7% е безработицата през януари 2021-а, работа са започнали 14 305 души

Данните на Агенцията по заетостта (АЗ) показват, че ръстът на безработицата в страната през януари достига 7%. За този период в бюрата по труда като безработни са се регистрирали 229 750 души, те са с малко над 9000 души повече в сравнение с декември 2020 г.

Малко над 35 000 души са поискали да използват посредничеството на бюрата по труда, за да започнат работа.

През януари работа са започнали 14 305 мъже и жени. Най-много са наетите в преработващата промишленост – 23,8% и в търговията – 17,6%.

Заявените работни места през първия месец на 2021 г. са 11 378. Най-много свободни работни места (34%) има в преработващата промишленост, държавното управление (12,6%) о търговията (10,4%).

От АЗ насочват вниманието към факта, през януари 145 000 от работещите в страната са получили компенсации чрез антикризисните мерки 60/40 и 80/20. Мярката „Запази ме“, предназначена за хората, излезли в принудителен неплатен отпуск, е предоставила средства на 40 000 души.

До момента за запазване на работни места и компенсиране на хората от затворените предприятия са платени повече от 1 милиард лева, съобщи социалният министър. Само за последните 30 дни до бизнеса са отишли 120 000 000 лв., подчерта Деница Сачева и допълни, че запазените работни места в най-пострадалите от пандемията от COVID-19 сектори (хотелиерство, ресторантьорство, туризъм и транспорт) са 30 000. Съкратените от тези икономически сектори са били 35 000.

Междувременно последните данни на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) показват, че всеки шести млад човек в Евросъюза е загубил работата заради пандемията от COVID-19 и отражението й върху икономиките.

Нивото на безработица в ЕС след младите е 17,1% през месец септември 2020 г. В няколко страни то е нараснало сериозно като, например, в Испания, където е 40,5% и в Италия – 29,7%. В България този ръст е 18,3%.

Сериозни поражения е нанесла кризата върху младите хора, които нито учат, нито работят. Техният брой също се увеличава много бързо особено в Италия, Гърция, България и Румъния. Както подчертават от ЕКП става дума за групата на най-уязвимите, изложена на трайно изключване от пазара на труда, на бедност и маргинализация.

Кризата се отразява сериозно и върху хората, които работят на непълен работен ден или са ангажирани с временна заетост. Проблемът е, че те много често не отговарят на условията, за да ползват болнични и обезщетения за безработица или да бъдат включени в различни програми за защита.

Еврокомисията отчете, че младите от Стария континент са сред най-тежкото засегнатите от пандемията от COVID-19, затова и прие препоръката за засилена младежка гаранция. Според документа държавите в ЕС поемат ангажимента да девойките и младежите до 30 години да получат качествени предложения за заетост, обучение или стаж.

Организацията на европейските синдикати изразява притеснение затова колко от страните ще последват препоръчаното от ЕК. Няма яснота и каква част от стотиците милиарди за икономическо възстановяване ще бъдат инвестираните в младежите.

Според ЕКП е недопустимо да продължава тенденцията младите да започват ниско квалифицирана работа. Страните от общността трябва да насочат усилията си към справяне с проблема като изготвят мерки за борба с младежката безработица и реално осигурят заетост на младите.

Конфедерацията смята, че е добре социални партньори и млади членове на синдикати да станат част от екипите, които разработват, наблюдават и оценяват националните планове за възстановяване. Да бъдат разработени мерки за възстановяване в нестандартни форми на заетост и да бъде гарантиран достъпът им до социална защита.