Трудова злополука и професионална болест – дефиниция, сигнализиране, парични обезщетения

Задължителното държавно обществено осигуряване включва и осигуряване за трудова злополука и професионална болест.

Настъпването на внезапно увреждане на здравето по време на работа, във връзка, по повод или при всяка работа, извършена в интерес на предприятието и е налице временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт характеризира трудовата злополука. За такава се смята и злополуката, случила се по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото, където осигуреният основно живее или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където лицето се храни през работния ден; където получава възнаграждението си. Ако осигуреният увреди сам и умишлено здравето си, не се счита за трудова злополука.

Заболяване, което е възникнало изключително или предимно под влиянието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес, се смята за професионална болест. То трябва да е включено в Списъка на професионалните болести, който се издава от Министерския съвет по предложение на здравния министър. За болест от професионален характер може да се признае и заболяване, което отсъства от Списъка, но бъде установено, че пряко и основно е причинено от обичайната трудова дейност на осигурения. Усложненията и късните последици също се отнасят към професионалната болест.

Кои лица се осигуряват за рисковете трудова злополука и професионална болест

За рисковете трудова злополука и професионална болест задължително се осигуряват лицата, които са:

• Работници и служители, наети при един или повече работодатели. Няма значение какъв е характерът на работата, начинът на заплащане и източникът на финансиране.
• Държавни служители.
• Съдии, прокурори, държавни служебни изпълнители, следователи, членове на Висшия съдебен съвет, инспекторите в инспектората към Съвета, съдии по вписванията и съдебните служители.
• Военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили, държавните служители по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".
• Членове на кооперации, които извършват трудова дейност и получават възнаграждение в кооперацията.
• Изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, неперсонифицираните дружества, едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите.
• Лица, които упражняват трудова дейност и получават доходи от изборни длъжности.
• Служители с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания, които са регистрирани по Закона за вероизповеданията.
• Специализанти, които получават възнаграждение вследствие договор за обучение за придобиване на специалност. Специалността трябва да е от номенклатурата, която се определя по реда на Закона за здравето.
• Морските лица – осигуряват се задължително за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност вследствие трудова злополука и професионална болест, общо заболяване, старост и смърт. Те избират месечния осигурителен доход, който трябва да е между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се.

Хората, които получават доходи от договори за възлагане, и самоосигуряващите се лица не могат да се осигуряват за рисковете трудова злополука и професионална болест.

Какво се прави при възникването на трудова злополука

Обявяването на всяка трудова злополука е задължение на осигурителя, както и на предприятието ползвател, когато работник или служител е изпратен там да извърши временна работа. Срокът, в който трябва да се уведоми териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), е 5 работни дни.

Потърпевшият или неговите наследници могат да известят ТП на НОИ за настъпила трудова злополука в срок от 1 година след събитието, ако осигурител или предприятие ползвател не са съобщили на съответните органи.

Ако при злополуката са пострадали повече хора и има по-тежки уреждания

След настъпването на трудова злополука осигурителят е длъжен незабавно да извести ТП на НОИ, Инспекцията по труда и други компетентни институции в случаите, когато са пострадали повече от 3-ма работещи, когато основателно се предполага, че злополуката ще доведе до инвалидност или когато има смъртен случай.

Ако работник или служител е изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие, ръководството на предприятието ползвател е длъжно незабавно да уведоми съответните органи, ако лицето претърпи злополука на работа.

Осигуреният по Кодекса за социално осигуряване (КСО) е задължен да извести осигурителя или предприятието ползвател, когато е претърпял трудова злополука.

Сигнализиране за професионална болест

Когато практикуващите лекари и лекарите по дентална медицина се съмняват, че става въпрос за професионална болест при прегледа на свой пациент, те трябва да изпратят известие до ТП на НОИ. След това доказването на наличието на професионална болест става по специална процедура.

Парични обезщетения при трудова злополука и професионална болест

На лицата, които са осигурени за трудова злополука и професионална болест, им се полага изплащането на парично обезщетение, без да има изискване за продължителност на осигурителния стаж. Удостоверяването на временна неработоспособност става посредством издаването на болничен лист. При възникването на тези рискове осигурените и техните наследници имат право на:

• Финансова компенсация за временна неработоспособност.
• Обезщетение при трудоустрояване.
• Лична или наследствена пенсия за инвалидност.
• Парични помощи за профилактика и рехабилитация.
• Еднократна помощ при смърт.

Други средства за подпомагане на пострадалите от трудова злополука или професионална болест са получаването на медицински изделия, помощ и помощно-технически средства, на лекарства.