Социален статус на родителите: сключен брак

В България брак могат да сключат мъж и жена, които лично и едновременно обявяват своето съгласие пред длъжностно лице по гражданско състояние. За да е легитимно сключването на брак, съгласието им трябва да е взаимно, изрично и свободно.

Всеки има право да встъпи в брак и да има семейство. В изключителни случаи това не е позволено. Единствено гражданският брак, сключен пред длъжностно лице, има законово действие и поражда след себе си правни последици. Религиозният обред няма правно действие.

Условия за сключване на брак

Преди да се осъществи самото сключване на брак трябва да са налице определени условия, които ако не са изпълнени, не може да се допусне бракосъчетание.

Изискване за встъпване в брак

Лице, навършило 18 години, може да сключи брак. По изключение се допуска лице, навършило 16 години, да се бракосъчетае. Но за да се позволи, налице трябва да са много важни причини и разрешение на районен съдия по постоянен адрес на непълнолетния. Задължително съдията изслушва желаещите да се бракосъчетаят, родителите им или попечителя. Има опция становището им да се представи пред магистрата в писмена форма, нотариално заверено. Когато непълнолетен сключи брак, той вече е дееспособен, но не може да се разпорежда с недвижим имот. Това става, ако има разрешение на районен съдия.

Кой не може да сключва брак

Има ситуации, в които не се допуска сключването на брак, и те са описани в Семейния кодекс.

• Не е позволено лице, което е свързано вече с друг брак, да сключи нов.
• Ако човек е поставен под пълно запрещение, страда от слабоумие или от душевна болест, не може да се бракосъчетае.
• Не може да сключи брак лице, което страда от заболяване, което поставя в сериозна опастност живота или здравето на другия съпруг или на поколението, освен ако той знае за болестта.
• Не е допустимо сключването на брак между роднини по права линия, братя и сестри, роднини по съребрена линия до четвърта степен включително, както и между лица, при които осиновяването ги свързва като роднини по права линия или като братя и сестри.

Документи, място и ред за сключване на брак

Всеки един от бъдещите брачни партньори трябва да изготви и представи на длъжностното лице по гражданско състояние набор от документи. Той включва:

• декларация, че няма пречки за сключване на брак, посочени по-горе;
• медицинско свидетелство, че не страда от душевна болест и слабоумие или от застрашаващо живота и здравето заболяване;
• декларация, че е известен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 от Семейния кодекс.

Бъдещите съпрузи представят обща декларация с нотариално заверени подписи, ако са избрали режим на имуществени отношения. При подписан брачен договор е необходимо да се представи удостоверение от нотариус, в което се посочва датата на договора, регистрационния му номер, района и номера на нотариуса, с който е вписан в регистъра на Нотариалната камара.

Двойката, която желае да се свърже официално, може да избере свободно общината, в която да сключи брак. Бракосъчетанието се осъществява публично или на определено от кмета на общината място, или на друго място по преценка на длъжностното лице.

Преди да се пристъпи към сключване на брака, длъжностното лице трябва да провери самоличността на желаещите да встъпят в брак, дали е изпълнено условието за възрастта, както и предоставените от бъдещите съпрузи документи. За да изготви акта за сключване на граждански брак, длъжностното лице трябва да получи изричното съгласие на лицата да сключат брак. В акта се отбелязва режима на имуществени отношения, който са избрали брачните партньори, а ако не са посочили такъв, в документа се записва законов режим на общност. Актът задължително се подписва от сключващите брак, от двама свидетели и от длъжностното лице.

В акта за сключване на граждански брак се отбелязва дали съпрузите запазват своята фамилия, приемат тази на съпруга или прибавят към своята неговата.

Лични отношения между съпрузите, регламентирани от закона

В брака съпрузите имат равни права и задължения. Отношенията между тях да са на базата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Брачните партньори живеят съвместно, но важни причини понякога могат да наложат да живеят разделно.

Всеки от съпрузите има свобода на избор, на развитие на личността и на упражняване на професия.

Мъжът и жената са длъжни спрямо своите доходи, имущество и възможности, с общи усилия и разбирателство да се грижат за възпитанието, образованието, отглеждането и издръжката на децата, както и за благополучието на семейството.

Имуществени отношения между съпрузите, регламентирани от закона

Има три режима на имуществени отношения между брачните партньори – законов режим на общност, на разделност и договорен режим.

Законов режим на общност

При законовия режим на общност всичко, придобито по време на брака вследствие съвместен принос, е обща собственост на двамата съпрузи. Няма значение чие име фигурира в документите като собственик. Под съвместен принос се има предвид влагане на труд, средства, работа в домакинството и грижа за децата. Режимът на общност се предполага до доказване на противното. Съпруг или наследник на съпруг могат да предявят иск за доказване на липса на съвместен принос. Първият може да го подаде по време на брака или след прекратяването му.

За лично имущество се смята всичко, което е придобито преди сключването на брака, както и наследените и получени чрез дарение вещни права по време на брака. Движимите вещи, които някой от съпрузите е закупил по време на брака и ги ползва за упражняване на професия, занаят или за лично ползване, също се считат за лично имущество. Но при прекратяване на брака всеки от партньорите има право да вземе част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия партньор, придобити по време на брака, в случай, че е допринесъл за придобиването им с труд, грижи за деца и домакинство или със средства. Тази стъпка може да се предприеме още докато тече бракът, ако поведението на съпруга, придобил имуществото, е опасно за интересите на децата или на другия партньор.

Ако един от брачните партньори е едноличен търговец, вещните права, придобити по време на брака, служещи му за упражняване на търговската дейност и са включени в предприятието му, също се смятат за лични.

Ако изцяло се придобие собственост с лично имущество, то се счита за лично. При условие, че се придобие отчасти с лично имущество, съпругът ще притежава такава част, каквато отговаря на вложеното, освен ако частта е незначителна.

При законовия режим на общност и двамата съпрузи имат равни права върху общото имущество и докато бракът не се прекрати, никой от партньорите не може да придприема нещо с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Всеки един от брачната двойка има право да управлява общата собственост, а разпореждането с нея се прави съвместно от двамата. Оспоримо е, ако само единият от съпрузите се разпорежда с обща недвижима вещ. Другият брачен партньор може да оспори по исков ред разпореждането в срок от 6 месеца, след като е разбрал, но не по-късно от три години от извършването на разпореждането. Ако е извършено разпореждане с обща движима вещ от единия съпруг без знанието на другия и е сключена възмездна сделка, третото лице, което получава тази вещ, става неин собственик при условие, че не е знаело или не е могло да знае за липсата на съгласие на втория брачен партньор. В случаите, когато сделката е безвъзмездна или е извършено разпореждане, за което е нужна писмена форма със заверка на нотариус, неосведоменият съпруг има право да заведе иск в 6-месечен срок от узнаването.

Отново се иска съгласието на единия съпруг при разпореждане със семейното жилище, независимо че другият е негов личен собственик. Това е в случаите, когато двойката няма друг дом, без значение дали е обща или лична собственост. Ако двамата партньори не постигат съгласие, районен съдия издава разрешение за разпореждане с жилището. Условието е да няма вреда за непълнолетните деца или за семейството.

Такива ограничения не се прилагат, когато става въпрос за разпореждане с личното имущество. Всеки един от съпрузите има право да направи сделка с личната си собственост с трети лица или с брачния партньор.

Имуществото на двамата съпрузи престава да бъде общо в няколко случая:

• С влизането в сила на развод.
• По наложителни причини по време на брака, но по съдебен ред.
• Ако съпрузите по време на брака сключат брачен договор или изберат законов режим на разделност.
• Когато кредитор насочи изпълнението върху вещ – съпружеска имуществена общност, заради личен дълг на единия от партньорите (глава 44 от Гражданско-процесуалния кодекс).
• Когато се започне производство по несъстоятелност срещу съпруг, който е едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

По принцип прекратяването на законовия режим за общност води до равни дялове на съпрузите. Но в случаите, когато съпружеската имуществена общност се прекрати поради развод, след решение на съда съпругът, който получи родителските права, може да разполага с по-голям дял от общото имущество. Той получава движимите вещи, които са необходими за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца, дори когато те са извън дела му.

Правораздавателната институция може да даде по-голяма част от общото имущество на единия съпруг в случаите, когато приносът му в придобиването е много по-значим от приноса на другия партньор. Това може да се стане вследствие развод или прекратяване на общноста по време на брака.

По отношение на разходите за задоволяване на нужди на семейството, те се покриват и от двамата съпрузи. Също така и двамата са отговорни при поемането на задължения, свързани със задоволяване на нужди на семейството.

Законов режим на разделност

При законовия режим на разделност вещните права, придобити от всеки от партньорите по време на брака, са негово лично притежание. Ако настъпи развод по исков ред, всеки съпруг има право да се сдобие с част от стойността на придобитото от другия по време на брака в зависимост от това доколко е допринесъл със средствата си, труда си и грижата за децата и домакинството или по друг начин.

Разпореждането със семейното жилище при този режим става по същия начин, както и когато имуществото е общо.

В случаите, когато се предоставя от единия съпруг лично имущество за ползване на другия, ползващият дължи само плодовете, които са налични към датата на писменото им поискване (ако няма противна уговорка).

Съпрузите са солидарни по отношение на поемането на разходи и задължения за задоволяване нуждите на семейството.

Режим на договореност

Под договорен режим се има предвид, че брачната двойка оформя брачен договор за уреждане на имуществените си отношения. Той може да бъде подписан преди или по време на брака и се сключва само между дееспособни лица.

Уговорките в брачния договор засягат само въпроси, свързани с имуществените отношения и с начина на изпълнението им.

• Уреждат се правата на двамата съпрузи върху имуществото, което се придобива по време на брака.
• Регламентират се правата на партньорите върху притежаваната от тях собственост преди брака.
• Уговарят се начините на управление и разпореждане с имуществото, в това число и семейното жилище.
• Определя се участието на всяка една от страните в разходите и задълженията.
• Регламентират се какви ще са последиците при прекратяване на брака относно имуществото.
• Определя се издръжката на съпрузите по време на брака и при евентуалното му прекратяване.
• Уговаря се каква ще е издръжката на децата от брака.
• Включват се и други имуществени отношения, като се съобразява те да не противоречат на разпоредбите на Семейния кодекс.

Не е възможно имущество, придобито преди брака от единия от съпрузите, да се превърне в общо имущество.

Не е допустимо брачният договор да съдържа разпореждания, които да се изпълнят след смъртта на единия партньор. Изключение се прави за разпореждания по отношение на дялове на съпрузите при прекратяване на уговорено общо имущество.

Ако има имуществени отношения, които не са вписани в брачния договор, за тях се прилага законовият режим на общност.

Брачният договор се подписва и сключва лично от двамата партньори в писмена форма, нотариално заверена. Неговото действие започва от момента на сключване на брака или от деня, в който е сключен договора, когато двойката вече е бракосъчетана. Може да се прекрати по взаимно съгласие на двамата съпрузи, по иск на единия от двамата при значителна промяна на обстоятелствата, при развод с изключение на клаузите в него, които реграментират последиците от прекратяването на брака. Брачният договор подлежи на разваляне в съда и по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Допустимо е само част от него да бъде развалена.

Право на социални помощи и семейни помощи за деца

Отпускането на семейни помощи за деца е с цел подпомагане на българските семейства в отглеждането на техните синове и дъщери. Държавата предоставя 11 категории помощи, сред които има съобразени с дохода на семейството и такива, които се отпускат независимо от него. За всяка една от семейните помощи има определени условия за нейното получаване.

По същия начин стои въпросът с отпускането на социалните помощи, които се предоставят с цел подпомагане на семействата, когато са в състояние на невъзможност да покрият със своите доходи или при липсата на такива основни жизнени критерии.