Парични обезщетения за безработица и необходими документи за отпускането им

Безработицата като понятие включва онези хора, които в момента не упражняват трудова дейност, но активно търсят работа или очакват отново да заемат старите си работни места. Нейният абсолютен размер се определя от тези хора без работно място, които са посочили чрез своята регистрация в Бюро по труда, че желаят да упражняват трудова дейност.

Какви са различните видове безработица

Равнището на безработица се измерва с помощта на относителния дял на безработните в общия брой на заетите и безработните в страната. В определението за заетост влизат всички лица, които извършват труд независимо от това дали получават за него възнаграждение под каквато и да е форма. Понятието включва  и хора, които не работят, но имат работа, от която отсъстват временно, собствениците на фирми и предприятия, заетите в производството на стоки или услуги поне за 1 час срещу заплащане, хората на свободна практика и много други.

Има различни видове безработица, но основните са три - текуща, циклична и структурна. Първата се влияе от трудовите пазари, начините им на функциониране и от характеристиките на пазарната икономика. Дължи се предимно на смяната на работа и е сравнително краткосрочна. Втората се наблюдава, когато е налице дефицит на предлагането на работа за всички, които желаят да работят. Появява се, когато има спад на икономиката, търсенето на труд и заплатите започват да намаляват едновременно. Третата се характеризира с това, че трудовият пазар не е в състояние да осигури работа за всеки, който желае да работи. Това се получава заради несъответствие между уменията на безработните и уменията, които се предпочитат за наличните работни места.

Други форми на безработица са сезонната, която се смята за подвид на структурната, и класическа - налице са свободни работни места, но работодателите не наемат хора заради законодателно наложени им високи работни заплати.

Кой има право на парично обезщетение за безработица

Хората, които са изгубили работата си по някаква причина и в даден момент не извършват трудова дейност, могат да разчитат на парично обезщетение за безработица, ако отговарят на определени условия. Това им право идва от задължителното плащане на осигурителни вноски във фонд "Безработица" към държавното обществено осигуряване (ДОО), които се внасят, докато човек се намира в трудово правоотношение с работодател.

За да получава парично обезщетение за безработица, лицето трябва да:

• Има платени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за минимум 12 месеца през последните 18 месеца преди спирането на осигуряването.
• Да е регистрирано в Агенцията по заетостта като безработно.
• Не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в нашата страна или в чужбина, не получава лична пенсия за старост в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
• Не извършва трудова дейност, за която трябва задължително да се осигурява по КСО или по законодателството на друга страна. Изключение правят хората, които са наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден.

Когато се определя дали човек, подал заявление за получаване на обезщетение за безработица, има право на него, се вземат предвид и следните периоди:

• Зачита се времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете.
• Зачитат се периодите, когато лицето е било в платен или неплатен отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
• Зачита се неплатеният отпуск до 30 дни в една календарна година. Той се признава за осигурителен и трудов стаж.
• Зачетен осигурителен стаж съгласно законите на държава, с която България има подписан международен договор или в резултат на регламентите за координация на системите за социална сигурност в ЕС.

>>>Право на обезщетение за безработица в чужбина

Необходими документи за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО

Желаещият да получава парично обезщетение за безработица трябва да подаде заявление до териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ). Начините за входиране на документа са няколко - чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) или чрез персонален идентификационен код (ПИК) на подателя на сайта на избрано от него ТП на НОИ. Третият вариант е заявлението да се попълни на хартиен носител в съответна дирекция "Бюро по труда". Към документа трябва да се приложат:

• Акт за прекратяване на трудовото правоотношение, който ще послужи за справка.
• Документ или документи, които доказват осигурителен стаж, който е придобит по законодателството на страна, с която България е подписала международен договор или прилага регламентите за координация на системите за социална сигурност.
• Документ за самоличност, който да послужи за справка.

Ако заедно със заявлението са приети нередовни документи или се установи от служител на ТП на НОИ, че липсват такива, от института известяват подателя в срок от 7 дни от входирането им и му дават насоки как да премахне нередностите. Уведомяването става чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на адреса за кореспонденция, посочен от подалия заявлението за обезщетение, или по електронен път.

В случаите, когато в срок от 15 дни от известяването не бъдат донесени липсващите документи или не бъдат премахнати нередностите, определянето на правото и размера на паричното обезщетение за безработица се извършва на база на наличните редовни документи и на информацията, предоставена от работодателя, самоосигуряващите се, осигурителите и осигурителните каси в НАП (чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО).

>>>Спиране, прекратяване, възстановяване и възобновяване на парични обезщетения за безработица

Необходими документи за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 230 и чл. 231 от ЗОВСРБ

Съпругите или съпрузите на военнослужещи, които са напуснали работата си, защото брачните им партньори са преместени в друго населено място по служба, както и безработните половинки на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, имат право на парично обезщетение за безработица по чл. 230 и чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Условията, на които трябва да отговарят съпрузите или съпругите, за да им бъде отпуснато обезщетението, са същите, както при описаните по-горе по чл. 54а. Необходимите документи, които са нужни заедно с подаването на заявлението, са:

• Документ за самоличност за справка.
• Акт за прекратяване на трудов договор - то се представя само от безработните съпруги или съпрузи на военнослужещите, които са преместени в друг град.
• Удостоверение от командира на военното формирование, в което служи военният - по образец, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от постановление № 94 на Министерски съвет от 18 май 2010 г., удостоверяващо населеното място и датата на преместване; приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от същото постановление, удостоверяващо за какъв период военнослужещият участва в мисия или операция зад граница.

Документите могат да се подадат по електронен път (чрез ПИК или КЕП) в избрано ТП на НОИ или на хартиен носител в Дирекция "Бюро по труда".

Необходими документи за изплащане на обезщетение за безработица, неполучено от починал

В случаите, когато безработен почине, неговите наследници имат право да им бъде изплатено паричното обезщетение за безработица, което той е получавал. За целта те трябва да подадат следните документи:

• Заявление по образец - входира се от всеки от наследниците до избрано от тях ТП на НОИ. Ако починалият има деца, които са непълнолетни, формулярът се подава от законния им представител или родител.
• Документ за самоличност, служещ за справка.
• Удостоверение за наследници - предоставя се от поне от един от наследниците. Ако желаещият да получи обезщетението не го е представил, то се изисква служебно от общинските администрации (кметства). Те са длъжни да го дадат на ТП на НОИ в 14-дневен срок.

>>>Как се пресмята размерът на паричното обезщетение за безработица

Кога започва изплащането на обезщетението

След подаването на нужните документи за отпускане на парично обезщетение за безработица то ще се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

• Формулярът, с който се заявява искане за отпускане на обезщетение, е подаден до 3 месеца от датата на спирането на осигуряването.
• Безработният се е регистрирал като такъв в Агенцията по заетостта в срок от 7 дни от прекратяването на трудовото правоотношение.

В ситуация, когато човекът е входирал заявлението след срока от 3 месеца по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението.

В случаите, когато формулярът е подаден в срок, но безработният се е регистрирал като такъв след 7-дневния срок по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на регистрацията за определения в Кодекса период, намален със закъснението.