Социален статус на родителите: съжителство на семейни начала

В нашето съвремие фактическото съпружеско съжителство (наричано още съжителство на семейни начала, съжителство на съпружески начала, живот на семейни начала) се възприема като алтернатива на брака. Все повече двойки избират тази форма на съжителство. От правна гледна точка то не е изрично законово уредено, както например бракът в Семейния кодекс, но съществуването му е признато в различни нормативни актове във връзка с конкретни правни последици. Като термин и формулировка фактическото съпружеско съжителство може да бъде открито в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в Закона за защита от домашното насилие, в Закона за чужденците в Република България, в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и др.

В последно споменатия по-горе закон е дадено определение що е то фактическо съпружеско съжителство. За такова се смята всяко "доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство" (параграф 1, т. 18).

Разлики между брака и съжителството на семейни начала

В българското законодателство под брак се има предвид официално свързване на мъж и жена пред държавна институция, с което двамата придобиват определени права и задължения, отговорности и ограничения. Все още в България не е позволено сключването на брак на еднополови двойки. Също така към 2021 година законодателно не е уреден въпросът за фактическото съпружеско съжителство. Няма правна уредба за извършване и на фактическа регистрация на двойка (хетеро- или хомосексуална) като семейно партньорство или регистрирано съжителство.

Затова в законодателно отношение разликите между двете форми на съжителство са следните:

• Спрямо начина на възникване – бракът възниква при спазването на определена процедура задължително в присъствието на представител на държавата, докато фактическото съпружеско съжителство изцяло зависи от волята на съжителстващите.
• Спрямо начина на прекратяване – бракът се прекратява по посочени от закона основания и по установена процедура, докато съжителството на семейни начала може да се прекъсне във всеки един момент в зависимост от волята на един от партньорите.
• Спрямо времето – след сключването на брака двойката осъществява съвместното съжителство, докато при фактическото то вече е налице.
• Спрямо доказването – бракът може да бъде доказан с официален документ (акт за гражданско състояние), докато съжителството на семейни начала се доказва по-трудно. При възникването на дадени ситуации фактическото съпружеско съжителство може да бъде доказано чрез разпит на свидетели, ако партньорите са подписали декларация за съвместно съжителство (може и пред нотариус, но удостоверява наличието на такова съжителство само към момента на подписването).
• Спрямо правните последици – със сключването на брак започват да текат правни последици като права и задължения на съпрузите по отношение на домакинство, деца, имущество и т.н., докато при съжителството на семейни начала възникват правни последици само в някои конкретни ситуации, където изрично е посочено от даден закон. Тъй като съжителстващите нямат отговорностите и ограниченията, които бракът вменява, нямат съответно и защитата и възможностите, които предоставя българското законодателство при бракосъчетание.

Правни последици, които не важат за фактическото съпружеско съжителство

При фактическото съпружеско съжителство не настъпват определени правни последици, които възникват при сключването на брак. Те засягат важни обстоятелства като бащинството, имуществения въпрос, наследяване, осиновяване и др.

• При съжителството на семейни начала не може да се промени фамилното име, както при наличието на брак.
• Ако съжителстващите са непълнолетни и живеят съвместно без брак, родителите имат право да изискват връщането им при тях и да се разпореждат с имуществото им. Българското законодателство допуска бракосъчетание между непълнолетни (при навършени 16 години) в изключителни случаи и тогава съжителстващите разполагат с по-голяма защита, отколкото ако съжителстват без брак.
• Когато между мъж и жена има брак, по презумция бащинството принадлежи на съпруга. При съжителство на семейни начала установяването на бащинството става посредством припознаване или предявяване на положителен установителен иск.
• Двамата съжителстващи не могат да осиновят заедно едно дете, само единият може да кандидатства и съдът преценява дали фактическото съпружеско съжителство не нарушава по някакъв начин интересите на детето. Също така на единия партньор не е позволено да осинови детето на другия партньор – това е възможно само при брачни двойки.
• Когато единият от съжителстващите има дете, другият няма родителски права върху него – те се упражняват от родителите.

Последици, когато двама съжителстващи без брак имат общо дете

За българското законодателство няма значение дали двама родители имат сключен брак или не – и двамата са равнопоставени по отношение на права и задължения спрямо детето. Те трябва да се грижат за неговите развитие, образование или интереси.

При развод Семейният кодекс определя какви са процедурите, които се извършват при постъпило официално заявление за прекъсване на брака, и обстоятелствата, които се вземат под внимание по отношение на издръжка и деца. При решение от страна на единия партньор за прекратяване на съжителство на семейни начала има два варианта за регламентиране на връзката дете-родител.

Първият вариант е двамата досегашни съжителстващи да постигнат споразумение помежду си къде и с кого да живее детето, колко време да бъде заедно с другия родител. При фактическото съпружеско съжителство не се полага издръжка на отглеждащия детето, но двамата могат да постигнат договорка в това отношение. Детето винаги има право да получава издръжка от родителя, който не живее с него. Ако двамата партньори са постигнали споразумение по тези въпроси, могат да утвърдят уговорката си в Районния съд по настоящ адрес на детето.

Ако двамата родители, доскоро съжителстващи без брак, не могат да се разберат по въпросите, настъпили след раздялата им, те могат да се обърнат към Районния съд по настоящ адрес на детето. Правораздавателната институция определя къде и с кого да живее детето и колко време да бъде с другия родител. Съдът поставя на първо място интереса на детето и за да вземе решение, той преценява редица фактори.

Последици по отношение на имуществото

По отношение на имуществото не се пораждат правни последици при съжителството на семейни начала. Този, който е закупил даден имот, е негов собственик и другият съжителстващ няма право да претендира за права върху него. При сключен брак двамата съпрузи имат равни права върху придобито по време на брака имущество, ако няма допълнителни разрешени от закона уговорки.

За да бъдат защитени правата на съжителстващите, вариант е по-мащабни покупки, като автомобил, апартамент, къща или други подобни, да се купуват общо, т.е. да са под формата на обикновена съсобственост. Така всеки от партньорите притежава равна част от имуществото. В Закона за собствеността ползването и продажбата на общи имоти са ясно регламентирани. По-дребни предмети и такива, които се използват в ежедневието, като мебели, уреди и т.н., принадлежат на този, който ги е закупил и има съответния документ, с който да докаже собствеността. Ако са придобити с общи средства, те също са съсобствени.

Няма опция за наследяване по закон и право на запазена част при лицата, които живеят съвместно без брак. Лицата, живеещи на семейни начала, могат да се наследяват единствено посредством завещание. Но нямат право да завещават запазената част, която се полага на деца, родители или формални съпрузи, ако единият или и двамата съжителстващи все още официално са в брак с друг човек.

За разлика от бракосъчетанието при фактическото съпружеско съжителство не е налице солидарност между партньорите относно задълженията. От правна гледна точка доходите и разходите се разглеждат индивидуално.

Правни последици, конкретно посочени от закона за фактическото съпружеско съжителство

В дадени закони са посочени правни последици, които пряко се отнасят за случаи, в които има фактическо съпружеско съжителство.

• Мъж и жена, живеещи на семейни начала, имат право на асистирана репродукция. Достатъчно е да е налице писмено информирано съгласие от желаещите да създадат наследници (чл. 130, ал. 1 от Закона за здравето).
• С разрешение на Етичната комисия по трансплантация е допустимо лице, което фактически съжителства с болния, да стане приживе негов донор на орган или тъкан. Условието е да съжителстват повече от две години и за това да има безспорни доказателства. Освен това биологичен родител, който не е припознал по законов път детето си, също може да стане негов донор (чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки).
• Хора, които са във фактическо съпружеско съжителство, могат да бъдат подпомагани и да получават финансова компенсация, когато партньорът им почине вследствие престъпление (чл. 3, ал. 2 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления).
• Партньорите, които живеят съвместно без да са сключили брак, имат право да получат защита в случаи на домашно насилие (чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие).
• За избягване на конфликт на интереси в конкретни случаи, описани в дадени нормативни актове, са включени и лица, които са във фактическо съпружеско съжителство. Така например по дадено дело не може да отсъжда съдия, който съжителства без брак със страна по делото или с неин представител (чл. 22, ал. 1, т. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс). Същото важи и за нотариус – не е допустимо той да извършва нотариални действия, когато в производството участва лице, съжителстващо с него без брак (чл. 575, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс). В случаите, регламентирани в чл. 107а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда; в чл. 39, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване; в чл. 22б, ал. 1, т. 6 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; в чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за медиацията; в чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; в чл. 15, чл. 22, ал. 7 и чл. 40, ал. 1 от Закона за сметната палата; в чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките; в чл. 24, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, са посочени и лица във фактическо съпружеско съжителство за избягване на конфликт на интереси.
• Партньори, които живеят на семейни начала, имат право да откажат да свидетелстват в случаите, описани в чл. 166, ал. 1, т. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, чл. 119 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 121, ал. 1 от същия кодекс.
• Освен брачни двойки и лицата във фактическо съпружеско съжителство могат да сключват договор за взаимно застраховане. Когато настъпи раздяла между тях, те имат право да поискат разделяне на застраховките. Разделянето не може да се осъществи, ако договорът е подписан в ползата на дете, което е родено и припознато от тях.

Получаване на семейни помощи за деца

Съжителстващите на семейни начала имат право да получават семейни помощи за деца, както и социални помощи според условията, посочени в съответните закони. Промяната относно семейните помощи е въведена през 2015 г., като до тази година лицата, съжителстващи без брак, се ползваха с привилегиите на самотните родители. Партньорите, живеещи съвместно без брак, трябва да са регистрирани на един и същ настоящ адрес.