Раздяла при фактически съжителстващи двойки и правни последствия за децата

Фактическото съжителство на двойките е въпрос на житейски избор, който напоследък правят все повече българи. Този избор е дефиниран като законов институт, гарантиращ своеобразната връзка между определени двойки, които заедно споделят общ дом, без да са обвързани от брачен обет. Такива хора могат да се възползват от определени права, от които преди това са се ползвали само брачните двойки. Сред тях са родителските права, издръжката, правата над общата собственост.

Подобно фактическо съжителство, нескрепено от брак според някои е щадящо и облекчаващо партньорите. То е по-лесно, либерално и неформално. Това определя и лесното прекратяване на такива връзки, защото съжителството е било фактическо, а тежкият процес по доказване на непоправимо увредената връзка не е необходим. Проблеми се появяват, когато по време на безбрачната връзка са се родили деца.

За случаите, когато живеещите без брак имат желание да се разделят, законодателството предвижда определен ред за уреждането на това. Казусите на двойките се разглеждат в текста на Чл.127 от Семейния кодекс. Според него се предвиждат две процедури. Едната е раздяла по взаимно съгласие, а другата - по исков ред.

Родителите имат възможност да постигнат съгласие за това къде да живее детето им, кой да упражнява родителските права, какви да са личните отношения с другия родител и издръжката. Районният съд може също да утвърди споразумението, стига двойката да го пожелае. Това споразумение е със статут на изпълнително основание, съгласно Чл. 4041 т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако несемейната двойка не успее да постигне съгласие по Чл. 127, Ал. 1 на Семейния кодекс, то спорът следва да бъде решен в районния съд. Той ще се произнесе за местоживеенето, упражняването на родителските права, издръжката и отношенията с другия родител. При уреждането на отношенията след раздяла между двойки, живеещи без брак се забелязва, че най-често ползването на семейното жилище не е сред въпросите, по които страните могат да се споразумеят безпроблемно. Това е така, защото понятието „семейно жилище” според §1 от ДР на СК се дефинира като "жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца". Законовото понятие определя, че семейно жилище могат да имат само съпрузите. При подобни спорове най-често съдът определя ползването, като това става на базата на многожество критерии.

Конкретният законов текст на Чл. 127 от Семейния кодекс е:

СК Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

За съжаление все по-често се наблюдава тенденцията хората да избират безбрачен начин на живот, за да може да се съхрани в най-голяма степен правният мир. В определени случаи съдът може да изиска от дирекция "Социално подпомагане" становище, определящо евентуалните мерки за изслушване на детето и страните. Производствата по чл. 127 от СК приключват със съдебно решение, ползващо се с тежест (например издръжката).

Още по темата:

• Размер на семейните помощи за деца през 2016 година
• Ограничаване и лишаване от родителски права
• Социален статус на родителите. Развод
• Социален статус на родителите. Самотни родители.