Стефани Митова: Надявам се да бъда началото на голямата промяна

Тя е само на 16 години и вече има зад гърба си едно добро дело, насочено към децата в неравностойно положение. Признава, че покрай двете си баби с увреждания е разбрала как усилията се концентрират върху всичко друго, но не и върху удоволствието и желанието на тези хора да усетят простата радост от това, че са живи, да й се насладят, да изпитат щастието от движението, което за тях е непостижима мечта. Тя е Стефани Митова и вдъхновена от една снимка, създава параборда – устройството, което ще донесе радост и нова емоция в живота на деца с увреждания. Признава, че е изпитала истинско щастие, виждайки как тези деца се променят, докато са на парабодра и се опияняват от движението. Движението, което за самата нея е равно на живота. Девойката не само обича предизвикателствата, но и ги търси. Републикански шампион за девойки е по уиндсърф. Стефани Митова вярва, че само ако влезеш в чуждите обувки, ще бъдеш в състояние да разбереш другия, различния. Вярва и в това, че промяната започва с малки стъпки и искрено се надява нейната да е началото на истинската, голяма промяна.

Стефани, как стигнахте до идеята да направите лонгборд?

Чрез една снимка. Попаднах на съоръжението в интернет и просто си казах, че трябва да направя такова и в България.

Защо насочихте усилията си към направата на нещо, което може да бъде използвано от хора с увреждания?

На децата със специални нужди в България не са осигурени достъпни места за забавление, което бе една от водещите причини да го направя. Исках да внеса поне малко радост и различна емоция в живота на децата.

Разбирам, че сте от социално чувствителните хора. Защо?

В семейството ми отглеждахме две баби с увреждания и знам как в такива обстоятелства рядко се мисли за доставяне на удоволствие, а главната цел е оцеляването.

Мислите ли, че хората с увреждания биват разбирани? Ако това не случва, къде е причината, според Вас?

Хората с увреждания не са разбирани, но това се дължи на възпитанието на останалите. Проблемът е, че повечето са научени да сочат с пръст, вместо да влязат в чуждите обувки и се надявам чрез този проект да докажа обратното.

Как реагираха Вашите родители и приятелите Ви на идеята и нейната реализация?

Подкрепата, която получавам е огромна и отвсякъде.

Мислите ли, че някой би проявил интерес, за да започне да произвежда лонгборд за хора с увреждания?

Не съм убедена, че ще се случи скоро, а и съоръжението не бе създадено с цел печалба или производство.

Разкажете как премина представянето на лонгборда и каква беше реакцията на децата с увреждания, които го изпробваха?

Представянето мина невероятно. Децата, които го пробваха, не познаваха тази емоция и за тях беше ново изживяване, а за мен беше неописуемо да видя усмивките им.

Чувствате ли се удовлетворена от това, което направихте?

Изключително и се надявам парабордът да носи още много радост.

Вие сте на 16 години и затова си струва да Ви попитам как изглежда България през Вашия поглед?

Единствено съм разочарована от факта, че можем повече, знам го със сигурност. Има какво да се направи, за да се подобри обстановката, но промяната започва от малките неща и затова се надявам аз да бъда началото на голяма промяна.

Автор: Гергана Караилиева
Снимки: Личен архив