Шарлот дьо Вилморин: Не казвайте на мама, че съм инвалид, тя вярва, че играя на трапец в цирка

Тя е на 29 години и страда от генетично нервно-мускулно заболяване. Това, че е в инвалидна количка не я прави различна. Парижанката е убедена в това. Не приема себе си като друга. Просто прави всичко, което е необходимо, да улесни живота на хората с увреждания. Преди четири години през 2015 г. създава сайта Wheeliz, чрез който хората с проблеми наемат автомобил, пригоден специално за тях. В момента шестима служители се грижат за автопарк от 1500 автомобила. Сайтът на Шарлот дьо Вилморин и Реми Жано, който го разработва, има 10 000 потребители.

„Wheeliz“ е всекидневна борба“, казва парижанката и допълва, че е така, защото не е особено лесно да се изправиш пред хората и да видиш първата им реакция, свързана с подозрение в некомпетентност и съмнение във възможностите на човек в инвалидна количка.

Митът, че когато си в инвалидна количка си не просто непотребен, а и не си в състояние да мислиш, да работиш или твориш, се разбива трудно. Но не е невъзможно. Шарлот дьо Вилморин е чудесен пример.

Всичко започва в семейството. Французойката признава с усмивка, че родителите никога не са се отнасяли към нея по начин, различен от този, който имат към брат й и сестра й. „Много съм им благодарна, че не са ме настанили в институция, защото животът ми щеше да е различен тогава. На подобни места често убеждават децата като мен, че всичко е сложно и дори да учат много и добре, те никога няма да имат работа. Престъпно е“, казва младата жена.

Шарлот си спомня и за случка в училище. Тя е на 7 години, не може да ходи, но не смята, че това е проблем. Учителят обаче насочва вниманието на класа и пита колко са нормални и колко като нея. „Нормалните сме повече“, казва един от съучениците й. Шарлот се връща разплакана у дома и получава първия и последен шамар от майка си, която й забранява да се самосъжалява.

Родителите й правят всичко възможно, за да бъде самостоятелна и независима. Търсят начин и когато могат успяват да решат проблема с достъпността. И все пак той си остава най-сериозното препятствие

Така през 2012-а се появява Wheelcome – блог, в който Шарлот разказва с невероятно чувство за хумор за проблемите на хората с увреждания и особено за липсата на достъпност. Фразата: „Не казвайте на майка ми, че съм инвалид, тя вярва, че играя върху трапец в цирка“ е точно от блога, а след това се превръща в заглавие на книгата й. „Защо да се оплакваме и страдаме, когато може да се смеем и забавляваме“, категорична е Шарлот.

През 2015-а се ражда Wheeliz, уебсайтът, който дава под наем автомобили, приспособени да бъдат използвани от хора с увреждания. Шарлот дьо Вилморин си спомня времето, в което прави проучвания за бизнеса. Среща се различни хора. Единият от бизнесмените я слуша учтиво, а на следващия ден й изпраща имейл, в който пише: „Бизнесът, който искате да правите, е несъвместим с физическото Ви състояние! Продайте идеята си и продължавайте да поддържате блога си“. Спомня си и банкер, който я гледа сякаш тя е нещо крайно незначително и миниатюрно и гласът му достига фалцет, изричайки: „Лична сметка! На вас! Не, не, не!“

„Не“, казва един банкер, но „да“ казват много други, включително и хиляди мъже и жени в инвалидни колички, които използват компанията. Извън социалната насоченост и възможността тези хора да отидат бързо и лесно, където желаят, без да бъдат притеснени от липсата на достъп, има и сериозен икономически ефект. Пазарът е обещаващ, защото във Франция има повече от 400 000 души в инвалидни колички и 1 200 000 възрастни, които не могат да бъдат самостоятелни.

С Wheeliz вече не е трудно хората в колички да пътуват всеки ден. Затова и проектът беше избран за най-добрата социална иновация от Европейската комисия, спечели и други награди, включително за Moovjee – за гражданско участие и наградата Startup & Handicap.

В момента екипът на Wheeliz работи върху мобилно приложение, което ще направи излишно подписването на договори на ръка и ще улесни още повече хората с увреждания.

А Шарлот дьо Вилморин продължава да вярва, че човек е такъв, за какъвто се смята. Вечно усмихната, 29-годишната парижанка знае, че е личност, има мечти, постига цели, прескача бариери, работи. А това, че го прави докато е в инвалидна количка, е просто незначителна подробности, допълнение. Защото, нали не сте забравили: „Не казвайте на мама, че съм инвалид, тя вярва, че играя на трапец в цирка!“