Структура и функции на Националния осигурителен институт

Националният осигурителен институт (НОИ) е юридическо лице, натоварено със задачата да управлява държавното обществено осигуряване.

История на НОИ

Началото на социалното осигуряване и подпомагане в България се поставя през 1880 г., когато се приема Закона за инвалидното съдържание. Чрез него се регламентира изплащането на пенсии на опълченците и поборниците. В закона се въвежда и условието за наличието на трудов стаж за отпускането на инвалидна пенсия.

• През 1883 г. се приема Публично-административен правилник за сключване на договори и за задължението на предприемачите на обществени строежи. Той предвижда създаването на фонд, чрез който ще се подпомагат работници и техните семейства при настъпването на болест, злополука или смърт.
• През 1888 г. един закон поставя началото на въвеждането на държавни пенсии в нашата страна. Това е Законът за пенсиите на учителите. С него започва изграждането на осигурителната система. Полагат се основите на фондовата система на осигуряване, като се появява първият пенсионен фонд - този за пенсиите и временните помощи.
• През 1896 г. е приет Наказателен закон, в който вече се регламентират отговорностите на работодателя при злополука и за първи път се определя право на обезщетение на наемния работник и семейството му в случаи на трудова злополука, заболяване и смърт.
• През 1918 г. е обнародван Закон за осигуряване на наемните работници и служители в случай на злополука и болест (в това число и бременност и раждане). Той обединява всички съществуващи дотогава фондове и слага началото на нов етап в развитието на социалното осигуряване. Започва да се въвежда задължително осигуряване за рисковете "болест", "злополука" и "майчинство" за всички работници и служители в държавните, частните и обществените предприятия.
• През 1924 г. България става първата държава на Балканите, която създава цялостно обществено осигуряване, което обхваща всички категории наемни работници, всички видове обществени осигуровки, имуществено и счетоводно обособени, финансово самостоятелни. Това става с приемането на Закона за обществените осигуровки.
• На следващата година - 1925-а - социалното осигуряване вече обхваща всички рискове (злополука, инвалидност, болест, старост и безработица) с приемането на Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица.
• През 1941 г. се институционализира държавно-автономно учреждение с централно управление и местни органи чрез Закона за Институт за обществено осигуряване. Осем години по-късно съществуващите в България самостоятелни осигурителни фондове и каси се обединяват под единното ръководство на Държавен институт за обществено осигуряване. През 1951 г. системата на фондовото осигуряване е прекратена, всички фондове са национализирани и средствата им са прехвърлени към държавния бюджет.
• През 1984 г. е създадено Главно управление "Социално осигуряване" (ГУСО) - държавно-обществен орган, който провежда единна политика по краткосрочно осигуряване и пенсионно дело към Комитета по труда и социалното дело. Окръжните дирекции "Пенсионно осигуряване" стават териториални органи на ГУСО. Сформираните районни управления за социално осигуряване действат и до ден днешен като териториални поделения.
• 1990 г. стартира за първи път общественото осигуряване при безработица.
• Започват да се въвеждат диференцирани размери на осигурителните вноски за социално осигуряване през 1991 г. Те зависят от това дали гражданите излизат в пенсия по условията на III-та категория труд, пенсионират се 3 г. или 8 г. по-рано спрямо тези условия, осигуряват се само за трудова злополука и професионална болест или приключват активната си трудова дейност като учители.
• През 1992 г. е регламентиран начинът, по който се осигуряват хората, които не работят на трудов договор чрез Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия. Към октомври 1993 г. към тях са присъединени и работещите на граждански договор.
• Третият стълб на пенсионната система започва да се изгражда през 1994 г. Въвежда се допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и за тази цел се правят нужните промени в данъчните закони.
• Средствата, които се събират от държавното обществено осигуряване, са обособени в самостоятелен фонд, отделен от държавния бюджет. Това става през 1995 г. Създава се Националният осигурителен институт като правоприемник на Главно управление "Социално осигуряване" и той поема управлението на фонда.
• През 1996 г. се въвежда индивидуалният коефициент - един от компонентите, използван при изчисляването на пенсиите. Той е средно претеглена величина на съотношението между осигурителния доход на човека и осигурителния доход за страната.
• През 2000 г. отново се възстановява фондовата организация на държавното обществено осигуряване. Приходите и разходите се отчитат и разпределят по 3 фонда - "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии" и "Трудова злополука и професионална болест". Задължителното обществено осигуряване включва осигуряване чрез заплащане на вноски за рисковете общо заболяване, старост, майчинство, трудова злополука, смърт, професионална болест и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
• През 2003 г. Кодексът за задължително обществено осигуряване е обединен със Закона за допълнителното доброволно осигуряване в лицето на Кодекса за социално осигуряване (КСО), чрез който се регламентират обхвата, принципите, функциите и институционалното обслужване на трите стълба на пенсионната система в нашата страна.
• През 2008 г. се създава така нареченият "Сребърен фонд" - Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Той има за задача да поддържа и гарантира устойчивост на пенсионната система чрез инвестиране, акумулиране и трансфериране на допълнителни средства към бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд пенсии. Прехвърлянето на средства от "Сребърния фонд" към фонд "Пенсии" е позволено, след като изминат 10 години от влизането в сила на закона.

Структура на НОИ

Националният осигурителен институт е юридическо лице, чието седалище е в София. Той се състои от централно управление и териториални поделения, които са разположени в областните градове. Предназначението му е да управлява държавното обществено осигуряване.
Надзорен съвет, управител и подуправител са органите на управление на НОИ.

Надолу в структурата са главният секретар и пряко подчинените на управителя инспекторат (извършва административен контрол върху дейността на НОИ и на второстепенните разпоредители с бюджетни средства), Дирекция "Вътрешен одит", Дирекция "Сигурност", длъжностни лица по защита на данните, служител по сигурността на информацията, експерт по мрежовата и информационна сигурност и финансовият контрольор.

Централното управление е разделено на обща и специализирана администрация. Първата подпомага управителя да реализира своите правомощия като ръководител на администрацията, както и дейността на специализираната администрация, извършва техническите дейности по обслужването на юридическите лица и на гражданите. Тя се състои от следните дирекции:

• "Човешки ресурси и административно обслужване".
• "Финансово-счетоводна дейност".
• "Обществени поръчки и управление на собствеността".
• "Правна".
• "Информационни и комуникационни технологии".
• "Международно сътрудничество и проекти".
• "Обществени комуникации".

Специализираната администрация извършва дейностите, които са заложени на НОИ в КСО по отношение на държавното обществено осигуряване. Тя е изградена от следните дирекции:

• "Пенсии".
• "Анализ, планиране и прогнозиране".
• "Осигуряване и краткосрочни плащания".
• "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания".
• "Електронен обмен, дигитализация и архиви".
• "Европейски регламенти и международни договори".

Териториалните поделения извършват дейностите по държавното обществено осигуряване, които са възложени от КСО и от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в територията на областта, в която се намират. Те се управляват от регионални ръководители. Специализираната им дейност се състои в следното:

• Отпускат, изменят, спират, прекратяват, възобновяват пенсиите, в това число и пенсиите по международни договори в областта на социалното осигуряване и паричните обезщетения и помощи от ДОО.
• Изплащат и отчитат всички видове пенсии и паричните обезщетения и помощи от ДОО.
• Осъществяват методическо ръководство и контрол на осигурителите за вярното изготвяне на документите за пенсиониране.
• Дават на гражданите и на съответните институции нужната информация във връзка с дейността, възложена на осигурителния институт по ДОО.
• Упражняват контрол по КСО и реализират взаимодействието с държавните контролни органи.
• Отпускат, изплащат, контролират и отчитат паричните обезщетения за рехабилитация и профилактика.
• Контролират експертизата на временната неработоспособност.
• Контролират експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК с определени 50% и над 50% трайно намалена работоспособност и вид и степен на увреждане.
• Извършват осигурителни плащания в посочените в закона случаи.
• Осъществяват функционирането на осигурителния архив на института.
• Реализират делегираната част от дейността по изпълнение на международните договори.
• Осъществяват контрол в териториалните поделения на "Български пощи" ЕАД относно спазването и прилагането на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която е приета с постановление на Министерския съвет № 30/2000 г.
• Установяват, разследват и регистрират трудовите злополуки, както и проучват и записват професионалните болести.
• Отпускат и изплащат гарантираните вземания на служители и работници.
• Откриват и съхраняват досиета за трудови злополуки и професионални болести, упражняват контрол върху дейността на осигурителите по установяването, разследването, проучването и регистрирането на тези рискове.
• Подготвят и заверяват формуляри във връзка с удостоверяване на приложимото законодателство за граждани, изпратени на работа в чужда страна.