Аборт - дефиниция, видове, последици

Дефиницията за аборт е състояние, при което настъпва смърт на ембриона или плода, която може да е предизвикана спонтанно или изкуствено. Всяко прекъсване на бременност, независимо дали е желано или не, е преживяване, което оставя своите следи. Не са случайни реакциите и емоциите, които предизвиква темата за абортите. Доказателство за щекотливостта й е и различното отношение към изкуственото прекъсване на бременността по света, изразено в правна форма. В редица държави абортът е легален, но има и немалко, в които той е подсъден.

В България прекъсването на бременността по желание става законно през 1956 г., като се разрешава интервенцията да се прави най-късно до края на третия лунарен месец. През 1972 г. тогавашният министър на здравеопазването издава постановление, с което се забранява на омъжени жени без деца и на такива само с едно дете да правят аборт по желание. Целта е била да се стопира начеващият демографски срив. Дамите, които искали да прекъснат бременността си, трябвало да отговарят на определени критерии и да получат съгласието на специално създадена комисия.

Днес съществува Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г., изменена 2000 г., с която са регламентирани условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност.

Причини за възникването на спонтанен аборт

Основно прекъсването на бременността може да бъде спонтанно или да е предизвикано изкуствено. За аборт по смисъла на българския медицински стандарт по акушерство и гинекология се смята всяко прекъсване на бременността, което е настъпило преди плодът да е потенциално жизнеспособен. За такъв се смята плод с телесна маса 800 г при раждането и повече и в 26-та г.с. или над нея. Също така за теоретично способен да живее извън утробата се счита плод под 800 г, под 26-та г. с. и ако е преживял 3 денонощия.

• Честотата на спонтанните аборти след забременяване е приблизително 15%, а в периода от 13-та до 20-та г.с. - 20%, като една трета от тях се дължат на хромозомни аномалии. Статистиката показва, че при 40% от спонтанните аборти не може да се открие причина за тяхното възникване. По-голямата част - 80% от спонтанните прекъсвания на бременността, стават до 8 г.с. В тези случаи причината е развиването на негодни яйца, в които липсва ембрион ("кухи яйца") или той е загинал. Появата на "кухо яйце" може да се дължи предимно на презряла яйцеклетка (3 дни след овулация), на непълноценна сперма или причините да са екзогенни - вследствие остри вирусни инфекции, химикали, лекарства, йонизираща радиация, вредни навици.
• Други причини за спонтанното прекъсване на бременността са аномалии в гениталната система (миоматозни възли, ендометриоза, "обърната" матка и др.), имунологични (антиспермални антитела, тромбофилия и др.) или хормонални фактори (овариална поликистоза, хипо- или хипертиреоза и др.).
• При късните аборти причините са предимно свързани с плацентата и матката и по-малко с малформациите - миоматозни възли, маточни малформации, многоплодна бременност, плацента превия, хидрамнион (излишно количество околоплодни води в околоплодната торбичка), диабет, хипертиреодизъм и др.

Видове спонтанни аборти

От своя страна спонтанният аборт се подразделя на няколко подвида.

• Ранен спонтанен аборт - най-често настъпва до 12-та г.с. и е провокиран от хромозомна аномалия. При него е характерно наличието на т.нар. "кухо яйце", ембрионът е увреден или загинал. Ранното прекъсване на бременността се подразделя на няколко подтипа, които са: заплашващ аборт - матката е с нормални размери за този период на бременността, при шийката й не се наблюдават промени, бъдещата майка трябва да е в пълен покой и да приема витамини и спазмолитици; започващ аборт - матката е с нормална големина, но шийката започва да се скъсява, вътрешният цервикален отвор се разширява; аборт в ход - вътрешният отвор на цервикалния канал е разширен и на този етап прекъсването на бременността е необратимо; незавършен (инкомплетен) аборт - изхвърлени са части от плодното яйце, кухината на матката не е изчистена изцяло; завършен (комплетен) аборт - наблюдава се изцяло отделени части от плода, матката е с нормални размери.
• Късен спонтанен аборт - той е двуетапен, тъй като освен отделяне на части от плода, се отделят и части от плацентата. Към късното прекъсване на бременността се причислява и така наречената цервикална недостатъчност. За нея е присъщо възникването на аборт във второто тримесечие или настъпване на преждевременно раждане вследствие разширение на маточната шийка. Прилага се серклаж (зашиване на маточната шийка), за да се предотврати прекъсването на бременността. Интервенцията се използва при предходни спонтанни аборти или преждевременни раждания, породени от цервикална недостатъчност, до 20-та г.с., рядко до 26-та г.с. Отстраняването на конеца става 2 седмици преди определения термин.
• Хабитуален аборт - това е поредно спонтанно прекъсване на бременността, настъпило след няколко предишни аборта. Причините може да са генетични, вродени аномалии на матката, хормонален дисбаланс.
• Задържан аборт - по неизвестни причини плодът е задържан и не може да бъде изхвърлен през маточната шийка.
• Септичен аборт - прекъсване на бременността, което протича съвместно с инфекция. Много рядко се среща при спонтанен аборт, по-често при криминален. Инфекцията може да е ограничена до матката, може да се разпростре и в тазовата кухина и паренхимните органи.

Абортът се характеризира със симптоми като маточно кръвотечение и тазова болка, която може да бъде от умерена до прорязваща. Когато е налице кървене по време на бременност, веднага трябва да се потърси медицинска помощ. Важно е да се знае, че невинаги кървенето означава започнало прекъсване на бременността. При септичния аборт се наблюдава температура над 38 градуса, повръщане, гадене, отпадналост и др.

Изкуствено прекъсване на бременност

Изкуственият аборт се прилага, когато бременната жена сама пожелае да прекъсне бременността си или това се налага по медицински причини. Криминалният аборт също се причислява към изкуствения, той се характеризира с това, че се извършва извън медицински заведения и не се прилага от специалисти.

Прекъсване на бременността по желание

На всяка бременна жена в България може да се направи аборт, ако тя пожелае това. Но трябва да бъде спазено условието бременността да е до 12-та г.с. и пациентката да не страда от заболяване, което да доведе до заплашващи живота усложнения при прекъсването на бременността. Жени, които са недееспособни, могат да направят аборт само със съгласието на попечителите или на законните си представители. Ако бременната е непълнолетна, се изисква разрешение от родителите.

Процедурата преди самата медицинска интервенция е следната:

• Когато жена заяви своето желание да направи аборт, личният лекар или специалист акушер-гинеколог от лечебно заведение, когото е избрала, трябва да установи в коя гестационна седмица е бременността и дали има някакви медицински противопоказания, които да спират прекъсването й.
• Лекарят трябва да осигури в срок от 10 дни да бъдат направени изследвания на урина, кръв, влагалищна чистота, кръвна група и фактор, време на съсирване и на кървене. Ако се открие заболяване от списъка по приложение № 1 към Наредбата за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, което абортът би могъл да усложни, първо се преминава към неговото излекуване и след това може жената да се насочи към аборт, ако бременността е до 12-та г.с.
• След като се докаже, че жената отговаря на изискванията за прекъсване на бременност, лекарят й издава направление и я насочва към лечебно заведение, предоставяйки й резултатите от всички изследвания.
• Прекъсване на бременност по желание се извършва в специализирани акушеро-гинекологични и многопрофилни болници, в медицински, диагностично-консултативни и в медико-стоматологични центрове, към които има осигурени легла за краткосрочно лечение и наблюдение. Също така аборт може да се прави и в лечебните заведения на Министерския съвет, на Министерствата на правосъдието, на отбраната, на вътрешните работи и на транспорта и съобщенията. Медицинската интервенция задължително се извършва от лекар акушер-гинеколог при местна или обща упойка.

Освен хирургично прекъсване на бременността, абортът може да бъде направен и чрез медикаменти, което отново е под лекарско наблюдение. Пият се конкретни лекарства на два приема с разлика от 36-48 часа. Смята се за по-щадящ метод за прекъсване на бременност в сравнение с хирургичния. Приемът на първото хапче е пред лекаря, след това жената се прибира вкъщи и след посочените от лекаря няколко часа изпива и второто. Може да се появи болка и обилно кръвотечение, при което се изхвърлят съсиреци и тъканна маса. Медикаментозният аборт е най-ефективен и безопасен, ако се приложи до 9 г.с. Може и след този срок, но тогава трябва да е в лечебно заведение. Този вид прекъсване на бременност протича като процес, по-дълъг е като процедура от хирургичния. След 2-3 седмици от прилагането му жената трябва да отиде на контролен преглед, за да се провери дали има останали части от сака и ембриона. По тази причина трябва да се има предвид, че не винаги абортът с медикаменти е напълно успешен. 

Прекъсване на бременност по медицински показания

Прекъсване на бременност по медицински показания се извършва по искане на бременната жена, когато е налице заболяване, което при протичането на бременността или по време на раждането е възможно да застраши живота или здравето на жената, както и жизнеността на поколението. Заболяването трябва да е несъмнено документирано и доказано и да е включено в списъка по приложение № 2 към Наредбата за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Бременността, която се налага да бъде прекъсната по медицински показания, не трябва да е над 20-та г.с. Ако тя е над този срок, абортът се разрешава само в случаи на неотложни причини като спасяване живота на бременната или при доказани тежки генетични увреждания на плода и при груби морфологични промени. В ситуация, когато заболяване не е вписано в списъка по приложение № 2, прекъсването на бременността може да се разреши по изключение.

Процедурата преди самия аборт е следната:

• Жената, която е бременна и страда от заболяване, посочено в списъка по приложение № 2, трябва да отиде при своя личен лекар. Той незабавно е длъжен да осигури провеждането на нужните клинични и параклинични изследвания и консултации. След това я изпраща да се яви на специална медицинска комисия и пред нея да представи направление, резултатите от всички консултации и изследвания, както и други документи, които показват необходимостта от аборт по медицински показания.
• Този вид прекъсване на бременност се прави в специализирани акушеро-гинекологични болници, в областните, националните и междуобластните многопрофилни болници, притежаващи акушеро-гинекологична клиника или отделение.
• В състава на специалната медицинска комисия, която разглежда случая, присъстват председател, който е началника на акушеро-гинекологичното отделение на лечебното заведение; членове, които са акушер-гинеколог и специалист по заболяването, заради което се мисли за аборт; секретар. Ако по болестта, даваща основание за прекъсване на бременността, няма специалисти в конкретното лечебно заведение, в комисията се кани такъв от други заведения, а ако тя е свързана с вродени аномалии на плода, в състава задължително се включва генетик.
• Комисията обосновава решението си в протокол, съставен в два екземпляра - единият е за бременната жена, другият е за архива. В случай, когато комисията е излязла с решение, че не се разрешава прекъсване на бременността, то може да се обжалва в срок от 7 дни пред специална комисия, която се назначава от министъра на здравеопазването. Тя се събира в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом" в определени дни. Нейното решение излиза също в 7-дневен срок и то е окончателно.
• Когато абортът по медицински показания е позволен, той се извършва в лечебното заведение, към което е създадена специалната комисия, разрешила аборта. Интервенцията се прави от лекар акушер-гинеколог и от лекар-реаниматор. Ако се налага, може да присъства и специалист по заболяването, което е довело до решението за аборт. В ситуация, когато се налага спешно прекъсване на бременността по медицински показания и жената не е в състояние да бъде транспортирана, процедурата се прави в най-близкото болнично заведение от посочените по-горе специалисти.

Последици от извършването на аборт

Последиците от извършването на аборт могат да бъдат както физически, така и психологически. Въпреки че прекъсването на бременност се смята за рутинна процедура и рисковете са минимизирани, ако то се извършва в лечебно заведение и от специалист, при аборт по изкуствен път има опасност от перфорация на матката, от възникването на възпаления, травма на шийката на матката, сраствания и от много други усложнения. На по-късен етап едно прекъсване на бременност може да доведе до други последващи спонтанни аборти, преждевременно раждане и дори до невъзможност за зачеване.

По отношение на психологическите травми, особено след спонтанен аборт, жените са по-предразположени да страдат от клинична депресия, могат да се открият признаци за посттравматично стресово разтройство, наблюдават се мисли за самоубийство.