Тенденции в демографското развитие на населението на България и ЕС

Най-различни и многобройни фактори и влияния са изиграли и играят роля за демографското състояние на населението на България днес. Част от тях са подвластни на общи тенденции в демографското развитие на страните от Европа, а други на икономически, исторически и културни особености, характерни за нашата държава.

Демографски процеси като засилена урбанизация, намалена раждаемост и сключване на по-малко бракове, специфични за развитите страни, и процеси като засилена външна миграция и по-високи нива на смъртност, специфични за развиващите се страни и тези в преход, оказват влияние върху демографското развитие на населението и вследствие тях България се намира и в този вид криза.

• Редуциране на общия брой на населението
• Намаляване на раждаемостта
• Поддържане на високи равнища на смъртност
• Вътрешна и външна миграция
• Какви са тенденциите за демографското развитие на населението в ЕС

Редуциране на общия брой на населението

Броят на населението на страната се влияе от няколко фактора. Ражданията и умиранията, както и външната миграция оказват въздействие върху броя на населението, а в териториален аспект - административно-териториалните промени и вътрешната миграция.

Населението на България спира да нараства още преди 1989 г. Статистиката показва, че към 1 февруари 2011 г. гражданите на републиката са 7 364 570 души (между 2001 и 2011 г. населението е намаляло с 564 331 души). По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2020 г. населението на нашата страна е 6 916 548 души, а след последното преброяване към 7 септември 2021 г. то вече е 6 519 789 души.

Специалистите отчитат, че намаляването и застаряването на населението продължава, броят на живородените деца става все по-малък, увеличава се броят на починалите и коефициентът на общата смъртност. Също така намалява броят на сключените граждански бракове, както и този на разводите. Положителното е, че процентът на детската смъртност също е по-малък.

Хората, които са на 65 и повече години, представляват 23,5% от населението на България. Техният брой се е увеличил с 12,6% спрямо предишното преброяване, а в края на 2020 г. те са били 21,8%. Застаряването е по-осезаемо като процес сред жените в сравнение сред мъжете. Това е така, защото сред представителите на силния пол смъртността е по-висока, а вследствие на това те имат по-ниска продължителност на живота. Повече мъже като брой преобладават във възрастовите групи до 52-годишна възраст, след нея броят на жените се увеличава и относителният им дял от общото население на България е по-висок.

Гражданите на нашата страна, които са в трудоспособна възраст (от 15 до 64 г.) към 7 септември 2021 г. наброяват 4 069 400 души, или 62,4%. В сравнение с последното преброяване от 2011 г. в тази категория населението е намаляло с 958 501 души, или с 19,1%.

Населението под трудоспособна възраст (от 0 до 14 г.) наброява 918 000 през 2021 г., а делът му от общото население е 14,1%. През 2011 г. той е бил 13,2%, но абсолютният брой е възлизал на 975 000 души, т.е най-младото население намалява с 5,9%.

Намаляване на раждаемостта

Процесът на понижаване на раждаемостта в нашата страна започва още от 1925 г. Въпреки увеличаването й след 1950 и и пиковете между 1968 и 1974 г., и през 80-те години на миналия век тенденцията за намаляване е отчетлива. Причината е в различни демографски, икономически и социални фактори. След 1989 г. промените забързват процеса на намаляване нивото на раждаемостта, като през 1997 г. тя спада до 7,7 промила. След известен период започва да се наблюдава стабилизация и целта е постепенно към 2030 г. да се постигне характерното за западноевропейските държави равнище между 9 и 11 промила, което съответно и да се задържи.

• През последните 20 г. намаляване на раждаемостта се наблюдава при всички големи етнически групи, макар че то не е равномерно. При турците и ромите се установява относително по-висока раждаемост в сравнение със средните за България стойности, но се доближава до тях. От демографска гледна точка раждаемостта в страната спада поради понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на самите жени. През последните години се е увеличил броят на ражданията и нивото на раждаемост се е повишило, но това не може да компенсира равнището на смъртност засега. Нарастването на броя на ражданията за 1 жена, т.е. плодовитостта, е по-високо в селата в сравнение с градовете.
• През 2020 г. са родени 59 440 бебета, от които 59 086 (99,4%) са живородени. За сравнение през 2010 г. на бял свят са се появили 75 105 деца, от които 75 513 (99,2%) живородени. Най-много деца се раждат в областите Сливен (11,7 промила) и София (9,9 промила), а най-малко - във Видин (5,8 промила) и Габрово (5,9 промила).
• Към края на 2020 г. броят на жените във фертилна възраст (15-49 г.) е 1 452 000, като сравнен с този от 2011 г. е със 199 000 по-малко. Продължава тенденцията да се увеличават децата, които са родени от майки на 40 или повече години. 50,5% от ражданията през 2020 г. са на жени, които за първи път се сдобиват с дете, тези, които раждат за втори път, са 36,7%, а раждащите за трети път и повече - 12,6%. От години се наблюдава процеса за увеличаване на възрастта на жените, на която те раждат първото си дете и на която сключват брак. Причините могат да бъдат обобщени в няколко основни - образователни - стремеж към завършване на високи образователни нива; икономически - желание за самостоятелност по отношение на финансите и страх от зависимост в периодите на раждане и отглеждане на детето; социално-психологически - дали е налице подходящ и надежден партньор, дали притежава двойката собствено жилище, дали в близост има достъпни услуги за отглеждане, възпитание и обучение на децата; професионални и кариерни - професионално развитие, доказване и израстване в кариерата.
• От всички раждания 59,7% е делът на извънбрачните. Прави впечатление, че повече извънбрачни деца се раждат в селата (65,5%) в сравнение с градовете (57,7%). Процентът на ражданията, за които са попълнени данни за бащата, са 79,6. Това означава, че вероятно бебетата се отглеждат от родители, които не са сключили граждански брак и живеят на семейни начала.
• Неспособността да се зачене и износи дете дава отражение върху репродуктивната способност на населението в България и затова безплодието е проблем с обществено значение. По тази причина профилактиката, диагностиката и лечението му са основен път към оптимизиране на демографския прираст. Също така и абортите имат отношение към регулацията на демографския баланс, защото представляват риск за бъдещите репродуктивни способности на жената и нанасят загуба на бъдещи животи.
• Отрицателният ефект от спада на броя на жените във фертилна възраст ще се отразява и през следващите десетилетия върху възпроизводството на населението. За периода 2015-2030 г. прогнозите на НСИ показват, че се предвижда броят на жените в детеродна възраст да намалее с 538 754 души.
• Очакванията са в края на периода, поставен на Националната стратегия (2030 г.), плодовитостта на жените да е на нивото, на което е била в началото на 90-те години на миналия век - близо 1,5 деца на 1 жена във фертилна възраст. Изводът е, че трябва да се предприемат активни мерки за подобряването на качествените характеристики на населението, за да нарастне то. Понижаването на раждаемостта не е само демографски проблем. То дава отражение и на икономиката, защото спадът е толкова продължителен и силен, че е почти невъзможно да се спре намаляването на работната сила и да се поддържа икономически растеж. Затова гражданските общества и правителствата ще трябва да преразгледат политиката си относно семействата и раждаемостта и да я променят.
• След 1990 г. демографското развитие на България е белязано с отрицателен естествен прираст (разликата между починалите и живородените). Редуцирането на населението, изразено чрез коефициента на естествения прираст, е -9,5 промила за 2020 г. В градовете промилът е -7,1, а в селата -16. През 2021 г. населението на нашата страна е намаляло най-много за периода 2011-2021 г. - минус 90 317 души.

Поддържане на високи равнища на смъртност

Друг тревожен демографски проблем в нашата страна е високото ниво на смъртност. Показателите за обща, преждевременна и детска смъртност в България са много по-високи в сравнение със същите показатели в европейските държави.

Демографското остаряване на населението стои в основата на високата обща смъртност в страната. Процесът представлява промени във възрастовата структура на населението и спад на относителните дялове на младите хора и повишаване дела на по-възрастните. Прогнозите са, че именно заради обективните процеси на остаряване равнището на общата смъртност в България ще остане непроменено и високо в годините до 2030 г.

Починалите например през 2020 г. са 124 735 души, което прави коефициента на обща смъртност 18 промила. За 2010 г. той е 14,6 промила, през споменатата година са починали 110 165 души. Статистиката показва, че смъртността сред силния пол е по-висока спрямо тази при жените - 19,6 промила срещу 16,4 промила, т.е. на 1000 жени умират 1122 мъже. Също така повече хора умират в селата (24,2 промила), отколкото в градовете (15,7 промила). Видин, Монтана, Габрово и Кюстендил са с най-висока смъртност в България, а с най-ниска са София, Кърджали, Варна, Бургас, Благоевград и Пловдив.

Запазва се тенденцията стойностите на преждевременната смъртност (под 65-годишна възраст) при мъжете да са по-високи в сравнение с тези при жените. Във всички възрастови групи при силния пол показателят за по-ранната смъртност е висок, но специално в групата между 40 и 59 години той е особено тревожен. Причините за завишената преждевременна смъртност при мъжете могат да се търсят в начина на живот, в увеличения риск в условията на труд и стрес. През 2010 г. показателят за преждевременна смъртност в нашата страна е 23,4 промила, а за 2020 г. 20,5 промила.

>>> Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве (2021-2030 г.)

Детската смъртност в България също продължава да има високи стойности. Коефициентът й за 2020 г. е 5,1 промила, през същата година 301 деца до 1-годишна възраст за загубили живота си. За сравнение показателят през 2001 г. е сочел 14,4 промила, а през 2010 г. - 9,4 промила. У нас коефициентът на детската смъртност е от два до три пъти по-висок, отколкото този в ЕС. Значително завишен е при ромската и турската етнически групи. Това е така предимно заради трудния достъп до здравни грижи, по-лошите материално-икономически условия на живот, по-ниската образованост и др. През 2020 г. 12 области в страната имат по-нисък коефициент на детска смъртност от средния за България. Най-нисък е той за Русе (2,0 промила) и София (2,4 промила). Най-висок е в областите Монтана (10,8 промила) и Сливен (11,7 промила).

Водещите причини за смъртността сред българското население са болестите на органите на кръвообращението, по-специално исхемичната болест на сърцето и мозъчните инсулти, и новообразуванията - на белия дроб, дебелото черво, млечните жлези, стомаха, ларинкса и др.

Вътрешна и външна миграция

Под вътрешна миграция се разбира преселванията на гражданите от едно населено място в друго в рамките на страната. През 2020 г. 197 242 души са осъществили такъв тип преместване, като процентът на мъжете е 49,2, а на жените - 50,8%. Хора на възраст между 40 и 59 години (29,6%) са с най-голям относителен дял сред преселилите се, след тях са хората между 20 и 39 години (28,1%).

• Най-много хора са се преместили от град в село (48,4%), следват тези, които са променили местоживеенето си от един в друг град (29,9%), отишлите да живеят от село в град съставляват 15,3%, а най-малко са мигрирали от село в село - 6,4%.
• Най-много хора са избрали област Пловдив за свое ново местожителство, като те са предимно от столицата (7,7%), Смолян (3,7%) и от Пазарджик (4%).
• За сравнение между 2001 и 2011 г. 379 181 души са се преместили от едно населено място в друго в страната. От тях 35,5% са се преселили в град или село в същата област, а 64,5% са отишли да живеят извън областта, която преди това са обитавали. Данните за 2010 г. показват, че 151 694 души са участвали в миграционния поток вътре в страната. От тях 48% са представители на силния пол, а 52% на слабия. Най-голям е делът на хората между 20 и 39 години (40%), след тях по численост са хората на възраст под 20 години (25%). Преселилите се между 40 и 59 години представляват 18%, а над 60-годишните - почти 17%.
• Най-много са сменилите местоживеенето си от един град в друг - 45%, мигриралите от град в село са 22%, от село в град - 24% и от село в село - 9%.
• Статистиката за 2020 г. сочи, че 6649 души са посочили нов адрес в чужбина и живеят извън нашата страна. От тях 57,1% са мъже. От напусналите България 36,1% са между 20 и 39 години, 12,1% са под 20-годишна възраст и 18,9% са на 60 или повече години. Най-много от българите емигранти са отишли да живеят в Германия - 22,2%, следващи са Руската федерация - 14,6%, и Турция - 13%.
• Имигрантите, българи - завръщащи се от чужбина, или чужди граждани, получили статут или разрешение за пребиваване в нашата страна, наброяват 37 364 души за 2020 г. Процентът на мъжете е 52, а на жените 48. Най-много имигранти пристигат в България от Турция - 24,3%, от Германия - 9,6%, и от Руската федерация - 9,3%. Преместилите се да живеят в България млади хора между 20 и 39 години съставляват най-голямата група - 34,2%, хората между 40 и 59 години са 32,3%, делът на групата на под 20-годишните е 13,6%, а на тези на 60 и повече години - 19,9%.
• За периода 2001-2011 г. официалните данни показват, че вследствие външната миграция населението на нашата страна е намаляло със 175 244 души. През 2010 г. заявилите промяна на настоящия си адрес от България в чужбина са 27 708 души. От тях делът на мъжете е 45%, а на жените 55%. Във възрастово отношение 48% са между 20 и 39 години, 31% между 40 и 59 г., 15% под 20-годишна възраст и 6% на 60 и повече години. Извадково наблюдение на НСИ посочва, че причините за напускането на България са започването на постоянна работа (59%), продължаване на образованието (20%) и преселване, брак или друга (13%).
• През 2010 г. 3518 души са пуснали заявление за промяна на местоживеенето си от чужбина в България. Мъжете съставляват 54%, а жените 46% от общия брой. Хората от възрастова група 20-39 г., които са се преместили в нашата страна, са 32%, от възрастова група 40-59 г. са 35%, тези под 20-годишна възраст съставляват 18% и хората над 60-годишна възраст - 15%. Мотивите за завръщане или преместване в България са същите като по-горните, но процентите са различни. Посочилите като причина започване на постоянна работа са 16%, образование - 12%, смяна на местоживеенето, брак или друго - 67%.
• Емиграцията на млади и образовани хора продължава и това влияе изключително негативно на икономиката, както и има сериозни социални последици за бъдещето на нашата страна. Друг отрицателен аспект е, че напускането на България от страна на младите хора понижава нивото на потенциалната бъдеща раждаемост за 10-15, дори за 40-50 години напред. Причините за емиграцията са главно свързани с осигуряване на работа, по-висок жизнен стандарт, по-високи доходи, професионална и образователна реализация.
• Имиграцията от своя страна все още има ограничени размери, но постепенно нараства. Хората, които решават да живеят в България, идват предимно от държави с по-слабо социално и икономическо развитие.
• Прогнозите са, че емиграцията ще продължава, но вече в по-ограничени размери. Мотивите са, че вече голяма част от младото население е напуснало страната и че спадът в раждаемостта и застаряването на населението допълнително ще ограничават емиграцията през следващите години. Също така предвиждания за по-продължителна икономическа и дългова криза в някои страни от ЕС може да повлияе на броя на хората, които евентуално биха се преместили да живеят извън България.

Бавно нараства имиграционният поток към нашата страна и тенденцията е той да се засилва.

Какви са тенденциите за демографското развитие на населението в ЕС

Към 1 януари 2022 г. населението на Европейския съюз (ЕС) наброява 446 828 000 души. Статистиката показва, че към 1 януари 2021 г. то е било малко на 447 млн. души. Спадът вероятно се дължи на последиците от COVID-19.

Тенденциите относно демографското развитие са растежът на населението на ЕС да се дължи главно на имиграцията, а коренните жители все повече да застаряват. Очаква се средната възраст на населението до 2060 г. да достигне 47,9 години (за сравнение през 2009 г. е била 41,8 г.).

Прогнозите са в следващите години да се наблюдава леко увеличение на раждаемостта и продължителността на живота да стане по-голяма. Възможно е миграцията, особено от държави извън Съюза, да стопира за известно време застаряването на населението, защото предимно млади хора между 25 и 34 години се преместват да живеят в ЕС. Така младите чужденци се вливат в по-старите поколение и общото население се подмладява и разнообразява. По този начин се увеличава и работната сила. Смята се, че до 2060 г. хората от всички националности, които имат най-малко един родител, роден в чужбина, ще съставляват близо една трета от населението на ЕС. Миграцията между самите държави членки също оказва своето влияние и същевременно се променя. Тя повече зависи от различните национални настроения и чувства и има сложна и неорганизирана структура.

Застаряването на населението се отчита като огромен проблем, прогнозите са публичните разходи, плащани по това направление, да се повишат средно с близо 4,75 процентни пункта от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2060 г. в ЕС и с над 5 в Еврозоната. Разходите ще са най-вече за здравеопазване, пенсии и дългосрочни грижи. Нарастването на публичните разходи няма да бъде еднакво в отделните държави членки - в някои то ще е значително (7 пр. пункта от БВП или повече в Белгия, Гърция, Ирландия, Румъния, Малта, Испания, Словения, Кипър и Люксембург), в други - от 4 до 7 пр. пункта (Чехия, Литва, Германия, Унгария, Словакия, Финландия), а в трети - до 4 пр. пункта от БВП (България, Естония, Франция, Дания, Латвия, Полша, Швеция, Австрия, Италия, Португалия).

Възможните практики и подходи, чрез които да се противодейства на демографските предизвикателства, са заложени по време на Третия демографски форум. Те са:

• Реформи в данъчните системи.
• Удължаване на професионалния живот.
• Реформи в системите за изплащане на обезщетения, които да целят представянето на трудовата дейност като по-привлекателна благодарение на осигуряването на повече гъвкавост и сигурност.
• Реформи в пенсионните системи.
• Повече млади хора, възрастни работници и жени да участват на пазара на труда.
• Повишаване на ефикасността на системите за здравеопазване и на системите за дългосрочни грижи.
• Увеличаване на нужните инвестиции в образованието и научноизследователската дейност, в грижите за децата.

В контекста на тези предложения от голямо значение и как по-ефективно ще се интегрират мигрантите и техните поколения. Също така по какъв начин в бъдеще ще се провежда политиката по отношение на легалната миграция за удовлетворяване нуждите на пазара на труда.