Състав и структура на населението в България

от 23 ное 2022г.

Съставът и структурата на населението се определят от качествени и количествени характеристики, за които се вземат предвид признаци като пол, местоживеене, възраст, принадлежност към религия, образование, социален статус, етническо самоопределение, икономическа активност, семеен статус, имущество и др.

Разпределение на населението по територии

След последното преброяване през 2021 г. стана ясно, че общо населените места в България са 5257. От тях 257 са градове, а селата са 5000. Данните показват, че в градовете живеят 4 782 064 души, или 73,3%, а в селата - 1 737 725 души, изразено в проценти - 26,7%. При сравняване на информацията от двете последни преброявания става видно, че през този период населението в градовете е намаляло с 556 000 души (10,4%), а в селата - с 289 000 души (14,2%). Шест града в България имат регистрирани жители над 100 000 души - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях живеят 34,5% от населението на страната, или всеки трети. Мелник е най-малкият град със своите 161 жители, а най-голямото село е Лозен с население 6471 души. Най-много населени места без нито един жител има в Габровска, Великотърновска и Кюстендилска област, като в цялата страна те наброяват 199. В страната е най-голям броят на населените места, които имат регистрирани жители от 1 до 199 души, те са 2561.

През 2011 г. населението е разпределено в 255 града и 5047 села. Населените места с повече от 100 000 жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. През периода 2001-2011 г. само населението на столицата и на Варна се увеличава, а в останалите области то намалява. Населените места, в които няма нито един жител, са 181. В градовете са регистрирани 5 339 001 души (72,5%), а в селата - 2 025 569 души (27,5%).

Условията на работа и живот, които предлагат, от една страна, градовете и, от друга страна, селата, много се различават и все повече се задълбочават тези различия, защото отсъства активна инвестиционна политика. Обезлюдаването на селата в бъдеще ще бъде голям проблем за икономическото развитие на България. Най-силно протича изоставянето на селата в пограничните райони - югоизточни и северозападни, в планински и полупланински райони.

Структура на населението по пол

В структурата на населението по пол тенденцията жените да са повече от мъжете продължава. Към 7 септември 2021 г. представителките на слабия пол са 3 383 527 (51,9%), а на силния пол - 3 136 262 души (48,1%). Това означава, че на 1000 жени се падат 927 мъже.

За сравнение през 2011 г., когато се провежда предишното преброяване, дамите са наброявали 3 777 999 (51,3%), а господата - 3 586 571 (48,7%), или на 1000 мъже се падали 1053 жени.

Независимо, че броят на жените е по-голям от този на мъжете, във възрастовите групи сред децата и младежите представителите на силния пол са повече. Съотношението се променя след 54-годишна възраст, както и над 60-годишна, когато жените са повече от мъжете. Това се отразява на нивото на бедност, тъй като дамите получават по-ниски работни заплати и съответно по-ниски пенсии, а недостатъчните доходи затрудняват достъпа до стоки, здравни грижи, права и услуги.
Има съществена разлика между пола и възрастта на градското и селското население. Селското население е доста по-възрастно от градското и жените на по-висока възраст (над 60 г.) са значително повече в селските райони.
В България не се наблюдава твърде голяма разлика в равнището на икономическа активност и заетост между мъжете и жените, както в някои страни от ЕС. Разликите са на база образование, семейно положение, възраст, здравен статус, брой деца, етническа група и населено място. Те се дължат донякъде на различната възраст, на която мъжете и жените придобиват право на пенсиониране, както и на по-ниското ниво на заетост при дамите, след като навършат 55 г.
Много важен фактор за икономическата активност и заетост е нивото на образование, както и за диференциацията по пол. Колкото е по-голямо то, толкова повече намалява разликата в заетостта на жените и мъжете. Дори дамите с висше образование често имат по-високо равнище на заетост от мъжете.
В българското законодателство е предвидено еднакво възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, което предполага, че не би трябвало да има разлики в получаваните възнаграждения на база пол. Феминизацията на бедността вече е световен проблем и в рисковите групи попадат жените от малцинствата, безработните, самотните жени и майки, жените, живеещи в селата, и възрастните представителки на слабия пол. В нашата страна в най-тежко положение са ромските жени, от които 69% от изследваните нямат професия, а 31% имат и упражнявайки я, помагат за семейната издръжка. Близо половината са трайно без работа, което означава, че над 5 години те не са били в трудовоправни отношения с работодател. Като причина за трайната си безработица посочват отглеждане на малки деца, липса на работа и ниско образование.
За да се постигне равнопоставеност на половете, трябва да се приложат практики и мерки като: участие на жените в процесите на взимане на решения; разпределение на домашния труд; отстраняване на т.нар. "стъклен таван за кариерно развитие"; предоставяне на по-добри условия за съвместяване на семейния с професионалния живот; превенция на проституция, трафик и домашно насилие; гарантиране на адекватни на нуждите на работещите родители отпуски; качеството на услугите за отглеждане на деца или за грижа на членове на семейството, които не могат да се справят сами, да бъдат подобрени или по-разнобразни.

Брак и семейно положение

Брачната структура на населението дава информация за семейния статус на лицата над 16-годишна възраст. Тя е от голямо значение за естественото възпроизводство на гражданите на страната и за раждаемостта. Върху структурата влияят много фактори - полово-възрастови, социално-икономически условия, етно-конфесионална принадлежност и др.

Тенденцията е делът на встъпилите в брак лица да намалява, а този на неомъжените/неженените и на живеещите на семейни начала да нараства. През 2021 г. общо за страната са сключени 26 620 брака, от които 19 175 в градовете и 7445 в селата. Статистиката показва, че преди 10 години са регистрирани 24 286 граждански брака, от тях 19 262 в градовете и 5024 в селата. Също така продължава да нараства средната възраст, на която мъжете и жените встъпват в официално съжителство. Представителите на силния пол сключват брак средно на 32,5 години, а дамите - на 29,4 години. През 2010 г. средната възраст е била съответно 30 г. за господата и 26,9 г. за жените.

Продължителността на брака е средно 15,7 години, докато преди десетилетие тя е била 14 г. Разводите през 2021 г. наброяват 10 021, като 7757 са в градовете, а 2264 в селата. През 2010 г. техният брой е 11 012.

Образователна структура и образователно ниво на населението

По време на преброяването, проведено през 1934 г., за първи път се прави наблюдение на най-високата завършена степен на образование. Оттогава до 2021 г. образователната структура на населението от 7-годишна възраст и нагоре бележи само подобрение. Тенденцията е увеличаване броя и дела на населението с висше и средно образование и редуциране броя на гражданите на страната, които са с основно и по-ниско образование.
Към 7 септември 2021 г. висшистите в България са 1 560 000 души, или всеки четвърти е с такава образователна степен (25,5%). За сравнение преброяването през 2011 г. отчита 1 348 700 висшисти, или всеки пети е с такова образование (19,6%). Отбелязва се нарастване с 5,9 процентни пункта на дела на хората с висше образование. Жените, притежаващи тази степен на образование, са 29,3%, а мъжете - 21,5% към септември 2021 г. При преброяването преди 10 години техният дял е бил съответно 22,3% и 16,7%.

В териториален аспект налице е сериозна разлика в образователната структура. Делът на хората с висше образование в градовете е 31,2%, докато в селата е само 10,2%. Най-много висшисти има в София (област и столица - 43,6%), областите Пловдив (25,2%) и Варна (30,7%), а най-малко в областите Кърджали (14%), Разград (15,7%) и Търговище (15,5%). От преброяването през 2011 г. същите области са били на същите позиции, но процентите са по-високи.
Броят на хората, завършили средно образование към 7 септември 2021 г., е 2 695 800 души. От тях 33,6% са с гимназиално образование, а 66,4% - с професионално. Към февруари 2011 г. хората, притежаващи тази степен на образование, са били 2 990 400 души.
Делът на хората, които са с ниско образование или изобщо нямат такова, намалява. Данните показват, че от 2011 г. до 2021 г. 353 500 души са завършили начално образование, 271 700 души само са го започнали и 41 600 души никога не са посещавали училище. Най-малко хора с начално и по-ниско образование има в областите Перник (8%), Габрово (7,4%) и София (8,1%), а най-много са в областите Сливен (20,4%), Силистра (14,3%) и Кърджали (14,6%).
През 2021 г. делът на неграмотните граждани на страната е 1,3%, като е с 0,4 процентни пункта по-нисък спрямо 2011 г., когато броят на хората, които не могат да четат и пишат е 112 778, или 1,7%. Процентът на неграмотното население е по-висок в селата - 2,3%, докато в градовете е 0,9%. Областите, в които делът на неграмотните хора е най-висок, са Сливен (5%), Ямбол и Кърджали (с по 2,6%). Най-малко хора, които не могат да пишат и четат, има в столицата - 0,4%.
Независимо от доброто общо образователно равнище прави впечатление нарастването на дела на отпадащите от училище, най-вече в средното образование, и на неграмотността. По-често този проблем се среща сред нискодоходни семейства и сред някои етнически групи. Ниското образование и неграмотността водят до настъпването на много социални рискове - безработица, отклоняващо се поведение, липса или намалена грижа за здравето и образованието на децата, бедност, недостатъчен самоконтрол и отговорност в репродуктивното поведение. Ниското образователно ниво и ниската сексуална култура пряко оказват влияние за негативните показатели в демографското състояние като висока детска и майчина смъртност, занижено репродуктивно здраве, висок процент аборти и т.н.
Ниските доходи пречат на днешните домакинства да осигурят придобиването на квалификация и професия на техните деца, както и да полагат нужните грижи за здравето им. Намирането на баланс между предоставянето на подкрепа за бедните домакинства и личната родителска отговорност относно образованието на децата се превръща в предизвикателство не само за подобряването на образователната структура на населението, но и във фактор, който влияе върху решението за раждане и отглеждане на деца.

Здравословно състояние и здравен статус

Здравният статус и здравословното състояние на населението е един от основните показатели за социално-икономическото развитие на страната, за качеството на развитие на човешкия капитал и за качеството на живота на населението.

За определяне на здравословното състояние и здравния статус на хората, населяващи страната, се вземат предвид продължителност на живота в добро здраве, при раждане, по пол; продължителността на предстоящия живот в добро здраве; тотален коефициент на плодовитост; тотален коефициент на раждаемост; коефициент на майчина и детска смъртност; коефициент на обща смъртност; данни за социално значими заболявания; данни за общата заболеваемост и др.

Общата смъртност в България е по-висока от средната за ЕС. Тя е значителна и по-голяма в селата в сравнение с градовете, което е показател за огромното неравенство между хората, обитаващи двата вида населени места. Причината за високия коефициент на общата смъртност е в умиранията във възрастовите групи над 65-70 г. Не е за подценяване и факта, че е повишен показателят за преждевременна смъртност на хора под 65-годишна възраст. Също така независимо, че детската смъртност у нас намалява, тя все още е по-висока от средната за ЕС.

Повишаването на заболеваемостта на населението е породена най-вече от неинфекциозните заболявания, а те от своя страна са провокирани от стареенето на населението, тютюнопушене, нездравословно хранене, употреба на алкохол, намалена двигателна активност, нерационален и нехигиеничен начин на живот, липса на спорт, живот в стрес и др.

>>> Превенция на зависимостите

Независимо, че здравната система у нас се преструктурира и настъпва подобрение в ефективността на работата, остават неразрешени още много проблеми, които пряко касаят демографския баланс и здравния статус на населението. Други основни предизвикателства пред здравния мениджмънт са осигуряването на достатъчно парични средства и на медицински кадри, както и подобряването на достъпа до здравни грижи за всички социални групи.

Рисково сексуално поведение и сексуална култура

Българското население демонстрира ниска сексуална култура, също и по отношение на контрацепцията. Използват се ниско ефективни традиционни методи за предпазване, както и масово се прилага абортът като начин за прекратяване на нежелана бременност.

Нашата страна е на едно от първите места сред държавите, в които се извършват най-много аборти. Повече от 30 години те като абсолютен брой надвишават броя на ражданията. Едва след 1998 г. се наблюдава тенденция за намаляването им.

В България абортът се използва като основно средство за прекъсване на нежелана бременност и за контролиране на раждаемостта. Той се прилага от жените във всички възрастови групи, но най-масово е сред дамите между 20 и 35 години. Притеснителен е броят на абортите и сред най-младите - до 20-годишна възраст. Причините са ниската контрацептивна и сексуална култура, продължаващото налагане на стереотипите за отговорността и вината в интимните отношения на жената и мъжа, липсата на морални санкции срещу аборта, финансова невъзможност за закупуване на модерните контрацептиви и др.

Въпреки негативните показатели, се забелязват и положителни тенденции - увеличаване на процентите сред хората, които използват модерни контрацептиви, най-вече презервативи. Нивото на образование също е от значение за превенцията на болести, аборт и стерилитет, тъй като при хората с по-ниско образователно равнище (начално и основно) най-често се прилагат традиционни методи за предпазване, а при по-образованите хора (средно и висше) - модерните.

Отчита се и все по-ниска възрастова граница на започване на сексуални контакти. Немалка част от тийнейджърите на 16-17 години вече притежават сериозен сексуален опит. Ранното водене на сексуален живот има допълнителни последици, извън рисковите за физическото здраве, като поведение извън нормите на общоприетото, слаба свързаност с родителите, ниски резултати в училищното обучение, по-често и активно общуване с приятели и външна среда.

Независимо, че през последните години се обръща по-голямо внимание, провеждат се медийни и образователни кампании, информацията за различните видове контрацепция е достъпна и дори широко рекламирана наблюденията показват, че е нужно в училище да присъстват адекватни форми на здравно и сексуално възпитание. По този начин у децата от ранна възраст ще се формират здравословни навици, отговорно поведение и умения за комуникация. Като се има предвид, че са налице фактори като разкрепостяване на сексуалните норми, склонност на тийнейджърите към рисково сексуално поведение и намаляване на възрастта, в която започват сексуалните контакти, се налага изработването на здравно-образователна политика, която да обхваща ученици от различни културни и възрастови групи.

Източник: