Споделено родителство - дефиниция, аргументи "за" и "против"

Акценти

Споделеното родителство нашумява като тема в България, провокирайки законодателният орган в лицето на Народното събрание да предприеме промени в Семейния кодекс. Проблемът в нашата страна не е отскоро, случаите, в които родителското отчуждение нанася непоправими травми на децата на разведени или разделени двойки, е голям. Всеки от нас най-малкото е чувал истории за семейства, в които е настъпил разрив на отношенията, раздялата е факт и след това единият родител своеобразно наказва другия чрез недопускане до детето или чрез демонстриране на отсъствие на грижа и отговорност спрямо него.

В края на миналата година (20.12.2024 г.) в българския парламент бяха внесени три законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, засягащи чл. 59, ал. 2 и чл. 127а. Предложението е въвеждането на споделеното родителство като основен принцип при раздяла между майката и бащата.
Какво всъщност е споделено родителство, какви са съображенията в подкрепа или не на тази промяна и може ли то да се приложи у нас?

• Какво е споделено родителство?
• Предложенията за промяна в Семейния кодекс
• Колко разпространено е споделеното попечителство по света
• Защо "за" споделеното родителство
• Притесненията при прилагането на споделеното родителство

Какво е споделено родителство?

Дефиницията за споделено родителство гласи, че това е акт на съвместно отглеждане на деца извън традиционната семейна структура от двамата родители, като детето или децата трябва да прекарват приблизително еднакво време в дома и на майката, и на бащата. И двамата в случая имат законни права по отношение на детето. Използват се още термини като споделено попечителство, съвместно физическо попечителство, съвместно пребиваване или равно време за родителство.

В момента в българския Семеен кодекс съществува опцията и двамата родители да получат родителски права над детето и да се грижат за него под формата на споделено родителство, като условието е и двамата изрично да са изразили желание за това. Практиката показва, че в повечето случаи майките и бащите не могат да се споразумеят и съдът отсъжда кой да получи родителските права, като в 96% от случаите те са присъдени на майката.

Предложенията за промяна в Семейния кодекс

От години неправителствени организации и бащи, нямащи достъп до децата си, алармират и настояват за уреждане на въпроса за промяна в законодателството за поделяне на правата между родители. В близко време фрапиращи казуси с деца, като малтретирания от пастрока си Адриан и убийството на Пейо Пеев, накараха институциите да обърнат по-голямо внимание. В края на 2024 г. от ПП "Възраждане", ПП "ИТН" и ПП "ГЕРБ-СДС" внесоха три законопроекта за изменение на Семейния кодекс в частта Родителски права след развода и по отношение разногласието на родителите за пътуване на дете в чужбина. Новото, което се предлага, е независимо дали са съгласни двамата родители или не, съдът да може да присъди правата над детето и на майката, и на бащата при раздяла. Това е така нареченото постановяване по исков ред, което дава възможност за уеднаквяване на последиците при развода или раздялата след фактическо съпружеско съжителство по споразумение и исков ред. Също така се предлага по нов начин да се решават споровете между родителите за пътуванията на децата в чужбина. Сега те се отсъждат по чл. 127а от Семейния кодекс, но практиката показва, че делата се проточват дълго във времето и често възникналият конфликт не се решава от съда преди настъпването на пътуването. С промяната се цели този въпрос да намери своето решение още при уточняването на родителските права и местоживеенето на детето.

>>> Социален статус на родителите: разведен

Предложените законодателни промени се опитват да доближат правната ни уредба до някои съвременни разбирания за упражняване на родителските права. Освен това се цели преодоляване на негативните последици от тежките родителски войни, които са често явление в нашата страна.

Колко разпространено е споделеното попечителство по света

През последните две десетилетия по света, и по-специално в Европа, става все по-популярно споделеното родителство, при което децата прекарват почти еднакво време и с майката, и с бащата. Проучване, направено от изследователския център INVEST на университета в Турку, Финландия, показва, че 12,5% от децата на разделени родители на Стария континент живеят поравно с всеки един от двамата, 8,2% разпределят 10-14 нощувки на месец с единия родител, а останалите с другия и 79% живеят предимно с един родител.
Независимо, че се наблюдава нарастване на тенденцията за споделено попечителство, се забелязват значителни разлики в разпространението на практиката. Споделеното родителство най-често се среща в Швеция - 42,5%, последвани от Финландия, където 23,8% от децата разпределят живота си поравно между двамата родители. Най-рядко такова споразумение се постига в страни като Хърватия, Литва, Чехия, Румъния, Унгария, Гърция, Кипър, Австрия и Италия.

Проучването сочи още, че децата до 5-годишна възраст най-често са под опеката на единия родител, както и тийнейджърите на 16-17 години. Споделеното родителство е най-често е между родители, които имат момичетата и момчетата в училищна възраст.

Защо "за" споделеното родителство

Предишни изследвания показват положителното въздействие върху децата, а и върху майките и бащите, когато родителите постигнат съгласие за споделено попечителство. Подобрява се сътрудничеството и конфликтите между родителите стават по-малко, наблюдава се по-добро социално-емоционално и психологическо благополучие при децата.

Притесненията при прилагането на споделеното родителство

Споделеното родителство обикновено се радва на обществена подкрепа и на достатъчно доказателства в негова защита. Но се срещат и специалисти по право и психично здраве, които имат своите аргументи против съвместното попечителство. Ето някои от тях:

• Притеснение, че децата имат една основна фигура, към която се привързват, която почти винаги е майката, и заключението, че всеки път, когато те се разделят с нея, това ще се отрази на развитието на децата и ще компрометира тяхното благосъстояние. Всъщност децата формират първични привързаности и към двамата родители, които са еднакво важни за тях, както и че дори след развод и променящи се обстоятелства тези привързаности продължават.
• Вторият аргумент се състои в това, че детското развитие ще бъде нарушено, когато децата постоянно се местят от единия родител при другия, живеят в два дома, подложени са на два различни стилове на родителство и на два типа правила. Изследване на деца, обитаващи два дома заради споделено попечителство, показва, че самите деца като цяло не споменават за подобни проблеми и връзката с двамата родители ги предпазва от неблагоприятни резултати в развитието, които често са налице след развод. В същото време продължителната раздяла или с майката, или с бащата е по-пагубна за развитието на децата.
• Като довод срещу споделеното родителство се посочва, че за децата е вредно да се нарушава статуквото на грижите и майките трябва да имат основната роля в ежедневното "обслужване". Проучвания показват, че споделените грижи се превръщат в норма и нарушаването на споделеното родителство е по-вероятно да предизвика нестабилност в живота на децата.
• Твърди се, че споделеното попечителство изостря конфликтите между майката и бащата и децата биха били замесени в тях, ако споделените грижи бъдат наложени на двамата родители. Всъщност присъждането на родителските права на единия родител изостря конфликта между двамата, което води до неблагоприятни последици за децата. Докато при споразумяването за споделено родителство споровете намаляват, защото нито един от родителите не се чувства отстранен от живота на децата си. Освен това е факт, че децата се справят по-добре в условията на споразумение за съвместна грижа, дори ако има конфликт между майката и бащата. Вреден е продължаващият и неразрешен конфликт.
• Съществуват притеснения, че споделеното родителство в силно конфликтни семейства ще подложи родители и деца на семейно насилие и злоупотреба с малолетните и непълнолетните, а правната презумпция ще продължи да дава възможност на насилниците да упражняват насилие. В такива случаи правната презумпция винаги трябва да бъде опровержима в случаи на насилие и малтретиране, за да се постави безопасността на децата и родителите жертви на първо място.