Социални услуги за подпомагане на българските граждани

Системата за социално подпомагане съдържа в себе си и предоставянето на социални услуги. Те са вид подкрепа за хора, които в даден период от живота си или през целия си живот имат нужда от малко помощ, за да поддържат нормален стандарт на живот и да не бъдат изолирани от обществото.
Чрез социалните услуги се цели хората, които ги ползват, да реализират своите права, да подобрят качеството си на живот и да предотвратят или преодолеят изключването от обществото.

Социалните услуги в защита на достойнството и правата на гражданите

В основата на социалните услуги стоят социалната работа, индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният подход към всеки един от желаещите да ползват този вид услуга. Под социална работа се имат предвид всички дейности, които са насочени към подкрепа на семейството, отделни групи или общности от обществото или към отделния човек с цел животът им да се подобри. Но за да се повиши неговото качество, те се стимулират да развият уменията и собствените си възможности.

Когато става въпрос за социална услуга, се подхожда индивидуално и в центъра се поставят нуждите, възможностите и способностите на конкретния човек. Също така се извършва проучване от специалисти на неговата житейска ситуация, какви са емоционалните и социалните му нужди, както и потребностите му от развитие и реализация. Всичко това е част от индивидуалната оценка, която е необходима в по-нататъшния процес на работа.

Всеки гражданин на Република България, без значение какви са доходите му, образованието, възрастта, здравното му състояние или социалното и имущественото състояние, има право да ползва социални услуги. Когато става въпрос за деца, на тях също могат да се предоставят социални услуги, които трябва да са съобразени с техните интереси, степен на развитие, възраст, лични нужди, физическо, психическо и здравно състояние.

Недопустимо е при предоставянето на социални услуги да се проявява пряка или непряка дискриминация, която да се базира на раса, пол, принадлежност към даден етнос, произход, гражданство, убеждения, вяра и религия, сексуална ориентация, политическа принадлежност, образование, възраст, увреждане, лично или обществено положение, човешки геном, имуществено състояние, семейно положение или други признаци, установени в закон или в международен договор, по който нашата държава е страна.

Важна особеност при социалните услуги е, че те се предоставят посредством личния избор и желанието на потребителя им. Когато се отнася за дете, неговите родители или настойници и самото дете посочват своето предпочитание. Правата, личната неприкосновеност, свободите и достойнството трябва да се зачитат на потребителите на социални услуги, както и те имат право да споделят и изразяват мнението си за това колко са ефективни услугите, за начина на предоставяне, как може да се подобри тяхното качество, да задават въпроси, които се отнасят към правата и интересите им.

Усилията на държавата са насочени към това социалните услуги, предоставяни в семейна среда или в общността, да имат предимство спрямо тези, които се предлагат в институции. По тази причина услугите, предоставящи резидентна грижа (потребителите се настаняват или обитават специални места), са крайна възможност. Прибягва се до тях, когато няма друг вариант за подкрепа в домашна среда или в общността.

Само съдът може да разпореди задължително ползване на социални услуги и в определени от закона случаи. Пълнолетни лица не могат да ползват задължително социални услуги за резидентна грижа.

Видове социални услуги

Социалните услуги се подразделят на различни видове според редица признаци.

С оглед достъпността

Спрямо своята достъпност социалните услуги биват:

• Общодостъпни – свързани са с даване на информация, консултации и предоставяне на обучение за развиване на умения и реализиране на социални права. Срокът, за който се извършват, е до 2 месеца. Други общодостъпни услуги са услуги за мобилна превантивна общностна работа.
• Специализирани – предоставят се, когато е налице определен риск за здравето, живота, развитието на човека или е засегнато качеството му на живот. Също така в случай, когато е нужно да се удовлетвори специфична потребност на дадена група лица.

С оглед функциите, които изпълняват

Социалните услуги се разделят на няколко подвида спрямо функциите, които изпълняват:

• Превантивни – от тях се възползват всички лица или определена група, когато предварително няма установен конкретен риск.
• Възстановителни – те предоставят високоспециализирана подкрепа на хора със специфични нужди.
• Подкрепящи – тези социални услуги се ползват, когато е установен конкретен риск или когато е необходимо да се задоволи специфична потребност.

С оглед възрастта на потребителите и техните специфични потребности

Спрямо възрастта на нуждаещите се от социални услуги те са за деца и за пълнолетни граждани на страната.
С оглед на специфичните им нужди услугите са за:

• всички деца;
• деца в риск (по смисъла на Закона за закрила на детето);
• родители, осиновители, желаещи да осиновят, хора, полагащи грижи за деца, кандидати за приемни семейства;
• деца и лица, навършили пълнолетие, с увреждания;
• хора над 18-годишна възраст, които са в кризисна ситуация или преодоляват последиците от нея;
• възрастни хора в пенсионна възраст;
• хора, които се грижат за навършили пълнолетие лица.

В предоставянето на тези социални услуги се включват и близките и семействата на потребителите.

С оглед основните групи дейности

С оглед основните групи дейности социалните услуги биват:

• информиране и консултиране;
• застъпничество и посредничество;
• общностна работа;
• терапия и рехабилитация;
• обучение за придобиване на умения;
• подкрепа за придобиване на трудови умения;
• дневна грижа;
• резидентна грижа;
• осигуряване на подслон;
• асистентска подкрепа.

С оглед колко време се предоставя социалната услуга и начина й на ползване

Индивидуалната оценка, която се изготвя на потребителя, и резултатите, които се целят, определят за колко време ще се предоставя социалната услуга. От тази гледна точка услугите се делят на:

• Краткосрочни - срокът за предоставяне на социалната услуга е до 6 месеца.
• Средносрочни - за срок до 1 година.
• Дългосрочни - услугата се предоставя за срок от 1 до 3 години.

По другия критерии – спрямо начина, по който се ползват, социалните услуги биват:

• почасови;
• полудневни;
• целодневни;
• денонощни.

С оглед средата, в която се предоставят социалните услуги

Спрямо средата, в която се предоставят, социалните услуги са:

• услуги в домашна среда;
• услуги в специализирана среда;
• мобилни услуги.

Важно уточнение е, че резидентните грижи се предоставят само в специализирана среда, а асистентската подкрепа се извършва спрямо това какви лични потребности има лицето и не е само в домашна среда.

Няма пречка всички социални услуги да се предоставят мобилно, достатъчно е само да не се нарушава стандарта за качество, регламентиран в Наредба за качеството на социалните услуги, както и да не е необходима специализирана среда за предоставянето на услугите. Някои от социалните услуги (видовете услуги спрямо основни групи дейности – от първата до петата) има възможност да се предоставят мобилно в болници, в детски ясли, институции в системата на предучилищното и училищното образование, в центрове за хора, които търсят и/или получават международна закрила, и в места за подкрепа на деца с противоправно поведение.

>>> Видове социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания

Кой има право да предоставя социални услуги

Общините имат правомощията да предоставят всички социални услуги, които се поемат от държавния и общинския бюджет. Те имат право самостоятелно да организират и изпълняват всички дейности, които са пряко свързани с предлагането на социалните дейности. Също така общините могат да създават юридически лица, които да извършват тази дейност или да я възлагат на частни доставчици.

На общинско ниво се предоставят социални услуги, които покриват потребностите на населението на самата община. На областно ниво са услугите, които удовлетворяват нуждите на граждани от цялата област и от цялата страна.

Разпределението на социалните услуги по нива е следното.

Социални услуги на общинско ниво

На общинско ниво се планират общодостъпните и специализираните социални услуги като:

• информиране и консултиране;
• застъпничество и посредничество;
• терапия и рехабилитация;
• обучение за придобиване на умения;
• подрепа за придобиване на трудови умения;
• дневна грижа;
• осигуряване на подслон за бездомни и асистентска подкрепа.

Социални услуги на областно ниво

На областно ниво се обхващат специализираните социални услуги, които се отнасят за населението на областта. Това са:

• резидентна грижа за деца без увреждания;
• резидентна грижа за деца с трайни увреждания;
• резидентна грижа за пълнолетни хора с трайни увреждания;
• резидентна грижа за хора в надтрудоспособна възраст без увреждания.

Във всяка една административна област в България се предоставят социални услуги, които да покриват потребностите на хора от цялата страна. Планират се интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за деца и навършили 18 години лица с трайни увреждания, които имат нужда от постоянни медицински грижи, както и възрастни хора, които не могат самостоятелно да се обслужват и също се нуждаят от постоянно медицинско наблюдение. Включват се и специализираните социални услуги, при които се осигурява подслон на хора в кризисна ситуация и на лица, пострадали от домашно насилие и от трафик на хора.

Социални услуги от частни доставчици

Отделно от общините социални услуги могат да предоставят частни доставчици, които могат да бъдат физически лица с регистрация в Търговския закон, юридически лица или физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, които са регистрирани в чужда държава. Ако последните предоставят услугите еднократно или временно, без да се установяват на територията на нашата страна, нямат нужда от лиценз. Докато останалите доставчици трябва да имат документа, който се издава от директора на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Как се извършва предоставянето на социални услуги

Всеки гражданин на страната има право да ползва социални услуги. Има три пътя, чрез които става това. Бъдещият потребител може да бъде насочен за ползване на социална услуга или да се възползва от общодостъпни социални услуги без насочване. Чрез насочването хората получават информация за самите услуги, условията на кандидатстване и сроковете, в които се предоставят. Също така се разяснява какви са таксите за ползване и изискванията за пълно и частично заплащане. В насочването се включва още оценка на потребностите на лицето и какви социални услуги са подходящи за него.

Насочването може да се извърши от Дирекция "Социално подпомагане" или от общината.

От Дирекцията поемат:

• Деца, родители, семейства, хора, които полагат грижи за деца по реда на Закона за закрила на детето.
• Поставени под запрещение.
• Хора в кризисна ситуация, такива, които са пострадали от домашно насилие или жертви на трафик.
• Лица от цялата страна, когато услугите се предоставят на областно ниво.

Когато е налице спешна необходимост от подкрепа на лице, жертва на трафик или домашно насилие, или намиращо се в кризисна ситуация, не се извършва насочване и веднага се предприемат съответните действия.

Насочването от общината се извършва от посочени от кмета административни служители или от нейни звена на всички граждани, с изключение на тези, които се насочват от Дирекция "Социално подпомагане".

Потребителите на социални услуги избират кой да бъде техният доставчик. Ако услугата се предоставя на общинско ниво, избират по настоящия си адрес. Ако се предоставя на областно ниво, потребителят посочва услуга, която се предлага в границите на областта, в която е общината по настоящия му адрес. Без значение е настоящият адрес, ако се ползва социална услуга на областно ниво за хора от цялата страна.

Когато е достигнат максималният брой на потребителите за дадена социална услуга, желаещият да я ползва се включва в списък на чакащите.

Места, където деца и пълнолетни лица могат да получат социални услуги

Децата и пълнолетните граждани заедно със своите семейства могат да ползват социални услуги, които са общодостъпни, специализирани, от резидентен тип, имат право на заместваща грижа и на асистентска подкрепа.

Заместваща грижа

Заместващата грижа се предоставя на деца с трайни увреждания, семейства и хора, които се грижат в домашна среда за пълнолетни лица с трайни увреждания или за възрастни хора, неспособни да се самообслужват. Заместващата грижа се предоставя за срок до 30 дни веднъж в годината, когато специалист се изпраща да замести лицето, ако то в даден период не е в състояние по различни причини да обслужва нуждаещия се. Заместващата грижа може да се предоставя в дома на обгрижваното лице, в специализирана среда, в домове на приемни семейства, ако става въпрос за дете.

Асистентска подкрепа

Асистентската подкрепа се предоставя на деца и възрастни с трайни увреждания, които доказано по съответния ред имат нужда от чужда помощ. За да получат този вид услуга, те не трябва да са ползвали асистентска подкрепа или помощ за осигуряване на такъв вид подкрепа, както и да не са получавали помощ за грижа в домашна среда съгласно друг закон. На асистентска подкрепа имат право и хора в надтрудоспособна възраст, които не могат да се обслужват самостоятелно и които нямат степен на намалена работоспособност. Общините предоставят като социална услуга асистентската подкрепа.

Местата, на които деца могат да получат социални услуги, финансирани от държавния бюджет, са:

• Дневен център за деца и/или младежи с увреждания – в центъра се създават условия за обслужване, които отговарят на ежедневните и рехабилитационни нужди на децата и младежите. Може да се организира и свободното им време.
• Дневен център за деца и/или младежи с тежки множествени увреждания – предоставяне на подкрепа на деца и младежи с повече от 90% вид и степен на увреждане или намалена работоспособност с определена чужда помощ.
• Дневен център за деца и пълнолетни лица с увреждания;
• Център за социална рехабилитация и интеграция – предоставя се рехабилитация, психологически и социални консултации, възстановяване на умения за водене на самостоятелен живот, професионално ориентиране и др.
• Приемна грижа – служи за отглеждане и възпитание на дете в семейна среда в приемно семейство или в семейство на близки и роднини.
• Кризисен център – предоставят се социални услуги на деца, претърпели насилие, трафик или друга форма на експлоатация. Настаняват се за срок от 6 месеца.
• Център за настаняване от семеен тип;
• Център за обществена подкрепа – в центъра се осъществяват дейности, които предотвратяват изоставянето, насилието и отпадането от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца.
• Звено "Майка и бебе" – бременни жени и майки, които има опастност да изоставят децата си се настаняват в звеното за срок до 6 месеца.
• Център за работа с деца на улицата – предоставя копмлекс от социални услуги, чрез които се цели предотвратяване на попадането на улицата и отпадането от училище, социална рехабилитация и интеграция на деца, които постоянно или частично живеят на улицата.
• Преходно жилище – социална услуга за деца в риск от 15- до 18-годишна възраст.
• Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства.

Места, на които възрастни хора и хора с трайни увреждания могат да получат социални услуги, финансирани от държавния бюджет

В страната са обособени места, на които възрастни хора и навършилите пълнолетие с трайни увреждания могат да получат съответните социални услуги. Съществуват и центрове, в които на пълнолетни граждани, които не попадат в гореизброените категории, могат да се предоставят социални услуги спрямо техните нужди. Такива са:

• Център за социална рехабилитация и интеграция;
• Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания – приемат се младежи от 18- до 35-годишна възраст в среда, близка до семейната.
• Център за временно настаняване – социална услуга, предоставяна на бездомни лица за срок не повече от 3 месеца в рамките на 1 година.
• Кризисен център – предоставяне на социални услуги за навършили пълнолетие лица, които са жертва на трафик, насилие или друга форма на експлоатация. Настаняват се за срок до 6 месеца.

Финансиране на социалните услуги и такси за тяхното ползване

Парите, с които се финансират социалните услуги, могат да са от държавния бюджет, от общинския и от частните доставчици на социални услуги. Извън това регламентирано финансиране е позволено средствата за предоставяне на услугите да са от европейски и международни проекти и програми, структурни и инвестиционни фондове, международни финансови институции, физически и юридически лица и други източници.

Има строги изисквания по отношение на финансирането от държавния бюджет. От него чрез бюджета на общините се покриват само услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги и средствата не могат да надвишават броя на потребителите, посочен в Картата. Също така стандартът за делегирана от държавата дейност, по който се заплаща от държавния бюджет дадена социална услуга, не може да надвишава размера на разходите за нейното предоставяне. Частните доставчици и общините не могат да получават приходи от извършването на социални услуги, ако те са финансирани от държавния бюджет.

Общинският съвет на дадена община определя кои ще са социалните услуги, които ще се покриват от общинския бюджет, броя на потребителите и какъв ще е размера на финансирането. Таксите за социалните услуги, които предоставя общината и които не се заплащат от държавния бюджет, се гласуват от Съвета и техният размер се определя от него на база Закона за местните данъци и такси.

Социалните услуги, които се предоставят от частни доставчици, се финансират от самите тях или от държавния/общинския бюджет, когато частният доставчик е сключил договор с общината за предоставянето на социални услуги. Размерите на таксите за ползване на услугите се определят от частния доставчик, когато само той осигурява средствата за тяхното предоставяне.

Освободени от заплащане на такси за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са:

• Децата до навършване на 18-годишна възраст и до приключване на средното им образование.
• Лицата от 18- до 21-годишна възраст, които преди да станат пълнолетни са ползвали резидентна грижа съгласно Закона за закрила на детето.
• Хората, които са без доходи и влогове.

Не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, следните потребители:

• Хората, които ползват социална услуга и са дарили недвижима собственост в полза на държавата или на община. Условието е собствеността да е с предназначение за създаване, развитие или финансиране на социални услуги.
• Младежи от 18- до 21-годишна възраст, които преди пълнолетието си са живели в места за подкрепа на деца с противоправно поведение.
• Хора, чиито месечни доходи са под определената линия на бедност за страната.
• Лицата, при които месечният размер на таксата е по-висок от месечния им доход.

Такса в пълен размер заплащат хората, които са настанени в специализирана институция или ползват социална услуга в общността от резидентен тип и които:

• Имат влогове, вземания, ценни книжа и дялови участия, чиято обща стойност е над 500 лв.
• Сключили са договор за предоставяне на собственост срещу издръжка и/или гледане.
• Срещу заплащане са прехвърлили собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години. Също така общата стойност на сделките трябва да е над 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.
• Чрез договор за дарение са прехвърлили собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години.

Как се определят таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет

Министерският съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, одобрява тарифата, с която се определят размерите на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. За основа се взема доходът на потребителите и така размерът на таксите е процент от него.

• В Домовете за възрастни с умствена изостаналост размерът на таксата е 80% от дохода на лицето.
• В Домовете за възрастни хора с психични разстройства – 80%.
• В Домовете за стари хора – 70%.
• В Домовете за за възрастни хора с физически увреждания – 70%.
• В Домовете за възрастни хора със сетивни нарушения – 70%.
• В социалните учебно-професионални центрове – 50%.
• В Дневните центрове – 30%.
• В Домовете за възрастни хора с деменция – 80%.
• За седмична услуга в дневните центрове – 50%.
• В Защитените жилища размерът на таксата е 50% от дохода на потребителя.
• В Наблюдаваните жилища – 30%.
• В Центровете за временно настаняване потребителят дължи 30% от доходите си за ползване на услугата.
• В звената "Майка и бебе" – 30%.
• В Центровете за настаняване от семеен тип – 50%.
• В Центровете за социална рехабилитация и интеграция – 5%.

Гореизброените такси не се заплащат в пълен размер, ако потребителят получава:

• Добавка по чл. 103 от КСО.
• Допълнителни суми към пенсиите, изплатени еднократно, по решение на Министерски съвет.
• Еднократни компенсации към пенсиите или извънредни пенсии.
• Добавки към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите в Отечествената война, както и на тези, които са пострадали при изпълнение на мисии във военни контингенти на ООН.
• допълнителна месечна компенсация към пенсиите на хората, които са навършили 75 и 80 години.
• Добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица.
• Средства и помощи съгласно Закона за хората с увреждания.
• Стипендии, получавани съгласно Постановление № 328 на Министерски съвет от 2017 г. за условията и реда за получаване на стипендии от ученици след завършено основно образование. Включват се и финансови средства за джобни разходи, получавани по реда на параграф 1а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
• Помощи, получавани на основание чл. 6, 7, 8, 8д, 10а от Закона за семейните помощи за деца.

Действителните месечни разходи, които се покриват с таксите, включват разходи за храна, перилни и хигиенни материали, постелен инвентар и облекло, съответната част от общите разходи за електричество, вода, канализация, битови отпадъци, топлинна енергия.