Парични обезщетения при временна неработоспособност

Временната неработоспособност е състояние, при което човек не може или е възпрепятстван да работи. Тя се удостоверява с болничен лист, издаден след преглед при лекар. Осигурените по Кодекса за социално подпомагане (КСО) имат право да им бъде издаден болничен и съответно да получат парично обезщетение за времето, през което не могат да работят. Обезщетението замества възнаграждението, което те биха получавали, ако изпълняваха служебните си задължения. За да им бъде отпуснат този вид финансова компенсация, осигурените лица трябва да имат най-малко 6 месеца стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство (изискването не важи за ненавършилите 18 г.). Ако той е по-малко от половин година или липсва, осигуреният не може да получи обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност.

Работодателят (осигурителят) поема финансово първите 2 работни дни, когато лицето е временно неработоспособно. Изплаща ги минимум на 70% от среднодневното брутно възнаграждение. Ако осигуреният е неработоспособен повече дни, останалите се изчисляват и изплащат от НОИ. В случаите когато след първите 2 дни временната работоспособност продължава без прекъсване, осигурителят не изплаща възнаграждение. Няма значение дали неработоспособността е установена с първични болнични листове, с техни продължения, дали болничните са за едни и същи или различни заболявания и причини за невъзможност лицето да работи. Когато обезщетенията са за бременност и раждане, те се изплащат изцяло от държавното обществено осигуряване, а не от работодателя. Обезщетението постъпва по платежна сметка, която осигуреното лице трябва да посочи.

Кой има право на парично обезщетение за временна неработоспособност

Право да получават обезщетение поради временна неработоспособност имат извършващите трудова дейност и осигурените за общо заболяване и майчинство с вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство" и осигурените лица с вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест":

• Работници и служители, без значение какъв е характерът на работата им, начинът на заплащане и какъв е източникът на финансиране. Изключение правят работниците, които са на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда), и морските лица.
• Държавните служители по Закона за държавния служител.
• Съдии, следователи, прокурори, съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители, съдебни служители, членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към същия съвет.
• Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България; държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за Държавна агенция "Разузнаване"; офицерите и сержантите по Закона за "Националната служба за охрана" и служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".
• Членове на кооперации, извършващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, както и членове на кооперации, които работят в нея без трудови правоотношения.
• Управители и прокуристи на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на подразделения на чуждестранни юридически лица; членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети и контрольори на търговски дружества; синдици, ликвидатори и хора, които работят по договори за управление на неперсонифицирани дружества; лица, на които е възложено управлението и/или контрола на държавни и общински предприятия по глава 9 от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени по закон.
• Хора, които упражняват трудова дейност по изборни длъжности. Изключват се лицата по т. 1, 5 и 7, служителите с духовно звание на Българската православна църква и на други законно регистрирани вероизповедания.
• Кандидати за младши съдии, младши следователи и младши прокурори по Закона за съдебната власт.
• Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство – това са хората, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; извършващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица-членове на неперсонифицирани дружества; физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не се вписани като еднолични търговци; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
• Съпрузите на хората, които упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, и на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност. Те се самоосигуряват по свое желание и за своя сметка за старост и смърт, общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване.
• Морските лица.

Осигурителни права, полагащи се на осигурените лица по КСО

Осигурителните права на осигурените по КСО включват право на парично обезщетение, трудоустрояване, изплащане на помощи и пенсии и др.

Какви осигурителни права имат осигурените за общо заболяване и майчинство

Осигуряващите се за този вид риск имат право на парични обезщетения за:

• Временна неработоспособност вследствие общо заболяване; карантина; за санаторно-курортно лечение, включително належащ медицински преглед или изследване; гледане на болен или на член от семейството под карантина; поради отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на здраво дете, останало вкъщи заради карантина в детското заведение или ако самото то е под карантина; когато се налага придружаване на болен член на семейството при медицински преглед, лечение или изследване.
• Трудоустрояване при временно намалена работоспособност вследствие общо заболяване, професионална болест или трудова злополука.
• Трудоустрояване заради бременност, кърмене или напреднал етап на лечение инвитро.
• Бременност и раждане.
• Отглеждане на дете до навършване на 2 години.
• Осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

На осигурените за общо заболяване и майчинство се полагат и парични помощи за:

• Профилактика и рехабилитация.
• Инвалидност вследствие общо заболяване, при условие, че няма основания за отпускане на пенсия.
• Помощно-технически средства, използвани поради увреждането.

Осигурителни права, полагащи се на осигурените за трудова злополука и професионална болест

На осигурените за трудова злополука и професионална болест се полагат:

• Парични обезщетения за временна неработоспособност вследствие трудова злополука и професионална болест; належащ медицински преглед, лечение и/или изследване; санаторно-курортно лечение.
• Парични помощи за профилактика и рехабилитация.
• Пенсия за инвалидност вследствие трудова злополука и професионална болест.
• Парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

Осигурителни права на хората, осигурени за инвалидност поради общо заболяване и за старост и смърт

Хората, осигурени за рисковете инвалидност вследствие общо заболяване, старост и смърт, имат право на:

• Пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
• Пенсия за осигурителен стаж и възраст.
• Парични помощи за помощно-технически средства, имащи връзка с увреждането.

Осигурените за безработица имат право на парично обезщетение за безработица.

При какви случаи се спира отпускането и изплащането на обезщетенията

Разглеждането на документите преди да бъде отпуснато паричното обезщетение за временна неработоспособност и самото му изплащане могат да бъдат спрени поради няколко причини.

• Ако актове на органите на медицинската експертиза (лекуващ лекар, стоматолог, ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК) се обжалват.
• Ако е нужно да се извърши проверка от контролен или друг орган на обстоятелства, които касаят правото и размера на обезщетението. Прекъсването на отпускането и изплащането на финансовата компенсация трае до приключването на проверката, която не може да е по-дълга от 6 месеца.
• Ако не е подадена информация за издадените болнични листове и за решенията по обжалванията им в електронния регистър.

По какъв начин се изчислява обезщетението и от какво възнаграждение

Дневната финансова компенсация за временна неработоспособност вследствие общо заболяване се изчислява в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или се дължат осигурителни вноски. Обезщетението за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест е в размер на 90%. За хората, които се самоосигуряват, се взема предвид среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени вноски за общо заболяване и майчинство за 18 месеца преди настъпването на неработоспособността.

Вместо среднодневния осигурителен доход се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за дните, влизащи в периода от 18 месеца (по чл. 41, ал. 2 от КСО), ако човекът:

• Не е бил осигурен за общо заболяване и майчинство.
• Ползвал е неплатен отпуск, който се счита за трудов или осигурителен стаж.
• Взимал е отпуск за отглеждане на дете.
• Осигуряван е по законодателството на чужда страна по условия, регламентирани в международен договор, по който нашата държава е страна.

Как се изчислява обезщетение за временна неработоспособност при работа на дневни сменни графици и на смени по часов график

Финансовата компенсация за временна неработоспособност при подневно отчитане на работното време се изплаща за дните, които са определени като работни за осигурения и са включени в периода на временната неработоспособност.

Обезщетението при сумирано изчисляване на работното време и при дейност, извършвана на смени по часов график, се изплаща за работните часове по графика на лицето, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Графикът трябва да е изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Средночасовият доход за периода от 18 месеца, от който се смята часовото парично обезщетение, се определя като сборът на брутната трудова заплата се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период. Освен сборът от брутните трудови възнаграждения може да се взимат и/или осигурителния доход, пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, доходът, от който са изчислени обезщетенията за временна неработоспособност.

Средночасовото нетно възнаграждение за 18-месечния период преди месеца на настъпване на неработоспособността се определя като сборът на месечните нетни заплати се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

Общата сума на паричното обезщетение се определя като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, които са включени в периода на временната неработоспособност, за които осигуреният има право на финансова компенсация.

Как се изчислява паричното обезщетение, когато осигуреният работи по повече от едно правоотношение

Когато осигуреният за общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест работи при повече от един работодател или има повече от едно основание за осигуряване, паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат поотделно по всяко правоотношение или за всяко от основанията.

Болничният лист също се предоставя на всеки един от работодателите.

За какви срокове се изплаща паричното обезщетение

Финансовата компенсация за временна неработоспособност вследствие общо заболяване се изплаща от първия ден, когато е настъпила невъзможността да се работи, до възстановяването на способността за работа или до установяване на инвалидност.

Ако временната неработоспособност е настъпила преди прекъсване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за управление и контрол на търговски дружества, договори за военна служба, компенсацията се изплаща за не повече от 1 календарен месец след прекратяването на отношенията или на контрактите.

Изплащане на обезщетение вследствие карантина или отстраняване от работа

Обезщетението, което се полага вследствие временна неработоспособност заради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните власти, се изплаща за:

• Периода, през който лицето е под карантина.
• Периода, през който осигуреният е отстранен, ако не може да бъде трудоустроен на друга работа през този период. Паричното обезщетение се изплаща за не повече от 90 календарни дни през една година.

Изплащане на парично обезщетение за санаторно-курортно лечение

Когато осигуреният неработоспособен бъде изпратен от лекар за санаторно-курортно лечение, финансовата компенсация е за целия му престой. Включват се и 3 календарни дни за пътуване. Размерът на обезщетението се определя както за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Изплащане на финансова компенсация за гледане на болен член от семейството

При условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност вследствие общо заболяване се изплаща компенсация и когато:

• Осигуреният гледа или се налага да придружи за медицински преглед, лечение в страната или в друга държава, за изследване пълнолетен болен член от семейството. Полагат се до 10 календарни дни през годината.
• Осигурено лице гледа или придружава за преглед, изследване или лечение в България или чужбина болно дете до 18-годишна възраст. Полагат се до 60 календарни дни през годината общо за всички осигурени членове на семейството.
• Когато се гледа дете до 18-годишна възраст, което е под карантина заради това, че се е заразило със заразна болест. Обезщетението се изплаща до изтичането на карантината.
• Когато осигурен е настанен в болнично заведение заедно с дете до 3-годишна възраст, за да се грижи за него. Компенсацията е за времето, през което лицето е било в болницата.

Като членове на семейството се определят майка, баща, баба, дядо, прадядо, прабаба, деца, внуци и правнуци, както и съпругът и съпругата.

Кога не се изплаща парично обезщетение

Осигурените лица не получават финансова компенсация за временна неработоспособност, когато:

• Умишлено са увредили здравето си с цел да получат отпуск или обезщетение.
• Нарушават режима, наложен от лекаря или здруг здравен орган. Не се полага компенсация само за дните на нарушението.
• Вследствие на употреба на алкохол, на силни упойващи средства без лечебна цел или заради прояви, извършени под влиянието на тези средства, осигуреният е неработоспособен. Периодът, за който не се изплаща компенсацията, не може да е по-дълъг от 15 дни.
• Неработоспособността е настъпила след хулигански и други противообществени прояви. Срокът на неизплащане не трябва да е по-дълъг от 15 дни.
• Осигуреният не е спазил правила за безопасност на работата и това е довело до временна неработоспособност. Неполучаването на обезщетение не може да е по-дълго от 3 дни.

Какви документи и данни са нужни за изплащането на парични обезщетения

Компенсациите за временна неработоспособност се изплащат на база на:

• Болничен лист, който се дава от осигурения на осигурителя.
• Данни от болничния лист, от регистрите на осигурените лица, на осигурителите и самоосигуряващите се, на приходите от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), от регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация".
• Декларация по образец, приложение № 1 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО). Тя се попълва от осигурения неработоспособен и се дава на осигурителя. Съдържа информация за платежната сметка, по която ще се превежда обезщетението, и данни за обстоятелства, които касаят изплащането му.
• Удостоверение приложение № 9 към НПОПДОО, отнасящо се за правото на парично обезщетение. То се предоставя на НОИ от осигурителя и от самоосигуряващите се. Приложението трябва да се внесе в НОИ до десето число на месеца, който следва след този, когато осигуреният е представил болничния си лист.
• Ако са необходими други специфични документи и информация, поискани от териториалното поделение на НОИ.

По какъв начин се представят документите на НОИ

Документите, необходими за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, се предоставят на НОИ от осигурителя посредством квалифициран електронен подпис (КЕП). Когато от института получат приложения № 9, 10 и 11, оттам връщат обратно на подателя на електронния му адрес съобщение с достъп до справка за приетите и неприети документи.

При условие, че настъпи промяна в декларираните обстоятелства, свързани с изплащането на паричните компенсации, дори и смяна на платежна сметка, осигурените са длъжни да известят и да представят декларация приложение № 1 към НПОПДОО и доказателства към нея. Срокът да се направи е 3 работни дни.

Ако документите се предоставят на НОИ от самите неработоспособни лица

Неработоспособните лица представят документите на осигурителния институт, когато правоотношението или осигуряването им е прекъснато вследствие ликвидация или прекратяване на осигурителя или когато трудовият им договор е прекратен съгласно чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. По този повод неработоспособният трябва да внесе заявление съгласно приложение № 15 към НПОПДОО акт за прекъсване на правоотношението, декларация съгласно приложение № 1 към НПОПДОО. Документите и заявленията се подават от лицата в териториалните поделения на НОИ (ТП на НОИ) по настоящия или постоянния им адрес лично, чрез упълномощено лице, по електронен път с КЕП или с персонален идентификационен код (ПИК).

Ако се установи, че има пропуски в документите или някои от тях са нередовни или липсващи, ТП на НОИ известяват неработоспособните лица или упълномощените от тях и им предоставят указания как да оправят документите. Срокът за премахване на нередностите е 7 работни дни.

В какъв срок се изплащат паричните обезщетения за временна неработоспособност

Сроковете, в които се изплащат финансовите компенсации за временна неработоспособност на имащите право да ги получат, са до 10 работни дни от внасянето на документите и от постъпването на данните от болничните листове в НОИ.

Ако обезщетението обхваща период над 1 месец, изплащането става до 10 работни дни от постъпването на нужната информация в НОИ за първия месец от периода, а за останалите месеци - до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се полагат. За последния месец изплащането става до 5 работни дни след изтичането на срока на обезщетението. Ако лицето, което получава компенсацията, е в държава-членка на ЕС или в страна, с която България има договор за износ на парични обезщетения по линия на ДОО, сумата се превежда по лична банкова сметка, предоставена от лицето в страната, в която пребивава.

В случаите, когато осигуреният няма право да получи парично обезщетение, се издава разпореждане за отказ от длъжностно лице. Ако в давностния срок (3 години по чл. 115, ал. 2 от КСО) неработоспособният или осигурителят дадат нови или допълнителни доказателства, че правото на обезщетение е налице, се отменя разпореждането.