Доц. Надежда Илиева: 69% от територията на България ще бъде демографска пустиня през 2040 г.

През 2040-а населението на страната ще бъде 5 000 000, а 69% от територията ще представлява демографска пустиня, прогнозират български учени.

За изследването, алармиращо за сериозните демографски проблеми в България, прогнозите и огромния дисбаланс между Северна и Южна България разговаряме с доц. Надежда Илиева. Тя е убедена, че в следващите десетилетия просперитетът на обществото ни ще зависи от качеството и количеството на населението. Подобни изследвания са от значение, защото въз основа на резултатите и прогнозите могат да бъдат предприети адекватни мерки. Проблемът, както сподели доц. Надежда Илиева, е, че управляващите не чуват гласа на учените...

Доц. Илиева, кои са основните изводи от изследването?

Изследването е в две части като първата е за съвременните дисбаланси, а във втората е направена прогноза по населени места. В първата се описва ситуацията в момента, очертани са ареалите с най-интензивни депопулационни процеси. Това са Северозападна България и Централна Стара планина, Краището с областите Перник и Кюстендил, а третият ареал е Странджа – Сакар. С много голямо намаление на населението са Източните Родопи. Положителни характеристики в демографските показатели се наблюдава в териториите, които се намират по основната урбанизационна ос в Южна България – линията между София, Пловдив, Стара Загора, Бургас с отклонение към Варна. Втората ос също се намира в Южна България и е София-Бургас-Кулата. Процесите на депопулация се случват много по-бързо в Северна България, отколкото в Южна.

Можете ли да кажете колко сериозен е този демографски дисбаланс и защо в северната част на страната процесите са много по-динамични в отрицателна посока?

Защото демографските процеси винаги са обвързани с икономическите тенденции. През последните 20-30 години се наблюдава по-бърз темп на икономическо развитие в Южна България. Самият факт, че толкова години все още не е изградена изцяло магистралата, която трябва да свързва София с Варна, което в началото на 21 век е немислимо, е много ясен знак. Доц. Георги Бърдаров, с когото работихме заедно по изследването, прави интересна съпоставка с това как се развиват тези територии след Освобождението. Тогава е точно обратното. Северна България (част от Княжество България) се развива много по-бързо отколкото Южна, която е в Източна Румелия, и по-дълго време е под влиянието на Османската империя. Тези демографски дисбаланси открояват ясно задълбочаващите се процеси между Северна и Южна България. От прогнозата до 2040-а се вижда, че процесите се задълбочават.

Освен че през 2040-а българите ще се стопят до 5 000 000 души, какви са другите прогнози, които правите въз основа на научните доказателства и работата си по това изследване?

Прогнозата, която съм направила, се отличава от всички останали, защото е по населени места. Това я прави много по-точна, тъй като за всяко населено място са определени индивидуални прогнозни коефициенти на демографските показатели. Те са съобразени с етническия състав на населението, възрастовата структура и развитието на демографските процеси през последните 15 години. След като се получи броят на населението по места, то се сумира и се получава общият брой в страната.

Какво показват резултатите?

Още по-задълбочаващи се регионални тенденции на дисбаланс. Според прогнозата, ако вземем за базова 2020 г., населението на България ще намалее с 1/4, ако базата е 2000 г. – намалението ще бъде 1/3. През последните години средно годишно то намалява с 50 000 души, което се равнява на един средно голям град. 23% от селищата ще бъдат напълно обезлюдени. Тези територии съвпадат приблизително с районите, в които най-рано се проявяват депопулационните процеси. Всяко следващо десетилетие те поглъщат близко разположените селища около ареалите. Когато към тази група добавим и селищата с население до 20 души, които също са обречени на пълно обезлюдяване в следващите десетина година, достигаме до 37%. За съжаление, те ще формират най-голямата група в структурата от населени места. Направила съм прогноза и затова как се променя гъстотата на населението.

Ако разглеждаме общата картина, няма чак такава голяма драма, но проблемът е точно в регионалния аспект. Един испански учен въвежда понятието демографска пустиня – територия, която е с гъстота под 10 души на квадратен километър. Гъстотата е изчислена на база землището на всяко населено място. До 2040 г. се наблюдава значително увеличаване на местата с до 10 души.

Приблизително процесът се движи така – към 2020-а 23% е демографска пустиня, 2030 г. стават 63%, а през 2040 г. ще достигнат 69%.

Това поставя много сериозни проблеми, защото в тези демографски пустини фактически остават селища със силно застаряло население, което ще има нужда от допълнителни здравни грижи, от добре развита инфраструктура, транспортна мрежа. Изключително трудно ще бъде организирано управлението на територията. Малките общини и в момента изпитват силен недостиг на финансов ресурс. Наскоро бяхме в Трекляно, която е една от най-обезлюдените общини в България. В началото на 20 век повечето села там са били с над 1200 – 1300 души. В момента 70% от тях са напълно обезлюдени.

Това са много сериозни проблеми. При едно силно застаряло население градовете ще бъдат поставени в конкурентна ситуация. Имам предвид, че всеки град ще се бори за население, тъй като другият проблем, който ще възникне, ще бъде липсата на трудови ресурси и на висококвалифицирана работна ръка. Особено ако тенденциите на мигриране на младо висококвалифицирано население продължават. В днешно време не живеем в средновековието, когато богатството на една държава се определя от големината на територията й и богатството на ресурсите. Както знаете, тогава се е смятало, че колкото по-голяма е една територия, толкова по-богата е една държава. Вече е добре да се замислим, че богатството на една държава се определя от нейното население и качествените му характеристики. Ако погледнете картата, ще видите как буквално се очертават островчета около големите градове в страната, които се отличават с по-благоприятни демографски показатели, включително и възрастовата структура. Методът на кохортните компоненти, който използвам, позволява да се направи прогноза както на общия брой, но и по възрастови групи. Направила съм карта по населени места с населението в трудоспособна възраст и там се вижда, че всички по-благоприятни показатели са около големите градове и зоната на тяхното влияние.

Прогнозата Ви е стряскаща, но въпросът е дали управляващите, от които зависи тя да не се сбъдне, Ви чуват? Не само сега, но и преди, тъй като не за първи път правите изследвания и алармирате. Мислите ли, че сега ще се съобразят с научната мисъл?

Знаете ли, в България най-големият проблем за учените е, че няма синхрон между научните изследвания и управляващите, за съжаление. Бихме искали резултатите от нашите научни изследвания да бъдат вземани предвид от тях. Ние сме отворени да работим заедно, но, за съжаление, откакто работя, това не се е случвало с малки изключения.

Лош знак е това, защото е пагубно за държавата

Пагубно е, да. Нужна е сериозна регионална политика. Северозападът буквално затъна в последните 30 години и то заради лошо управление. Сега ще бъде много трудно да се възстанови.

Ако си представим, че управляващите чуват гласа на научната мисъл, съобразяват се с прогнозите на учените и работят заедно с тях за обществото, тогава как може да се промени картината, която Вие очертавате в изследването си?

Трудно мога да отговоря на този въпрос, защото съм учен и говоря с научни факти. Но трябва да кажа, че не съм песимист.

Защо, доц. Илиева?

Защото практиката и историята показват, че територия, която се намира в умерения климатичен пояс с прекрасна природа като нашата, много трудно ще опустее.

Знаете ли, ако има нещо наистина оптимистично, то е, че самата Вие не сте песимист въпреки прогнозата, която сте направили.

Да, така е. Добре е да кажем, че всички прогнози са доста условни. Затова тази е разработена в три варианта – тенденциален, песимистичен и оптимистичен.

Какво ще каже ученият Надежда Илиева на управляващите?

Да има по-голям синхрон между учени и управляващи.

А защо трябва да Ви чуят?

Защото ние, учените от БАН, работим в полза на обществото. За жалост, оставаме нечути.