Смисъл на социалното осигуряване

Исторически основи и значение на социалното осигуряване

Социалното осигуряване, като вид метод за издръжката на нетрудоспособното население е узаконено през последната четвърт на деветнадесети век. Смисълът на социалното осигуряване в първоначалната си форма възниква и придобива важност във функцията си на своеобразен раздел на личното застраховане. Неговата форма придобива образ благодарение на съществувалите преди това явления, способстващи за подготовката и появата на социалното осигуряване като цяло. Протичащите дейности, в една или друга степен демонстрират стремеж към осъществяването на различни социални цели, които имат отношение към издръжката на нетрудоспособни лица. Те също така подсигуряват средства, осигуряват помощ при настъпването на неблагоприятни ситуации.

Базисните събития оформили социалното осигуряване се случват още през Древността със сформирането на своеобразни каси за взаимна помощ. През най-ранния етап от развитието на обществото, колективното притежаване и колективизмът в трудовия процес довеждат до колективната употреба на благата. От цялостния обем изработени блага се удовлетворяват нуждите, както на населението в активна трудова възраст, така и на нетрудоспособната част от него. Присъщо за осъществяването на издръжката на нетрудоспособната част от обществото е свързано с факта, че тя се поема от останалите едновременно съжителстващи с тях трудоспособни хора. Така поетапно превес взема делът на продуктите и се констатира поява неотложна потребност от промяна. Тя от своя страна води до поява на едноличната и държавна собственост. Така кардиналните промени в принадлежността довежда до смяна и в начините на разпределение, а и на разпределителните отношения като цяло. В даден етап от развитието на обществото, определени икономически ситуации обуславят появата и скоростния растеж на търговията и занаятите, а заедно с това се сформират и конкретните професионални съсловия. Оформят се колегии с професионална насоченост. В споменатите по-горе сдружения за взаимопомощ се наблюдават ясно най-примитивните прояви на началото на застраховането. А в тях именно се очертава началото на социалното осигуряване.

Централен орган за управление на социалното осигуряване е Националният осигурителен институт(НОИ). Той има статут на независим субект на правото. Негова основна задача е изпълнението на бюджета на фондовете за социално осигуряване. НОИ се отчита пред Народното събрание. Той е под опеката на следните органи: надзорен съвет, управителен съвет, управител, подуправители.

Социалното осигуряване в своята същност може да се дефинира като съвкупност от фондове (неконтролирани от държавата), преразпределящи определен финансов ресурс между разнообразните социални групи. Сумите за фондовете се набират от лицата, упражняващи своята трудова заетост. Те се пренасочват като базисна част от доходите за пенсионираната, безработната и неработоспособната част от населението. Основните и изисквания за социалното осигуряване са регламентирани от Кодекса за социално осигуряване и от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година (ЗБДОО).

Смисъл на социално осигурителните плащания

Те са предназначени да компенсират и гарантират в дадена степен сигурността на осигуряващото се лице от неблагоприятни последствия в икономически аспект и от евентуалните последващи рискове. Доходите, на чиято основа се внасят осигурителните суми, включват получаваните възнаграждения и други видове доход от работния процес. Осигурителните суми се натрупват на база суми, изплащащи се за сметка на финансов ресурс за социалните разходи непосредствено, перманентно или през определен период на персонала в пари или в натура.

Социалното осигуряване е безспорна необходимост в условия на развиваща се пазарна икономика. Може да се определи като процес, при който на лице е оформянето на финансови фондове и тяхното разходване, целящо покриване на този тип рискове.

Фoрмите, чрез които се гарантира осигурителните действия са:

1. Публично правните институции. Те биват неправителствени, но притежават публично-правна функция и дадени управленски субекти (НОИ, НЗКО, Агенция по заетостта)

2. Частно-правни институции. Имат статут на самостоятелен вид юридически лица. За България такива са дружествата за допълнително пенсионно и здравно осигуряване, осигуряването в случай на безработица

Конкретните рискове, които покрива социалното осигуряване в България могат да се разпределят и като:

1. Поява на увреждания на общото здравословно състояние (краткотрайна или перманентна нетрудоспособност)

2. Непосредствено биологично изхабяване ресурсите на човешкия организъм, водещо до трайна невъзможност за упражняване на трудова дейност (стареене).

3. Полагането на грижа за нетрудоспособно лице от семейството на осигуреното лице. Това изключва възможността за осъществяване на трудови правоотношения.

4. Невъзможност за осъществяване на трудови правоотношения поради липсата на незаети работни позиции.

5. Изгубване или намаляване на средства за нормална издръжка при смърт. Това е неблагоприятно косвено последствие за другите лица или роднините на починалото лице, получавали финансови суми за издръжка от него

Държавата се намесва косвено като елемент, осмислящ социалното осигуряване, защото:

1. Тя осъществява гарантираното провеждане на политика по заетостта в границите на страната.

2. Тя формира институционална структура на трудовия пазар;

3. Тя участва в провеждането на политиката, свързваща се е с квалифицирането и преквалифицирането на работната ръка;

4. Държавата е органът, провеждащ политиката свързана с регулирането на трудова миграция и защита на българския трудов пазар;

Смисълът на българското социално осигуряване, което е неделима част от социалната политика налага необходимостта за сформирането на основа от законови решения, които са възможни от икономическа гледна точка, едновременно с това са социално справедливи, притежават научна обосновка и се съобразяват с международните норми и стандарт.