COVID-19 показа слабите места на социалната система, казват експертите от Института за пазарна икономика

Пандемията от COVID-19 показа неефективността на социалната система в България и задълбочи неравенствата. Това показва проектът на Института за пазарна икономика (ИПИ), първите резултатите от който бяха представени от Петър Ганев, Лъчезар Богданов и Адриан Николов на пресконференция на 5 юли 2021 г.

Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги“ се осъществява с подкрепата от 193 541 евро по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

На практика настоящото изследване продължава голямата тема за бедността у нас, по която екипът на ИПИ работи.

Проектът представя макроикономически поглед върху ефективността на социалното подпомагане, анализ на начина, по който въздействат програмите. Дава оценка на ролята, която имат местната и централната власт при предоставянето на услугите, изготвя карта на потребностите от тях. Голямата цел е да провокира цялостна промяна в социалната политика в страната.

COVID-19 и социалната система

Пандемията от COVID-19 показа слабите места не само в системата на общественото здравеопазване, но и в социалната система.

Както заяви главният икономист в Института Лъчезар Богданов, 2020 г. е идеалният социален експеримент. Годината се характеризира с рязък шок върху икономиката и хората. Само за три седмици 90 000 души загубиха работата си. „Въпросът е доколко системата за социално подпомагане реагира адекватно на промяната“, обяви икономистът.

Очевидно системата не успя да отговори на предизвикателството на кризата. Помощите за хората, които разчитат единствено на тези средства не се променят. За двете нови програми, които създаде кабинета „Борисов“, в подкрепа на родителите на деца до 14 години и за учениците от 8 клас, са отделени общо 21 000 000 лв., което е твърде незначително на фона на обявените няколко милиарда, изразходвани за кризата. Очевидно най-работеща се оказва еднократната помощ до 375 лв.

Социалните програми са направени така, че дори във време на криза те не реагират – не се увеличават нито разходите, нито броят на хората, които да бъдат подкрепени. И това показва ясно липсата на адекватен механизъм, който да осигури подкрепа за домакинствата с ниски доходи, които в кризисната ситуация изпадат в още по-тежко положение.

В същото време обезщетенията за безработица са 50% повече, показват данните на НОИ, а това означа, че тук системата работи така, както се предполага, че трябва да го прави – има повече безработни, има повече разходи. По същия начин стоят нещата при болничните за гледане на болен у дома или под карантина.

„Съществуващите програми не са особено адекватни. Усещаме, че има хора, които са в критично състояние и имат нужда от подкрепа, но в същото време те нямат достъп до програми“, коментира Лъчезар Богданов. Очевидна е липсата на адекватен механизъм, а в настоящия си вид месечните помощи, които са на базата на гарантиран минимален доход, не са в състояние да изпълняват функцията си, обобщи икономистът.

Двете най-ефективни помощи – за предоставяне на социални помощи като се прилага диференциран подход и целевата подкрепа за отопление са недофинансирани и не постигат желания ефект.

В резултат на недостатъчното финансиране икономистите отличават два основни проблема. Първият е свързан с твърде строгите изисквания, които изключват от подкрепата бедните домакинства. Вторият е, че за много домакинства получената финансова помощ се оказва недостатъчна – тя не подпомага доходите им и не е съществена част от бюджета им.

Социалните помощи за доход у нас са 28 000 000 лв. на година. И това е твърде незначителна сума, защото, както подчерта Лъчезар Богданов, с 30, 40 или 50 лв. месечно няма много голям шанс за промяна в живота на тези хора. И това е голямата тема, която трябва да фокусира вниманието и по която да се работи активно.

Недостигът на социални услуги в България

Социалните услуги, които общините предлагат, са ключови по отношение на социалната защита. Те са финансирани по различен начин, но всички се предлагат от общините. Както подчертава старши изследователят в ИПИ Петър Ганев, важен въпрос е недостигът на социални услуги. Когато се приема новият закон за социалните услуги е направен анализ на недостига, но не са използвани данни от Агенцията за социално подпомагане и оценката е много занижена. Всъщност, новият закон е писан с идеята за по-малък недостиг, а той е много по-голям.

Почти 50% е недостигът в резидентната услуга за стари хора. Броят на чакащите да бъдат настанени в домовете за хората с психични разстройства е два пъти повече от този на настанените. Същото е и при хората с деменция. Подобна е ситуацията в центровете за настаняване от семеен тип – при капацитет 1600, осем хиляди са чакащите.

Обобщените данни показват, че при общ капацитет на системата от малко над 19 000 места, чакащите за услугата са 17 000 души.

Новият закон за социалните услуги позволява моделът да бъде оптимизиран като това би било възможно при адекватно прилагане на нормативната рамка, оценка на потребностите и особено при изготвянето на националната карта на социалните услуги. Всички те имат ключова роля в процеса.

Неравенствата – резултат от неефективна социална политика

Анализът на икономистите показва ясно, че преди COVID кризата, заетостта е много висока, а безработицата е близо до минимума. Доходите растат, но неравенствата остават и при това са твърде големи. Коефициентът Джини, който определя съотношението между най-бедните и най-богатите надхвърля 40%, а страната ни е начело на класацията в Европа.

Високото неравенство при това в годините преди кризата показва ясно, че социалните трансфери спрямо уязвимите групи са неефективни.

Разликата между доходите на работещите и всички останали, в това число пенсионери и безработни, е една от основните причини за увеличаването на неравенството в последните години.

Бедността трудно може да се преодолее единствено чрез активирането на трудовия пазар. Мерките за справяне с нея, би трябвало да са насочени към възможността ефективността на социалните услуги да стане по-добра.

Авторите на изследването подчертават още, че големите различния в неравенствата между България и ЕС са резултат от социалната и пенсионна политики у нас. Например, пенсионните системи и механизмите за определяне и индексиране на пенсиите в страните от ЕС постигат много по-голямо свиване на неравенствата, тоест те са много по-ефективни.

В България проблемът с бедността и неравенствата е реален. 10% от населението е в така наречената дълбока бедност и е време проблемите да бъдат идентифицирани и да се намери решение.

Насоки за действие след пандемията от COVID-19

Пред социалната система и функционирането й има няколко предизвикателства:

• По-ефективни пенсионни и социални трансфери, които заедно с нарастването на заетостта ще променят доходите и ще намалят неравенствата.
• Най-ефективните социални програми са недофинансирани и имат ограничен обхват. Нужна е реформа в програмата за социални помощи при прилагане на диференциран подход, с която обхватът й да бъде увеличен значително.
• Адекватна оценка на потребностите, баланс между делегирани и местни дейности, общ подход към сходни по вид социални услуги. В резултат на това да започне прилагането на нов модел на социални услуги, който дава възможност за по-добро планиране и покритие.