Процедури по установяване на трудови злополуки и за признаване на професионалните болести

Трудовата злополука и възникването на професионална болест са две събития, които пряко са свързани със здравето на работниците и служителите и оказват влияние върху тяхната работоспособност.

Разработени са определени процедури, които указват как се действа в такива ситуации и какви са стъпките, които трябва да спазват осигурителят (предприятието) и осигуреният за тези рискове.

Процедура за установяване на трудови злополуки

Трудовата злополука е инцидент, при който неочаквано настъпва увреждане на здравето по време на работа, във връзка или по повод изпълнение на служебни ангажименти. Когато възникне такава ситуация по време на отиването и връщането от работното място до основното място за живеене, до мястото, където осигуреният се храни или където получава възнаграждението си, също се счита за трудова злополука, след като е налице временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или летален изход. Ако работник или служител сам увреди здравето си, не се счита за трудова злополука.

Не се признават за внезапно увреждане на здравето патологични състояния, настъпили след заболяване от каквото и да е естество, в това число епилепсия, мозъчен инсулт, хронична исхемична болест на сърцето (включително миокарден инфаркт и всички клинични форми), артеросклероза, захарен диабет, душевни болести, високо кръвно налягане.

Обявяване на трудовата злополука

Първите стъпки, които се предприемат при възникването на трудова злополука, са:

• Пострадалият, прекият му ръководител или свидетелите са длъжни да уведомят веднага за всяка трудова злополука работодателя/ръководителя на предприятието ползвател или упълномощено от него длъжностно лице.
• След известяването се организира разследване при какви обстоятелства е настъпила злополуката. В него задължително участват представители на работници и служители от комитетите и групите по условия на труд, както и от синдикатите в предприятието.
• Съставя се протокол, към който се добавят свидетелски показания на присъствалите на злополуката. Препис от протокола се предоставя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).

Когато в процеса на разследване стане ясно, че обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават предположение, че тя е трудова, осигурителят или упълномощено от него лице задължително в срок от 3 работни дни от узнаването за инцидента трябва да подадат декларация в ТП на НОИ по регистрация на работодателя. Когато се установи от контролните органи на Осигурителния институт, че злополуката е трудова, ръководителят или длъжностното лице, което той е упълномощил, трябва да внесат същата декларация, но считано 3 работни дни от предписанието на контролния орган на НОИ.

Когато при трудовата злополука бъде увредено здравето на повече от 3-ма работещи, налице е инвалидност или смърт или се предполага, че ще настъпят такива, осигурителят/предприятието ползвател известяват независимо от гореспоменатата декларация ТП на НОИ, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" на местно ниво, други компетентни органи. Задължително се уведомява и прокуратурата, когато вследствие злополуката е налице инвалидност или летален изход.

Ако осигурителят не е подал декларация до ТП на НОИ за трудовата злополука, пострадалият или неговите наследници могат да внесат документа в ТП на НОИ в срок 1 година от настъпването на инцидента.

Документи, които осигурителят прилага към декларацията:

• Екземпляр от протокола за извършено разследване от работодателя.
• Писмени обяснения на потърпевшия.
• Писмени сведения от свидетелите на инцидента и от хората, оказали първа помощ. Ако липсват преки свидетели, се вземат писмени сведения от хората, които последно са видели, разговаряли или открили пострадалия.
• Копия на документи, свързани с трудовата дейност на потърпевшия – трудов договор, заповед за назначаване, длъжностна характеристика, присъствена книга, допълнителни споразумения и др.
• Набор от медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – епикризи, билничен лист, амбулаторни листове от извършени прегледи, протокол от аутопсия, препис-извлечение от смъртен акт и др.
• В зависимост от случая – други документи, които са необходими: заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.

Как се разследва трудова злополука

Целта на разследването на трудовата злополука е да установи причините за нейното възникване и при какви обстоятелства е настъпила. Също така какви са уврежданията, които са се появили.

Независимо от това дали е внесена декларация в ТП на НОИ или не, злополуката се разследва задължително и се открива производство, когато е увредено здравето на повече от трима души, инцидентът е довел до инвалидност или смърт или се предполага, че ще има такива последствия.

Ако не са налице тези предпоставки за задължително разследване, въз основа на информацията, подадена в декларацията, длъжностно лице взима решение дали да се открие производство за разследване на трудова злополука. Ако се пристъпи към започване на производство, това става чрез заповед, която се издава от ръководителя на ТП на НОИ. Контролните органи към Осигурителния институт също могат да открият производство за разследване. Разследване от страна на прокуратурата или други компетентни органи може за започне независимо, че е стартирало такова и от страна на НОИ. Осигурителят провежда разследване за всяка злополука, без значение дали тече проверка от държавните контролни органи или от прокуратурата. Работодателят назначава комисия, която да я извърши. Пострадалият има право да присъства при разследването на злополуката, а ако не е в състояние, да посочи кой да го замести. Това може да бъде негов колега от същата професия, член на семейството му, представител на синдикат или представител на работещите в комитетите и групите по условия на труд.

Оформяне на резултатите от разследването

Резултатите от разследването на трудовата злополука се описват в протокол. В него се попълват данни за:

• Осигурителя или за предприятието ползвател, ако работникът или служителят са били изпратени в него за временна работа.
• Пострадалите.
• Мястото и времето на инцидента.
• Свидетелите на злополуката и кой е оказал първа помощ.
• Работата, която е вършил пострадалият преди да настъпи инцидента.
• Специфичното физическо действие, което е извършвано в момента на злополуката от потърпевшия, както и свързания с действието материален фактор.
• Отклонения от нормалните действия, условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения.
• По какъв начин е настъпило увреждането и данни за материалния фактор, който го е причинил.
• Допуснати нарушения на нормативните актове.
• Лицата, които са допуснали нарушенията.
• Необходими мерки за стопиране на подобни злополуки.

Екземпляри от протокола се предоставят от ТП на НОИ на пострадалия или на наследниците му, на работодателя, както и на Инспекцията по труда и на органите, провеждащи експертизата на работоспособността в случаи на нетравматично увреждане.

След преценяване на данните от досието за трудовата злополука и в информационната система длъжностно лице обявява в 14-дневен срок от декларирането на инцидента дали той е трудова злополука или не. Ако е внесена декларация за злополука по повод нетравматично увреждане, разпореждането за приемане или не на инцидента за трудов се дава в срок от 14 дни от получаването на решението на органите на медицинската експертиза. Разпореждането може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или неговите наследници съгласно чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване в 14-дневен срок от получаването му. Ръководителят на ТП на НОИ в срок от един месец се произнася относно жалбата. Неговото решение също може да се обжалва в срок от 14 дни от получаването му пред административен съд. В 7-дневен срок ръководителят на териториалното поделение на осигурителния институт е длъжен да изпрати жалбата заедно с преписката в съда.

Органите на медицинската експертиза установяват дали между увреждането и последвалата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или летален край има причинна връзка.

Регистрация на трудовите злополуки

Всеки осигурител е длъжен да има регистър на трудовите злополуки. В него се вписват:

• Номерът и датата на декларацията за трудова злополука.
• Входящият номер на декларацията, с който тя е вписана в ТП на НОИ.
• Лична информация за пострадалия – трите имена и ЕГН или ЛНЧ за чужд гражданин.
• Къде и по кое време е станала злополуката.
• Номерът и датата на разпореждането на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова.
• Какви са последствията от инцидента – временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност, смърт.
• Брой на дните от злополуката (календарни и работни).

Със заповед се определя кой служител ще има задължението да поддържа регистъра и да съхранява декларациите за трудови злополуки. Последните се пазят не по-малко от 5 години, считано от датата на регистрацията.

Отделно НОИ също създава и поддържа информационна система за трудови злополуки, в която се вкарват данни за декларациите. През определени периоди от осигурителния институт предоставят информация на Министерството на труда и социалната политика за трудовите злополуки.

Ако на работодател му е нужно удостоверение за наличието или липсата на трудови злополуки в предприятието му, за да кандидатства за обществена поръчка, в конкурс, търг или по друга причина, той трябва да вземе от ТП на НОИ или да изтегли образец Приложение № 1 от интернет страницата на осигурителния институт (рубрика За потребителя - Формуляри). След като попълни документа, се заплаща такса на касата на ТП на НОИ и се подава Искане за издаване на удостоверение лично или чрез упълномощено лице. От осигурителния институт пращат известие на посочен от осигурителя електронен адрес или телефон кога да отиде да си вземе удостоверението.

Процедура по признаване на професионална болест

Дефиницията за професионална болест гласи, че това е заболяване, което е възникнало изключително и предимно вследствие влиянието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е част от списъка на професионалните болести.

Заболяване, което не е включено в този списък, също може да се признае за професионална болест, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения. Заболяването трябва да му е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Усложненията и късните последици също се отнасят към професионалната болест. Когато те са следствие от болест, причинена от работната дейност, органите на експертизата ги разглеждат като нова клинична проява на професионалната болест и не се съобщават чрез бързо известие, а болният се насочва към преосвидетелстване от ТЕЛК.

ТЕЛК и НЕЛК потвърждават или отхвърлят професионалните болести.

Как се съобщава за професионална болест

Ако практикуващите лекари или лекарите по дентална медицина при преглед се усъмнят за професионална болест, те изпращат известие по образец до ТП на НОИ, което е по постоянен адрес на пациента. Освен териториалното поделение лекарите известяват и осигурителя в 5-дневен срок от поставянето на клиничната диагноза. При съмнение, че заболяването не е възникнало вследствие работната дейност на осигурения само при последния работодател, известие се изпраща и до предишните осигурители.

Съобщаване на съмнение за професионална болест се прави:

• Когато се предполага връзка между болестта с условията на труд на осигурения.
• Когато клинични прояви на болестта са потвърдени чрез параклинични методи и консултации с лекари специалисти по съответната област или по професионални болести.

Ако при един работещ се установят две или повече професионални болести, всяка една от тях се съобщава поотделно с бързо известие и се проучва всяка една от тях.

Инфекциозните и паразитните болести се съобщават по различен ред в зависимост от това дали са проявени като професионална болест, или като заразни болести. В първия случай се съобщават чрез бързо известие до ТП на НОИ и до осигурителя, а във втория – по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Ако при аутопсия се установят данни за заболяване, присъстващо в списъка на професионалните болести, лекарят патологоанатом изпраща бързото известие.

Проучване на професионалната болест

От ТП на НОИ трябва да открият досие и да се издаде заповед за проучване на професионалната болест в срок 3 дни от датата на получаване на известието. От осигурителния институт не откриват досие и не извършват проучване, ако:

• Заболелият не е осигуряван за риска "професионална болест" по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
• Съобщаването не е извършено по условията и реда на съответната наредба и на Списъка на професионалните болести.
• В бързото известие не е вписана предвидената в образеца информация.

Създава се комисия, която да направи проучване дали става въпрос за професионална болест. В нея влизат представители на НОИ и на Инспекцията по труда, специалист по трудова медицина, представители на осигурителя и на работниците и служителите от комитета или групата по условия на труд. Заболелият също може да присъства на проучването, а ако не е в състояние, може да бъде заместен от член на семейството. Представител на синдикалната организация, в която членува осигуреният, представител на друг работодател, посочен в известието, имат право да присъстват.

Целта на проучването е да установи професионалния маршрут, факторите на работната среда и на работния процес, при което е извършвал своята дейност заболелият, както и данни, нужни на органите на медицинската експертиза за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта.

Документи, които се предоставят от осигурителя

• Документи за трудов, осигурителен и служебен стаж.
• Длъжностна характеристика.
• Производствена характеристика за настояща и/или предходна длъжност.
• Здравно досие.
• Оценка на риска.
• Становище на службата по трудова медицина.
• Протоколи от лабораторни измервания.
• Други документи, необходими за конкретен случай.

Документите се подготвят и предоставят в ТП на НОИ в срок от 30 дни от поискването им.

Документи, които се предоставят от осигурения:

• Документи, свързани с трудовата му дейност.
• Документи, свързани със здравословното състояние – лична амбулаторна карта, амбулаторни листове от минали прегледи, епикризи, медицински изследвания, направени консултации и др.

Комисията, която извършва проучването, съставя протокол в срок от 10 дни от внасянето на необходимите документи. Ако осигуреният е с получени две или повече бързи известия за съмнение за професионална болест, протоколът е общ.

Ако предприятието вече не съществува, няма правоприемник или не са налице данни за условията на труд, протоколът се изготвя въз основа на документи за трудов стаж и лична документация на заболелия относно здравето му. Ако се използват литературни данни за сходни условия на труд, се цитират източниците и тогава не се дава оценка на риска.

Срокът за възражение срещу изготвения протокол е 3 дни. Възраженията трябва да са писмени и се прилагат към протокола. Така комплектован документът се изпраща на ТП на НОИ, на Инспекцията по труда, на Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ), на осигурителя и на осигурения. Ако при проучването е имало представител и на друг работодател, екземпляр от протокола се дава и на него.

Как се потвърждава и регистрира професионална болест

Задача на ТЕЛК и НЕЛК е да потвърдят или да отхвърлят професионалния характер на заболяването, както и да се произнесат по въпросите на медицинската експертиза. Те издават експертно решение, което е за срок от 3 години. След неговото изтичане осигуреният се преосвидетелства. При повторното освидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат да потвърдят или да излязат с ново решение по характера на заболяването, да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, които са обусловени от признатата професионална болест, или да установят, че професионалната болест е напълно излекувана.

При дадени случаи, когато потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на болестта се нуждае от допълнително изясняване, ТЕЛК/НЕЛК могат да преценят, че въпросът трябва да бъде насочен към отделения и клиники по професионални болести.

Експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се изпраща до ТП на НОИ, до РКМЕ, до Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), до осигурителя/осигурителите и до осигурения. Попълва се Регистрационна карта за призната професионална болест, от която също се предоставят екземпляри на ТП на НОИ, РЗИ и Инспекцията по труда.

Каква е процедурата за обжалване на професионалните болести

Експертните решения на ТЕЛК могат да се обжалват от всеки заинтересован орган или лице пред НЕЛК по реда на чл. 112 от Закона за здравето. От своя страна решенията на НЕЛК също могат да се обжалват. Ако е налице смърт на заболелия, наследниците имат право да пуснат жалба срещу решението на двете комисии.

НЕЛК има срок от 45 дни от постъпването на жалбата да се произнесе и то след проведен клиничен преглед на осигурения и след обсъждане на наличните документи. Националната комисия може да потвърди решението на териториалната комисия, да го отмени или да вземе решение по същество. Когато влязат в сила експертните решения на комисиите по професионални болести, те стават задължителни за всички органи, лица и организации в България.

Къде се регистрират и отчитат професионалните болести

Професионалните болести се регистрират и отчитат в съответствие с изискванията на Статистическа система за професионални болести. НОИ създава и поддържа информационна система за болестите, причинени и провокирани от работната дейност или от условията на труд. От осигурителния институт дават информация за професионалните болести на Министерството на труда и социалната политика, на Здравното министерство и на Националния статистически институт.