Развитие на демографската политика в България

Провеждането на демографската политика обединява усилията между различните сектори и институции в държавата. Това е така, защото демографското развитие, балансът и структурата на населението определят развитието на останалите политики или по-точно - специфичните демографски анализи и прогнози са нужната основа, върху която се извършва адекватно планиране, програмиране и реализиране на всички секторни, междусекторни и хоризонтални политики.

Българската демографска политика се характеризира с това, че освен към механичното демографско възпроизводство е насочена и към развитие на високо качество на човешкия капитал. Последното обхваща хората с тяхното здравословно състояние, способности, образованост, умения и квалификации. Държавата прилага интегрирана политика за мобилизиране и цялостно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестира в повишаване на качеството на човешкия капитал.

Демографската политика на България трябва да се съобразява с няколко факта - трайно намаляване на броя на населението и с промените във възрастовата му структура, изразяващи се в прогресивно нарастване на хората над 60-годишна възраст. Тези обстоятелства налагат разполагането с доста по-големи публични финансови ресурси и предприемането на подходящи административни мерки за тяхното намаляване от друга страна, за да може да се осигури устойчивост във функционирането на социалните системи и да се постигне желания икономически растеж.

Демографската политика ще се провежда в условията на продължително европейско и световно нестабилно и противоречиво икономическо развитие. Събитията в международен план принуждават специалистите да ревизират макроикономическите си прогнози и предвижданията си за растеж на националните икономики към по-песимистични планове. В условията на икономическа, финансова и дългова криза разумното управление на демографските дисбаланси може да послужи като антикризисен и стабилизиращ фактор.

Независимо, че в нашата страна е постигната известна макроикономическа стабилност, все още равнището на доходите на хората е много по-ниско от това на населението в държавите членки на ЕС. Поддържа се висок относителен дял на бедното население. Върху ниските доходи, а оттам и на демографското поведение, продължават да влияят трудностите в трудовата реализация и ниското равнище на заплащане.

Независимо, че е налице известно ограничение на безработицата и има трайна тенденция за разкриване на работни места, младите хора все още изпитват трудности да си намерят работа, след като са завършили образованието си. Поради тази причина и заради трудното постигане на добър жизнен стандарт младите хора отлагат създаването на семейство и раждането на деца.

Какви условия е създала държавата за раждане и отглеждане на деца, за подкрепа на семействата

Към края на 1967 г. в България започва да се провежда активно така наречената пронаталистична политика - стимулиране на раждаемостта и създаването на оптимални условия за раждане и отглеждане на деца, като родителите имат възможност да съчетават личния и професионален живот. Този вид политика с течение на времето се доразвива и доизгражда чрез система от парични обезщетения, мрежа от детски заведения за деца от предучилищна възраст, предприети са стъпки за подобряване на детското и майчиното здравеопазване.

След промените през 1989 г. някои от насърчителните мерки продължават да се прилагат, но настъпилата висока инфлация, растяща безработица и занижено производство обезценяват семейните помощи.

След 2000-а година се предприемат промени по отношение на отпуска за бременност и раждане на дете, изменят се Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване. В първия документ действат текстове, които дават възможност за:

• Право на отпуск на жените поради бременност и раждане в рамките на 410 дни за всяко дете.
• Право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете, докато то навърши 2 г., и 6 месеца за всяко следващо.
• Работодателят се задължава да поддържа и повишава професионалната квалификация на работниците и служителите си, когато последните продължително време не са били на работа. Тук се включва и отсъствието поради бременност, раждане или осиновяване.

В Кодекса за социално осигуряване се предвиждат конкретни парични обезщетения, обвързани с бременността, раждането и отглеждането на деца:

• Изплащане на парично обезщетение на бременна, кърмеща жена или на такава, която е в напреднал етап на ин витро при трудоустрояване.
• Дневно парично обезщетение при бременност и раждане за осигурени и самоосигуряващи се в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение при определени осигуровки.
• Право на финансово обезщетение на баща при раждане на детето му и след като то навърши 6 м.
• Право на парично обезщетение по време на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете.
• Право на паричана компенсация, когато не се използва допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете и др.

>>> Условия за подаване на документи и размер на семейни помощи за деца

Българският парламент приема и редица промени в Закона за семейните помощи за деца, които дават възможност на семействата да получават помощи, обвързани или не с техния доход. Такива са еднократните и месечни помощи във всички техни разновидности - за раждане на дете, за деца с трайни увреждания, за отглеждане на близнаци, за майки студентки и т.н.

През последните години общността има възможност да се възползва от много нови видове социални услуги, които осигуряват от консултации до грижи в домашна среда.

Как се реализират жените и съвместяват работа с майчинство и професионален живот

Преходът към пазарна икономика предизвика много големи промени в условията за трудова реализация на жените и в опциите, които им се предлагат за съчетаване на майчинството и професионалните задължения.

Макар че в правно-нормативната уредба на България изрично се споменава какви права имат жените по отношение на съчетаването на майчинството с трудово-професионалната реализация, това на практика не винаги работи в пълна степен. Причината е отсъствието на съответни нагласи както у жените и мъжете, така и у работодателите. Наблюденията са, че контролът върху изпълнението на трудовото законодателство не е достатъчно ефективен. Често има случаи, при които не се наемат на работа бременни или жени с малки деца, както и се освобождават от работа, когато настъпят подобни промени при тях. За да не загубят работата си или за да бъдат наети, нерядко жените се самоограничават и правят компромиси, от коите често търпи поражения личният им и семеен живот. Съществува тревожна тенденция да не се използват възможностите, които позволява закона - на забрана на упражняване на дейност във вредни условия или забрана за полагане на извънреден, нощен и тежък труд за майки с деца до 3-годишна възраст и бременни жени.

Съвместяването на работните и семейните задължения става проблемно и от тенденциите да се увеличава продължителността на работното време, упражняването на дейност в почивните дни (събота и неделя). Това се случва най-вече в частните фирми, в сферата на услугите и в семейните бизнеси. Всички тези примери имат негативно отражение върху здравето и репродуктивните нагласи на жените, както и намалява възможностите и времето им за отглеждането на децата и за това да бъдат пълноценни родители.

Не се използват достатъчно заложените в трудовото законодателство възможности като гъвкави форми на заетост, работа на половин длъжност, непълно работно време, надомна работа.

Съчетаването на професионалната реализация и майчинството допълнително се затруднява и от почти неприлаганото у нас разделение на домашния труд. Днес на жените с 2 деца са им нужни 4 и повече часа, за да свършат своята домакинска работа и споделят, че се чувстват по-натоварени в това отношение в сравнение с мъжете.