Социално осигуряване в България

от 18 ное 2012г.

Принципите на осигурителната система в България се уреждат в Кодекса за социално осигуряване. Той представлява вид нормативен акт, който е приет от Народното събрание и е съществена част от българското законодателство. В официален раздел на Държавен вестник, брой 110 от 17 декември 1999г. Кодекса за социално подпомагане е обнародван. До края на 2003г. се е наричал Кодекс за задължително обществено осигуряване.

Обществените отношения, с които Кодекса за социално осигуряване урежда са свързани с:

1. Държавно обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, смърт, майчинство, старост, безработица.

2. Допълнително социално осигуряване, включващо допълнително задължително пенсионно осигуряване при смърт и старост, допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при смърт, старост, инвалидност или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване професионална квалификация или безработица.

Кодексът съчетава управляване на част от държавните средства с управляване от различни частни дружества, но по-съществено е, че се комбинират две системи (обща сметка при държавното и персонални сметки при допълнителното), за да бъдат преодолени съществуващите недостатъци на двете поотделно. Трябва да се има предвид, че финансовите средства се използват за обезщетения и пенсии.

Общественото осигуряване по разходнопокривната система се урежда в Част първа (чл. 2–120 в Кодекса за социално осигуряване). Средствата, обособяващи се в 5 фонда се управляват от Националния осигурителен институт. Преобладава задължителното осигуряване.

За по-голяма яснота в Кодекса за социално подпомагане изрично са поместени текстове относно осигурените лица, осигурителите и видовете осигурителни вноски. Те са следните:

Осигурени лица

Чл. 4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:

1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;

2. държавните служители;

3. (изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;

4. (изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

5. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.

(3) (Частично обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица с Решение № 5 по КД № 4 от 2000 г., ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3. (обявена за противоконституционна с Решение № 5 по КД № 4 от 2000 г., ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;

4. (изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) земеделските производители;

5. (изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

(4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; доп., бр. 1 от 2002 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход от 2 до 10 минимални работни заплати за страната.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс.

(7) (Нова, ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Осигурители

Чл. 5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.

(4) Данните по ал. 3 се представят на Националния осигурителен институт и от лицата по ал. 2.

(5) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните по ал. 3.

(6) Осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

(7) (Нова, ДВ, бр. 1 от 2002 г.) При ликвидация, сливане, вливане, отделяне, разделяне или преобразуване осигурителите са длъжни да уведомяттериториалното поделение на Националния осигурителен институт, където са регистрирани, преди внасянето на искането в съда. Доказателството за уведомяване е условие за разглеждане на искането в съда.

(8) (Нова, ДВ, бр. 1 от 2002 г.) При откриване на банкова сметка осигурителят декларира това обстоятелство в 7-дневен срок пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където е регистриран.

Осигурителни вноски

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.)

(1) Размерът на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване се определя за всеки от фондовете със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване съобразно обхванатите осигурени социални рискове.

(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;

2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица.

(3) Осигурителните вноски за работниците и служителите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи трудови възнаграждения като членове на кооперации, се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:

1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;

2. за 2002 г. - 75:25;

3. за 2003 г. - 70:30;

4. за 2004 г. - 65:35;

5. за 2005 г. - 60:40;

6. за 2006 г. - 55:45;

7. за 2007 г. и след това - 50:50.

(4) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 5 се дължат върху получените месечни възнаграждения след намаляването им с нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и се разпределят между осигурителя и осигурения в съотношението по ал. 3.

(5) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и са за сметка на държавния бюджет.

(6) Осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука и професионална болест” са за сметка на осигурителите.

(7) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово:

1. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 - върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;

2. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 - върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии”.

(9) Земеделските производители, регистрирани на основание на нормативен акт, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.

(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, и земеделски производители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии”, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5.

(12) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.

(13) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Още по темата: