Социално подпомагане за чужденци с бежански и хуманитарен статут в България

Нашето законодателство регламентира какви видове закрила може да предоставя Република България на чужденци, както и какви права и задължения те получават при определени условия. Хората, търсещи и получили международна закрила от нашата страна, имат право на социално подпомагане, медицинска помощ, здравно осигуряване и други услуги, които ще разгледаме в статията.

Какви видове закрила предоставя България

Съгласно Закона за убежището и бежанците Република България предоставя международна и временна закрила. Първата включва даването на бежански или хуманитарен статут при определени правила и изисквания, а втората се предоставя на чужденци, които масово навлизат в страната поради напускането на собствената си държава вследствие въоръжен конфликт, чужда агресия, гражданска война, насилие в големи размери или заради нарушаване на човешките права на територията на съответната страна или в конкретен район от нея, като по тези причини хората не могат да се върнат обратно.

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е органът, който уточнява и установява обстоятелствата и фактите, нужни за предоставянето на закрила в рамките на България. Длъжностните лица с оглед на своите правомощия оказват съдействие на чуждите граждани, които са поискали закрила.

• Нашата държава дава статут на бежанец на чужденец, който не може или не желае да се завърне или да се ползва от закрилата на държавата, от която произхожда, поради основателни опасения от преследване. Преследването може да бъде провокирано въз основа на религия, раса, политическо мнение, националност или принадлежност към определена социална група.
• Хуманитарен статут се дава на чужд гражданин, който не отговаря на условията за предоставяне на статут на бежанец и който няма възможност или не желае да получи закрила от собствената си държава, защото има голяма вероятност да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства.

В закона са посочени при какви условия един чужденец не може да получи международна закрила, както и как протича производството по предоставянето й или причините за прекратяването на самото производство или на самата закрила. Семейството на чужд гражданин, на когото е предоставено убежище или международна закрила, има същите права и задължения като него, когато се намират на територията на България. Това право не важи, ако то е в разрез с личния им статус или не е възможно да получат статут на бежанци поради обстоятелства, изброени в чл. 12 от Закона за убежището и бежанците.

Чуждите граждани, които търсят и получават международна закрила в България, имат права и задължения по същия закон и носят административнонаказателна, гражданска и наказателна отговорност при условията и реда, както българските граждани.

Какви права има чужденец, потърсил закрила, по време на производството

През времето, в което тече производството и се разглежда молбата му за получаването на международна закрила, чуждият гражданин има право да:

• Остане на територията на нашата държава.
• Може да се движи само в рамките на определена зона от територията на България.
• Има право на храна и подслон.
• Да получи социално подпомагане по реда и в размера, полагащ се на българските граждани.
• Има право на здравно осигуряване, да ползва безплатно медицинско обслужване, да има достъп до медицинска помощ при условията и по реда за гражданите на Република България.
• Има право да му се осигури психологическа помощ.
• Да се сдобие с регистрационна карта.
• Има право на преводач или тълковник.
• Малолетните и непълнолетни чужденци, както и възрастните, които търсят и получават международна закрила, имат право на основно и средно образование, както и на професионално образование и обучение при условията и реда, по които се предоставят на българските граждани.

Какви права има чужденец, получил закрила

Чуждите граждани в нашата държава, на които им е предоставено убежище, имат равни права и задължения с хората, които са получили статут на бежанци.

Чужденците, които са се сдобили с международна закрила, могат да пребивават на територията на България дотогава, докато изтече срока на валидност на издадените им български лични документи.

Хората със статут на бежанци получават правата и задълженията на български граждани. Има няколко изключения, които важат за тях:

• Те не могат да участват в избори за местни и държавни органи, в местни и национални референдуми, да създават или членуват в политически партии.
• Не е позволено да заемат длъжности, за които се изисква българско гражданство по закон.
• Нямат право да бъдат военнослужещи.
• Други ограничения, изрично посочени в закон.

Чуждите граждани, които са получили хуманитарен статут, имат правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в нашата страна.

Хората, на които им е предоставена международна закрила, са длъжни в срок до 14 дни от излизането на решението да отидат в общината на населеното място, където ще се установят, и да се впишат в регистъра на населението.

Какви права имат чужденците, получили временна закрила

Чуждите граждани, които са получили временна закрила, се ползват с правото да:

• Останат на територията на България.
• Да работят и да се обучават професионално.
• Да бъдат настанени на подходящо място и да получат средства за тази цел при необходимост.
• Имат право на социално подпомагане.
• Да им бъде оказана медицинска помощ при спешни състояния.
• Могат свободно да се завръщат в държавата си.

Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право да се съберат със своите брачни партньори и с непълнолетните или все още несемейни си деца, ако те проявят желание за това. Членовете на семейството се ползват със същите права, каквито получава и чуждият гражданин при временна закрила.

Какви социални и семейни помощи могат да получават хората с бежански и хуманитарен статут

Хората, които търсят закрила на територията на Република България, биват настанявани в центрове на ДАБ. Те получават 20 лв. на месец за основни нужди и допълнително още 10 лв., ако помагат в поддръжката на центъра. Парите се осигуряват от проект, финансиран от европейски фонд "Убежище, миграция и интеграция". След като излезе решението за предоставяне на закрила, чуждите граждани трябва да напуснат центровете в срок от 14 дни. Това, което им предстои, е да си подсигурят жилище, да се сдобият с лични документи, да си потърсят работа, за да има как да се издържат. Имат право да потърсят социална помощ от българските институции, като за тях важат същите изисквания и ред, както за българските граждани.

Социалните помощи се разделят на еднократни, месечни и целеви. Желаещите да кандидатстват трябва да подадат заявление-декларация по настоящ адрес до съответната дирекция "Социално подпомагане".

Месечната помощ се отпуска за хора, получили бежански и хуманитарен статут, на основание чл. 9, 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Чужденците или техните семейства трябва да имат доход, който е по-малък от диференцирания минимален доход. За да има право на подобна помощ, чужденецът трябва да е регистриран в дирекция "Бюро по труда" и това трябва да стане до 3 месеца от получаването на решението за предоставяне на статута. В случай, че не се запише в този срок, молбата за отпускане на социална месечна помощ може да се пусне едва след като минат 6 месеца от регистрацията в Бюрото по труда.

Друго условие за получаване на месечна помощ е задължителното полагане на общественополезен труд от хората, които са в трудоспособна възраст. Периодът, за който получилите бежански или хуманитарен статут трябва да работят, е 14 дни по 4 часа дневно. Това изискване не важи за грижещите се за деца до 3-годишна възраст майки или осиновителки, самотни родители или настойници, бременните след 3-ия месец и чуждите граждани под международна закрила, които участват в проекти и програми, предназначени за интеграция на чужденците в България.

Социалните помощи и услуги, на които имат право получилите бежански и хуманитарен статут, се определят по реда и условията както за българските граждани и са:

• Месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища (чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане).
• Помощ за отопление (съгласно Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление).
• Еднократна помощ за покриване на инцидентно възникнали здравни, комунално-битови, образователни и други жизненоважни потребности (чл. 16 от горепосочения правилник).
• Еднократна помощ за издаване на лична карта (чл. 16а от същия правилник).
• Право на безплатно пътуване с железопътен транспорт в България.
• Помощ по оперативна програма за храни - подкрепата се изразява в предоставянето на индивидуални пакети с хранителни продукти и в осигуряването на топъл обяд.
• Предоставяне на целеви средства за диагностика и лечение в заведения за болнична помощ - на тази помощ имат право хората, които нямат доход или лично имущество и по тази причина не могат да са част от здравноосигурителната система (съгласно Постановление на Министерски съвет 17/2007).
• Помощи за хора с увреждания.
• Право на социална пенсия за старост и за инвалидност.

Хората, които са с бежански и хуманитарен статут в нашата страна, имат право да ползват социалните услуги, които се предоставят от държавата. Те включват настаняване в специализирани институции, в резидентни услуги и предоставянето на социални услуги в общността. Чуждите граждани с подобен статут се ползват с това право както българските граждани.

Бежанците и хората с хуманитарен статут могат да кандидатстват и за отпускането на семейни помощи, ако отговарят на поставените в Закона за семейните помощи изисквания.

Въпреки изброеното дотук, в България интеграцията на получилите международна закрила е много трудна заради липсата на работещ механизъм за тази цел. Не е достатъчна подкрепата по отношение на търсенето на жилище, изучаването на български език, записването при общопрактикуващ лекар и т.н. За самите чужденци с бежански и хуманитарен статут е много сложен и труден сблъсъка със социалната система, която въпреки че предоставя права за получаването на различни парични помощи, на практика има пропуски в тава направление. По-голямата част от чужденците с предоставена международна закрила търсят работа и не искат да разчитат на социално подпомагане, за да имат нормален живот и да са пълноценни като хора.