Начини и причини за прекратяване на осиновяването (разсиновяване)

Биологичната връзка между родител и дете е на база произход и тя не подлежи на прекратяване. Не така стои въпросът с осиновяването. При този акт също се създава правоотношение родител-дете, но то е наложено по изкуствен начин – чрез съдебно решение. Правна страна на въпроса се изразява в начините и причините, поради които може да настъпи прекратяване на осиновяването.

Причини за прекратяване на осиновяването

Причините за прекратяване на осиновяването са посочени в чл. 106 и чл. 107 на Семейния кодекс. Зависи дали основанието за прекратяване е породено от нарушения при учредяването на осиновяването или то се налага поради обстоятелства, които са настъпили след влизане в сила на решението за осиновяване. При първия случай действа т. нар. унищожаемост на осиновяването.

Унищожаване на осиновяването

Когато се приложи унищожаемост на осиновяването, правоотношението и роднинските връзки между осиновителя и осиновения се преустановяват за в бъдеще. Случаите, в които се констатират нарушения в условията и процедурата по осиновяване и може да се поиска унищожаване, са следните:

• При подаване на молбата за осиновяване осиновеният е навършил пълнолетие.
• Осиновителят е бил недееспособен или лишен от родителски права.
• Нарушена е разликата във възрастта между осиновител и осиновен - тя е по-малко от 15 години.
• Осиновеният и осиновителят са роднини по права линия или брат и сестра. Тук се включва и казусът, ако баба и дядо са осиновили свой внук, който не е роден извън брак или родителите му не са починали.
• Детето е осиновено от двама души едновременно, които не са в брачен съюз, или е осиновено за втори път преди да е прекратено съществуващото осиновяване.
• Когато осиновеният не е вписан в Националния регистър.
• Унищожаемост на осиновяването се прилага и когато не е поискано съгласието на осиновителя, майката и бащата на осиновеното дете и на самия осиновен, ако е навършил 14 години. Също така тук влизат и случаите, когато съгласието за осиновяване от майката е дадено по-рано от 30-ия ден след раждането или непълнолетните родители на осиновения не са дали позволение.

Прекратяване на осиновяването поради унищожаемост могат да поискат осиновителят, биологичните родители или осиновеният. Когато става въпрос за липса на съгласие, този, който не е потвърдил, че е съгласен детето да се осинови, може да предяви иск за унищожаване. Срокът да се предприемат тези действия е 1 година от момента, в който е научено за осиновяването. Ако осиновен разбере за събитието, навършил е 14 години и не е давал съгласие, той може да пожелае прекратяване на осиновяването, след като навърши 18 години. Ако вече е навършил пълнолетие, може да предяви иск от момента, в който е научил.

>>> Първоначална процедура по осиновяване

Прекратяване на осиновяването

Осиновяването може да се прекрати по още три основания, които са настъпили след влизане в сила на решението за осиновяване. Това са по непоправимо разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, по взаимно съгласие и поради смърт.

Под дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията се има предвид, когато има доказателства за нарушаване на правата и интересите на детето, тежки провинения или до разпадане на отношенията поради други обстоятелства.

В дадени случаи прокурор може да поиска прекратяване на осиновяването, ако това е в защита на обществения интерес. Освен него от Дирекция "Социално подпомагане" също могат да предявят подобен иск, когато се защитава интереса на детето.

Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие се предприема, когато осиновителят и осиновеният са дееспособни и сами са изразили това свое желание, т.е. са навършили пълнолетие, не страдат от психически заболявания и не са под запрещение.

При настъпване на смърт прекратяването се влияе от вида на осиновяването. Ако то е пълно и почине единственият осиновител или двамата съпрузи осиновители, прекратяване може да поискат осиновеният, биологичните му родители, настойник, попечител или от Дирекция "Социално подпомагане". Искът трябва да е заведен преди пълнолетието на детето. Ако осиновяването е непълно и осиновителят почине, осиновяването се преустановява. Въпреки това осиновеният има право да наследи осиновителя си. В случаите, когато почине осиновеният, също се прекратява осиновяването, а осиновителят се явява наследник. Когато осиновеният има деца или внуци, не важи преустановяването на осиновяването.

При прекратяване на осиновяването се прекъсват роднинските връзки между осиновения и осиновителя, възстановяват се между осиновения и биологичните му роднини, а оттам и всички родителски и наследствени права и задължения.

Начини за прекратяване на осиновяването

Начините за прекратяване на осиновяването винаги са по съдебен път. Изключение е случаят, при когото е настъпила смърт на осиновителя или на осиновения при непълно осиновяване.

Във всеки един от гореописаните случаи заинтересованото лице подава молба до Окръжния съд за прекратяване на осиновяването. На съдебното заседание задължително присъства прокурор. Това не се налага, когато прекратяването е по взаимно съгласие - тогава двете страни входират молба до Районния съд и при изпълнени предпоставки (дееспособност на осиновения и осиновителя) правораздавателната институция уважава молбата им.

Когато става въпрос за прекратяване на осиновяването поради унищожаемост или дълбоко разстройство на отношенията и ищецът почине, делото може да се продължи от неговите наследници.

>>> Съдебна процедура по осиновяване

Прекратяване на международно осиновяване

Правото да поиска да се прекрати международно осиновяване има правосъдният министър. Основания за това могат да бъдат нарушенията на условията за осиновяване (чл. 106, ал. 1 от Семейния кодекс) или когато не са защитени интересите на детето (чл. 106, ал. 7 от същия кодекс).

Другият случай, в който министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, е непризнаването на решението на българския съд от държавата, в която живее осиновителя.