Социални услуги в общността - базисни познания за грижи в домашна среда

Социалните услуги могат да бъдат дефинирани като подпомагащи и разширяващи възможностите на дадени лица услуги, като по този начин се подобрява възможността да водят самостоятелен начин на живот. Този тип улуги могат да бъдат предоставяни в различните специализирани институции или в общността.

Социалните услуги, като цяло се базират на възгледите за социалната работа и по този начин отразяват на разбиранията за социалната работа и предоставят съвкупност от подпомагащи дейности, имащи насоченост към постигането на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на собствените им способности, междуличностни отношения и ресурси в общността.

Способи за предоставяне на социални услуги

Те биват два основни вида според световната практика за предоставяне на социални услуги за хора в неравностойно положение.

Медицински метод

Основава се на схващането, че ценността на човек може да бъде определен от степента на неговата полезност за обществото. Цели се предоставяне на услуги, осигуряващи индивидуално приспособяване на отделните индивиди към останалата част от обществото, преминавайки през медицинско рехабилитиране. Проблемите се разглеждат като следствие от определено заболяване. Хората се възприемат като неспособни да водят самостоятелен пълноценен живот. Главно последствие от този тип разбиране е създаването на специализирани институции, осигуряващи грижи за хората с увреждания.

Социален подход

Той е фокусиран да признае ценността на човека. Същността на проблема при хората, имащи ограничени възможности, например поради различни увреждания би могло да се наруши равновесието между тях и заобикалящата ги социална среда. Затрудненията, които могат да се изпитат от хората, неполучили подкрепа, водят до дезадаптативно поведение и дисхармония. При предоставяне на различните видове услуги се изхожда от породените потребности и наличните ресурси на отделния индивид. Хората, които предоставят социалните услуги (социален работник, социален асистент, домашен помощник), могат да бъдат посочени като пример за прилагането и на двата подхода едновременно. Често към хората, оказващи подкрепа има очаквания да поставят „диагнози“, да назначават „лечения“, да предписват „възможни решения“ на проблемите на хората, имащи увреждания и на старите хора, за които се грижат.

Трябва да се има предвид, че медицинският модел позволява в някои случаи да трансформира потребителите в пациенти, отказващи да бъдат отговорни за собствените действия.

Социалният модел, от своя страна има насоченост към отчитането на индивидуалните потребности и формиране на равноправни отношения със света. Той прави възможно придобиването на контрол от потребителите над личните си действия, като по този начин те носят отговорност за тях.