Правителството одобри Националната стратегия за хората с увреждания 2021 г. – 2030 г.

На заседанието си от 22 декември 2020 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за хората с увреждания 2021 г. – 2030 г.

Според авторите на стратегията изпълнението й ще създаде по-добри условия и възможности за хората с увреждания да упражнят правата си, да водят самостоятелен живот и да участват в обществения живот наравно с всички останали.

Визията на стратегия е насочена към осигуряването на условия за социалното приобщаване на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот чрез целенасочен, последователен и интегриран подход, който ще подобри качеството на живот и ще позволи да бъде преодолян риска от изолация.

Основното предизвикателство в периода 2021–2030-а ще бъде формирането по нов начин на цялостната национална политика, която да съответства на основните принципи, идеи и дух на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Политиката за хората с увреждания трябва да се развива във всички направления, посочени в Конвенцията. От особено значение е различните политики, насочени към защита правата на хората с увреждания, да бъдат обединени и да действат заедно.

Сериозно предизвикателство пред управляващите са проблемите, които в Стратегията са разделени в няколко групи:

Отхвърляне и изолиране от обществото

Защитата правата на хората с увреждания, които са невидими за обществото, е изключително трудно, но то означава още, че трябва да бъдат положени усилия да преодоляването на негативните стереотипи, резултат от множество предразсъдъци. Стигмата по отношение на хората с увреждания води до изолация, до нежелание да бъдат част от обществото и до комплекси за малоценност. Интегрирането може да стане реалност едва когато бъде преодоляна стигмата. В този смисъл в документа се посочва, че възможностите за работа на тази група трябва да бъдат гарантирани. В България все още не са достатъчно застъпени мобилността и адаптивността на работната среда и прилагането на алтернативни и гъвкави методи в подкрепа на работните места на хора с увреждания. Подобни са и препоръките на Съвета на Европа, отправени към страната в Доклад 2020, в който се констатира, че у нас хората с увреждания все още трудно да водят независим живот. Факт е и това, че у нас равнището на заетост на тези хора продължава да е сред най-ниските в ЕС – при средно равнище от 50,7% в ЕС у нас то е 39,5%. Не на последно място справянето с този проблем е важно, защото точно липсата на заетост е сред основните причини за бедността и социалното изключване.

Образованието

Един от най-сериозните проблеми в сферата на образованието е недостигът на специалисти за работа с децата и учениците с различни специални образователни потребности особено в малките населени места. Проблем е осигуряването на достъпна архитектурна среда. Физическият достъп до транспорт и училища също е предизвикателство, какво е и липсата на индивидуални учебни програми. Не по-малко тревожно е и отхвърлянето на децата с увреждания и отношението към тях.

Здравеопазване

Достъпът до здравни услуги продължава да бъде сериозен проблем. В Стратегията се уточнява, че причините по-често са извън здравната система и са свързани по-скоро със социалната изолация, стигматизацията, бедността и трудностите заради недостъпната архитектурна среда. Не на последно място има нужда от рехабилитационни структури.

Архитектурните препятствия

Архитектурните препятствия ограничават достъпа до всички видове обществени услуги. Физическите бариери лишават хората с увреждания от участие в реалния икономически и обществен живот, лишават ги от възможност да пътуват.

Достъпна информация и комуникационни услуги

Осигуряването на достъпна информация и електронни и комуникационни услуги е важна задача. В преодоляването на този вид бариери роля играят и медиите, които имат задачата да повишат информираността за правата на хората с увреждания, но и да помогнат за промяната на обществените нагласи спрямо тях.

Реформата в сферата на социалните услуги поставя акцент върху осигуряването на възможност за независим живот на хора с увреждания, които в момента живеят в институции. В Закона за социалните услуги е предвидено в срок до 1 януари 2021 г. да бъдат закрити всички съществуващи специализирани институции за деца, до 2035 г. трябва да бъдат закрити специализираните институции за хора с увреждания. До 2025 г. домовете за стари хора трябва да бъдат реформирани така, че да отговарят за стандартите за качество.

Четири са стратегическите цели, които Стратегията си поставя:

• Водене на независим живот в условия на достъпна среда, улесняване включването в общността чрез възможност за свободно изразяване на мнение и информиран избор;
• Подобрен достъп до социална закрила и подходящ жизнен стандарт;
• Подобряване на достъпа до качествено здравеопазване, образование, заетост и подходящи условия на труд;
• Ефективна превенция от социално изключване чрез прилагане на интегриран подход.

Целите ще бъдат постигнати, като се прилагат нужните мерки, които в документа са групирани в седем приоритета, които са:

• Осигуряване на достъпност на средата;
• Осигуряване на достъп до образование и възможности за учене през целия живот;
• Осигуряване на достъпни и качествени здравни услуги без дискриминация по признак увреждане;
• Осигуряване на работа и заетост и подходящи условия на труд;
• Осигуряване на участие в културния живот и спорта;
• Осигуряване на социална закрила и подкрепа в общността;
• Гарантиране правата на децата с увреждания.

Наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите цели ще бъдат осъществявани от МТСП въз основа на информация от останалите министерства, институции и организации. Резултатите от наблюдението ще бъдат представяни в доклади, които МС трябва да одобри.