Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... Деница Михайлова: Няма добра или лоша кариера. Има такава, която е повече или по-малко подходяща за вас като личност

Деница Михайлова: Няма добра или лоша кариера. Има такава, която е повече или по-малко подходяща за вас като личност

Деница Михайлова: Няма добра или лоша кариера. Има такава, която е повече или по-малко подходяща за вас като личност - изображение

Здравейте! Моля, представете се за читателите на Фрамар.бг.

Казвам се Деница Михайлова, кариерен консултант в Център за кариерно ориентиране – Стара Загора. ЦКО Стара Загора е създаден преди четири години по проект "Система за кариерно ориентиране в училищното образование" към Министерството на образованието и науката. Нашата мисия е да подкрепим учениците от първи до дванадесети клас и техните родители в процеса на преход от една образователна степен към друга и от образование към професионална реализация.

Какво представлява кариерното консултиране и каква е функцията на кариерния консултант?

Първо, нека определим какво е кариера. Идва от латинското carrаria, което означава път. В действителност, кариерата включва много повече от професионалното развитие, от придвижването на човек от една организация в друга или изкачването му по йерархичната стълбица в дадена компания. Кариерата – това е пътят на разгръщане на личностния ни потенциал, резултат от житейските избори, които правим. Ролята на кариерния консултант, в случая, е да оказва подкрепа на хората да планират и управляват успешно този процес. Задачата му основно включва да ги информира за възможностите в света на труда и да ги консултира в избора им на професионална реализация.

Има ли "лесни стъпки", с които кариерният консултант може да помогне в избора на професия и планирането на трудовата кариера?

Въздържам се да давам "лесни стъпки" и готови рецепти, защото често пъти те ни изиграват лоша шега. Кариерните пътища на всеки от нас са строго индивидуални и толкова различни, колкото сме различни и ние самите като личности. Все пак, добре е човек да се стреми към баланс между "Искам" (нашите интереси и предпочитания), "Мога" (нашия потенциал) и "Трябва" (наличните възможности, изискванията на пазара на труда). Така наричаме в нашите обучения трите страни на "триъгълника на успеха". В геометрията на живота, трите страни на този триъгълник (в идеалния вариант) е нужно да са равни, за да се чувстваме успешни и удовлетворени.

Искали ли са от вас помощ при съставяне на СV, в каква форма препоръчвате да се напише то?

Да, оформянето на автобиография е базова тема, върху която работим със зрелостниците. Въпреки че и в часовете по български език се учи как да пишем CV, съставянето му и оформянето му се оказва изключително тежка дейност не само за ученици, но и за зрели, висококвалифицирани  хора, с доказан опит в своята професия. Според мен основната трудност произтича от неумението на доста хора да говорят за себе си, което е въпрос на висока вътреличностна интелигентност, на доста работа, свързана със самонаблюдение и самоосъзнаване. А всъщност, това е ключът към отличаващото се CV: да представиш себе си по уникален начин, да презентираш адекватно и позитивно личностните си качества.

Има няколко варианта за добра автобиография, зависи от кариерния път на професионалиста и позицията, за която кандидатства. Функционалното CV акцентира върху уменията на кандидата; подходящо е, ако имате "дупки" в трудовия си опит, или сте заемали длъжности, които нямат много общо помежду си. Целевото CV е по-подробно описание на специфични умения, което е идеално, ако кандидатствате за същата работа като настоящата си. Хронологичната форма на автобиографията е най-често срещаната, като включва описание на длъжностите, които сте заемали досега (в обратен времеви ред). В повечето случаи е хубаво да изготвите комбиниран вариант – кратко представяне на ключовите ви умения и силни страни, релевантни на позицията, и изреждане на длъжностите и работодателите.

Автобиографията улеснява ли процеса на подбор, какво значение има тя във формирането на мнението на бъдещите работодатели?

HR специалистите наричат автобиографията първият "маркетингов документ" на кандидата. Важността й варира в зависимост от възприятието на работодателя – за някои от тях CV-то е проформа, за други – основен фактор за покана за интервю (работодателите от втория вид са повече). Със сигурност, обаче, е информативна по няколко съществени въпроса:  грамотността на кандидата, комуникативните му способности (умението да оформи свързан текст, стил на изразяване, езикова култура), донякъде - самооценката и самоувереността му, дали е подреден, дали притежава усет към детайла. Ето защо създаването на автобиографията не бива да се "претупва". Най-голямата пречка и за работодатели, и за кандидати са шаблонно написаните автобиографии, изпълнени с клишета като "отлични организационни умения", "умения за работа в екип" и др. Учим зрелостниците как да пишат конкретно за себе си, в дух, който да отговаря на въпроса: "Защо да предпочетем теб пред останалите?"

Разкажете ни някои любопитни случаи от вашата практика – за хора, сменили професионалното си поприще.

Основно работим с лица, които все още не са навлезли в света на труда. Но имаме много примери за това как учениците се записват в конкретна гимназия, вече докоснали се до профила или професията, да разберат, че това не е за тях. И да търсят нещо друго. Приветствам такива хора за смелостта; защото наистина трябва да си много смел да признаеш пред другите, а най-вече пред себе си: "Да, аз сгреших в избора си на специалност." Най-големите грешки в избора на кариера идват от отказа да приемем, че не сме на прав път.

Консултирате ли майки, смятате ли, че тяхното положение е по-специфично на пазара на труда? Какво ги съветвате при търсенето на работа? Жените с ангажименти могат ли да преследват целите си и да имат добра кариера?

Майките са извън нашата таргет група, но правим теми, свързани с половите стереотипи и кариерното развитие. В тях задачата на тийнейджърите е да определят ролите в едно младо семейство, при което и двамата партньори имат образование и стаж – преди и след появата на бебето. Интересно, дори девойките "поставят" жената в работа на непълно работно време и в главната роля на домакиня и грижеща се за децата; и това едва ли не трябва да се запази като статукво и след като отраснат децата. Което е показателно за един много силен стереотип, определящ наложения статус на жената в нашето общество. Можем да се справим с толкова завишени изисквания по отношение на ролите – на професионалист, на майка, на съпруга, на "мениджър домакинство"... Като следваме японското правило на 80-те процента: старайте се да изпълните 80% от поставените задачи. С други думи, приемете, че няма как да сте на 100% ефективни на всички фронтове. Изберете кариера, която да ви позволи да постигате баланса. Няма нищо страшно да забавите темпото – да минете на по-спокойна, пък било то по-ниско платена работа, когато децата са по-малки. Гледайте на това като на етап от живота си, в който приоритетите са други – децата пред кариерата. В крайна сметка, не е важно какво правиш, ако децата ти не се чувстват щастливи и пълноценни. А това не става, без да отделим време за тях. Но от друга страна за децата е важен личният пример – да виждат родителя си като себереализирал се в дадена професионална сфера.

Възможно ли е да се направи кариера в България?

Според мен – да. Дотолкова, доколкото кариерата не се измерва само в успех, пари и развитие, а на нещо друго, по-важно: баланса между житейските роли – на професионалист, но и партньор, родител, приятел...

Какви съвети давате на вашите клиенти относно поведението им по време на интервю за работа?

Преди всичко – да гледат на интервюто като на среща, в която страните са равнопоставени: важно е да се харесате на работодателя, но е важно и той да ви се хареса; от тази нагласа идва и увереността. Обикновено неувереността в поведението (особено невербалното) идва от нагласата, че интервюто е изпит, на който вие сте изпитваният. Отидете уверени и с "добре написано домашно": предварително проучили компанията, длъжността, да сте си подготвили логични аргументи защо се стремите към позицията (Вашата лична мотивация) и с какво вие сте най-подходящият (Вашите силни страни, квалификация)

Напоследък все повече български семейства, наред със своите бъдещи студенти, вземат решението да се доверят на чуждестранното висше образование. Разкажете ни какъв е процесът, свързан с кариерното ориентиране. Консултантите вземат ли участие в подготовката на подобен тип документи?

Партнираме си с консултантски организации, чиято задача е да помогнат при кандидатстването в чужбина. Нашата работа е най-вече в посока самопознанието като процес и развитието на умения за търсене на информация. И тук на помощ идва кариерният консултант.  Да вземем например мотивационното писмо за университета. То е отговор на въпросите: "Какви са моите интереси? Защо точно този университет? Как виждам кариерния си път?" Писмото е продукт на процес –на интензивна работа със себе си, която човек трудно може да свърши сам.

Често пъти кандидатстването на учениците след 7-ми клас преминава под надслов "буря и стрес". Сега ще усложним нещата – нашият тийнейджър е влюбен, а понякога любовта и добрите оценки влизат в нелицеприятен сблъсък. Какъв е процесът и стратегиите, с които кариерният консултант убеждава кандидат-гимназиста да поддържа добър успех, който би подпомогнал избора и приемането в желаната гимназия?

Седмокласниците са наша основна целева група, защото са пред прага на много важен избор – къде да продължат да учат. Решението за бъдещото училище е съществено за мотивацията на тийнейджъра през следващите четири или или пет години. Нека направя едно уточнение. Доста от кариерните консултанти са психолози; но кариерната консултация не е психологическа такава. Затова работата на кариерния консултант не е да реши емоционалния проблем на нашия влюбен, а да го запознае с грешките при взимане на решение, да му помогне да направи информиран избор. Изходната точка са интересите, заложбите и предпочитанията на тийнейджъра.

(* Ако и вие сте предгимназиално изтерзан родител – възползвайте се от кариерното развитие, безплатно е!) 

Какво ще посъветвате младите хора, търсещи идеалната работа?

Да се вслушат в себе си. Мислете за избора на кариера по следния начин: представете си, че си купувате обувки. Няма идеални обувки, които да са подходящи за всеки повод, нали? И един чифт обикновено не стига. Има само такива, които са повече или по-малко подходящи за Вашата индивидуалност, потребности, конкретен повод. Така няма добра или лоша кариера; има такава, която е повече или по-малко подходяща за Вас като личност, като способности и интереси, и не на последно място – за житейската ситуация, в която се намирате в момента.

За Framar.bg: Виктория Милова



Още по темата:

4.2, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиПсихологияЛюбопитноЛайфстайлНовиниСнимкиИсторияЗдравни съветиАнкетиАлтернативна медицинаНормативни актовеЛеченияСпортОрганизацииГеографияПроизводители