Как се пресмята размерът на паричното обезщетение за безработица

Отпускането и пресмятането на паричното обезщетение за безработица става на база на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които се предоставят от работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се и от осигурителните каси на НАП, както и на база на информацията, посочена в подадените документи от желаещите да получават обезщетението.

Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 60% от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход, върху който са платени или се дължат вноски за фонд "Безработица" за последните 2 години преди месеца, през който е прекратено осигуряването. Това дневно обезщетение не може да е по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, регламентиран ежегодно от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. До април 2022 г. се изплаща минимален дневен размер на обезщетението за безработица от 12 лв., а максималният е 74,29 лв. От 1 април 2022 г. стават съответно 18 лв. и 85,71 лв.

Как се определя месечният размер на обезщетението за безработица и изключения от правилото

Определянето на месечния размер на обезщетението за безработица става като полученият дневен размер (60% от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход) се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се изчислява.

Изключенията от правилото за определяне размера на обезщетението са следните:

• Определена категория безработни получават минималния дневен размер на обезщетението в продължение само на 4 месеца. Това са останалите без работа вследствие прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или по тяхно собствено желание; вследствие тяхно виновно поведение по чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда; чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1-4 и чл. 107а от Закона за държавния служител; чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили; чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за МВР; чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"; чл. 165, ал. 1 т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.
• На безработните, които получават право на обезщетение преди изтичането на 3 години от предходно изплащане на обезщетение, им се отпуска минималния дневен размер за срок от 4 месеца. Важно е да се уточни, че е определен нов срок на тези компенсации за безработица, но той важи за отпуснатите от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. Те ще се изплащат вече не в продължение на 4, а на 7 месеца. Това правило се отнася и за отпуснатите на същото основание обезщетения за безработица, които не са изтекли към 1 октомври 2020 г.
• Хората, които са наети на работа на непълно работно време и получават по-малко от минималната работна заплата като възнаграждение и в същото време им се изплаща обезщетение за безработица, имат право да продължат да го получават в размер 50% за оставащия период на изплащане.

Случаи, при които се прилага друг начин за определяне размера на обезщетението

Ако в периода, който се взима за определянето на паричното обезщетение за безработица, има промеждутъци от време, които се считат за осигурителен стаж, но не се плащат вноски или лицето тогава не е осигурявано за риска безработица, по друг начин се подхожда при определянето на среднодневното възнаграждение или на среднодневния осигурителен доход. Тогава се вземат предвид:

• Среднодневната минимална работна заплата за България за съответния период, ако безработният за това време е бил в платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, в неплатен отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и в неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
• Доходът, от който е изчислено обезщетението за безработица по правоотношенията, по които човекът е осигурен за този риск, се взема предвид за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, също така и за отпуск при осиновяване на дете до 5 години.
• Среднодневната минимална работна заплата, определена за България за съответния период за времето, признато за осигурителен стаж по законодателството на чужда държава въз основа на международен договор, по който България е страна.
• Взема се предвид отново среднодневната минимална работна заплата за периода, през който човекът не е осигуряван за безработица.

Как се определя периодът, за който се отпуска обезщетението

Продължителността на осигурителния стаж определя за какъв период безработният ще получава парично обезщетение. Времето след 31 декември 2001 г. се счита за осигурителен стаж, през което трябва да са внесени вноските във фонд "Безработица". Срокът за изплащане на обезщетението се определя по следния начин:

• Ако осигурителният стаж с осигуряване за безработица е до 3 години, обезщетението ще се получава 4 месеца.
• Ако осигурителният стаж с платени вноски за гореспоменатия риск е от 3 г. и 1 ден до 7 г., компенсацията ще се изплаща 6 месеца.
• Ако безработният има осигурителен стаж с осигуряване за безработица от 7 г. и 1 ден до 11 г., ще получава 8 месеца обезщетение.
• Ако стажът е от 11 г. и 1 ден до 15 г., срокът на изплащане на паричната компенсация е 10 месеца.
• Ако човек има осигурителен стаж над 15 г., през които е плащал вноски във фонд "Безработица", той ще получава обезщетението 12 месеца.

Паричната компенсация се изплаща всеки месец през месеца, който следва този, за който се дължи. Тя се предоставя от НОИ на посочена от безработния лична платежна сметка. Превежда се на всеки доставчик на платежни услуги, притежаващ лиценз от БНБ, или на негов клон на 15-то число на месеца.
Периодът, през който се получава парично обезщетение за безработица, се признава за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.

Безработен може да получи еднократно сумата за целия период, през който му се полага да взима обезщетение за безработица. Тази практика се прилага, когато лицето има право на обезщетение (трябва да подаде необходимите документи за отпускане на компенсацията) и желае да стартира стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги. Пред Агенцията за заетостта трябва да представи бизнес проект, който впоследствие е нужно да бъде одобрен от нея и от представител на НОИ, и да пусне молба за изплащане на еднократна сума вместо на парично обезщетение за безработица всеки месец.

Ако бъде одобрен бизнес проекта, се подписва договор между лицето, съответното поделение на НОИ и Дирекция "Бюро по труда". Получилият еднократната сума е задължен да развива самостоятелна стопанска дейност по проекта, да плаща задължителните осигурителни вноски за фондовете на ДОО, вноските за здравното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В противен случай дължи неустойки.