Социални услуги в България

Понятието социални услуги може да се дефинира като "дейност, подпомагаща група лица и техните семейства, които изпитват затруднения и не са в състояние да задоволят соите базисни потребности". Основната характеристика на думата "дейност" трябва да осигурява на заинтересованите хора информация, която предоставя и главната разлика между "дейност" и "социално подпомагане". То, от своя страна се осъществява главно чрез превеждането на определени финансови суми.

Заплащане на социалните услуги

Докато социалното подпомагане (и по-специално предоставянето му) по правило е безвъзмездно, то социалните услуги в България винаги се осъществяват след определено заплащане от страна на техните ползватели.

Нормативният ред е главният фактор, определящ сумите за социални услуги, а документът, в който детайлно са описани сумите е Законът за местните данъци и такси. Те се заплащат в пълен размер от заинтересованите от подобни услуги. Такси за различните социални услуги се заплащат в пълен размер, частичен (заедно с общинските служби за социално подпомагане) или изцяло от общинските служби за социално подпомагане.

Правилникът за прилагането на закона за социалното подпомагане е регламентирал видовете социални услуги, а заедно с тях и главните условия и ред за предоставянето на документи, лицензиращи услугите. Според начините на предоставяне те се делят на следните групи:

Услуги, които се предоставят в домашна среда:

дневни домове;

социален патронаж;

бюрата за социални услуги;

центровете за социална рехабилитация и реинтеграция;

обществените трапезарии;

клубовете на инвалида;

Услуги, предоставящи се извън домашната среда

домове за лица с физически увреждания;

домове за лица с ментални увреждания;

социално-професионалните заведения;

детските селища;

домовете за възрастни лица;

домовете за временно настаняване;

приютите;

сезонните домове;

Законът за социалното подпомагане изрично предоставя шанс на различни частни фирми и неправителствени организации за осъществяването на различните дейности, обвързващи се с предоставянето на социалните услуги. Основни партньори в подобни начинания обикновено са държавата и общините. За да се извършват легитимно тези дейности се нуждаят от лицензиране, като главният орган, който е ангажиран с това е Министерството на труда и социалната политика. На организациите с нестопанска цел се разрешава да предоставят дейности в областта на социалните услуги и да кандидатстват за средства във фонд "Социално подпомагане". Това може да се случи едва след успешната защита на проект.

Българската държава да финансира социалните услуги за Съюзите на инвалидите, слепите, военноинвалидите и други организации на инвалиди. Останалите лица, имащи нужда от определени социални услуги имат правото да заплащат диференцирани такси, според своите възможности. Размерите са диференцирани единствено за държавните социални заведения. Услугите, предоставяни от частните центрове за социални грижи се заплащат, като таксите се договарят между хората, които ги предоставят и техните клиенти.