Начало Социални грижи Репродуктивност Осиновяване Последици при институционализираните деца

Последици при институционализираните деца

Последици при институционализираните деца - изображение

За съжаление социалнопедагогическите институции в България се фокусират повече да задоволят чисто физиологичните потребности на децата. Поради причини от разнообразно естество децата често биват пренебрегвани в социална, духовна, морална и чисто човешка гледна точка. Лошото е, че възрастта на институционализираните деца отчетена от постъпването им в дадена институция е твърде малка. В следствие много от децата са с влошено здраве, физическа изостаналост, забавено умствено развитие, изоставане в развитието като цяло и проблеми с емоционалната привързаност.

Според изследване на организация, обхващащо вредните последици от институционализацията на децата отчита, че голям процент от тях са били настанени в институция средно на единадесет месеца. Това е изключително важна възраст за децата от гледна точка на цялостното им развитие и именно поради това вредното въздействие на институцията е толкова пагубно за тях. Негативните въздействия за децата в институции могат да се групират в следните няколко категории:

1. Последици за физическото развитие и моторните умения на децата.

2. Психологически вреди.

3. Дългосрочни последици.

1. Като начало трябва да се отбележи, че институциите за деца често пъти поддържат строг санитарно-хигиенен режим, където децата прекарват дните си заобиколени от наредените до тях познати и безинтересни играчки или картини по стените. Поради строгият режим от хигиенно-санитарна гледна точка на децата често се забранява контакта с външната среда, което силно потиска усъвършенстването и подобряването на защитните механизми на имунната система. Наблюдават се забавено физическо развитие, отклонения в теглото, височината, обиколката на главата. Също така поради неправилна схема на хранене или недохранване децата може да имат зрителни или слухови нарушения, резултат от недостатъчната стимулация на познавателните способности на децата. Ако на тези проблеми не се обърне достатъчно внимание или не се лекуват адекватно те могат да се задълбочат и по този начин да навредят още повече на детското развитие. В следствие на забавената моторика и "прескачането" на ключови етапи в детското развитие води до поява на поведенчески стереотипни прояви (децата се поклащат напред-назад или удрят главата си в стената).

Когато определено дете заболее, за да се избегне разпространението на болестта сред останалите то често бива изолирано от персонала и децата, точно когато заболялото дете има още по-голяма нужда от обгрижваща фигура до него. Комбинацията от условия на влошено здраве и чести боледувания, и прибавящите се към това забавени етапи на физическо и моторно съзряване пораждат физически и интелектуални затруднения.

2. За съжаление емоционалните, поведенчески и интелектуални нарушения не са рядкост за деца, отглеждани в институции. Те се справят недобре на тестове за интелигентност, заучават по-бавно, защото изпитват затруднения при говора (често имат говорни нарушения като различни алалии) и влошена социална адаптация в сравнение с децата, отглеждани в семейна среда. Срещат се и затруднения в емоционалната привързаност и концентрацията. Основна причина за това е отсъствието на емоционална привързаност към майчината фигура в ранното детство. Счита се, че последиците от това са трайни.

Социалното поведение и междуличностните контакти на децата също страдат, вследствие на институционалната грижа. Често децата, имащи нарушения в нормите на социално поведение и междуличностни контакти нерядко извършват противообществени прояви. При тях игровият процес между тях и връстниците им не функционира правилно.

Децата, живели в лоши условия от невръстна възраст са лишени от взаимодействия с други хора и проявяват признаци на "скрит аутизъм" (избягват погледа на околните и имат стереотипно поведение, при което поклащат тялото си или несъзнателно правят постоянно повтарящи се еднотипни движения. Поради недотам отзивчивата грижа от страна на персонала, контактите между децата и възрастните е ограничен. В следствие на това децата изграждат поведение, при което избягват да общуват или опитите за това значително намаляват. Този факт е наблюдаван в особено голяма степен при деца до три години. Например престой в институция в границите дори на шест месеца може да повлияе на детското развитие доста пагубно, защото този период, измерен на фона на цялостната продължителност на живота на определено дете е значителен. В този етап жизнения опит, който се придобива от децата е значим и той се трупа за изключително кратко време.

Недоброто съотношение между персоналът и децата не само възпира социалното взаимодействие, но повлиява върху начина, по който персоналът откликва на потребностите на децата. Това може изключително да повлияе търсещото внимание детско поведение.

3. Последиците от институционализацията на децата за езиковите и интелектуалните способности са дългосрочни. По-слабите резултати на тестовете за интелигентност и когнитивните способности илюстрират негативното отражение върху институционализираните деца.

Нарушения в менталното развитие, свързващи се с недостатъчната стимулация на познавателните процеси при институционализираните деца се наблюдава най-често в по-късното придобиване и изграждане на речеви запас и умения за говор (артикулацията при изказването на повечето думи е неправилна, поради малкото практика и упражняване на вече усвоените думи).

Мозъкът е орган, които също изпитва неблагоприятните въздействия на институционализацията при децата. От физиологична гледна точка бебето се ражда с около 100 милиарда неврони, като всеки от тях има средно по 15 000 синапси. Те се образуват още в първите две години от живата на детето. Този факт позволява бързата адаптация към различните стимули от околната среда. Така неизползваните синапси търпят регрес. Ранният опит, придобит от различни ситуации предопределя кои невронни пътища ще се съхранят дълготрайно в мозъка, и кои ще се елиминират. Детето принципно е предразположено генетично да контактува с околните, но за да се осъществи този процес трябва в максимална степен да се развие капацитета на мозъка. Това може да се постигне единствено чрез постоянното общуване с обгрижващите детето лица по начин, който демонстрира нежност и същевременно постоянство и разбиране. Нужно е непрекъснато да се въвеждат нови стимули, съответстващи на етапа на развитие на детето.

Доказателства придобива тезата, че зрелостта на детския мозък е обусловена от отношението на детето с основната фигура, която го обгрижва, и която обикновено е именно майката. За съжаление обаче оскъдната социална обстановка, в която родителите пренебрегват детето или средата в институциите потискат развитието на мозъка при децата.

Без да се изгради своеобразна "база", върху която детето да "надгражда" своето заучаване, не би могъл да съществува и процес, ръководещ функциите на синаптичните връзки и усъвършенстването на невронните пътища.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиНовиниИсторияЛайфстайлНормативни актовеЗдравни съветиОрганизацииЛюбопитноПсихологияСпециалистиАнкетиСнимкиАлтернативна медицинаРецептиХранене при...СпортИнтервютаЗаведенияОбразованиеМедицински изследванияКлинични пътекиЛеченияБотаника