформирането на мрежа от нужните структури - центрове, клиники; семейното планиране да бъде включено за изучаване в средното училище и др.

Следваща стъпка към подобряване на репродуктивното здраве е намаляването на броя на абортите и на извънбрачните раждания на деца, непризнати от своите бащи. По тези въпроси ще се предприемат мерки като повишаване на контрацептивната култура; лесен достъп до предпазни средства чрез общопрактикуващите лекари; превенция на прекъсванията на бременността по медицински причини и редуциране на броя на абортите като средство за премахване на непланирани бременности, най-вече при млади момичета и жени; финансиране или предприемане на други мерки за предлагане на достъпни цени контрацептивите.

Важни за поддържането на добро репродуктивно здраве са превенцията и лечението на инфекциозни заболявания на половите органи и ограничаването на опасносността от разпространение на ХИВ/СПИН в България. За целта е необходимо да се въведат практики и стандарти в медицинските дейности, съобразени с наставленията на Световната здравна организация и Съвета на Европа; поддържане и разгласяване на услугите за доброволно консултиране и изследване; превенция на ХИВ/СПИН и други половопредавани инфекции сред рискови групи; предоставяне на подходящи и достъпни лечения и грижи на хората, заболели от ХИВ/СПИН и др.

>>> Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани болести

Подобряване на общото здравословно състояние на населението

Статистически изследвания показват, че общото и репродуктивното здраве на населението на България се влошава в последните 20 години. Важен показател за здравния му статус са стойностите на честотата и структурата на регистрираните заболявания. Общата регистрирана заболеваемост продължава да е на високи нива. Затруднения по отношение на достъпа до здравни услуги, липса на масови скринингови проучвания, налагани самоограничения при ползване на здравните услуги от страна на самото население дават основание да се предположи, че има голям процент скрита заболеваемост, която не присъства в официалните статистики.

Освен мерки за насърчаване на раждаемостта стратегията предлага и такива, които да влияят върху основните фактори, въздействащи на средната продължителност на живота. Затова ще се предприемат следните мерки:

• Подобряване на стандарта и качеството на живот.
• Редуциране на общата смъртност.
• Ускоряване на повишаването на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве.
• Подобряване на лечебно-диагностичното медицинско обслужване и разширяване на профилактично-превантивното здравно обслужване на населението.
• Стартиране на действия да бъде осигурена"мобилна" медицинска помощ на специфични групи и на населението в отдалечени райони.
• Подобряване на лекарствената политика и на достъпа до медикаменти.
• Разкриване на детски и женски консултации, въвеждане на задължително безплатно наблюдение на бременни, кърмещи жени и на новородени. Да бъдат осигурени качествени медицински услуги и на живеещите в селата бъдещи майки, деца и родилки.
• Намаляване на преждевременната смъртност, най-вече сред представителите на силния пол.
• Редуциране на общата заболеваемост и превенция на болести като онкологични заболявания, болести на кръвоносната система и на сърцето, водещи до трайна инвалидизация и др.
• Ограничаване на рисковите фактори, които предизвикват сърдечносъдови заболявания.
• Обезпечаване на здравеопазването с високи технологии за по-голяма ефективност и ефикасност на здравните грижи.
• Налагане на по-голям контрол върху спазването на трудовото законодателство по отношение на здравословните и безопасни условия на труд.
• По-строг контрол и наказания върху производството на некачествени и вредни храни и суровини. Също така да се поддържат високи стандарти за качеството на напитките и храните.

Разработване на адекватна вътрешна, външна и имиграционна политика

Качеството и условията на живот и работа в отделните държави и региони се доближават постепенно и се очаква в средносрочен и дългосрочен план това да доведе до нормализиране на миграционните потоци.

При наличието на неблагоприятни демографски тенденции като намаляване и застаряване на населението имиграцията се явява вариант, който може да окаже положителен ефект върху пазара на труда и икономическия растеж.

За да се случи това, са необходими следните действия и изпълнението на следните задачи:
Разработване на имиграционната политика по начин, по който да се привлекат българите, живеещи в чужбина.

Като мерки, предназначени за етническите българи, живеещи извън България, могат да се предприемат облекчаване на процедурите за българско гражданство; предоставяне на стипендии за деца на етнически българи от други държави, които желаят да се обучават в нашата страна; възстановяване и разширяване на сферите на сътрудничество с диаспорите в чужбина; насърчаване чрез подходяща политика завръщането на етнически българи в България и стимулиране на икономическата им активност у нас.

По-добро информационно осигуряване и създаване на регистър за имигранти и мигранти.
Провеждане на културна, образователна и социална интеграция на имигранти и на техните семейства в българското общество.Нашето общество да бъде запознато с нравите, културата и обичаите, проблемите на имигрантските общности на територията на България чрез информационни кампании.
Да се изготвят по определени правила процедури за легализиране на образованието на имигрантите и на придобитите им професии.

Намаляване на броя на емигриращите в детеродна възраст

В предотвратяването на напускането на страната от млади хора в репродуктивна възраст трябва да участват много институции. Необходимо е да се използва комплексен подход, чрез който да се работи за подобряване на живота на младите хора по отношение на образование и квалификация, жилищни условия и жизнена среда, трудова и професионална реализация, личностно развитие и изявена гражданска ангажираност, семейство и деца, достъп до здравни услуги и др.

Стратегията предлага да се насочи вниманието към следните задачи и мерки:

• Осигуряване на условия, които да позволят започване на работа след завършване на училище, без да има период на безработица.
• Активните програми и мерки за пазара на труда да предлагат по-голям избор и възможности, за да се преодоляват и предотвратяват дългите периоди на безработица сред хората до 30-годишна възраст.
• Завършващите средно образование да бъдат обучавани в училище за трудово-осигурителните права и задължения и как да си търсят работа.
• Изготвяне на мерки и програми, чрез които да се стимулират завършилите образованието си в чужбина български граждани да се върнат в родината и да им се предлага работа в държавната администрация, най-вече в отделите, занимаващи се с въпросите за европейската интеграция.
• Разработване на специализирани програми и политики за социални умения и правоспособност за дадени дейности, за да се предостави възможност на младежите в неравностойно положение да се реализират на пазара на труда и да се интегрират.
• Да се подобрят условията на труд, качеството и заплащането на заетостта.
• Облекчени условия за предоставяне на кредит за закупуване на жилище, за обзавеждането му и за подобряване на жилищната среда.
• Създаване на условия за преодоляване на бедността и социалната изолация сред младите хора в неравностойно положение.

Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението

Социалните системи като пенсионна система, пазар на труда, здравеопазване, социално подпомагане и грижи, култура, образование и др. се нуждаят от адаптиране към настоящите и предстоящи демографски промени. За целта е необходимо да се предприемат определени мерки:

• Стимулиране на ученете през целия живот и предлагане на възможности за опресняване и повишаване на професионалната подготовка на работното място.
• Предоставяне на гъвкави форми на заетост на пенсионерите, като това не предизвиква диспропорции на трудовия пазар и конфликт между поколенията.
• Преодоляване на негативните нагласи на работодателите спрямо възрастните и насърчаването им да се възползват по-дълго от опита и уменията им.
• Повишаване на осигурителната култура на трудещите се.
• Стимулиране на населението за доброволно осигуряване в покритието на осигурителните рискове.
• Повишаване на събиранията, отнасящи се към осигурителните вземания.
• Увеличаване на обхвата на осигурените лица и ограничаване на неформалната заетост.
• Затягане на контрола върху осигурителните плащания, недопускане на неправомерно получаване на пенсии.
• Подобряване на българския пенсионен модел и поддържането на системата във финансова устойчивост с помощта на въвеждане на по-справедливи и гъвкави форми за участие в нея.
• Повишаване на ролята на втори и трети стълб на пенсионната система.
• Системата от социални услуги също се нуждае от адаптиране и това може да стане чрез следните мерки и задачи:
• Социалните услуги по домовете и в общността да се превърнат в приоритет за сметка на предоставяните в специализирани институции. Нужно е също да се въведат стандарти.
• Подобряване на качеството на живот на хората, които обитават специализираните институции.
• Предоставяне на възможности за спорт, отдих, туризъм и култура на възрастните хора.
• Стимулиране на неправителствени организации да участват по-активно в предоставянето на социални услуги и грижи за хората в пенсионна възраст.

Солидарност между поколенията

Тъй като се увеличава продължителността на живота, това означава, че ще нарасне и броят на възрастните хора, особено на тези над 70-годишна възраст, които живеят сами. След тази възраст някои от тях губят самостоятелността си и имат нужда от интензивни грижи. Много наследници няма да могат да се погрижат пълноценно за своите родители поради удължаването на трудовия живот и високата мобилност. По тази причина се налага социалните услуги и мрежи за солидарност и грижи да се развият още повече. Държавата се насочва към следните мерки:

• Активно участие на хора в пенсионна възраст в доброволчески мрежи за полагане на грижи за по-възрастните.
• Разпределение и диверсифициране на отговорностите по отношение на дългосрочната грижа за старите хора.
• Опитът на по-възрастните да се предава на по-младите като за целта трябва да се разработят нужните схеми.
• Развиване на чувствителност и разбиране у обществото по отношение на проблемите на старите хора.
• Формиране на отговорност и отбелязване на въздействието на административните и политически решения върху бъдещето на по-младите поколения.

Повишаване на общото духовно, образователно и културно равнище

Предпоставка за промяна на демографското поведение на неграмотните и най-ниско образованите младежи е преодоляването на отсъствието на умения да четат и пишат и наличието на хора сред бъдещите поколения, които са с много ниски образователни равнища. По този начин ще се намали социалната изолация на цели групи от населението, ще имат възможност за по-голяма мобилност на пазара на труда, ще намалеят рисковете от конфликти между различните слоеве на обществото.
За да се постигне тази цел, стратегията залага следните мерки и задачи:

• Да се създадат предпоставки за пълно обхващане на децата в детски градини и в предучилищни форми на обучение.
• Всички деца да имат равен достъп до образование във всички образователни степени без значение от своята етническа религиозна, полова, социална и др. принадлежност.
• По-пълно обхващане на учениците взадължителните образователни степени, както и превенция на отпадането им от системата.
• Да се подобри качеството на образованието посредством адаптиране на съдържанието на учебния процес и на материалната база към съвременните условия, чрез снабдяване на учебните заведения с информационни технологии и повишаване квалификацията на преподавателите.
• Формиране на трайни навици за учене през целия живот, осигуряване на най-добрите условия за непрекъснато професионално обучение, подобряване на системата за квалификация, продължаващо обучение и преквалификация.
• Изграждане на умения за работа с високи технологии.
• Сред бедното население и групите в неравностойно положение да бъде намалена неграмотността.
• Да се работи по-упорито за социализирането и осигуряването на условия за интеграция на ученици със специални образователни потребности и специфични увреждания в училищата.
• Да се намали разликата в образователните модели, по който се обучават жителите в градовете и тези в малките населени места, най-вече в изостаналите селски райони.
• Социалната изолация да се преодолява чрез образователни програми.
• Да се предприемат мерки за увеличаване на ефективността на работа в специализираните училища за деца с умствена изостаналост.
• Да се изготвят специални мерки за развитие на чувство на национална идентичност и принадлежност към българската нация.
• Възпитателните училища-интернати (ВУИ) и социално-педагогическите интернати (СПИ) да бъдат преструктурирани и реформирани чрез пренасочването им към алтернативни социални услуги.
• Да се засили ролята и функцията на читалищата като средища на духовно израстване и развитие на културната идентичност.
• Да се формира култура, насочена към знанието.

Създаване на условия за равни възможности

Създаването на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи ще се осъществи благодарение на общи и специфични мерки и действия. Общите са ориентирани към подобряване на институционалната, законодателната и ресурсната основа, а специфичните са насочени към отделни социални групи в неравностойно положение. Тези групи или техни представители са намиращите се в риск за неравен достъп до блага, стоки, права и услуги; неравно третираните и дискриминираните; при онези, при които социалната реализация не е пълноценна.

Мерките и задачите, които са предвидени, са:

• Реализиране на активна целенасочена политика на пазара на труда за социална и икономическа интеграция на групи в неравностойно положение, както и премахване на неравенства на работното място.
• Разработване и прилагане на система от индикатори и показатели за проследяване на състоянието и тенденциите относно равнопоставеността.
• Създаване на условия за направата на благосъстоянието на децата по-добро, както и това на хора с увреждания и на възрастни хора, настанени в специализирани институции. Извеждането на деца от различните видове институции също е приоритет. Всичко това може да се постигне чрез предоставяне на услуги в общността.
• Създаване на условия за подобряването на качеството на живот на хората с ментални проблеми, които са настанени в специализирани институции.
• Набелязване на ефективна медийна стратегия срещу проявите на сегрегация, предразсъдъци и дискриминация относно възраст, пол, увреждане, етническа принадлежност.
• Подобряване на механизма на социално подпомагане и реализиране на преход от социални помощи към социални инвестиции в квалификации, обучение и създаване на нови работни места.
• Децентрализация на предоставянето на социални услуги.
• Изготвяне и реализиране на единна държавна политика за подкрепа на рисковите семейства с деца, както и развитие на приемната грижа.

Намаляване на диспропорциите в териториалното разпределение

Политиката на ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата се нуждае от активирането на големи организационни и институционални ресурси. Те трябва да са обърнати към оптимизирането на градоустройствените планове, оптимизирането на жилищната политика, инфраструктурата и т.н. За да бъде реализиран този приоритет, е необходимо ролята на регионалната политика да бъде засилена и плановете за развитие на регионите да бъдат свързани с нормализирането на вътрешните миграционни процеси.

Задачите и мерките, които предвижда Националната стратегия в това отношение, са:

• Възраждане на селските райони.
• Посредством децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие да се редуцират регионалните диспропорции.
• Рационално разпределение на местни инфраструктури и услуги за осигуряване на балансиран растеж на регионите, използване на клъстерен подход за развитие на бизнес средата и икономиката.
• Необходимост от провеждането на диференцирана регионална политика в изостаналите райони.
• Изготвяне на програма за социално и икономическо развитие на полупланинските и пограничните райони. На първо място в нея да бъдат поставени привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между селищата от двете страни на границите.
• Разработване на програма, с която да се реши проблема с гетата. Те да включват изготвянето на градоустройствени планове в бедните квартали, осигуряване на техническа инфраструктура, възстановяване на тези квартали и т.н.
• Да се стимулират инвестициите и заетостта в селските райони, за да се задържат младите хора.
• Да се подобри търговската, транспортната, социалната и други обслужващи инфраструктури на пограничните и селски райони с цел задържане на населението.
• Поддържане и опазване на екологична и ергономична среда за живот.
• Изготвяне на общински и областни демографски стратегии, съобразно спецификите на демографското развитие на населението.
• Изготвяне на дългосрочен план за реновиране и използване на сградния фонд в райони с голямо намаляване на броя на населението. Също така разработване на проекти за построяването на териториални комплекси за възрастни хора.

Въвеждане на задължителна оценка във всеки нормативен акт

Националната стратегия предлага въвеждането на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки новосъздаден, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Мерките, които са предвидени, са:

• Годишен преглед на законодателството и оценка на влиянието му върху демографските процеси (смъртност, раждаемост, миграции) и развитието на качеството на човешкия капитал.
• Българското законодателство да е в съответствие с това на Европейския съюз в областта на демографското развитие на населението, безопасността и здравето при работа и в равните възможности за всички.
• Доразвиване и допълване на нормативната и методическа уредба за създаване на условия за балансирано демографско развитие на населението.