Социално осигуряване в България
Осигурителната система в България се урежда основно в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Той е приет от Народното събрание и урежда държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване.
КСО е обнародван в „Държавен вестник“, брой 110 от 17 декември 1999 г., и е в сила от 1 януари 2000 г. Първоначално актът се е наричал „Кодекс за задължително обществено осигуряване“. С измененията, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 67 от 2003 г., наименованието му е променено на „Кодекс за социално осигуряване“.
Какво урежда кодексът
Кодексът урежда обществените отношения, свързани с:
- Държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, смърт, майчинство, старост и безработица.
- Допълнителното задължително пенсионно осигуряване заради старост и смърт.
- Допълнителното доброволно осигуряване във фондове за пенсии, професионална квалификация и безработица.
Системата съчетава държавно управление на средствата от държавното обществено осигуряване с управление от частни дружества при допълнителното осигуряване. При държавното обществено осигуряване средствата се обособяват в общи фондове, докато при допълнителното осигуряване се водят индивидуални сметки на осигурените лица.
Държавно обществено осигуряване
Държавното обществено осигуряване се урежда в Част първа на КСО. То е предимно задължително и се финансира чрез осигурителни вноски.
Средствата се обособяват в отделни фондове, управлявани от Националния осигурителен институт (НОИ). За работниците и служителите се дължат вноски за фондовете:
- „Общо заболяване и майчинство“;
- „Пенсии“;
- „Трудова злополука и професионална болест“;
- „Безработица“.
Вноската за фонда „Трудова злополука и професионална болест“ се дължи изцяло от работодателя и не се удържа от възнаграждението на работника или служителя. Размерът ? зависи от степента на риска, свързан с основната икономическа дейност на предприятието.
Осигурени лица
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, както и за безработица.
От 1 януари 2015 г. това важи за всички работници и служители, независимо от броя на изработените дни или часове през месеца и независимо дали работят по едно или повече правоотношения.
Осигуряването възниква от деня, в който лицето започва трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ?.
Осигурители и вноски
Осигурител е физическо или юридическо лице, негово поделение или друга организация, което по закон дължи осигурителни вноски за други лица. Самоосигуряващо се лице е физическо лице, което внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Осигурителният доход за работниците и служителите включва получените, начислените и неизплатените, както и неначислените месечни възнаграждения. Вноските не могат да бъдат по-ниски от определения минимален осигурителен доход и не се дължат върху суми над максималния месечен осигурителен доход.
За 2026 г. максималният месечен осигурителен доход е:
| Период | Максимален месечен осигурителен доход |
|---|---|
| 1 януари – 31 юли 2026 г. | 2 111,64 евро |
| 1 август – 31 декември 2026 г. | 2 300 евро |
Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за същата година е 550,66 евро до 31 юли 2026 г. и 620,20 евро от 1 август до 31 декември 2026 г.
Разпределение на вноските
Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между работодателя и осигуреното лице съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО.
За държавните служители и заетите в съдебната власт от 1 август 2026 г. до 31 декември 2026 г. вноските се разпределят в съотношение 80:20 в полза на осигурителя. От 1 януари 2027 г. разпределението за фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ става 60:40, а за фонда „Пенсии“ — съответно 11,02%:8,78% за родените преди 1960 г. и 8,22%:6,58% за родените след 1959 г.
Права на осигурените лица
Работниците и служителите могат да получават парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете, осиновяване и безработица.
Те имат право и на парични помощи при инвалидност поради общо заболяване, профилактика и рехабилитация, помощно-технически средства, както и при смърт на осигуреното лице. Осигурителният стаж е основание за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, както и за инвалидност поради трудова злополука, професионална болест или общо заболяване.
Коментари към Социално осигуряване в България